№ 966
гр. В., 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110113404 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „А. З. С. Н. В.” ЕАД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № 25, офис сграда Л., **** срещу Н.
В. Г., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул.“К. Н.“, ****, иск с правно основание чл. 422, вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 751лева,
представляваща дължима главница по договор за кредит № ********** от 16.01.2019г.,
сключен с „***” ЕООД, като задължението е прехвърлено на заявителя по силата на
приложение № 1 от 18.11.2021г. и договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 18.11.2021г.; 268,46лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение за забава,
цялото в размер на 926,32лева, дължимо за периода 16.02.2019г. до 27.06.2022г. вкл., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
28.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3951/29.06.2022г. по ч.гр.д. № 8239/2022г. по описа
на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
16.01.2019г. между „***” ЕООД и ответникът е сключен договор за кредит № **********
по реда на ЗПФУР. Договорът е оформен съгласно разпоредбите на ЗПФУР, като
процедурата по сключването му е била подробно описана в ОУ. Кредитополучателят е
подал заявка за отпускане на кредит след регистрация на интернет страница www.vivus.bg,
на която са предоставени ОУ, които кредитополучателят е приел, както и Стандартен
европейски формуляр с цялата преддоговорна информация. Договорът е приет от
ответникът чрез натискате на бутон „подпиши“, с което се счита, че всички негови
страници са подписани. С това си действие ответникът е потвърдил прочитането и
приемането на ОУ, и Стандартния европейски формуляр, както и желанието си за
превеждане на отпуснатата в заем сума по посочена от него банкова сметка. Твърди се, че
ответникът е усвоил кредит в общ размер на 1100лева, като се задължил да върне обща
стойност в размер на 1125,90лева. Договорната лихва уговорена между страните била в
размер н 25,90лева, а кредита следвало да върне в срок до 15.02.2019г. На 18.11.2021г. по
1
силата на договор за цесия, ищецът придобил вземането по договора за кредит. Въз основа
на изрично упълномощаване от цедента, ищецът е изпратил до ответника уведомление за
извършената цесия, което е останало неполучено. Затова и с настоящата искова се прави
такова. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С нарочни молби поддържа
така предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Представлява се от пр. представител-
адв. Н., който оспорва иска, с твърдения за недействителност на договора поради
нарушаване на разпоредбите на чл.19 ал. 1, 2, 4 и 5, чл.11 ал.1 т.10 във вр. с чл. 22 ЗПК.
Ангажира подробни писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Съдът е сезиран със специален установителен иск с правно осн.чл. 422, ал.1 ГПК за
установяване съществуването на вземането по оспорена заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. № 8239/2022г. по описа на ВРС, 19- ти състав. Срокът за предявяване на иска по чл.
422, ал.1 ГПК е спазен, поради което учреденото исково производство е допустимо.
Ищецът извежда материалната си легитимация по спора от качеството на цесионер
по договор за прехвърляне на вземания от 18.11.2021г. и приложение 1/18.11.2021г.,
сключен с „***” ЕООД - страна по материалното отношение с ответника, от което
произтича прехвърленото вземане. Видно от приложеното приложение е посочено името,
ЕГН-то на длъжника, датата на договора и размера на прехвърленото вземане. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за
прехвърлянето. Липсва пречка, обаче, както е сторено в случая, цедентът да овласти новия
кредитор да извърши нужното уведомяване. Именно с оглед изрично даденото пълномощно
в този смисъл ищецът в качеството си на пълномощник на цедента чрез предявяване на иска
уведомява длъжника за извършената цесия. С оглед на гореизложеното по делото следва да
се приеме, че от формална страна ищецът се легитимира като титуляр на претендираните
права.
По делото не е спорно, а и от представения договор за кредит №
**********/16.01.2019г. и скл. към него Анекси от 25.01.2019г. и от 02.02.2019г. се
установява, че между „***” ЕООД и Н. В. Г., е възникнало валидно облигационно
правоотношение за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
От заключението на приетата без възражение от страните съдебно - счетоводна
експертиза на вещото лице Р. С. се установява, че по кредита в периода от 02.03.2019г. до
17.06.2019г. са начислени такси напомнително писмо в общ размер 80лева, договорна лихва
от 16.01.2019г. до 15.02.2019г. в размер на 25,90лева и обезщетение за забава от 15.02.2019г.
до 17.11.201г. в размер на 949,50лева. След извършената цесия при „А. З. С. Н. В.“ ЕАД е
начислявана законна лихва върху неплатената главница от 751,41лева за периода от
18.11.2021г. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 27.06.2022г. в размер на 40,12лева.
Експертът е установил, че ответникът е извършил погашения към ***” ЕООД в общ размер
на 700лева, като със сумата е погасена и начислена „такса експресно разглеждане“ в размер
на 202,21лева. Отчетено е и извършено плащане към „А. З. С. Н. В.“ ЕАД на 29.08.2022г. в
размер на 657,86лева, като с тази сума е погасена лихва за забава. Съгласно заключението
размера на непогасената главница към датата на подаване на заявлението – 28.06.2022г. и
към датата на подаване на исковата молба – 07.10.2022г. е 751,41лева. По този начин според
експерта дължимия остатък главница е в размер на 93,55лева, а обезщетението за забава за
периода 16.02.2019г. до 28.06.2022г. - 926,32лева. В разясненията си непосредствено пред
настоящия състав в о.с.з. вещото лице поясни още, че ГПР по кредита е над 50%, ако се
2
включат разходите за т.н.„такса експресно разглеждане“.
От страна на процесуалния представител на ответника е релевирано възражение за
недействителност на договора за кредит, с аргументи за нарушение на разпоредбите на чл.19
ал.1, 2, 4 и 5, чл.11 ал.1 т.10 във вр. с чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски кредит, тъй
като същите са изискуеми при самото му сключване.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в § 1, т.1 от
ЗПК “Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Настоящият състав на съдът намира, че въпросното възнаграждение „такса експресно
разглеждане“, заплатено от ответника, е следвало да се включи при изчисление на
годишният процент на разходите по кредита при условията на чл.19, ал.1 от ЗПК, в
качеството му на друг пряк или косвен разход, комисиона или възнаграждение от всякакъв
вид. При изчисляване на действителното ГПР по договора с включване на процесното
оскъпяване на кредита, очевидно ще се достигне до надхвърляне на заложената в чл.19, ал.4
от ЗПК граница от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Ето
защо и на основание чл.19, ал.5 от ЗПК клаузата в договора, водеща до надвишаване на
лимита визиран в цитираната ал.4, следва да се счита за нищожна, съответно процесната
„такса експресно разглеждане, начислена в размер на 202,21лв. се явява недължимо платена.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Ето защо и с оглед заключението на изготвената СЧЕ, че по
кредита към датата на подаване на заявлението - 28.06.2022г. дължимата главница е в
размер на 93,55 лева поради извършеното от ответника плащане в размер на 657,86лева, то
следва да се приеме, че по кредита няма дължими суми за главница.
С оглед на всичко изложено предявеният иск се е изцяло неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли в неговата цялост.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на присъждане на разноски.
Искането е направено своевременно, представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се
претендират разноски за адв. възнаграждение по чл. 38, ал.1 ЗАдв по договор за правна
защита и съдействие.
В полза на адв. Т. Н. от АК - В. следва да се определи адв. възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА в размер на 400лева, съгласно с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А. З. С. Н. В.” ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № 25, офис сграда Л., **** срещу Н. В. Г., ЕГН
********** с адрес гр. В., ул.“К. Н.“, ****, иск за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както
следва: 751лева, представляваща дължима главница по договор за кредит № ********** от
16.01.2019г., сключен с „***” ЕООД, като задължението е прехвърлено на заявителя по
силата на приложение № 1 от 18.11.2021г. и договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 18.11.2021г.; 268,46лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение за
забава, цялото в размер на 926,32лева, дължимо за периода 16.02.2019г. до 27.06.2022г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
28.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3951/29.06.2022г. по ч.гр.д. № 8239/2022г. по описа
на ВРС, на осн. чл. 422, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „А. З. С. Н. В.” ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „Д-р П. Д.” № 25, офис сграда Л., **** да заплати на адв. Т. Н. от АК В., ЛН
**********, в качеството му на пълномощник на ответника по настоящото гр.дело сумата
от 400лева, представляваща дължимо адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4