Р Е Ш Е Н И Е
№571
гр. Русе, 22.04.2016 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на шести април, две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря С.И., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №7094 по описа за 2014 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
М. и И. Матеви поддържат, че са
собственици на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 63427.4.220 с
административен адрес - гр.Р., кв."Д.", ул."Л. е."№-......,
с площ 475 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, до
Поясняват, че правото им на
собственост е признато с нотариален акт, вписан под №200, том 24, дело №4785,
вх.рег.№10080 от 30.07.2014г. по описа на СВ - гр.Русе, издаден въз основа на
поредица от нотариални актове. В тази връзка сочат, че през 1974г. Г. Иванов
Деков (баща на ищцата) закупил от Ц.С.Ц. и К.Ц. описаната 1/3 идеална част от
имота, който към този момент съставлявал УПИ ХІІІ-1744 в кв.579 с площ 418
кв.м. През 1980г. към имота били придадени по регулация 27 кв.м., за което бил
съставен констативен нотариален акт №57, том 5, дело №2346 от 20.10.1980г.,
поправен по отношение придобитите от Калина Ц. 1/3 идеални части от придадените
по регулация 27 кв.м., с нотариален акт вписан под №116, том 33, дело №6483,
вх.рег.№13002/06.10.2014г. по описа на СВ - гр.Русе. С договор, обективиран в
нотариален акт №167, том 7, дело №2851/20.05.1991г. по описа на нотариус при
РРС, Г. Иванов Деков и съпругата му П.М.Д. прехвърлили на ищците 1/3 идеална
част от поземления имот с площ 418 кв.м. и изграденото в него жилище срещу
задължение за издръжка и гледане. През 2013г. Г. Иванов Деков дарил на М. и И.
Матеви и останалата от придобитите по регулация 27 кв.м. своя 1/3 идеална част,
за което бил съставен нотариален акт вписан под №10, том 18, дело №3417 от
22.05.2013г. по описа на СВ - гр.Русе.
Молителите сочат, че Г.Ц.С. -
наследодател на ответниците В.Б.С., А.Г.Х., К.Г.Ц. и Г.Г.С., е син на Ц.С.Ц. и К.Ц..
Последните участвали в построяването на триетажната жилищна сграда и придобили
собствеността върху 1/3 идеална част от имота и втория етаж от сградата. След
смъртта на Ц.Ц., с решение от 06.02.1980г., постановено по делбено дело
№3370/1979г., съдът поставил в дял на К.Ц. 1/3 идеална част от имота и жилището
на втория етаж, срещу парично уравнение дяловете на синовете й С., Тодор и Г..
На 21.05.1992г. К.Ц. продала
притежаваната от нея 1/3 идеална част от процесния имот, заедно с жилището си
на Цветанка Г.С. - съпруга на Тодор Ц.С.. Ищците твърдят, че предвид
прехвърлителната сделка, Г.Ц.С. не е притежавал никакви права върху имот ХІІІ -
1744, в кв.579. Последният бил вписан като съсобственик на съседния имот -
поземлен имот с идентификатор 63427.4.223. Поясняват, че през 1992г. заедно с
Гатю К. (собственик на първия етаж от сградата) и Калина Ц. дали съгласие Г.С.
да ползва временно (до 2000г.) северозападната част от процесния имот
63427.4.220, с площ 135 кв.м., срещу задължение да почисти този участък от
имота от намиращите се там строителни и битови отпадъци. За целта, на
02.04.1992г., бил изготвен договор - споразумение подписан от Гатю Т. К., М.С.М.
и Г.Ц.С..
През м.февруари 2013г. ищците били
уведомени от СГКК - гр.Русе, че Г.Ц.С. е депозирал заявление за регистрация на
нотариален акт за собственост по давност на 140 кв.м. от ПИ 63427.4.220 и
промяна на границите между имоти 63427.4.220 и 63427.4.223, чрез обособяване на
нов поземлен имот. След справка,
установили, че наследодателят на ответниците е представил нотариален акт №32,
том 21, дело №11338/24.11.1997г. за придобити по давност "около 140 кв.м.,
находящи се в гр.Русе, ул."Ледено езеро", при граници: улица, М.М.,
парцел ІХ-1744, в кв.579". Предвид възражение на съсобствениците,
административната процедура по изменение на кадастралната карта била
прекратена.
Предвид правното основание, на което
Г.С. ползвал имота, ищците считат, че същият не е упражнявал фактическа власт
лично за себе си и не е придобил по давност твърдяната площ. Оспорват
нотариален акт №32, том 21, дело №11338/24.11.1997г. с твърдението, че
отразеното в него не отговаря на действителното фактическо и правно положение.
Приемат, че в акта липсва яснота и определеност къде се намират описаните
"около 140 кв.м.", за които Г.С. е признат за собственик. Поддържат,
че нотариалния акт не е регистриран нито в регистрите към кадастралния план,
поддържан от община Русе преди влизане в сила на кадастралната карта на града,
нито в кадастралния регистър на гр.Русе, нито в данъчната служба към община
Русе. Твърдят, че Г.С. не би могъл да придобие имота по давност и на друго
основание - не е ползвал спорната част непрекъснато, а през периоди с различна
продължителност, с прекъсване повече от 6 месеца.
На 28.03.2013г. молителите поканили Г.Ц.С.
да освободи завзетата част от имота, но в отговор получили отказ с твърдения за
притежавано право на собственост. Впоследствие, след смъртта на Г.С.,
ответниците също отказали да предадат държането на северозападната част от
процесния имот.
По изложените съображения, ищците
молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответниците, че са собственици на 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 63427.4.220 с адрес - гр.Русе, ул."Ледено езеро"№7, с
площ 475 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване, до
Молят съда да отмени констативен
нотариален акт №32, том 21, дело №11338/24.11.1997г.
Претендират направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК В.Б.С., А.Г.Х., К.Г.Ц. и Г.Г.С.
са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат доводи, досежно
неоснователността на ищцовите претенции. Не оспорват правото правото на
собственост на ищците по отношение имот с идентификатор 63427.4.220. Твърдят,
че същият не е с площта заявена в исковата молба. В тази връзка поясняват, че
съгласно нотариален акт №126, том ІІІ от 1956г., общите наследодатели - Ц. и
Калина Цоневи са притежавали имот с площ 2.1 дка в местността "Чауш
Бюлюк". В резултат на отчуждителни и регулационни мероприятия станали
собственици на парцел ХІ-234 в кв.579 от 290 кв.м. (нотариален акт №144, том ІХ
от 1970г. На 26.03.1971г. сключили договор с Г. Иванов Деков и Гатю Т. К., по
силата на който изградили триетажна сграда в парцел ХІ-234, като всеки от
договарящите станал собственик на етаж от постройката. Поддържат, че при
прехвърляне на 1/3 от собствеността през 1974г., в нотариален акт №77, том
VІІІ, парцелът неправилно бил обозначен като такъв с площ 418 кв.м.
Впоследствие въз основа на съдебно решение, постановено по гражданско дело
№187/1993г. по описа на РОС, кмета на община Русе издал заповед
№96/21.01.1994г. за частично изменение на застроителния регулационен план на
кв.579 в гр.Русе за парцели ІХ-1744 и ХІІІ-1744, 1747. В приложената към
заповедта скица №1257/28.04.1992г. били посочени границите и квадратурата на
парцел ХІІІ-1744 - 374 кв.м.
Ответниците оспорват истинността на скица, издадена
на 01.02.2013г. на община Русе относно границата между ПИ 1744 и ПИ 1745; скица
на ПИ с идентификатор 63427.4.220 и ПИ с идентификатор 63427.4.223 и авторството
на подписа на Г.Ц.С. положен под споразумение от 02.04.1992г.
Твърдят, че границата на спорния имот е
материализирана, като ищецът, със съгласието на Г.Т.С. построил паянтов гараж и
казан за варене на ракия, долепени до източната граница на терена и са в площта
на парел ХІІІ-1744, в който е изградена триетажната постройка.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
Въз основа на договор, обективиран в нотариален акт
№126, том ІІІ, дело №750/1956г. на Борислав Дюлгеров - русенски народен съдия, К.Ц.
и Цони С.Ц. придобили лозе от 2.1 дка с паянтов кьошк в русенско землище,
местността "Чауш Бюлюк".
През 1970г. по силата на дворищна регулация Калина и Ц.
Цоневи станали собственици на 290 кв.м. дворно място в гр.Русе,
ул."Ямбол"№5 в кв.579, съставляващо парцел ХІ-234 (нотариален акт
№144, том ІХ, дело №4298/1970г. по описа на нотариус при РРС).
Не се спори, че през 1974г. Калина и Ц. Цоневи
продали на Г. Иванов Деков продали 1/3 идеална част от процесния имот и трети
етаж от постройката, изградена в него (нотариален акт №77, том VІІІ, дело
№3370/1974г. по описа на нотариус при РРС). В акта, дворното място е посочено с
площ 418 кв.м.
Въз основа на договор, обективиран в нотариален акт
№76, том VІІІ, дело №3369/1974г. на нотариус при РРС, Калина и Ц. Цоневи
продали на Гатю Т. К.: първи етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в
гр.Русе, ул."Ледено езеро"№7, построена на 115 кв.м. върху дворно
място, собственост на продавачите, цялото с площ 418 кв.м., имот планоснимачен
номер Х-234 в квартал №579 по плана на гр.Русе.
След извършена проверка в архива на РРС, бе
установено, че с влязло в сила решение №170/06.02.1980г., постановено по
гражданско дело №3370/1979г., делбеният съд е поставил в дял на К.Ц. 1/3
идеална част от дворно място – имот пл.№ХІ-234 в кв.579 по плана на гр.Русе,
заедно с целия ІІ-ри етаж от застроената в това дворно място масивна триетажна
жилищна постройка, със застроена площ 108 кв.м. по правилата на етажната
собственост, както и таванска и бечова стая. За уравнение на дяловете, Ц. е
осъдена да заплати на С.Ц.С., Тодор Ц.С. и Г.Ц.С. по 3060.40 лева.
През 1980г. към имота са предадени по регулация 27
кв.м., за което е съставен констативен нотариален акт №57, том 5, дело №2346 от
20.10.1980г., поправен по отношение придобитите от Калина Ц. 1/3 идеални части
от придадените по регулация 27 кв.м., с нотариален акт вписан под №116, том 33,
дело №6483, вх.рег.№13002/06.10.2014г. по описа на СВ - гр.Русе.
С договор, обективиран в нотариален акт №34, том ІІ,
дело №521/03.03.1987г. по описа на нотариус при РРС, К.Ц. продала на сина си Г.Ц.С.,
срещу задължение за гледане и издръжка следния свой собствен недвижим имот: 1/3
идеална част от дворно място, цялото с площ 374 кв.м., съставляващо парцел
ХІІІ-1744 в кв.579 по плана на гр.Русе заедно с втори етаж от застроената на
108 кв.м. триетажна жилищна сграда. Не се спори, че договорът за издръжка и
гледане е развален. Този факт е отразен от вещото лице в констативно -
съобразителната част на техническата експертиза.
Ищците придобили собствеността върху 1/3 идеална част
от дворното място и третия етаж от жилищната сграда в него въз основа на
сделки, обективирани в нотариален акт №167, том VІІ, дело №2851/1991г. на
нотариус при РРС и нотариален акт №164, том І, рег.№3017, дело №81/2013г. по
описа на нотариус Цвятко Миланов.
През м.април 1992г., Гатю Т. К. и М.С.М. - от една
страна, а от друга - Г.Ц.С. сключили договор – споразумение, по силата на който
първите двама – съсобственици на дворно място с планоснимачен №Х-234, парцел
ХІІІ-1744 в кв.579 по плана на гр.Русе с площ 445 кв.м., със съгласието на
третия съсобственик, предоставили за
временно ползване на Г.Ц.С. северозападната част от дворното си място в размер
около 135 кв.м., срещу поето от ползвателя задължение да го почисти основно,
като го ползва в срок, не по-късно от 01.01.2000г. за паркиране на собствените си
леки и лекотоварни автомобили, а при необходимост и възможност да преизгради
съществуващата ограда към улица „Ледено езеро”.
К.Ц. продала на сина си Тодор Ц.С. и снаха си Ц. Г. Ц.
собствената си 1/3 идеална част от дворното място, което в нотариален акт №139,
том №Х, дело №3205/1992г. е записано с площ 374 кв.м. (лист 153 от делото).
С нотариален акт №32, том ХХІ, дело №11338/1997г. по
описа на нотариус при РРС, Г.Ц.С. е признат за собственик по давностно владение
на следния недвижим имот: незастроено дворно място от около 140 кв.м., находящо
се в гр.Р., ул."Л. е." при граници: улица, М.М., парцел ІХ-1744 от
кв.579 и имот пл.№1745 от същия квартал.
От заключенията на приетите по делото графологични
експертизи е видно, че подписът срещу името Г.Ц.С. е изпълнен от наследодателя
на ответниците.
С нотариален акт №50, том ІХ, дело №5098/1995г. по
описа на нотариус при РРС, Т. Ц.С., Г.Ц.С., Ц. С.Ц. и И.С. Ц. са признати за
собственици по реституция при права: 4/12 ид.ч за Т. Ц.С., 4/12 ид.ч. за Г.Ц.С.,
3/12 ид.ч. за Ц. С.Ц. и 1/12 ид.ч. за И.С. Ц. на следния недвижим имот: дворно
място от 915 кв.м., представляващо парцел ІХ-1744 кв.м. в кв.579 по
застроителния и регулационен план на гр.Русе. Имотът граничи с процесното
дворно място и се намира от южната му страна. Нотариалният акт е съставен въз
основа на:НА №126, том ІІІ, дело №750/1956г.; скица №1414/26.04.1995г.;
удостоверение за базисна пазарна цена на имота; удостоверение за наследници;
съдебно решение, постановено по гражданско дело №187/1993г. по описа на РОС;
заповед №96/21.01.1994г. на община Русе; заповед №1164/11.07.1995г.; съдебно
решение, постановено по гражданско дело №771/1995г. по описа на РОС.
На 11.03.2013г., на М.С.М., И.Г.М., С.Г.Т. и Ц.Т.С. е
издадено разрешение за строеж на ажурна ограда по вътрешните регулационни линии
между т.1, 2 и 3 с монолитна плътна част и стоманена мрежа до кота
През 2014г. е съставен нотариален акт №121, том І,
рег.№1359, дело №92/30.07.2014г. по описа на нотариус Жанета Г., с който И. и М.
Матеви са признати за собственици при равни права на трети етаж от триетажна
жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
63427.4.220.1.3 с предназначение: жилище, апартамент с площ по документ 110
кв.м., състоящ се от дневна, три спални, кухня, баня и тоалетна, коридор с
адрес - - гр.Р., кв."Д.", ул."Л. е."№-......, ведно с
прилежащите към обекта: таванска стая с площ 14.36 кв.м., маза от 12.67 кв.м. и
1/3 идеална част от общите части на сградата, обект находящ се в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.4.220 и на 1/3 идеална част
от поземлен имот с идентификатор 63427.4.220 с адрес - - гр.Р., кв."Д.",
ул."Л. е."№-......,
С нотариална покана от 28.03.2013г. ищците уведомили Г.Ц.С.
за намерението си да изградят ажурна ограда и поискали да освободи
"неправомерно заетата западна част" от парцела с площ 135 кв.м.
Приложени са: удостоверение на община Русе според което, описания в нотариален
акт №167, т.7, д.2851/10.05.1991г. като парцел ХІІІ-1744, в кв.579 имот е ПИ
№1744 в кв.853 от действащият регулационен план на гр.Русе; разрешение за
строеж от 11.03.2013г.; скица от 01.02.2013г.; скица на поземлен имот
№15-284926/13.08.2014г. и удостоверение за данъчна оценка.
За установяване релевантни за спора факти е възложена
и приета, неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза, чието
заключение съдът цени като компетентно и обективно дадено. Вещото лице е
констатирало, че площта на парцел ХІІІ-1744 в кв.579 по плана на гр.Русе,
съгласно извадка от регулационния план, приет със заповед №217/07.07.1979г. е
475 кв.м. Изготвило е скици, в които е отбелязало в различни цветове
съществуващите на място граници, сгради и постройки изградени в парцел
ХІІІ-1744. Сочи, че квадратурата на имота, предмет на сделка обективирана в
нотариален акт №167, том VІІ от 10.05.1991г. е 1/3 идеална част от имот с площ
418 кв.м. Съобразявайки приложените по делото скици, НА №139/1992г., НА №138/1993г.,
НА №57/1980г., поправен с НА №116/2014г. приема, че площта на имота е била 445
кв.м. при сключване на сделката, визирана в НА №167/1991г. Заявява, че
плановете от 1959г. до влизане в сила на регулационния план, приет със заповед
№217/04.07.1979г. са в лошо състояние, поради което ползвал информация от
картовия материал и разписната книга. Констатирал, че по стария кадастрален и
регулационен план, приет със заповед №416/17.03.1959г. процесният имот е бил
част от УПИ ІІ-234 и ІІІ-234 в кв.579. По регулационния план от 1964г. същият е
имал номер ХІ-234 в кв.579, а по регулационния план, приет със заповед
№217/07.07.1979г. е бил обозначен с №ХІІІ-1744 в кв.579 с площ 475 кв.м. В
действащият към настоящия момент регулационен план, приет със заповед №1378/22.04.2003г.
имотът е отбелязан с №1744 кв.853 с площ 475 кв.м.
Установено е, че молбата за издаване на строително
решение №526/05.07.1996г. за изграждане на ограда между процесната част на
имота и парцела, върху който е изградена собствената къща е подадена от Г. Т. К.
и Г. И. Д.. Експертът сочи, че квадратурата на парцел с идентификатор
63427.4.220 без защрихованата в жълто част (която би се отделила след
изграждането на оградата, за която е издадено разрешението за строеж) е 352 кв.м.,
а предаваемите 27 кв.м., съгласно НА №57, том V, дело №2346/1980г. е за част от
парцел ІХ – жилищно строителство кв.582, намиращ се южно от процесния имот.
Представено е удостоверение с №3353/02.08.1995г. от
ТДС "Дружба", с което се установява, че Г.Ц.С. е декларирал имот,
представляващ празно дворно място от 140 кв.м. на ул."Л. ." с
партиден №4002145280003 за което, в периода 1985г. - 1999г. редовно е заплащал
данък сгради и такса смет.
С показанията на С.Г.Т. се установява, че през 1991г.
– 1992г. е изготвено споразумение, според което свидетелят и ищецът
предоставили на Г.С. за временно ползване част от съсобственото дворно място, с
уговорката да го почисти от строителните отпадъци. Твърди, че споразумението е
подписано лично от наследодателя на ответниците.
Т. Х. Т. и В. С. В. заявяват, че Г.С. имал цех в
двора на къщата си, но материалите, които използвал се намирали в двора на
ищците. Т. Т. пояснява, че имотът на Г.С. ***, на ъгъла с ул.”Л. е.”, срещу
къщата на М.М.. От разговор с наследодателя на ответниците разбрал, че има
спорно място, което последният ползвал по споразумение. Г.С. ползвал това място
повече от 10 години за ремонт на стари автомобили. В. В. счита, че мястото
което ползвал Г.С. е отделено от имота на ищците с постройки. Твърди, че С. се
държал като собственик на спорната част от имота.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум съдът квалифицира правно, предявените обективно съединени
искове по чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 ГПК.
По иска с правно основание чл.108 ЗС:
Ревандикацията е способ за защита на вещни права,
чиито предпоставки са свързани с установяване правото на собственост на ищците
върху процесната реална част от съсобствения имот и упражняваната върху същата
фактическа власт, без правно основание, от страна на ответника. В тежест на
ищцовата страна е да докаже наличието на първите два елемента от фактическия
състав на правната норма, а ответника следва да установи основанието, на което
владее вещта.
По допустимостта на иска:
Доколкото се твърди, че ответникът
владее 140 кв.м. от ПИ с идентификатор 63427.4.220, собственост на М. и И.
Матеви и за ищците липсва друг способ за защита правото на собственост, което
претендират, съдът счита, че производството по предявения ревандикационен иск е
допустимо. Следва да се отбележи, че не съществува пречка да се ревандикира част от имот, в който смисъл е трайната
съдебна практика.
По същество, претенцията се явява неоснователна.
Праводателите на ищците (Калина и Ц. Цоневи) са
придобили процесния имот през 1970г. по силата на дворищна регулация, който в
нотариалния акт е описан като „290 кв.м. дворно място” находящо се в гр.Русе,
кв.579, съставляващо парцел ХІ-234. Според вещото лице, този имот е обособен от
парцел ІІ-234 и ІІІ-234 (лист 154). Оспорваните приблизително 140 кв.м. попадат
в съседния парцел – обозначен с №І-235 в Приложение №3 (лист 142). Не става
ясно на какво основание, в периода 1970г. – 1974г. собствениците на парцела са
се сдобили с още 128 кв.м., с колкото се е увеличила площта на имота (418
кв.м.), отразена в нотариален акт №77, том VІІІ, дело №3370/1974г. и нотариален
акт №76, том VІІІ, дело №3369/1974г. Липсват доказателства, обосноваващи извод,
че в този интервал от време са извършени разпоредителни сделки или отчуждителни
мероприятия, въз основа на които към имота са придадени тези 128 кв.м., които
значително се доближават до спорните 140 кв.м. В скица №15-284926-13.08.2014г.
имотът е посочен с площ 475кв.м., а в скица №1257/29.04.1992г. – с площ 374
кв.м. Следва да се отбележи, че имот с идентификатор 63427.4.220 идентичен с
ХІІІ-1744 в кв.579 по плана на гр.Русе е вписан с различна площ и в актовете за
собственост на отделните съсобственици: 418 кв.м. по нотариален акт №76, том
VІІІ, дело №3369/1974г.; 374 кв.м. по нотариален акт №139, том №Х, дело
№3205/1992г. и 475 кв.м. по нотариален акт №121, том І, рег.№1359, дело
№92/30.07.2014г.
В становище на ВКС, изложено в т.4 от ТР
№8/23.02.2016г. по ТД №8/2014г. на ОСГК се сочи, че „одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не
произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни в
кадастралната карта, законодателят е създал оборима презумпция за вярност, но
неправилно отразяване правото на собственост не води до пораждане, изменение
или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни
права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото
следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост.
Заснемането на имотите в кадастралната карта не
според границите на правото на собственост няма за последица промяна в правото
на собственост. Такова действие нямат и плановете, одобрени при действието на
ЗУТ, при възприетия от този закон принцип за ненамеса на администрацията в правото
на собственост върху поземлените имоти.
Да се запази невярното отразяване на границите без взаимното съгласие на
заинтересуваните собственици, означава да се придаде на подробния устройствен
план отчуждително действие занапред, каквото той няма.”
В настоящото производство ищците не са установили по
безспорен начин обстоятелството, че имот с идентификатор 63427.4.220 е с площ
475 кв.м., както е отразен по регулационния план, приет със заповед
№217/07.07.1979г. Според заключението на приетата по делото техническа
експертиза, квадратурата на парцела, без защрихованата в жълто част (за която
се твърди, че се ползва от наследодателя на ответниците) е 352 кв.м. Не без
значение е и факта, че през 1996г., въз основа на молба депозирана от Г. И. Д.
(праводател на ищците) и съсобственика Г. Т. К. е издадено разрешение за строеж
на ограда, която се отнася за защрихованата част, визирана в Приложение 1 на
допълнителното заключение, т.е. съсобствениците са приели, че в парцела не
попадат спорните приблизително 140 кв.м.
Изложеното води до извод, че процесния имот е с площ
352 кв.м., която би могло да се приеме (с допустимата за такива измервания
грешка), че е формирана от парцел ХІ-234 в кв.579, който по нотариален акт
№144, том ІХ, дело №4298/1970г. е 290 кв.м. и придадените от южния имот по
регулация 27 кв.м., т.е. претендираните от ищците приблизително 140 кв.м. не се
явяват част от съсобствения им имот. Не са представени актове, годни да
установят собственост на площ повече от посочената, а въз основа на приложените
писмени доказателства не може да бъде защитена претенция за право на
собственост върху повече от 352 кв.м. Следва да се отбележи, че от 1985г. Г.Ц.С.
е заплащал данък сгради и такса смет за спорните 140 кв.м. (които граничат с
неговия имот – парцел 1745, 1/3 идеална част, от който през 1999г. е дарил на К.Г.Ц.
– лист 103) и в периода 1985г. до 2014г. необезпокоявано и явно е владял тази
реална част.
При така установеното съдът счита, че претенцията за
предаване владението на държаните от ответниците 140 кв.м. като неоснователна
следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК:
Предвид изхода на спора, иска по чл.537, ал.2 ГПК за
отмяна на нотариален акт №32, том ХХІ, дело №11338 от 24.11.1997г. се явява
неоснователен.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК в тежест
на ищците са направените от ответниците разноски по делото в размер на 890 лева
– възнаграждение за процесуално представителство и депозит за вещи лица.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.Б.С.,
ЕГН **********; А.Г.Х., ЕГН **********; К.Г.Ц., ЕГН ********** и Г.Г.С., ЕГН **********,
че И.Г.М., ЕГН ********** и М.С.М., ЕГН ********** са собственици на на 1/3
идеална част от поземлен имот с идентификатор 63427.4.220 с адрес - гр.Р.,
кв."Д.", ул."Л. е."№-......,, с площ 352 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване, до
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска за предаване от ответниците
владението на държаните от тях 140 кв.м.
от ПИ с идентификатор 63427.4.220.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска за отмяна на констативен
нотариален акт №32, том 21, дело №11338/24.11.1997г.
ОСЪЖДА И.Г.М., ЕГН ********** и М.С.М., ЕГН ********** да
заплатят на В.Б.С., ЕГН **********; К.Г.Ц., ЕГН ********** и Г.Г.С., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 890 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: