ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………………….
гр.
София, 23.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в откритото съдебно
заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
С
участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа т.д. 2949/2017 г.
по описа на СГС, намери следното:
Производството е по чл.692, ал.2-4 ТЗ.
Синдикът на Е.В.ООД/н./ е изготвила
списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на Е.В.ООД/н./,
предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на
19.02.2019 г., допълнителен списък на приетите вземания, предявени в срока по
чл.685, ал.1 ТЗ, обявен на 27.02.2019 г., списък на неприетите от синдика
вземания на кредиторите на Е.В.ООД /н./, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ,
обявен на 19.02.2019 г., както и списък на служебно вписаните вземания на
кредитори на Е.В.ООД, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност, обявен на 19.02.2019 г..
Подадени са възражения от кредиторите Б.б.з.р. АД, НАП и Г.И.Г., както и от длъжника по отношение на списъците с предявени и приети вземания в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, които
съдът е разгледал в открито съдебно заседание.
І.
По възражението на Б.б.з.р. АД с вх.№ 26017/25.02.2019
г. срещу списък
на приетите от синдика вземания
на кредиторите на Е.В.ООД/н./, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в
търговския регистър на 19.02.2019 г.
Възражението касае вземанията за законна
лихва от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност,
както и допусната техническа грешка относно описанието и размера на
неустойката за забавено плащане на
вземане за лихва за периода 20.09.2018 г. – 13.12.2018 г.
Синдикът и длъжникът вземат становище за
основателност на възражението.
Съдът, като взе пред вид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е и основателно, тъй като при съставянето на
списъка с приети вземания синдикът е допуснала техническа грешка при описание
на вземането за неустойка по договор за кредит № 735/13.05.2013 г., като е
посочила да касае забавено плащане на лихва, а не на главница, както е
предявено, съответно е допуснала и техническа грешка при посочване на сумата,
като е разменила цифрите на десетохилядите и
хилядите, макар и общият размер на вземанията да е отразява правилния размер на
това вземане, поради което допуснатите грешки следва да се поправят.
Списъкът следва да се измени и по
отношение на законната лихва върху вземанията за главница по двата договора,
които са съответно предявени и пропуснати от синдика, без формирана воля да не
бъдат приемани.
ІІ.
По възражението с вх.№ 26985/26.02.2019
г. на длъжника и възражението с вх.№ 27023/27.02.2019 г. на НАП относно приети
вземания на ДЪРЖАВАТА, включени в списъка с приети вземания, обявен на
19.02.2019 г.
Държавата, действаща чрез НАП, възразява
срещу допусната грешка при посочване на номера на постановлението за налагане
на запор върху движими вещи, с което са обезпечени публичните вземания.
Длъжникът Б. ООД, с предходно
наименование Е.В.ООД, оспорва съществуването на част от вземанията на
Държавата, представляващи част от посочените
главница и лихва по т.9 от списъка с приети вземания, обявен на
19.02.2019 г. – вземания на основание
Декларация по чл. 92 ЗКПО № 0900И0021084/17.03.2015 г. за част от лихвата в размер на 9362,44 лв. от
общ размер на 161950,71 лв., вземания в размер на 303,81 лв., установени с
Ревизионен акт №Р-22221717008690-091-001/25.06.2018 г., част от вземанията за
главници и лихви, включени по т.9 от
списъка, вземанията основани на декларации обр.6 с №
0900И00402239/19.01.2017 г., № 090021609578930/04.11.2016 г.,
№090021610445399/05.12.2016 г., №090021700337024/17.01.2017 г.,
№220021701842125/24.02.2017 г., 0090021611051719/22.12.2016 г.,
0090021611051842/22.12.2016г. и № 090021700883351/25.01.2017 г. в общ размер на
от 579597,77 лв. по т. и 10 от списъка, както и съществуването на част от
вземанията за разликата над 5705,15 лв.
приети като част от главница по т.11 от списъка.
Доводите на длъжника са, че неправилно е
изчислена лихвата върху главницата от 336765,86 лв. по Декларация по чл.92 ЗКПО№ 0900И0021084/17.03.2015 г., като действително дължимата лихва е с 9362,44
лв. по –малка от посочената от синдика в приложението към списъка, изчислена за
периода до 14.01.2019 г.
Вземанията в размер на 303,81 лв.,
установени с Ревизионен акт №Р-22221717008690-091-001/25.06.2018 г.,не касаят
длъжника, а друг правен субект – В.1. ЕООД.
По отношение на вземанията за главници и
лихви по 6 бр. декларация обр. 6 се твърди да не
съществуват, тъй като самите декларации не били подписани от управителя или
упълномощено от него лице.
Твърди се , че вземането по наказателно
постановление №83/23.07.2014 г. е в размер на 5705,15 лв., а не 6 000 лв.,
както е прието от синдика, като разликата е прихваната с постановление за
прихващане.
Длъжникът оспорва вземанията на
Държавата, включени в списъка да са обезпечени с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С160009-022-0017423/03.08.2016 г. с доводи, че посоченото
постановление не отговаря на изискванията на чл.196, ал.1 ДОПК, тъй като не са
посочени размерът на задълженията
поотделно за всяко изпълнително основание за всеки конкретен период, което води
до невъзможност за индивидуализация на обезпечените вземания. Счита за
обезпечени само вземанията по останалите две постановления и то до размера от
95954,85 лв. за главници и лихви, какъвто е размера на посочените в приложение
№2 към списъка вземания, изрично посочени в двете постановления.
Становището на синдика е за
основателност на възражението на НАП и частична основателност на възражението
на длъжника по отношение вземанията по
ревизионния акт в размер на 303,81 лв., установени с Ревизионен акт №Р-22221717008690-091-001/25.06.2018
г.,както и по отношение вземането по наказателно постановление №83/23.07.2014
г.
По отношение останалите възражения
синдикът счита за недопустимо възражението в частта, в която се оспорва
наличието на обезпечение, а в по отношение на други оспорвания за неоснователно.
Представителят на НАП оспорва
възражението на длъжника, като счита, че данните за сключени трудови договори и
подадените декларации за данъци върху доходите на физическите лица,
осигурителни и здравноосигурителни вноски са направени по електронен път с
електронен подпис от името на длъжника, поради което и той е обвързан от
извършените от негово име действия.
Съдът, като взе пред вид направените
възражения, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възраженията са подадено в законоустановения срок, поради което и са допустими.
Неоснователни са доводите на синдика за
недопустимост на оспорването в частта относно наличието на обезпечение.
Съгласно чл.686, ал.1, т.1 ТЗ списъкът
на приетите вземания съдържа отбелязване на кредитора, размера и основанието на
вземането, привилегиите и обезпечeнията и датата на
предявяването.
Следователно наличието на обезпечение по
отношение на определени конкретни вземания е задължителен елемент от
съдържанието на списъка, съответно е от значение във връзка с разпределение на
средствата от осребреното имущество и подлежи на съдебен контрол именно по реда
на възражението срещу списъка в тази му част, респективно по реда на чл.694 ТЗ
при евентуално отхвърляне на възражението. Без правно значение за допустимостта
на възражението е обстоятелството дали обезпечението е учредено върху
съществуващо имущество, респективно дали това имущество може да бъде осребрено
– този въпрос е от значение едва при извършване на разпределение, когато именно
се съобразява източника на постъпилите средства в масата на несъстоятелността.
Основателно е възражението на НАП
относно допуснатата техническа грешка при индивидуализиране номера на едното от
двете постановление за налагане на обезпечителни мерки, издадени от публичен
изпълнител на 22.10.2014 г., като в списъка погрешно е посочен № 1123-000023/22.10.2014 г., вместо верният номер на
постановлението - № 1123-000024/22.10.2014 г.,
като списъкът следва да се измени съответно.
Частично основателно е и възражението на
длъжника срещу приетите вземания на Държавата, предявени от НАП.
Основателно е възражението,че всички
вземания от списъка с приети вземания, обявен на 19.02.2019 г. са обезпечени
съгласно Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С160009-022-0017423/03.08.2016 г. В посоченото постановление са посочени
единствено общ размер на вземания за главница от 3342900,18 лв. и общ размер на
лихви за забавено плащане -504792,08 лв., без да са посочени конкретните
вземания по основание и размер, включени в общия размер на главницата.
Следователно доколкото публичните вземания са множество с различно основание и за различен период,
като дори и общата им стойност не се изчерпва с посочените в постановлението
размери, то и наложените обезпечителни мерки по това постановление не могат да
се отнесат към никои от приетите вземания конкретно, респективно приетите
вземания не са обезпечени с мерките по това постановление.
В останалите две постановления надлежно
са индивидуализирани вземанията, които са обезпечени с наложените обезпечителни
мерки, като и двете постановления са относими към
част от предявените вземания. Постановленията касаят част от вземанията по т.9 за лихви по редове 1.10,1.14, 1.16,
1.26 -1.34, включително от приложение № 1 към списъка в общ размер на 44066,78 лв., представляваща част от вземане
в общ размер на 781504,10 лв. за лихви върху публични вземания до датата на
откриване на производство по несъстоятелност. Касаят и част от вземанията по
т.10 също за лихви – редове 2.1-2.13,
включително, от приложение № 1 в общ размер на 54183,14 лв., представляващи
част от вземане в общ размер на 808331,48 лв. за лихви до датата на откриване
на производство по несъстоятелност.
Никое от двете постановления не касаят
вземания по т.11 и т.12 от списъка с приети вземания, поради което и същите
следва да се считат необезпечени.
Основателно е възражението за
несъществуване на вземания в размер на 303,81 лв., установени с Ревизионен акт
№Р-22221717008690-091-001/25.06.2018 г. и включени във вземането за лихвите до
откриване на производство по т.9 от списъка/, тъй като се установява, че
посоченият ревизионен акт е съставен за задължения на друго дружество -В.1.
ЕООД, а не се установява основание за това задължение да отговаря длъжника в
производството.
Основателно е възражението и в частта
относно вземането по наказателно постановление №83/23.07.2014 г., което е част
от вземанията по т.11 от списъка /ред 3.3. от
приложение №1 към списъка/, което вземане е прието в размер на 6000 лв.,
какъвто е размерът на имуществената санкция по постановлението, но се
установява от представеното с възражението решение №
П-22221017100119-134-001/14.06.2017 г. за поправка на акт за прихващане или възстановяване,
да е погасено до размера от 294,85 лв. чрез прихващане, поради което и със
същата сума следва да се намали главницата по т.11
Неоснователно е възражението в частта, в
която се оспорва част от начислената лихва относно вземанията по Декларация по
чл. 92 ЗКПО № 0900И0021084/17.03.2015 г. Включената в приетите вземания лихва
за забава, касае не само непогасената част от
окончателния размер на данъка по годишната декларация, а и лихвата за
забава върху погасените със забава части от него, както и лихвата за забава
върху платените авансови вноски, дължима на основание чл.89 ЗКПО за периода
16.04 – 31.12 за съответната година. При
съобразяване на размера на задълженията по декларацията,включително размера на
авансовите вноски, за които се дължи лихва, които също са посочени в
декларацията, както и установените от закон падежи на тези задължения,
полученият размер на лихвите съобразно дните забава до откриване на
производството и след тази дата, изчислени от съда въз основа на размера на
законната лихва, надвишават този на приетите на това основания вземания, като
длъжникът не е представил доказателства за погасяване на задълженията в срок,
поради което и възражението му в тази част е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за част
от вземанията за главници и лихви, включени по т.9 и 10 от списъка, основани на
декларации обр.6 с № 0900И00402239/19.01.2017 г., №
090021609578930/04.11.2016 г., №090021610445399/05.12.2016 г.,
№090021700337024/17.01.2017 г., №220021701842125/24.02.2017 г., 0090021611051719/22.12.2016
г., 0090021611051842/22.12.2016г. и № 090021700883351/25.01.2017 г. в общ
размер на от 579597,77 лв. За установяване съществуването на вземанията при
приемането им в производството по несъстоятелност не съществува изискване да се
основават на предвидено от закона изпълнително основание, каквито доводи
заявява длъжникът. Наличието на изпълнително основание е изискване за
законосъобразност на индивидуалното принудително изпълнение, но не и на
универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност. Самоизчисляването на публични задължения чрез подаването на
декларации е изрично предвидено в чл.105 ДОПК, като с молбата за предявяване на
вземания са представени декларациите обр.6,
включително тези, които се оспорват от длъжника. Представени са и доказателства
за подписването им с електронен подпис от лица,посочени в негово заявление за
упълномощени представители, както и доказателства за подадени данни за
регистрирани трудови договори с работници и служители. Длъжникът който носи тежестта,
не е доказал обстоятелства, които оборват учредената представителна власт, нито
е доказал неистинността на електронните
подписи, поради което и съдът приема, че е обвързан от направените от негово
име изявления, с които се признава съществуването на оспорените вземания.
ІІІ.
По възражението с вх.№ 27023/27.02.2019
г. на НАП в частта относно приети
вземания на В.К.П. ЕООД, включени в списъка с приети вземания, обявен на
19.02.2019 г. по т.18
Държавата оспорва посочената в списъка поредност на удовлетворяване на вземанията на този
кредитор, като счита, че доклокото В.К.п. ЕООД е
съдружник в Б. ООД, то и задълженията са към съдружник си са с поредност по чл.722, ал 1, т.10 ТЗ.
Кредиторът с оспорено вземане взема
становище за неоснователност на възражението без да излага конкретни
съображения.
Синдикът поддържа становище за
основателност на възражението.
Възражението е подадено в срок и от
легитимиран субект, поради което е допустимо, а разгледано по същество и
основателно.
Вземанията на В.К.П. ЕООД са предявени и
приети като произтичащи от договор за заем от 20.03.2015 г. Съгласно
вписванията в търговския регистър по партидата на длъжника Б. ООД, негов
съдружник, считано от 20.01.2009 г., към дата на сключване на договора за заем
и към приключване на устните състезания по разглеждане на възраженията е
дружеството В.К.П. ЕООД. Следователно приетите вземания на този кредитор
попадат в приложното поле на чл.616, ал.2, т.2 и са с поредност
на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.10 ТЗ, в който смисъл следва да се измени
списъка.
ІV.
По възражението с вх.№ 26986/26.02.2019
г. на длъжника, относно включени в
списъка с приети вземания, обявен на 19.02.2019 г. вземания на Българска
агенция за експортно застраховане ЕАД/БАЕЗ/ по т.8
Доводите на длъжника са, че кредиторът е
изплатали застрахователно обезщетение без основание,
тъй като длъжникът не е получавал стоки от застрахования Герб. Х.Б.ООД, поради
което и не е възниквало за него задължение да ги заплати, респективно няма
неизпълнение на такова задължение.
Кредиторът с оспорено вземане поддържа
становище за неоснователност на възражението с доводите, ме съгласно уговорките
в договора между Б. ООД и Герб. Х.Б.ООД стоките се предават в склад на
длъжника, като приемо-предавателните протоколи са
подписани от лице, на което длъжникът е възложил да осъществяване наземното
обслужване на самолетите и кетъринга.
Синдикът поддържа становище за
неоснователност на възражението.
Възражението е подадено в срок и от
легитимиран субект, поради което е допустимо, а разгледано по същество е
неоснователно.
Не се оспорва, а се установява и от
представените с молбата за предявяване на вземанията рамкова полица,
допълнително споразумение, Общи условия и приложение, че кредиторът Българска агенция
за експортно застраховане ЕАД/БАЕЗ/ е поело по силата на застрахователен
договор задължение да носи риска от неплатежоспособност и забавяне на плащането
от страна на клиенти на застрахования Герб. Х.Б.ООД за периода 01.07.20216 г. –
30.06.2017 г., като с приложение № 1 е
уговорено именно покритие по отношение на задължения на Е.В.ООД, каквото е
предходното наименование на длъжника.
Установява се от представения договор от
01.01.2011г. за продажба на услуги, между Герб. Х.Б.ООД,
като продавач и Б. ООД, като купувач, с
тогавашно наименование Е.В.ООД, да е възникнало правоотоншение
по договор за търговска продажба на стоки, по силата на което продавачът се
задължава да доставя по заявка на купувача в склад в гр. Варна, като за
предаването на стоките се съставя протокол от представители на страните.
Установява се от представените с молбата
за предявяване на вземания електронни писма, които не са оспорени, че стоките,
за чиято цена е изплатено застрахователно обезщетение, са заявени от името на
длъжника с електронни писма.
За предаването им са съставени разписки,
които са подписани за получаване на стоките в склада, като от представения
договор за услуги от 26.03.2009 се установява
получаването им и продажбата им на самолетите да е възложена от длъжника на трето лице – В.М.и
к. АД с договора за услуга.
Следователно въз основа на представените
доказателства, съдът приема, че Герб. Х.Б.ООД е доставило по заявка на длъжника
стоките, описани във фактурите, посочени в молбата за предявяване на вземания,
като стоките са получени от представител на длъжника и следователно за него е
възникнало задължение да заплати стойността им. Неизпълнението на това
задължение, представлява покрит риск по договора за застраховка между Герб. Х.Б.ООД,
като БАЕЗ е изплатила застрахователно обезщетение, с плащането на което е
встъпила в правата на продавача.
Не се установява задълженията за
заплащане на цената на доставените стоки да е изпълнено чрез плащане или по
друг начин, поради което и възражението за несъществуване на приетите вземания
по т.8 е неоснователно и следва да се отхвърли.
ІV.
По възражението с вх.№ 26986/26.02.2019
г. на длъжника, относно включени в
списъка с приети вземания, обявен на 19.02.2019 г. вземания на М.П.П. по т.3
Длъжникът оспорва съществуването на
трудово правоотношение с този кредитор с доводи за недействителност на трудовия
договор и допълнителното споразумение, представени с молбата за предявяване на
вземания, тъй като не са подписани от законния му представител. Евентуално
твърди, че М.П. няма право на трудово възнаграждение за месеците октомври и
ноември 2016 г., тъй като не се е явявал на работа в този период. Оспорва да
има право на обезщетение за неползван отпуск от 23 дни, тъй като от никъде не
следва право за такъв.Оспорва този кредитор да е останал без работа и да има
право на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ.Оспорва да е налице основание за
изплащане на средства за дневни командировъчни средства.
Кредиторът М.П. заявява становище за
неоснователност на възраженията.
Синдикът също счита възражението за
неоснователно.
Възражението е подадено в срок и от
легитимиран субект, поради което е допустимо, а разгледано по същество е частично основателно.
С
молбата за предявяване на вземания са представени трудов договор 018/05.02.2007
г. и допълнително споразумение №799/01.08.2016 г. , сключени между Е.В.ООД, с
настоящо наименование Б. ООД, и М.П.П.. Трудовият договор е подписан за работодателя от М.Д., а
допълнителното споразумение – от Д.Б., които съгласно вписванията в търговския
регистър по партидата на ответника са разполагали с представителна власт по
отношение на дружеството Е.В.АД към датите на сключване на договора и
споразумението.
Длъжникът, който носи тежестта, не е
провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочени в
документите автори, поради което и съдът приема да са подписани именно от
посочените в тях представители на работодателя, респективно въз основа на тях е
възникнало трудово правоотношение между Е.В.ООД и М.П.П.,
който първоначално е заемал длъжността „авиоинженер“,
а впоследствие – „ръководител на ОУПНЛГ, Технически директор“, като съгласно
трудовия договор е установено право на основен платен годишен отпуск от 20 дни
и допълнителен платен годишен отпуск от 11 дни, а с допълнителното споразумение
– основно възнаграждение от 7000 лв.
Само за пълнота следва да се отбележи,
че дори и при извод за обратното,
доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето
действало от името на работодателя е порок, касаещ
негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност
на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията
между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако
работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази
недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.
Трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ поради неизплащане на трудово възнаграждение със
изявление на работника, получено на 29.11.2016 г.
В приложение на установената от чл.8,
ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника,
съдът приема, че за месеците октомври и за частта от ноември до прекратяването,
работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително
задължението си да престира работна сила и
следователно има и право на трудово възнаграждение, като
размерът на възнагражденията, които са предявени, съответстват на уговореното в
трудовия договор основно възнаграждение и допълнително възнаграждение,
съобразно посочения трудов стаж, съответно е признато от длъжника в издадена от
него служебна бележка, както и в електронно подадените данни в НАП, като
верността и авторството не изявленията от негово име не е оборена.
Съгласно чл.221, ал.1 КТ, при
прекратяване на правоотношението по чл.327, ал.1, т.2 работникът има право на обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, като съгласно
чл.228, ал.1 КТ обезщетението се изчислява въз основа на брутното трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ този, през който е възникнало основанието
за изплащането му – в случая въз основа на възнаграждението за м.октомври 2016
г. Без правно значение е обстоятелството дали работникът е останал без работа,
тъй като законът не поставя такова условие. На основание чл.17 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, не следва да се вземат
предвид командировъчните пари, които представляват обезщетение, а не
възнаграждение и нямат постоянен характер, поради което и размерът на обезщетението е в размер на 6451,88
лв., в който смисъл следва да се измени списъка.
От представените при разглеждане на
възражението документи се установява и М.П. да е командирован в посочените от
него периоди със заповеди на работодателя, респективно да има право на
съответното обезщетение по чл.215, ал.1 КТ в претендираните
от него размери, които са и признати от длъжника в издадените от него
документи.
Неоснователно е възражението по
отношение вземането за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен
отпуск при прекратяване на правоотношението. В трудовия договор е уговорен
по-голям размер на отпуска, а именно 31 дни годишно, като в тежест на
работодателя е да докаже, че същият е ползван. Такива доказателства не са
представени, поради което и съдът приема, че М.П. не е ползвал полагаемия му се
отпуск от 23 дни, за които претендира обезщетение. Съответно размерът и на това
обезщетение се изчислява въз основа на брутното трудово възнаграждение за м.
октомври 2016 г., което е в размер на 6451,88 лв., без обезщетението за
командировъчни, съответно размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ е
7066,34 лв., в който смисъл следва да се измени списъка.
ІV.
По възражението с вх.№ 26988/26.02.2019
г. на длъжника, относно включени в
списъка с приети вземания, обявен на 19.02.2019 г. вземания на Ю.Л.М. - Т. по т.4
Длъжникът оспорва съществуването на
трудово правоотношение с този кредитор с доводи за недействителност на трудовия
договор, представен с молбата за предявяване на вземания, тъй като не е подписани
от законния му представител. Евентуално твърди, че Ю.М. - Т. няма право на
трудово възнаграждение за месеците октомври - декември 2016 г., тъй като не се
е явявала на работа в този период. Оспорва да е останала без работа и да има право
на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.
Кредиторът с оспорено вземане, счита
възражението за неоснователно, като поддържа,че работодателят няма право да се
позовава на недействителност, която не е обявена от съда.
Становището на синдика е за
неоснователност на възражението.
Възражението е подадено в срок и от
легитимиран субект, поради което е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.
С молбата за предявяване на вземания е
представен трудов договор 627/01.12.2012 г., сключени между Е.В.ООД, с настоящо
наименование Б. ООД, и Ю.Л.М. - Т..
Трудовият договор е подписан за работодателя от Д.Б., които съгласно
вписванията в търговския регистър по партидата на ответника е разполагал с
представителна власт по отношение на дружеството Е.В.АД към датата на сключване
на договора и споразумението.
Длъжникът, който носи тежестта, не е
провел доказване относно неавтентичността на подписите на посочения в договора
автор – Д.Б., поради което и съдът приема да е подписан именно от него, в камеството
му на законен представите на работодателя, респективно въз основа на тях е
възникнало трудово правоотношение между Е.В.ООД и Ю.Л.М. – Т. за длъжността
„маркетинг – мениджър“, като съгласно трудовия договор е установено право на
основен платен годишен отпуск от 20 дни и допълнителен платен годишен отпуск от
10 дни и основно възнаграждение от 2400 лв.
Само за пълнота следва да се отбележи,
че дори и при извод за обратното,
доколкото липсата на представителна власт по отношение на лицето
действало от името на работодателя е порок, касаещ
негово поведение, то и работодателят не може да се позовава на недействителност
на това основание чл.74, ал.6 КТ, а дори и при недействителност отношенията
между страните се уреждат като при действителен трудов договор, освен ако
работникът е недобросъвестен, като тежестта за доказване на тази
недобросъвестност е за работодателя с оглед установената в чл.8, ал.2 КТ.
Трудовото правоотношение е прекратено на
основание 328, ал.1, т.2 КТ със заповед на работодателя № 990/28.12.2016 г.,
считано от 15.01.2017 г., когато е изтекло отправеното от работодателя
предизвестие и при съобразяване на дните ползван отпуск поради временна
неработоспособност, съгласно представените болнични листове.
В приложение на установената от чл.8,
ал.2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника,
съдът приема, че за месеците октомври и за частта от ноември до прекратяването,
работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително
задължението си да престира работна сила и
следователно има и право на трудово възнаграждение, като
размерът на възнагражденията, които са предявени, съответстват на уговореното в
трудовия договор основно възнаграждение и допълнително възнаграждение,
съобразно посочения трудов стаж, съответно е признато от длъжника в издадена от
него служебна бележка, както и в електронно подадените данни в НАП, като
верността и авторството не изявленията от негово име не е оборена. Респективно
работодателят дължи и обезщетение за забавено плащане на основание чл.245, ал.2 КТ в размер на законната лихва, което обезщетение, изчислено от съда по реда на
чл.162 ГПК съответства на предявените от кредитора и включени в списъка от
синдика размери.
Съответно при прекратяване на
правоотношението на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ работникът има право на
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. От
представените в съдебно заседание заверени препис на трудова книжка се
установява, че следващото вписване в нея, след вписаното прекратяване на
правоотношението с Е.В.ООД, касае трудово правоотношение с Е.Ч.И.Ю.ЕООД, с дата
на постъпване 09.01.2017 г. Следователно Ю.Л.М. – Т. има право на обезщетение
за времето от 01.01.2017 г. до 09.01.2017 г., което е
в размер на 579, 26 лв., която сума надвишава предявеното и прието на това
основание вземане.
ІV.
По възражението с вх.№ 277723/27.02.2019
г. на Г.И.Г.,
относно поредността на удовлетворяване на включените
в списъка с приети вземания, обявен на 19.02.2019 г. негови вземания по т.7
Кредиторът оспорва приетата от синдика поредност с доводи вземанията му да са обезпечени с вписан
в ЦРОЗ запор върху движими вещи, което обуславя поредност
по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.
Длъжникът и синдикът считат възражението за неоснователно.
Възражението е подадено в срок и от
легитимиран субект, поради което е допустимо, а разгледано по същество е
неоснователно.
Съгласно чл.685, ал.1 ТЗ вземанията се
предявяват писмено , а съгласно втората алинея на същия текст, кредиторът
посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията
, съдебен адрес и представя писмени доказателства, като за предявяване на
вземанията са предвидени и преклузивни срокове.
Въз основа на установеното от закона
съдържание на молбата за предявяване на вземания и преклузивните
срокове за предявяване на вземанията, съдът приема, че в производството по
предявяване и приемане на вземанията
синдикът е обвързан от посочените в молбата от самия кредитор факти относно
размера, основанието и наличието на обезпечения на предявените вземания. Ако в
молбата за предявяване на вземания, те не са посочени като обезпечени и не са
посочени конкретните обезпечения, то волята на кредитора е да предяви
вземанията именно като необезпечени и синдикът няма право да я изменя. Тази
воля обаче не може да бъде изменяна и от самия кредитор в производството по
възражения, тъй като за предявяване на вземанията и по отношение фактите
относно размер, основание и обезпечения важи преклузията
на срока за предявяване.
Кредиторът Г.Г.
с молбата за предявяване на вземания не е посочил обезпечения, поради което и
вземанията му правилно са приети от синдика като необезпечени, като обсъждането
на наличието на обезпечение е безпредметно.
Следва да се внесат съответните
изменения в списъка с приети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ,
обявен на 19.02.2019 г., както и да се одобрят и останалите съставени от синдика
списъци, срещу които не са постъпили възражения, като на основание чл.674 ал.2
от ТЗ, следва да се свика събрание на кредиторите с дневен ред по чл.677 ал.1
т.8 от ТЗ, както с точка относно избор на постоянен синдик, тъй като такъв не е
избиран поради непровеждане на първото събрание на кредиторите.
Воден
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ИЗМЕНЯ
по възражението на Б.б.з.р. АД с вх.№
167923/21.12.2018 г. списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на Е.В.ООД/н./,
предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на
19.02.2019 г. по т.1 и т.2 , като вземането за неустойка, посочено като трето
по ред в т.1, се счита в размер на 132362 лв.
и с основание: неустойка за забава на главница по чл.15, ал.1 от
договора за банков кредит №735 за периода 20.09.2018 г. -13.12.2018 г., като ВКЛЮЧВА в списъка по т.1
и т.2 вземания за законна лихва върху
вземанията за главница по т.1 и т.2 от датата на откриване на производството по
несъстоятелност 13.12.2018 г. до окончателното им заплащане.
ИЗМЕНЯ
по възражението с вх.№ 26985/26.02.2019
г. на длъжника Б. ООД списъка на
приетите от синдика вземания на
кредиторите на Е.В.ООД/н./, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в
търговския регистър на 19.02.2019 г. по отношение вземанията на ДЪРЖАВАТА по
т.9,10, 11 и 12, както следва:
ИЗКЛЮЧВА
от вземанията по т.9 за лихви до датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност – 13.12.2018 г. вземане в размер на 303,81 лв.
на основание Ревизионен
акт №Р-22221717008690-091-001/25.06.2018 г., като от останалите вземания по т.9
ОБЕЗПЕЧЕНИ с налагането на запор
върху движими вещи с постановление № 1123-000024/22.10.2014 г., вписано в ЦРОЗ
под №2014121701500 и с налагането на
запор върху вземания с постановление № 1123-00002,/22.10.2014 г., вписано в
ЦРОЗ под №2016022401143 да се считат
само част в размер на 44066,78 лв. от вземанията за лихви в общ размер на
781504,10 лв. до датата на откриване
на производство по несъстоятелност по т.9, представляващи вземанията по редове
1.10,1.14, 1.16, 1.26 -1.34, включително от приложение № 1 към списъка. ОСТАНАЛИТЕ ВЗЕМАНИЯ по т.9 са необезпечени.
ИЗМЕНЯ
списъка в частта относно посочените обезпечения на вземанията по т.10, като ОБЕЗПЕЧЕНИ с налагането на запор върху
движими вещи с постановление № 1123-000024/22.10.2014 г., вписано в ЦРОЗ под
№2014121701500 и с налагането на запор
върху вземания с постановление № 1123-00002,/22.10.2014 г., вписано в ЦРОЗ под
№2016022401143 да се считат само част в
размер на 54183,14 лв. от вземанията за
лихви в общ размер на 808331,48 лв. до
датата на откриване на производство по несъстоятелност по т.10, представляващи
вземанията по редове 2.1-2.13, включително от приложение № 1 към списъка. ОСТАНАЛИТЕ ВЗЕМАНИЯ по т.9 са необезпечени
ИЗКЛЮЧВА
от вземанията за главница по т.11 от
списъка вземане в размер на 294,85 лв., прието на основание постановление
№83/23.07.2014 г., което е част от вземанията по т.11 от списъка /ред 3.3. от приложение №1 към списъка/. ВЗЕМАНИЯТА по т.11 са
необезпечени.
ИЗМЕНЯ
списъка в частта относно посочените обезпечения на вземанията по т.12 от
списъка, като ВЗЕМАНИЯТА по т.12 са
необезпечени.
ИЗМЕНЯ
по възражението с вх.№ 27023/27.02.2019
г. на НАП списъка в частта относно посочената поредност
на удовлетворяване на вземанията на кредитора В.К.П. ЕООД по т.18 от списъка на
приетите от синдика вземания, обявен на 19.02.2019 г., които вземания са с поредност на удовлетворяване
по чл.722, ал.1, т.10 ТЗ.
ИЗМЕНЯ
по възражението с вх.№ 26986/26.02.2019
г. на длъжника списъка
с приетите от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 19.02.2019 г., в частта относно вземанията на М.П.П. по т.3,
като ИЗКЛЮЧВА част в размер на 330, 46
лв. от прието вземане за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск от 23 дни
за 2016 г., представляваща разликата над 7066,34 лв., както и част в размер на 228 лв. от прието вземане за
обезщетение по чл.221 ал.1 КТ, представляваща разликата над 6451,74 лв.
ОДОБРЯВА
с посочените изменения списък на приетите
вземания на кредиторите на Б. ООД, ЕИК ********, предявени в срока по
685, ал.1 ТЗ, обявен на 19.02.2019 г., КАКТО
И БЕЗ ИЗМЕНЕНИЯ допълнителен списък
на приетите вземания, предявени в срока но по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен на
27.02.2019 г., списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на Е.В.ООД
/н./, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен на 19.02.2019 г., както и
списък на служебно вписаните вземания на кредитори на Е.В.ООД, възникнали до
датата на откриване на производството по несъстоятелност, обявен на 19.02.2019
г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ изцяло възраженията с вх.№ 26988/26.02.2019 г. и с вх.№
26988/26.02.2019 г. на Б. ООД, възражението с вх.№ 27723/27.02.2019 г. на Г.И.Г.
, както и възраженията на Б. ООД с вх.№ 26985/26.02.2019 г. и с вх.№
26986/26.02.2019 г. в
останалата им част извън допуснатите изменения в списъците.
СВИКВА,
на
основание чл.669, ал.4 и чл. 674 ал.2 от ТЗ, Събрание на кредиторите на Б. ООД,
ЕИК ******** на 03.06.2019г. от 14.45
часа в гр.София, Съдебна палата, бул. “********, заседателна зала на VІ—21 състав, със следния
дневен ред: избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му; определяне реда и начина за осребряване имуществото на
длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и
определяне на възнаграждението им.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Да
се извърши обявяване в търговския регистър на определението за одобряване
на списъците и поканата за насрочване на събранието на кредиторите на основание
чл. 692 ал.5 и чл.675 ал.2 от ТЗ, като на Агенция по вписванията се изпрати
заверено копие от настоящото определение,
което да се впише и в нарочната книга по чл.634в ТЗ.
СЪДИЯ: