№ 87
гр. Панагюрище, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235230100439 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********
срещу Д. И. Д. за признаване на установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумата в общ размер на 1541,06 лв., от които 1 287,02 лв.
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва
от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, 204,92 лв. мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 07.10.2022 г., както и суми за дялово
разпределение: 46,46 лв. главница за периода месец септември 2019 г. до
месец април 2021 г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 8,66 лв. мораторна лихва за
периода 31.10.2019 г. до 07.10.2022 г., за които е издадена Заповед №
7/10.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. 10/2023г. на РС-Панагюрище.
Твърди се, че ответницата, като титуляр на вещно право на ползване, е
клиент на Топлофикация ЕАД по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно
който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, ответницата е клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.
1
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на
клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация
София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др.
Ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради
което по отношение на нея са влезли в сила Общи условия за продажба на
топлинна енергия, одобрени с одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор” в сила ат 10.07.2016г.
Поддържа се, че ответницата е използвала доставяна от дружеството
топлинна енергия през периода месец май 2019 г. до месец април 2021 г. и не
е погасила задълженията си.
Сочи се, че сградата- етажна собственост, в която се намира имотът на
Д. Д. е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма “Техем сървисис” ЕООД, като за имота й са
издадени изравнителни сметки отчитащи действителния разход на уредите за
дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Плащания от страна на ответницата не били извършени, поради което
ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. 10/2023 г. на РС Панагюрище. Заповедта била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, след като връчителят е събрал данни,
че не живее на адреса, поради което на осн. чл. 415, ал. 2 ГПК предявява
настоящия иск.
Иска се от съда да се произнесе с решение, с което да признае за
установено съществуване на вземане на Топлофикация София ЕАД, ЕИК:
********* спрямо Д. И. Д. за сумите 1 287,02 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода месец май 2019 г. до
месец април 2021 г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащане
на вземането, 204,92 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
07.10.2022 г., както и суми за дялово разпределение 46,46 лв. главница за
периода месец септември 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната
лихва от 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 8,66
лв. мораторна лихва за периода 31.10.2019 г. до 07.10.2022 г., за топлоснабден
имот, находящ се гр. София, общ. Красна поляна, ж. к. Западен парк бл. №
***, дължими на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и Общи условия за продажба на
2
топлинна енергия, одобрени с одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР.
Претендирате се разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ответницата по исковете Д. И. Д. не е подала отговор
на исковата молба, не се е явила в първото по делото открито съдебно
заседание, макар да е редовно призована, не е направила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие, като е уведомена за възможността
по отношение на нея да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК -
указания в този смисъл се съдържат в постановеното по реда на чл. 140
ГПК определение от 29.04.2024 г., преписи от които са надлежно връчени на
адресата. С исковата молба и с молба вх. № 2744/05.06.2024г., ищцовото
дружество е поискало съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответницита при наличие на предпоставките за това. Наред с това, от
посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените
искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице
предпоставките, регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника..
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение
не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови
решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове с правно
основание 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу Д.
И. Д. за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в
общ размер на 1541,06 лв., от които 1 287,02 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода месец май 2019 г. до
месец април 2021 г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащане
на вземането, 204,92 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
07.10.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 46,46 лв. главница за
периода от месец септември 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със
законната лихва от 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и 8,66 лв. лихва за периода 31.10.2019 г. до 07.10.2022 г., за които е
издадена Заповед № 7/10.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. 10/2023г. по описа на Районен съд-Панагюрище, следва да бъдат
уважени изцяло.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски в размер на общо 111,64
лева, от които 61,64 лв. държавна такса, както и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определеното от съда на основание разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПП, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото.
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
3
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното производство.
На ищеца се дължат разноски и в производството по издаване на
Заповед за изпълнение № 7/10.01.2023 г. по ч. гр. д. 10/2023 г. на РС
Панагюрище в размер на 30,82 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение или общо 80,82 лв..
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. И. Д., ЕГН:
********** от гр. София, общ. Красна поляна, ж. к. „Западен парк“, ***,
дължи на Топлофикация София ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, сумата 1 287,02 лв. за
доставена и незаплатената топлинна енергия за периода месец май 2019 г. до
месец април 2021 г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащане
на вземането, 204,92 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
07.10.2022 г., сумата от 46,46 лв. за дялово разпределение за периода месец
септември 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва от
26.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 8,66 лв.
лихва за забава за периода 31.10.2019 г. до 07.10.2022 г., за които е издадена
Заповед № 7/10.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
10/2023г. по описа на Районен съд-Панагюрище.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. И. Д., ЕГН: ********** от гр.
София, общ. Красна поляна, ж. к. „Западен парк“, ***, да заплати на
Топлофикация София ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23, разноски по гр. д. 439/2023г. на
Районен съд-Панагюрище в размер на общо 111,64 лева.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Д. И. Д., ЕГН: ********** от гр.
София, общ. Красна поляна, ж. к. „Западен парк“, ***, да заплати на
Топлофикация София ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23, разноски по ч. гр. д. 10/2023г. на
Районен съд-Панагюрище в размер на общо 80,82 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „Техем
сървисис" ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване,
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
4