Р Е Ш Е Н И Е
По ВНОХД. № 483/19 г.
10.04.2019 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийският Градски съд ,
Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на пети април две хиляди и
деветнадесетата година , в състав :
Председател : Н. Младенов
Членове: Веселина Ставрева
мл.с.М. Гюрова
При участието на съдебен секретар Красимира Динева и прокурора Татяна
Садай, разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ
ВНОХД№ 483/19 г.по описа на СГС , като за да се произнесе по същество взе
предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НПК.
Постъпила
е Въззивна Жалба/ВЖ/ от двамата
защитници на подс.Н. П.Н. срещу Присъда
на СРС,НО,21-ви състав по НОХД№ № 5777/2016 г., с което първоинстанционният съд
е признал за виновен Н. в извършването на престъпление по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК
,като на основание чл.54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ /ЛОС/ за
срок от 2 години,чието изпълнение отложил за срок от 4 години, както и му
възложил направените разноски.
В
своята ВЖ защитниците на
подс./адвокатите М. и М. Р./ изразяват недоволството на подзащитния си от така
постановения съдебен акт на първата инстанция.Намират ,че неоснователно СРС не
е преквалифицирал деянието като такова по чл.132 от НК и не е приложил
свързаното с една такава правна квалификация
освобождаване от наказателна отговорност по чл.78А от НК.Това си
виждане защитата аргументира с фактически обстоятелства около самото извършване
на деянието, а именно че пострадалия бутнал подсъдимия, който паднал на една
странична лека кола и после догонил подс. , за да му нанесе инкриминираното в
обв.акт увреждане.Защитата настоява във ВЖ , че
подс. се е намирал в състояние на силно раздразнение, т.нар.
„физиологичен афект“.Съобразявайки горните си доводи ,защитниците искат от въззивния съд на основание чл.337,ал.1,т.2
от НПК да освободи от наказ. отговорност подс. и да му наложи
адм.наказание.
В СЗ пред въззивния съд се явява само единният защитник/от двамата автори
на ВЖ/ заедно с подсъдимия.СГП изпраща прокурор.Частният обвинител не се явява
редовно призован,но се явява негов повереник.
Защитата
поддържа ВЖ,но не прави доказателствени искания.Държавното и частно обвинение
оспорват ВЖ и също нямат доказателствени искания.
Защитникът поддържа по същество ВЖ като предлага на въззивния съд да я уважи и да
се приеме хипотеза на състояние на афект , в което състояние подс. е извършил
деянието.С оглед проц. икономия се поддържат доводите във ВЖ ,без да се излагат
обстоятелствено в пледоариии пред въззивния съд.
Прокурорът намира депозираната ВЖ за непоснователна и
пледира въззивния съд да я остави без уважение.Съд. акт на СРС е правилен и
законосъобразен.Фактическата обстановка е установена правилно и се подкрепя от
доказателствената съвкупност.Степента на общ. опасност в обжалвания съд. акт е преценена правилно и е наложено справедливо наказание.Затова
предлага съда да потвърди първоинстанционния съд. акт.
Частният обвинител също така намира Присъдата на първата
инстанция за правилна и законосъобразна и поради това счита ,че ВЖ е
неоснователна и следва да се остави без уважение.Следва да се съобрази
заявеното от вещите лица ,че се касае за увреждане за период над 12 месеца , счупване
на поясен прешлен.Анализът на гласните
доказателства по делото, извън тези които установяват последиците за здравето
на пострадалия, също установяват по безспорен начин горната фактология.Затова
СРС е приел ,че подс. е извършил деянието , в което е обвинен , а първата
инстанция му е наложила справедливо наказание.
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВЖ ,аргументацията
на страните във въззивното производство пред СГС , както и събраните
доказателства по делото и след служебна проверка на атакувания
първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното :
Обосновано
е прието за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият
Н.П.Н. и частният обвинител П.Г.Г. не се познавали преди процесния инкриминиран
инцидент.
На
11.10.2014 г. след полунощ ,около 02,30 ч. ч.обв. пътувал в таксиметров
автомобил ,за да се прибере в дома си.Предишната вечер имало футболен мач на
нац. отбор на стадион „Васил Левски“, поради което имало оживено движение на
пешеходци по улиците ,особено в района около стадиона.Шофьор на таксито бил св.С.,
който бил помолен от ч.обв. да спре в района на кръстовището на бул.“В.Левски“
и ул.“Граф Игнатиев“/т.нар.кръстовище на „Попа“/в близост до заведение за бързо
хранене „Мимас“.С. спрял автомобила,като при слизането си ч.обв.Г. се сблъскал
с един от движещите си пешеходци, а именно подс.Н.Н., който от своя страна се
прибирал от събиране с група свои бивши съученици.Както Г. , така и Н. били
употребили преди това алкохол, като се намирали в състояние на обикновено
алкохолно опиване/като подс. бил в средна степен , а ч.обв. в лека степен на
този вид алкохолно опиване/.Н. бил заедно със свид.М.А..При станалото спречкване
подс. запитал ч.обв. дали не е дошъл в Центъра „да яде дюнери“, като при този
въпрос Г. блъснал подсъдимия, който както от това действие , така и от приетия
алкохол , изгубил равновесие и се подпрял на задния стоп на таксиметровия
автомобил на св.С..Стопът се счупил от тежестта на въздействието.Г. започнал да
се отдалечава ,като предприел пресичане на пътното платно на
бул.“В.Левски“.Като се изправил подс.Н. последвал ч.обв.и му нанесъл удар в
гръб в тилната област на главата.От този удар ч.обв. паднал на земята , като
след това подс. нанесъл удар с ритник в
тялото на Г. , от което последвало счупване на четвърти поясен прешлен на
ч.обв.Тези събития станали пред очите на свидетелите С. и А..Веднага се
притекли на помощ граждани от други
таксиметрови автомобили и разтървали двамата , като издърпали подс.Н.
настрани.Ч.обв. лежал на земята и за кратко бил в състояние на безсъзнание.Бил
подаден сигнал за станалото на полицията и на място дошли св.А. и В., които
снели обяснения от двамата участници.Ч.обв. заявил първоначално ,че няма
претенции към подс.,но поради притеснение от случая и в резултат на поетия
алкохол не изпитвал особено силна болка от увреждането.Така Г. се прибрал в
дома си и легнал да спи.
На
следващата сутрин обаче се събудил от силни болки и с чужда помощ стигнал до
„Пирогов“ , където бил диагностициран и хоспитализиран за няколко дни.
Причиненото
увреждане на ч.обв. е определено от вещо лице в Заключението на СМЕ като
счупване на четвърти поясен прешлен, което е трайно затруднение на движенията
на Г. със снагата за срок около 1 година.Правилно е установено ,че се касае за
средна телесна повреда.
Както
подс. , така и ч.обв. са се намирали в състояние на обикновено алкохолно
опиване/подс. в средна степен , а ч.обв. в лека/, което е видно от Заключенията
на двете Заключения на СПЕ по делото.Подс. е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, което сочи на извода ,че
същият в състояние на вменяемост е извършил горното деяние.Доколкото вещото
лице е провело качествено изследване на психичното състояние на подс към
момента на инцидента ,не е установило да се наблюдават белези на т.нар.
състояние на силно раздразнение, познато и като „физиологичен афект“.Възможната
ретроградна амнезия в резултат от лекото мозъчно сътресение за ч.обв. , от
друга страна , според вещото лице не е накърнила свидетелската годност на
ч.обв.
Доказателственият
анализ , извършен от първата инстанция отговаря на процесуалните правила и се
споделя напълно от въззивната инстанция.Приетите за установени фактически
положения напълно се подкрепят от намиращите се по делото доказателствени
източници.Последните са коментирани детайлно и подробно в съответствие с проц.
правила.
Въззивният
съд намира ,че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е квалифицирал
извършеното престъпление като такова по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК.С горното
деяние подс. е осъществил състава на престъплението , както от обективна , така
и от субективна страна.Отделните елементи от състава на това престъпление както
от обективна , така и от субективна страна са коментирани и анализирани
обстоятелствено от първата инстанция и не е нужно това да се прави отново по
съображения от проц. икономия.Достатъчно е да се каже ,че въззивната инстанция
се присъединява към този анализ.
Не е
налице извършено престъпление по чл.132 от НК , в каквато посока се
излагат твърдения и доводи във ВЖ.В този смисъл, последната се явява
неоснователна.Следва да се отбележи ,че действително в Мотивите си към
Присъдата СРС сочи на л.2 при фактическите си изводи ,че „Афектиран подс.Н. го
догонил, нанесъл му удар в тилната област...“ , но в същите мотиви – л.6
районният съд аргументирано е посочил защо не приема тезата на защитата за
наличието на Физиологичен афект/т.нар. състояние на силно раздразнение.Към тези
аргументи се присъединява и въззивният съд.Следва да се добави ,че външни
признаци на физиологичен афект не са били установени нито от вещите лица , нито
са наблюдавани от свидетелите на инцидента.Не всяка провокация има за резултат
състояние на силно раздразнение/респ. физиологичен афект.Много често в
практиката е налице спокойно и обмислено
състояние , в което провокираният , респ. нападнатият взима решение да си
„върне“ за провокацията или нападението.Тези обстоятелства следва да се взимат
предвид при индивидуализация на наказанието ,но сами по себе си не детерминират
състояние на силно раздразнение.Във всички случаи , ако такова състояние е било
факт , то би било установено от вещите лица при освидетелствуването на
подсъдимия в хода на назначената СПЕ и би намерило съответно място в
Заключението на последната.След като не са установени такива данни,то такова
състояние не е било налице.Не следва да се игнорира и това ,че за подобни
преценки са нужни специални знания.
Извън доводите и аргументите в
депозираната ВЖ, които въззивният съд намери за неоснователни, той дължи и
служебна проверка изцяло на проверявания първоинстанционен съдебен акт.При
служебната проверка съдът намери ,че макар правилно да са определени
смекчаващите обстоятелства,то неправилно е преценено тяхното значение в процеса
на индивидуализацията , като на практика е определено едно наказание над
минимума и под средния размер.Всъщност провокации е имало и от двете страни,но
по-съществената е била втората/от ч.обв. към подс./, която е довело в
значителна степен до извършване на престъплението от страна на подсъдимия.Това
сочи до известно надценяване на степента на обществената опасност на
извършеното от подсъдимия, а това е
довело до определяне на наказание , което е в известна степен
завишено.Поради това въззивният съд служебно намира ,че следва да се намали
наказанието на 1 година „Лишаване от свобода“, както и да се намали изпитателния
срок от 4 на 3 години.Отлагането на наказанието за минималния изпитателен срок
е достатъчно с оглед конкретните специфики на настоящия
случай.Индивидуализирано по този начин , наказанието ще доведе до постигане на
целите на наказанието в чл.36 от НК , като се отчете в
максимална степен приноса на двамата участници в инцидента.
Ето
защо , предвид изложените съображения и на основание чл.337,ал.1,т.1 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
Присъдата на СРС,НО,21-ви състав по НОХД№
5777/2016 г. , с която подс.Н.П.Н. е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК е бил
осъден на 2 години „Лишаване от свобода“ ,чието изпълнение е било отложено за
срок от 4 години,
КАТО намалява както
размера на наказанието „Лишаване от свобода“ от 2 на 1 година „Лишаване от
свобода“ , така и изпитателния срок за
отлагане на това наказание от 4 на 3 години.
Потвърждава Присъдата в останалите й
части.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1:
Членове :
2: