О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер IV-260133 Година 2020, 24 август гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на
двадесет и четвърти август година две
хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 1851 описа за 2020 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивните
жалби на Л.С.Б.,
гражданка на Руската Федерация, родена на ***, БУЛСТАТ *********, с адрес ***,
подадени от особения й процесуален представител - адв.Н.Д. (вх.№ 1783/18.05.2020
г.), и от пълномощника й адв.П.П. от ВАК (вх.№ 1966/29.05.2020 г.), против решение № 90 от 02.04.2020 г. по гр.д.79/2019
г. по описа на Районен съд Поморие, В ЧАСТТА, с която въззивницата е осъдена да заплати на
Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, с БУЛСТАТ
ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис 1”, № 211,
представлявана от управителя М. Петров Ч., сумата от 596.23 евро, с левова равностойност 1 166,13 лв.,
представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на
комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г., дължима за собствения на
ответницата апартамент № 193 в комплекса, сума в размер 122.06 евро, с левова равностойност 238.73 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г., в размер на законната
лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска - 22.01.2019
г., сума в размера 552.70 евро, с
левова равностойност 1 080.99 лв., представляваща годишна такса за управление и
поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г.,
дължима за собствения на ответницата апартамент № 193 в комплекса, сума в
размер на 59,42 евро, с левова
равностойност 116.21 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата
за 2017 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2018 г.
до предявяване на иска - 22.01.2019 г., сума в размер 221.08 евро, с левова равностойност 432.39 лв., представляваща
вноска във фонд ремонт и обновяване на общите части на комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие” за 2017 г. дължима за собствения на ответницата апартамент
№ 193 в комплекса, както и сумата 23.76
евро, с левова равностойност 46.48 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на вноската във фонд ремонт и обновяване за периода от
01.01.2018 г. до предявяване на иска - 22.01.2019 г., ведно със законната лихва
върху присъдените главници, считано от предявяване на иска - 22.01.2019 г„ до
окончателното им изплащане, както и сумата от 1 156,78 лв, представляваща разноски по делото, съразмерно на
уважената част от иска.
В изготвената от адв.Д. въззивна жалба се твърди, че обжалваното решение
е неправилно, като се излагат оплаквания, че съдът изобщо не е разгледал
заявените от адв.Д. с отговора на исковата молба възражения, както и, че
неправилно съдът е приел, че след като ответницата е заплатила на ищеца някакви
суми, това представлявало извънсъдебно признание. Отново са изложени
възражения, че се касае за комплекс от затворен тип, поради което се твърди, че
отношенията между поддържащата фирма и собствениците следвало да бъдат уредени
от договор с нотариална заверка на подписите. Твърди се, че не е разгледано и възражението на адв.Д. за нищожност на
определената такса като евро на квадратен метър в нарушение на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, където таксата се определя спрямо броя обитатели. В тази връзка отново се прави искане
по чл.176, ал.1 ГПК – да се задължи управителят на ЕС М.Ч. да се яви в съдебно
заседание и да отговори на въпросите
1.
Има ли контролиран достъп до комплекс „ ФЕСТА АПАРТМЪНС
ПОМОРИЕ", кой осъществява охраната?
2. От колко сгради е изграден комплекса? Какви
обекти има в него освен жилищата и хотела?
3. Какво включват разходите по поддръжка на
общите части като ги опише по пера, тъй като от Протоколите на Общите събрания
не става много ясно за какво се искат тези суми?
4. Да представи скица от кадастъра на
УПИ-VІ-1717,1971,1972 с площ от 12 280 кв.м по плана на гр. Поморие.
В изготвената от адв.П. въззивна жалба също се твърди, че решението на
ПРС в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила.
Твърди се, че приетото от първоинстанционния съд по фактите е несъобразено с
представените по делото доказателства. Твърди се, че съдът
е следвало да изясни дали въобще са извършвани дейности по управление и
поддръжна на общите части от страна на ищеца, който въпрос е следвало да бъде
включен в разпределението на доказателствената тежест, тъй като се търсят
средства за минали периоди, 2016 и 2017 г., което предполага, че такива
дейности по поддръжка вече са извършвани
от ищеца, съотв.разходи за тези дейности са вече направени. Твърди че, че
вместо да включи това възражение в спора и да уважи доказателствените искания съдът
грешно е определил спорния предмет и фактическия състав, от който се поражда правото
на ищеца. Твърди се, че липсата на възлагане на дейността по поддръжка и
управление на компанията, посочена в протокола от 12.11.2014 г., представлява
индиция за липса на изпълнение на чл.8 от ЗУЕС, в това число поддръжката и
управлението на ЕС. Сочи се, че ищецът не е представил никакви доказателства за
осъществяване на дейност, за която се претендира плащане от ответника. На второ
място се твърди, че решенията по всички точки от събранието от 12.11.2014 г. се
обжалват по висящото гр.д.
№ 619/2019 на PC Поморие, поради което
е заявено искане за
спиране на настоящото дело до приключване на преюдициалното му гр.д.619/2019 на
PC Поморие е предмет оспорване на ОСЕС от
12.11.2014 г. Сочи се също, че протоколът от 12.11.2014 г. по смисъла на чл.16,
ал.7 ЗУЕС е съставен в нарушение на императивна правна норма и не може да служи
като доказателство за момента на оповестяване на решението. Твърди се също, че след
като не е провеждано събрание, което да определи такси за 2016, 2018 и 2017
година, то не следва да се прилага автоматично определения за 2015 година
размер на таксата. Принципът за бюджетиране на ЕС е нарушен от ищцовата ЕС,
която се опитва с едно изолирано за 2015 г. изначално незаконосъобразно и
нищожно решение да търси такси за управление и поддръжка и за следващите 2016,
2017 и 2018 години, което е недопустимо. Посочено е още, че за приложимостта на
решението на определяне на такса за 2015 г. и в следващи периоди, съдът се е
мотивирал с аргументи от подобно решение на ОС Бургас, което обаче впоследствие
е било отменено от ВКС. Позовавайки се на мотивите на ВКС, въззивната страна
излага съображения, че правомощие на ОС
е да определя размера, но не и начина на разпределение на разходите за
управление и поддържане на общите части, който начин е разписан изрично в
закона – по равно според броя на собтвениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства. Твърди се, че решението на ОСЕС не може да се
прилага занапред, тъй като не намира опора в разпоредбите на ЗУЕС, поради което
за претендирания период от 2014 до 2017 година консумативните разноски следва
да се определят съобразно начина указан в нормата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, а не
този, определен от общото събрание. На следващо място се твърди, че в
решението си първоинстанционният съд говори за такса, а в законът няма
такова понятие. Сочи се, че ЗУЕС борави с
понятието парични вноски за
разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата; в чл.51 от ЗУЕС се използва израза разходи за управление и поддържане на общите части, а в чл.6 -
за разходи, което
води до извода, че ишецът следва да твърди, че е направил такива разходи, ако претенцията касае
вече минал период, какъвто е настоящият случай, обратното би довело до
неоснователно обогатяване на ЕС. На следващо място се твърди, че съдът неправилно
и против събраните доказателства, не е уважил възражението на ответницата чл.51,
ал.2 от ЗУЕС - че последната не дължи претендираните суми, защото не е ползвала
имота си повече от месец за процесиите периоди 2016 и 2017 години. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на твърденията на възизвницата.
Заявено е и твърдение, че обжалваното решение е недопустимо, но не са
изложени съображения в подкрепа на това твърдение.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
решение по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове
Няма искания по доказателствата. Претендират се разноски.
В законовия срок против всяко от двете въззивни жалби
е постъпил писмен отговор от въззиваемата Етажна собственост, представлявана от
адв.Ст.С.. Въззивните жалби се оспорват като неоснователни и недоказани.
Изложени са съображения, че е извън
обхвата на съдебния контрол по настоящото производство, проверката на решението
за определяне на размера на етажните разходи за управление и поддръжка.
Посочено е, че обжалването на решенията на ОС на ЕС е свързано със срок и с
определена законова процедура, а процесните решения са съобщени на етажните
собственици още през 2014 г., изпълнени са всички изисквания на действащата
към този момент процедура за оповестяване на решенията на ОС на ЕС. Следователно на 12.12.2014 г. е изтекъл
преклузивният срок за подаването на иск по чл. 40 от ЗУЕС, поради което взетите
решения са се стабилизирали. Посочено е, че този факт е установен и по
ч.гр.д,1123/2019 г. по. описа на БОС (образувано по частна жалба против съдебен
акт по гр.д.737/2017 г. на ПРС), по което дело въззивницата е била страна
(ответник). На следващо място се твърди, че е невярно
твърдението, че обектите включени в етажната собственост комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие” са изградени в жилищен комплекс от затворен тип по смисъла
на чл. 2(1) ЗУЕС. Оспорва се твърдението за наличието на пропускателен
режим или контролиран достъп до обектите включени в процесната етажна
собственост.
Оспорва се искането за поставяне на въпроси на
управителя на ЕС, като се
твърди, че поставените въпроси не са свързани с факти, част от предмета
на доказване по делото, предвид което исканото доказателство не е относимо.
По отношение на въззивната жалба, подадена от адв.Панайатов се твърди, че
тя е недопустима, тъй като е просрочена. Независимо от това се твърди, че са
неоснователни твърденията в тази въззивна жалба, че решенията на ОС на ЕС от
12.11.2014 г. не били законосъобразно оповестени. Неоснователни, според
въззиваемия, са твърденията в жалбата, че първоинстанционният съд неоснователно
е отказал да разгледа възражението за неизвършване на дейности по управление и
поддръжка на общите части. Твърди се, че този въпрос не е предмет на
разглеждане и установяване в настоящото производство, тъй като е предмет на
иска по чл.40 от ЗУЕС. На последно място се твърди, че е неоснователно
оплакването за неправилност на решението, тъй като имотът бил ползван от
ответницата по-малко от 30 дни през 2016 и 2017 г. Твърди се, че въззиваемата
не е уведомила председателя на УС на ЕС за отсъствието си през 2016 и 2017 г.,
съобразно разпоредбата на закона, както и, че по делото не е доказано
действително тя да не е ползвала имота си в посочения период.
Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното
производство. Няма искания по доказателствата.
Въззивните жалби са подадени от легитимирано лице,
против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което са
допустими. Следва да се отбележи, че и въззивната жалба, подадена от адв.П.
(вх.№ 1966/29.05.2020 г.), е подадена в законовия срок, предвид пощенското
клеймо върху пощенския плик, с който е изпратена.
По искането са спиране
на делото съдът ще се произнесе след представяне на доказателства за наличие на
преюдициален спор, спрямо настоящия – наличие на образувано гр.д.619/2019 на PC Поморие с предмет - оспорване на ОСЕС
от 12.11.2014 г.
По искането по чл.176,
ал.1 ГПК – да се задължи управителят на ЕС М.Ч. да се яви в съдебно заседание и
да отговори на поставените въпроси, съдът намира, че обстоятелствата, които се
цели да се установят с така поставените въпроси, следва да се установят с
ангажиране на доказателства, каквито доказателствени искания не са заявени. Ето
защо искането следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивните
жалби на Л.С.Б., гражданка
на Руската Федерация, родена на ***, БУЛСТАТ *********, с адрес ***, подадени
от особения й процесуален представител - адв.Н.Д. (вх.№ 1783/18.05.2020 г.), и
от пълномощника й адв.П.П. от ВАК (вх.№ 1966/29.05.2020 г.), против решение № 90 от 02.04.2020 г.
по гр.д.79/2019 г. по описа на Районен съд Поморие, В ЧАСТТА, с която
въззивницата е осъдена
да заплати на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, с
БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис 1”, № 211,
представлявана от управителя М. Петров Ч., сумата от 596.23 евро, с левова равностойност 1 166,13 лв.,
представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на
комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г., дължима за собствения на
ответницата апартамент № 193 в комплекса, сума в размер 122.06 евро, с левова равностойност 238.73 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г., в размер на законната
лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска - 22.01.2019
г., сума в размера 552.70 евро, с
левова равностойност 1 080.99 лв., представляваща годишна такса за управление и
поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г.,
дължима за собствения на ответницата апартамент № 193 в комплекса, сума в
размер на 59,42 евро, с левова
равностойност 116.21 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
таксата за 2017 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от
01.01.2018 г. до предявяване на иска - 22.01.2019 г., сума в размер 221.08 евро, с левова равностойност
432.39 лв., представляваща вноска във фонд ремонт и обновяване на общите части
на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г. дължима за собствения на
ответницата апартамент № 193 в комплекса, както и сумата 23.76 евро, с левова равностойност 46.48 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на вноската във фонд ремонт и обновяване за
периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска - 22.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху присъдените главници, считано от предявяване на иска -
22.01.2019 г„ до окончателното им изплащане, както и сумата от 1 156,78 лв, представляваща
разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
Оставя без уважение искането да се задължи, на основание по чл.176, ал.1 ГПК, управителят на ЕС М.Ч. да се яви в съдебно заседание и да отговори на
въпросите:
1. Има ли контролиран достъп до
комплекс „ ФЕСТА АПАРТМЪНС ПОМОРИЕ", кой осъществява охраната?
2. От колко сгради е изграден
комплекса? Какви обекти има в него освен жилищата и хотела?
3. Какво включват разходите по
поддръжка на общите части като ги опише по пера, тъй като от Протоколите на
Общите събрания не става много ясно за какво се искат тези суми?
4. Да представи скица от
кадастъра на УПИ-VІ-1717,1971,1972 с площ от 12 280 кв.м по плана на гр.
Поморие.
Указва на
въззивницата, че ако поддържа искането си за спиране на настоящото производство
до приключване на производството по
гр.д.619/2019 на PC Поморие, следва да представи
доказателства за предмета на това дело, както и за етапа, на който то се намира.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.