№ 3128
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100506029 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на Й. Т. С., чрез процесуален
представител адв. Н. К., ответник в първоинстанционното производство срещу
решение № 3 236/23.02.2024 г. на СРС, 171 състав, постановено по гр.д. 10 356/2023 г.
в частта, в която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на
чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ искове е признато за установено, че се дължи
сумата от 99, 54 лв. – мораторна лихва за забава върху присъдената главница за
топлинна енергия за периода 16.09.2020 г. – 29.09.2022 г. и за сумата от 30, 67 лв. –
представляваща главница за услугата „дялово разпределение“ за периода м. 09.2019 г.
– м. 04.2021 г. Със същото решение Й. С. е осъден да заплати и сума в общ размер
412, 32 лв. – съдебни разноски в заповедното производство и производството пред
СРС.
В жалбата са наведени възражения, че решението в обжалваната част е
неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални
правила. Заявени са твърдения за липса на ангажирани доказателства относно датата
на публикуване на фактурите за сумите за потребена топлинна енергия за процесния
период, поради което не се дължало обезщетение за забава, тъй като ответникът не
бил поставен в такава. Не били ангажирани и доказателства, установяващи
1
задължение за заплащане на услугата „дялово разпределение“, поради което заплащане
на същата не се следвало.
Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на
ново, с което исковете в тази част да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се
съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В същия са
наведени твърдения, че СРС е постановил правилно, мотивирано и обосновано
решение. Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да се
присъдят сторените в производството съдебни разноски.
Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в
първоинстанционното производство Топлоснабдителна Агенция - Енергиен Сервиз
„Нелбо Инженеринг“ ЕООД не е заявило становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на
родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен
от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към
спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното
от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните по повод доставка на
топлинна енергия през процесния период, изпълнение на задължението по доставка на
топлинна енергия в конкретно количество в процесния топлоснабден имот, начислени
суми за доставена и потребена топлинна енергия, съобразно действащата нормативна
уредба.
Страните не са формирали спор, че въззивникът – ответник в
първоинстанционното производството е собственик на процесния имот през процесния
период.
Не е формиран спор и относно размера на задължението за потребена топлинна
енергия.
Спорът между страните е концентриран относно задължението за заплащане на
услугата „дялово разпределение“ респ. обезщетението за забава върху главницата,
2
касаеща потребена топлинна енергия.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“" от потребителя на
продавача е предвидена в чл. 61 от Наредба № 16-334/2007 г. (отм., но релевантна за
част от процесния период) и чл. 36 от ОУ от 2016 г. като реда и начина на заплащане
на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите по арг. на ал. 2 на
чл. 36 от ОУ от 2016 г. Цената на услугата респ. начина на нейното заплащане са
публикувани на интернет сайта на продавача, което покрива изискването за подходящ
начин, предвид общодостъпността на оповестяването. Условие за заплащане на цената
за тази услуга е нейното извършване. Видно от представените по делото писмени
доказателства и изготвени изравнителни сметки респ. изводите на изслушаната по
делото ССчЕ, такава е извършвана от третото лице помагач на страната на ищеца за
отоплителните периоди, попадащи в исковия такъв. Поради което се следва и нейното
заплащане.
Съгласно чл. 33 ал.2 от приложимите общи условия към договора, сключен
между страните, месечните суми за топлинна енергия са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако
последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл. 33,
ал. 4 от ОУ т.е. задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна
енергия е възникнало като срочно и изпадането в забава не се обуславя от изпращане
на покана до длъжника или публикуване на фактури, каквито са твърденията във
въззивната жалба, обусловени с ОУ към договора от 2014 г., които са неотносими с
оглед процесния по делото период.
При липсата на други наведени възражения във въззивната жалба и предвид на
обстоятелството, че крайните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на
СРС, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, предвид изцяло бланкетния отговор, депозиран от
въззиваемата страна и липсата на осъществено процесуално представителство, на
същата не се следват разноски в настоящото производство.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3 236/23.02.2024 г. на СРС, 171 състав,
постановено по гр.д. 10 356/2023 г. в частта, в която по предявените от „Топлофикация
3
София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ искове е признато
за установено, че Й. Т. С. дължи сумата от 99, 54 лв. – мораторна лихва за забава върху
присъдената главница за топлинна енергия за периода 16.09.2020 г. – 29.09.2022 г. и за
сумата от 30, 67 лв. – представляваща главница за услугата „дялово разпределение“ за
периода м. 09.2019 г. – м. 04.2021 г.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като необжалвано от
страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца –
Топлоснабдителна Агенция - Енергиен Сервиз „Нелбо Инженеринг“ ЕООД, с адрес:
гр. София, ул. „Хайдушка гора“ № 58.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4