№ 20645
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110139842 по описа за 2025 година
Делото се разглежда по реда на глава XXV ГПК – „Бързо
производство“.
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от С. С. С., с която е предявен срещу
ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД конститутивен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № 414/08.05.2025г. за прекратяване на
трудовото й правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - поради
наложено със Заповед № 0000-681/07.05.2025г. дисциплинарно наказание
„Уволнение“.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор с последно
допълнително споразумение от 30.10.2024г., е заемала в ответното
предприятие длъжността „Мениджър организация и администрация“, с място
на работа В. Левски - ФЦ /Финансов център/ 561
Сочи, че с връчена на 09.05.2025 г. Заповед № 0000-681/07.05.2025г. й е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, а със заповед №
414/08.05.2025г. /връчена също на 09.05.2025 г./ е прекратено трудовото й
правоотношение.
Твърди, че в мотивите на горепосочените заповеди с идентично
съдържание, работодателят е приел, че ищцата е извършила тежко
дисциплинарно нарушение на 13.03.2025г. при извършването на
потвърждение в системата на банката излъчването на четири превода от
сметка на клиент като проверяващ служител на „трети подпис “, както и на
1
14.03.2025г. и 18.03.2025г. - при потвърждение в системата на банката на две
тегления на каса от сметка на клиент, като проверяващ служител с права на
„трети подпис“. Общият размер на преводите и тегленията, според мотивите
на уволнителната заповед, възлизал на 754650 лв. Сочи, че от мотивите на
заповедите се установява, че работодателят е приел, че са налице нарушения
на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на задълженията на
служителя по реда на ЗМИП (проверка на съдържанието на представените
декларации, прието от работодателя за непълно, неизвършване на разширена
комплексна проверка, неустановена от служителя липса на приложение № 4а
към инструкция за правилата на разширена комплексна проверка,
неизпращане на доклад за необичайна операция до съответния отдел на
банката, неустановяване на непълнота на декларираните данни в
представената от клиента декларация по реда на ЗМИП, липса на
установяване на непълнота и невярно съдържание на предоставената от
клиента информация). Твърди, че в уволнителната заповед е отчетено и
обстоятелството, че на 13.03.2025г., дисциплинарно наказаният служител, в
различни часове е осъществил достъп до сметките на клиента, като
наблюдавал салдото и движението по сметката и въпреки това, не е уведомил
управление „Правомерност" за евентуално възникнали съмнения. Отчетено е,
че служителят два пъти е дал обяснения по реда на чл. 193 КТ, които били с
различно съдържание.
Сочи се в исковата молба, че така наложеното със Заповед № 0000-
681/07.05.2025г. дисциплинарно наказание „Уволнение“ е незаконосъобразно,
тъй като ищцата не е извършила вменено й нарушение на трудовата
дисциплина, като липсва нарушение на задълженията на служителя по
трудовия договор, длъжностната характеристика, ЗМИП, правилника по
неговото прилагане, както и на вътрешните актове на банката-работодател.
Сочи се, че ищцата, като проверяващия служител на „трети подпис“,
няма задължение да извърши проверка на декларираните от клиента на
банката обстоятелства в декларациите по ЗМИП при потвърждаване на
извършените операции, като самият работодател не е посочил в
уволнителната заповед кои разпореди на ЗМИП са нарушени, а различните
финансови центрове и клонове на банката не изпълняват единна политика по
реда на ЗМИП и правилника за неговото прилагане.
Твърди се, че ако съществува такова задължение, то същото следва да
бъде изпълнено от лицето, което приема декларацията, а не от ищцата, която
няма право да откаже извършването на дадена операция (превеждане на сума
или теглене в брой). Сочи се, че такъв отказ може да бъде извършен само от
ръководителя на финансовия център или от съответния отдел на банката (в
настоящия случай „Проследимост").
Твърди се, че дисциплинарно наказаният служител е действал, съгласно
изрични указания на управителя на финансовия център, който се явява пряк
ръководител на ищцата, съгласно длъжностната му характеристика.
Сочи се, че във всички случай на необходимост от извършване на
разширена проверка по реда на ЗМИП, софтуерната система на банката
2
предупреждава съответния служител за необходимостта, т.е. извършването на
тази проверка не е с оглед преценката на дадения служител на банката;
Твърди се, че в нарушение на КТ, за едно и също дисциплинарно
нарушение е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на всички
лица, които са обслужили и потвърдили платежни нареждания и тегления на
каса от Д.А.Д..
В условията на евентуалност се сочи, че е допуснато нарушение и на
разпоредбата на чл. 190, ал. 2 КТ във връзка с чл. 189, ал. 1 КТ, доколкото е
налице явно несъответствие между извършеното нарушение с наложеното
наказание, без да са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено и
без да е взето предвид поведението на наказаното лице, както и липсата на
предходно наложени наказания.
По изложените съображения се отправя искане към съда да признае за
незаконно и да отмени уволнението, извършено с процесните заповеди.
Претендират се разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е
депозирал отговор на исковата молба, с който намира предявения иск за
допустим, но неоснователен.
Потвърждава, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, възникнало първоначално по силата на трудов договор №
5914 от 01.12.2016 г. за длъжността „Експерт Индивидуално банкиране и
главен специалист обслужване на клиенти", код по НКПД 4211-5003, в
Банката, сектор „Банкиране на дребно", управление „Клонова мрежа", регион
София Запад, София - Стамболийски - ФЦ 571, секция „Индивидуално
банкиране".
Сочи, че на 21.04.2017 г., с допълнително споразумение №
925/21.04.2017 г., ищцата е преназначена на длъжност „Ръководител секция
Индивидуално банкиране“ в София - Люлин - ФЦ 909, код по НКПД 2421-
6031; на 24.01.2020 г., с допълнително споразумение № 2138/24.01.2020 г.,
ищцата е преназначена на длъжност „Мениджър Оперативен риск и качество
на обслужване", код по НКПД 2421-6031; на 26.02.2020 г., с допълнително
споразумение № 2465/26.02.2020 г., ищцата е преназначена на длъжност
„Мениджър Организация и администрация" - Регион София 1, код по НКПД
2412-5008; а на 30.10.2024 г., с допълнително споразумение №
5947/30.10.2024 г., ищцата е преназначена на длъжност „Мениджър
Оперативен риск и качество на обслужване“, София - В. Левски ФЦ 561,
код по НКПД 2421-6031.
Намира, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено
законосъобразно при спазване на всички формални законови изисквания, като
Заповед № 0000-681 от 07.05.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ е издадена и връчена на служителката С. С. в рамките на
кратките преклузивни срокове, предвидени в чл. 194, ал. 1 от КТ - в 2-
месечният срок от откриване на нарушенията до налагането на наказанието на
09.05.2025 г. и в рамките на 1-годишния срок от извършването на
нарушенията на дата 13.03., 14.03., 17.03. и 18.03.2025 г.
3
Твърди се, че работодателят е спазил изискванията на закона по чл. 193,
ал. 1 от КТ, като е дал на служителката С. С. разумен срок за даване на
писмени обяснения в срок до 25.04.2025 г.
Сочи се, че при съобразяване с чл. 189, ал. 1 от КТ дисциплинарното
наказание „уволнение“ е наложено с мотивирана писмена заповед на
работодателя - Заповед № 0000-681 от 07.05.2025 г., чието съдържание
отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ.
Твърди се, че са спазени са изискванията на чл. 192, ал. 1 от КТ, като
заповедите са подписани лично от законните представители на работодателя -
един изпълнителен член на УС и прокурист, които съгласно търговската
регистрация на Банката извършват обвързващи за Банката правни действия
само заедно, като Заповедта за уволнение и заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение са надлежно връчени, което е удостоверено със
саморъчно поставена дата и подпис на служителката.
С подробни аргументи по същество обосновава наличието на
извършените от ищцата тежки нарушения на трудовата дисциплина,
обосновали налагането на наказанието.
Обосновава се, че при логовете по сметката на клиента Д.Д., които
ищцата е извършила на 2 пъти по различно време на 13.03.2025 г., е била
длъжна и е могла да установи, че постъпващите суми, както и нарежданите
изходящи преводи от сметката на клиента Д.Д. по размер и интензивност се
отличават от обичайно извършваните от клиента и/или с неговото бизнес
поведение, дейности и икономически профил или за осъществяването на които
няма ясна цел от икономически, бизнес или личен характер; че получените по
сметката през предходни месеци онлайн печалби са нерегулярни, различни по
размер, с ясно посочен източник/произход, за разлика от конкретно
постъпилите по сметката множество преводи от сметката му в банка Revolut
на 12.03. - 13.03.2025 г., с оглед на което попълненото в декларацията за
произход на средства е очевидно непълно, неточно и невярно, както и че
междувременно докато е в клона и нарежда изходящи преводи от сметката си
клиентът и получава нови входящи преводи в значителен размер (общо 135
970 лева). Сочи се, че като е могла да установи описаните обстоятелства,
сочещи на съмнителни операции или трансакции с необичаен характер, С. С. е
била длъжна да уведоми управление „Правомерност“ за възникнали
съмнения, да провери произхода на средствата по сметката на клиента, да
извърши или поиска извършване на поправка и/или допълване на
представените документи за произход на средства, извършване на
разширена комплексна проверка, изготвяне на Допълнителна информация за
клиент по образец и др.
Сочи, че в нарушение с трудовите й задължения, горните действия не
са сторени от нейна страна до момента на потвърждаване на преводите на
13.03.2025 г. и тегленията на 14.03.2025 г. и 18.03.2025 г., нито по-късно, а в
обясненията пред работодателя необходимостта от изпълнение на това
задължение дори се отрича.
С подробни аргументи се обосновава, че извършването на описаните
4
проверки са лични задължения на наказания служител, съгласно длъжностната
й характеристика и процедурите за работа, относими към всяка една от
наредените от нея операции по сметката на клиента, като служител с права за
„трети подпис“.
Твърди се, че с бездействието си ищцата не само не е предотвратила,
но и е способствала да се стигне до изпълнение на преводи и теглене на суми в
брой в нарушение на изискванията на вътрешните процедури: Инструкцията
за прилагане на разширена комплексна проверка, Вътрешните правила за
контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на
тероризъм, Кодекса за етично поведение, както и на длъжностната си
характеристика, като по този начин е настъпила имуществена вреда за
Банката.
Сочи се, че описаните в заповедта за уволнение действия представляват
тежки нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, предложение
първо и т. 10 от КТ, като дисциплинарното наказание „уволнение“ е
документално и правно обосновано и съответства на тежестта на допуснатите
нарушения.
Предвид изложено, с оглед законосъобразността на наложеното
дисциплинарно наказание, моли за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдът е сезиран с предявен конститутивен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението,
извършено със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - поради наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално
задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него
период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент
– обстоятелства, които по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е
отделил като безспорни между страните с изготвения по делото доклад.
В тежест на ответника е да установи, че са спазени формалните
изисквания за законосъобразност на наказанието, изводими от
императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за
налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед от лице,
разполагащо с работодателска власт, която съдържа достатъчно
индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е надлежно
връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена
възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде
своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във
връзка с него, че са спазени сроковете за налагане на наказанието.
5
След установяване на формалната законосъобразност на акта,
работодателят следва да докаже и реалното извършване на описаното в него
виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен
съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.
За установяване на горните обстоятелства, по делото са събрани
писмени доказателства и са ангажирани гласни доказателствени средства чрез
разпит на четирима свидетели.
Установява се от представените към отговора на исковата молба
документи, че между страните по спора е съществувало трудово
правоотношение, възникнало първоначално по силата на трудов договор №
5914 от 01.12.2016 г. за длъжността „Експерт Индивидуално банкиране и
главен специалист обслужване на клиенти".
По силата на допълнително споразумение № 925/21.04.2017 г., ищцата
е преназначена на длъжност „Ръководител секция Индивидуално банкиране“ в
София - Люлин - ФЦ 909, код по НКПД 2421-6031; с допълнително
споразумение № 2138/24.01.2020 г. е преназначена на длъжност „Мениджър
Оперативен риск и качество на обслужване", код по НКПД 2421-6031; с
допълнително споразумение № 2465/26.02.2020 г., е преназначена на
длъжност „Мениджър Организация и администрация" - Регион София 1, код
по НКПД 2412-5008; а с последното сключено между страните допълнително
споразумение № 5947/30.10.2024 г., ищцата е преназначена на длъжност
„Мениджър Оперативен риск и качество на обслужване“, София - В.
Левски ФЦ 561, код по НКПД 2421-6031 /л. 43/.
Няма спор между страните, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства, че за последната заемана от ищцата длъжност
е съставена длъжностна характеристика /л. 44/, редовно връчена на служителя
срещу подпис на 30.10.2024 г.
Не е спорно между страните, че към момента на сключване на
последното допълнително споразумение към трудовия договор, както и към
момента на прекратяване на правоотношението на ищеца, в банката са
действали: Вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на
пари и финансирането на тероризъм /л. 69-97/; Политика за прилагане на
мерките срещу изпиране на пари/финансиране на тероризмът и спазване на
санкционни режими /л. 99-109/, Инструкция за прилагане на разширена
комплексна проверка /л. 110-117/, Процедусра за изпълнение на левови
преводи във финансовите центрове на Юробанк България /л.162–177/, както и
Етичен кодекс /л. 115-146/, с чието съдържание ищцата е била надлежно
запозната, съобразно твърденията в исковата молба.
Не е налице спор между страните, а и се установява от събраните по
делото писмени доказателства /л. 156, л. 189-325/ и гласни доказателства,
събрани чрез разпит на четиримата свидетели, каква е била фактическата
обстановка, в рамките на чието проявление, се твърди да са извършени
дисциплинарните нарушения, а именно:
На 12.03.2025 г. и 13.03.2025 г. клиент на банката – Д.Д., нарежда общо
2 170 измамни преводи на обща стойност над 2,6 милиона лева от своята карта
Revolut към своята дебитна карта Виза към сметка в Пощенска банка.
Въпреки, че основната банкова система на банката CSoft е осчетоводила
трансакциите и е кредитирала преводите към клиентската сметка, съобразно
6
правилата на картовата организация, те междувременно са били отхвърлени
от системата за авторизация на карти на банката Base24 EPS и дебитирането
на картата в Revolut peално не е било осъществено. При клиъринга в Банката
не е постъпила никаква сума от трансакциите, следователно кредитирането на
сметката на клиента е било изцяло за сметка на Банката.
От акумулираната по сметката сума за периода от 13.03.2025 г. до
18.03.2025 г. титулярът нарежда 17 изходящи превода към 7 физически лица и
6 компании в 7 различни банки на обща стойност над BGN 2,6 млн. 13 от тези
парични преводи са наредени лично от лицето във ФЦ София - Васил Левски
/ФЦ 561/ веднага след получаване на средствата, рано сутринта на 13.03.2025
г. /12 превода/ и на 14.03.2025 г. /1 превод/. В допълнение Д. извършва в същия
финансов център на Банката и три тегления на пари в брой - на 13.03.2025 г.,
на 14.03.2025. и на 18.03.2025 г.
Няма спор, че ищцата С. С. има отношение към част от така
извършените трансакциите, а именно – на 13.03.2025 г. С. е потвърдила в
системата на банката излъчването на четири превода от сметката на клиент
Д.А.Д. /като проверяващ служител с права на трети подпис/ на обща стойност
754 650 лева; на 14.03.2025 г. е потвърдила в системата на Банката теглене на
каса от сметката на клиента Д. /като проверяващ служител с права на трети
подпис/ сума в размер на 50 000 лева, а на 18.03.2025 г. е потвърдила в
системата на Банката теглене на каса от сметката на клиента Д. /като
проверяващ служител с права на трети подпис/ сума в размер на 80 000 лева.
Не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства
/л. 152/, че на 17.04.2025 г. работодателят е изискал от служителя представяне
на писмени обяснения в срок до 25.04.2025 г. във връзка с констатации за
нарушения на трудовите задължение на ищцата, осъществени при
извършването на горните трансакции.
Видно от представените към отговора на исковата молба документи, на
25.04.2025 г. ищцата е депозирала писмени обяснения /л. 154/, в която е взела
отношение по поставените й от работодателя въпроси. По делото е
представено /неоспорено от ищеца/ и второ становище, подписано от С. С., но
без посочен адресат и дата, в което се дават обяснения във връзка с
предприетите действия при обслужването на клиента Д..
Не е спорно между страните, като се установява от представените по
делото документи /л. 10-14/, че работодателят е издал и връчил на служителя
на 09.05.2025 г. Заповед № 0000-681/07.05.2025 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение“, както и Заповед № 414/08.05.2025г.
за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ.
Видно от мотивите на заповедта, дисциплинарното наказание е
наложено за следните неизпълнения на трудовите задължения на С. С., а
именно:
При потвърждаването на всеки от 4-те превода (с обща сума 754 650
лева) на 13.03.2025 г., С.:
1. Не е проверила и не е установила, че подписаният от клиента
документ Декларация за произход на средства по ЗМИП е с непълно
съдържание; Не е проверила Декларирания произход на средствата, получени
чрез преводи от карта на клиента в Револют - Приложение 6 (Декларация по
ЗМИП) към Вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането
на пари и финансирането на тероризъм;
2. Не е установила липсата на Разширена Комплексна Проверка /РКП/,
7
не е извършила и не е изискала извършването на Разширена Комплексна
Проверка на клиента - Приложение 3 към Инструкцията за прилагане на
Разширена Комплексна Проверка;
3. Не е установила липсата на подписано от клиента Приложение 4а
към Инструкцията за прилагане на Разширена Комплексна Проверка
Допълнителна информация от клиент, необходима при наличие на транзакции
с необичаен характер;
4. Не е изпратила и не е изискала изпращането на Доклад за
необичайна операция до управление „Правомерност" по реда на чл. 7.1. от
Вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и
финансирането на тероризъм, като не е попълнила Приложение 9 съгласно
Вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и
финансирането на тероризъм;
При потвърждаване на двете тегления на каса (14.03.2025 - 50 000 лв. и
на 18.03.2025 - 80 000 лв.):
5. Не е проверила и установила, че подписаният от клиента документ
Декларация за произход на средства по ЗМИП е с непълно съдържание; не е
проверила Декларирания произход на средствата, получени чрез преводи от
карта на клиента в Револют - Приложение 6 (Декларация по ЗМИП) към
Вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и
финансирането на тероризъм.
6. На 17.03.2025 при проверка на РКП, изготвена от А.Х., не е
установила, че попълнената информация за клиента Д.А.Д. е:
- непълна: Липсва информация, че е собственик на фирма; Липсва
информация за свързани лица; Липсва проверка на информацията, че
операциите са от онлайн печалба; В попълнената информация за транзакции
през последните 12 месеца са описани единствено транзакциите от 13.03. до
17.03.2025 г./ и
- отчасти невярна: Написано е, че клиентът е безработен, а Д.А.Д. все
още неофициално работи в "Театро"; Посочено е, че клиентът не е с Висок
риск, а всъщност РКП е била изискуема поради вдигнат Висок риск на
клиента; Отбелязано е, че клиентът е попълнил формуляр Приложение 4а
"Допълнителна информация от клиент"; Отбелязано е, че клиентът е
предоставил документи за произхода на средствата; Отбелязано е, че е
проверена информацията за произход на средствата в рамките на групата;
Отбелязано е, че са проследени паричните потоци и те са с ясен произход;
Отбелязано е, че операциите на клиента са изяснени и са обичайни;
7. На 13.03.2025 г. в различни часове прави достъп до сметката на
клиента, като наблюдава салдото и движението по сметката, като, независимо
от това какво констатира относно движението по сметката, служителката не
уведомява управление „Правомерност“ за евентуално възникнали съмнения,
не иска поправка и/или допълване на представените документи за произход на
средства, извършване на РКП, изготвяне на Допълнителна информация за
клиент по образец и др.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите основание за
8
налагане на дисциплинарното наказание се осигурява защитата на работника
или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата
дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се
очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на
съдебно оспорване на дисциплинарното наказание.
Тези изисквания са налице, когато в искането за даване на обяснения и
в заповедта за налагане на наказание нарушението е посочено по разбираем за
работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е
ясно за какво е наложено наказанието. Наличието на яснота се установява от
поставените от работодателя въпроси по повод на дисциплинарното
нарушение и дадените от работника или служителя отговори по чл. 193 КТ.
Наличието на дадени писмени обяснения от страна на работника (по
връченото му искане за даване на обяснения), когато в искането -
нарушението на трудовата дисциплина е било посочено по разбираем за
работника начин, са достатъчни да установят, че същият е бил наясно с
причините за уволнението му. - така напр. Решение № 7 от 23.01.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 1393/2017 г., III г. о., ГК; Решение № 66 от 25.03.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 3298/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 388 от 4.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 205/2012 г., IV г. о., ГК.
В конкретния случай, видно от събраните по делото писмени
доказателства, работодателят е поканил служителя да даде писмени
обяснения, като е изложил накратко фактическата обстановка, обосновала
инициирането на дисциплинарно производство, като е формулирал конкретни
въпроси, касаещи констатираното от работодателя неизпълнение на трудовите
задължения на служителя. Работникът на свой ред е изложил писмени
обяснения, видно от които за последния не е имало съмнение относно
обстоятелствата, дали причина за иницииране на дисциплинарното
производство, и характера на конкретно вменените дисциплинарни просъпки.
Обясненията са получени от работодателя преди връчване на заповедта, от
който момент се счита за наложено дисциплинарното наказание.
На следващо място, съдът съобрази, че е спазен двумесечният
/субективен/ законов срок за налагане на наказанието, като видно от
събраните по делото доказателства /л.156/, работодателят /чрез неговия
Главен изпълнителен директор и неговия Прокурис/, е бил уведомен за
наличието на неизпълнение на служебните задължения на 15.04.2025 г.
Спазен е безспорно и обективният едногодишен срок за налагане на
дисциплинарното наказание, доколкото наказанието е наложено по-малко от
месец след констатиране на нарушението.
Заповедта е подписана от Прокуриста на банката, както и от Зам.
Главен изпълнителен директор, поради което съдът намира, че заповедта
изхожда от лица, притежаващи работодателска власт, в това число да налагат
дисциплинарни наказания.
Предвид установената законосъобразност на процедурата по налагане
на дисциплинарно наказание и липсата на основание за отмяната на
наложеното наказание от формално естество, съдът следва извърши преценка
9
за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание по същество:
Разпоредбата на чл. 186 от КТ дефинира нарушението на трудовата
дисциплина, като "виновно неизпълнение на трудовите задължения", а
разпоредбата на чл. 187 от КТ посочва по изчерпателен начин видовете
нарушения на трудовата дисциплина.
В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на
работника или служителя, доказателствената тежест за установяване
законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя. При
трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание в
доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно
субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на
служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на съдебното
производство, че служителят е извършил нарушенията на трудовата
дисциплина, за което е наказан.
За установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички
доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното действие, което
е в нарушение изискванията за спазване на трудовата дисциплина, или
осъщественото от работника неправомерно бездействие, работодателят може
да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени доказателства, каквито
доказателства са събрани в настоящото производство.
От съвкупната преценка на събрания в процеса доказателствен
материал се налага правният извод, че в процесния случай дисциплинарното
наказание е наложено законосъобразно като наказаният служител е
извършил вменените му от работодателя дисциплинарни нарушения - а
именно, неколкократно е проявил бездействие, като не е изпълнил в пълнота
възложените му от работодателя му задължения, подробно описани в
длъжностната характеристика на заеманата от ищеца ръководна длъжност в
пункт III, т. 3, 6, 10, 12, 17 и 18, съгласно които служителят следва да:
Проверява и потвърждава преводите в лева и валута, инициирани от
подчинените му служители след проверка за коректността и
документалната им обоснованост.
Проверява съдържанието на всички реквизити на приетата от клиентите
документация.
Упражнява контрол за предотвратяване на нарушения и злоупотреби с
пари и материални ценности в клона.
Отговорен е да проверява идентификацията и приложените мерки за
комплексна проверка спрямо клиентите, съгласно вътрешните правила на
Банката и да организира и изисква същото от подчинените му служители.
Контролира прилагането на мерките за предотвратяване на изпирането на
пари и финансирането на тероризъм в съответния клон.
Информира директно управление „Правомерност" относно необичайни и
съмнителни действия на клиенти съгласно Закона за мерките срещу
изпирането на пари и вътрешните правила и процедури на Банката.
В настоящия случай съдът намира, че по делото са ангажирани
достатъчно доказателства, установяващи вменените на ищеца с процесната
10
заповед нарушения на трудовата дисциплина, визирани в разпоредбата на чл.
187, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 10 КТ и обосновали налагането на дисциплинарно
наказание.
Доколкото проявеното от ищцата бездействие не се оспорва, а се
твърди липсата на задължение за предприемането на активно поведение,
съдът намира, че следва да анализа произхода на всяко едно от задълженията
по отделно:
1. По отношение на бездействието на служителя да извърши проверка на
представените от клиента Д. документи:
Твърди се в исковата молба, че за служителя на длъжност Мениджър
Оперативен риск и качество на обслужване /т.нар. МОРКО/ не съществува
подобно задължение, тъй като потвърждението на трансакции, което
служителят „на трети подпис“ прави, е чисто формално.
Изложеното от ищеца пряко противоречи на вмененото с длъжностната
характеристика /пункт III, т. 3/ контролно задължение на служителя да
проверява и потвърждава преводите в лева и валута, инициирани от
подчинените му служители, едва след проверка за коректността и
документалната им обоснованост. Необходимостта от такава проверка е и
логически обоснована, доколкото липсата на реално извършена повторна
проверка на извършваните трансакции от контролиращия служител, прави
изискването за съществуването й безпредметно.
2. По отношение на проявеното бездействие на служителя да извърши
проверка за произход на средствата, получени по сметка на клиента, в
това число да провери дали декларираният произход е документално
обоснован:
Видно от пункт III, т. 10 и т. 17 именно ищцата има задължения да
контролира прилагането на мерките за предотвратяване на изпирането на пари
и финансирането на тероризъм в съответния клон. Тези мерки са подробно
развити в действащите в предприятието Вътрешни правила за контрол и
предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризъм и
Политика за прилагане на мерките срещу изпиране на пари/финансиране на
тероризмът и спазване на санкционни режими, безспорно доведени до
знанието на ищцата.
Във връзка със същите, по делото са ангажирани писмени и гласни
доказателства за проведени на С. регулярни обучения /л. 183-186/.
Видно от съдържанието на вътрешните правила, задължително
изискване при извършването на превод над определена стойност, е клиентът
да представи надлежно попълнена декларация по чл. 66, ал. 2 ЗМИП.
От приложените по делото декларации /л. 272, 276, 279, 282, 285, 288,
291 и 293/ се установява, че във всяка от подадените декларации на 13.03.2025
г., касаещи при извършването на преводи на минимална стойност от 200 000
лева, клиентът е посочил като произход единствено „Печалба от онлайн
казино“.
Видното от представените извлечения за движението по банковата
11
сметка на клиента Д. обаче, всички входящи преводи /над 2000 на брой/
произхождат от лична сметка на Д. в Револют Банк. Тоест дори формалният
анализ на данните, видими за банковите служители, води до извод, че
клиентът сочи произход, различен от декларирания – онлайн казино.
В този случай, при липса на пряка установимост на произхода на
средствата, съобразно вътрешните правила в предприятието служителите /в
това число и този на длъжност МОРКО/, е следвало да изискат представянето
на документи, удостоверяващи декларираното обстоятелство – а именно, че
сумите, превеждани от личната сметка в Револют на клиента, имат посочения
хазартен източник.
В конретния случай, изпълнението на това задължение безспорно не е
осъществено, поради което съдът намира, че се установява твърдяното от
работодателя дисциплинарно нарушение.
3. По отношение на проявеното бездействие на служителя да извърши,
респективно – да изиска, извършването на разширена комплексна
проверка на клиента, в това число, да провери коректността на
попълнените в РКП данни, след нейното изготвяне:
Твърди се в исковата молба, че необходимостта от извършване на РКП
се поражда единствено при наличието на нотификация от софтуерната
система на банката, като служителите нямат възможност да извършват
преценка за нуждата от изготвяне на разширена проверка.
Така наведения довод, както се установява от събраните писмени
доказателства и от депозираните свидетелски показания от свидетелите
Анкова и Арсов, които съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК,
кредитира изцяло като логични и добросъвестно дадени, е в пълно
противоречие както с длъжностната характеристика на ищцата, така и с
действащите в предприятието вътрешни актове.
Видно от т.4.12 от Вътрешните правила за контрол и предотвратяване
на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, в настоящия случай, на
основание подточка 4, 6 и 8, за банковите служители, в това число ищцата, е
съществувало задължение да инициират извършването на Разширена
комплексна проверка още на 13.03.2025 г.
Същият извод безспорно се налага и от прочита на приложение № 8
към Вътрешните правила, където е поместен Примерен списък на индикации
за операции с висок риск, сред които попадат: 1/ Получени или наредени
преводи, които в контекста на профила на клиента изглеждат необичайни по
размер, честота, основание, контрагенти и др. 2/ Използване на множество
свързани операции в рамките на един или няколко дни. 3/ Значителни
кредитни обороти по сметките на клиент, които многократно надхвърлят
официалните му доходи/приходите съгласно финансовите му отчети – всички
приложими за конкретния клиент и конкретните трансакции.
Приложими към конкретния случай примери съществуват и в
Инструкцията за прилагане на разширена комплексна проверка, с последна
корекция 10.07.2024 г., а именно в пункт II, т. 5: При извършване на операции
12
или сделки, които са несъвместими с обичайно извършваните от клиента
и/или с неговото бизнес поведения, дейности и икономически профил или за
осъществяването на които няма ясна цел от икономически, бизнес или личен
характер и т. 6. При всички случаи, при които в служителя възникне съмнение
за изпиране на пари и/или финансиране на тероризъм.
Такова задължение за служителя съществува независимо и дори
въпреки липсата на нотификация в софтуерната система на работодателя,
доколкото именно служителите, имащи първи контакт с клиента, са онези,
които следва да идентифицират наличието на съмнителни действия и
необичайни операции. Такива безспорно в случая са налице, както предвид
предходните обороти по сметката на клиента, така и предвид предприетите от
него действия, обективиращи желание за бързо преразпределение на
получените по сметката му суми в полза на трети лица /и то на основания,
пораждащи основателно съмнение – например сключването на няколко
договора за заем с физически лица на стойност над 200 000 лева всеки/.
Неизпълнение на служебните задължение се наблюдава дори след
изготвянето в последващ момент / на 17.03.2025г./ на РКП, доколкото същата
безспорно е с непълно и от частни невярно съдържание: в същата липсва
информация, че клиентът е собственик на фирма /проверима в публичния ТР/;
Липсва информация за свързани лица; Липсва проверка на информацията, че
операциите са от онлайн печалба; Липсва информация за всички извършени
от клиента транзакции през последните 12 месеца, а са описани единствено
транзакциите от 13.03. до 17.03.2025 г.; Посочено е, че клиентът не е с Висок
риск, а към момента на РКП е била налице дори нотификация в системата за
такъв риск по отношение на клиента; Погрешно е отбелязано, че клиентът е
попълнил формуляр Приложение 4а "Допълнителна информация от клиент";
че е предоставил документи за произхода на средствата; че е проверена
информацията за произход на средствата в рамките на групата; че са
проследени паричните потоци и те са с ясен произход; че операциите на
клиента са изяснени и са обичайни;
Неизпълнението на горните задължения за извършването на преценка
за наличието на рискови фактори по отношение на клиента, е довело и да най-
тежкото нарушение на трудовата дисциплина, а именно:
4. Проявено бездействие за изпращането на Доклад за необичайна операция
до управление „Правомерност".
Видно от чл. 7.1. от Вътрешни правила за контрол и предотвратяване на
изпирането на пари и финансирането на тероризъм, във всички случаи, при
който в резултат на приложената разширена комплексна проверка не може да
се намери логично обяснение за извършените операции, както и при съмнение
за изпиране на пари, финансиране на тероризъм или наличие на средства с
престъпен произход, съответният служител забавя изпълнението на
операцията, ако е възможно, и уведомява незабавно Управление
„Правомерност; • посочва и документира хронологично подробностите по
случая, включително всички необичайни или съмнителни обстоятелства;
предоставя на Управление „Правомерност" цялата налична информация за
клиента и транзакциите му чрез попълването на Доклад за необичайна
операция (Приложение 9) и го изпраща по електронната поща или по
вътрешната поща до Управление „Правомерност".
Тези действия безспорно не са извършени от ищцата, като същата
аргументира пасивното си поведение с неидентифициране на клиента като
13
рисков, евентуално – с наличието на предприети действия от други банкови
служители.
На първо място, в случая самата неправилна преценка за липса на
необичайна активност в поведението на клиента /при наличието на очевидни
индикации за това и данни за възникнало съмнение у ищцата в тази насока/
представлява дисциплинарно нарушение, поради което същата не би могла да
се тълкува в полза на служителя.
На следващо място, задължението за уведомяване на отдел
„Правомерност“ е лично задължение на всеки един служител, с оглед на което
изпълнението, респективно – неизпълнението му от друг, не би могло да има
екскулпиращо действие.
Предвид изложеното до тук, съдът намира, че всички описани в
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание нарушения са
реално извършени от ищцата.
На следващо място, изцяло неоснователно се явява оплакването в
исковата молба, че е нарушена разпоредбата на 189, ал. 2 КТ, тъй като във
връзка със същия случай са наложени дисциплинарни наказания и на други
лица. Забраната в цитираната разпоредба, израз на правния принцип non bis in
idem, касае налагането на няколко наказания за едно и също нарушение на
едно и също лице, което в процесния случай не се твърди, и не се установява
по делото. Обстоятелството, че повече от един служители в предприятието
имат сходни задължения и отговорности, не обосновава извод, че
дисциплинарно наказание може да бъде наложено само на един от тях. От
значение за законосъобразността на наказанието е дали конкретният служител,
с личното си поведение /действие или бездействие/ е нарушил вменените му
трудови задължения.
В конкретният случай, това обстоятелство е налице, като следва да се
посочи, че независимо дали нисшестоящ в йерархичната структура на
предприятието не е изпълнил задълженията си, служителите на ръководни
длъжности /каквато е и тази на ищцата/ в съответната организационна
структура, имащи именно контролни и организационни функции спрямо
подчинените им лица, безспорно носят отговорност за крайния резултат от
свое управление и неоказания достатъчен контрол.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че безспорно се
доказва по делото наличието на фактическия състав на нарушенията
„неизпълнение на възложената работа“ и „неизпълнение на други трудови
задължения“, осъществен с бездействие, с оглед обстоятелството, че
служителят не е изпълнил в пълнота възложените му задълженията, влизащи в
трудовата му функция, вменени му с длъжностната характеристика и
доразвити в издадените в изпълнение на закон вътрешни актове в
предприятието.
За доказана в процеса съдът намира и вината на служителя при
неизпълнение на възложените му задължения предвид обстоятелството, че
същият е бил надлежно запознат за тези свои отговорности с подписаната от
него длъжностна характеристика. С оглед на това, субективното им незнание,
довели до неизпълнение на процесните задължения, не би могло да
14
екскулпира служителя.
На последно място, по наведеното исковата молба възражение за
несъразмерност на наложеното наказание, съдът намира следното:
Съдът в трудовия спор има задължението да оцени нарушенията, като
извърши преценката въз основава на всички обстоятелства, имащи отношение
към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите
или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата,
при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника или служителя към конкретното неизпълнение и въобще
поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието
съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебен контрол (вж.
Решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г., ВКС, ІV Г. О.,
Решение № 372 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г., ВКС, ІV Г. О.,
Решение № 75 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 5735/2014 г., ІV Г. О., ВКС).
При изследване на тези обстоятелства, съдът намира, че наложеното
наказание съответства на тежестта на нарушенията, обстоятелствата при
които те са извършени и поведението на ищеца.
На първо място следва да бъде отбелязано, че неизпълнените от ищцата
задължения формират основната част от нейната трудова функция, свързана с
осъществяването на ръководство и контрол в клона на предприятието, като
касаят осъществяването на съществени за банковата дейност проверка, имащи
пряко отношение към предотвратяване действията по изпиране на пари.
Обстоятелството, че ищцата заема в ответното дружество ръководна
позиция аргументира необходимостта същата да полага грижа със завишен
интензитет относно възложените й отговорности, като изпълнява съвестно и
цялостно възложените й задължения, упражнява контрол над изпълнението на
работата на подчинените й служители и поддържа поведение, което да бъде
модел за подражание за лицата, работещи под нейното ръководство.
С оглед на това, всяко неизпълнение на трудовите задължения на лице,
заемащо ръководна позиция, следва да бъде преценявано и санкционирано по-
строго спрямо това на служители, които не заемат такава длъжност.
На следващо място съдът преценява тежестта на нарушението и от
гледна точка на реалните и потенциалните вреди, които работодателят търпи
вследствие на дисциплинарната простъпка, които в случая са такива в особено
големи размери – отрицателно салдо по сметките на банката в размер на над
2.5 милиона лева – в резултат на наредените банкови трансакции от сметката
на клиента, по която само привидно са били постъпили суми на посочената
стойност.
Съдът взе предвид и чистото дисциплинарно минало на служителя –
обстоятелство, неоспорвано от работодателя.
На последно място следва да бъде посочено и безкритичното
отношение на наказания служител спрямо дисциплинарните му нарушения.
Поради изложеното съдът приема, че наложеното дисциплинарно
15
наказание „уволнение” – най-тежкото такова, е определено от работодателя
при спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ с оглед тежестта на
нарушенията, обстоятелствата, при които те са извършени, както и
поведението на служителя.
Ето защо предявеният иск за отмяна на дисциплинарното наказание
„уволнение” и издадената въз основа на него нарочна заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищцата, се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, право на разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има само ответникът.
Същият е претендирал присъждане на разноски за заплатено по банков
път адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева с ДДС, съобразно
представения по делото списък на разноските, договор за правна защита и
съдействие, фактура и платежно нареждане.
Ищецът своевременно е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което съдът, при съобразяване с действителната правна и фактическа
сложност на спора – над средната така, броя предявени искове - един,
продължителността на производството – четири месеца от датата на
образуването му, броя проведени открити съдебни заседания - две, обема от
ангажирани доказателства по делото, реално извършената от адвоката
дейност, както и посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. възнаграждения за
адвокатска работа, които съдът приема за ориентир за стойността на
адвокатските услуги, на намира за основателно.
Предвид изложеното, претендираните от ответника разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера на
сумата от 2000 лева, който съдът намира за справедлив и съразмерен с
действителната сложност на делото. Към същата следва да бъде начислен и
претендирания ДДС, с оглед на което, в полза на ответника следва да се
присъди общо сумата от 2400 лева с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. С. С., ЕГН
**********, срещу ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено от работодателя
със Заповед № 414/08.05.2025г. за прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - поради наложено със Заповед
№ 0000-681/07.05.2025г. дисциплинарно наказание „Уволнение“.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН **********, да заплати на „ЮРОБАНК
16
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 5 ГПК,
сумата от 2400 лева – сторени разноски в първоинстанционното производство
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок, считано от 13.11.2025 г., която дата, на
основание чл. 315, ал. 3 ГПК, съдът е посочил проведеното по делото
последно открито съдебно заседание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17