№ 47779
гр. София, 18.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110163032 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба от „..........“ АД, ЕИК .......... чрез адв. М., в която се прави искане за
изменение на решение № 19007 от 22.10.2025 г. на СРС, III ГО, 87 състав, постановено по
делото, в частта за разноските. В искането се излага, че решението следва да се измени в
частта, с присъдените на ищеца разноски за адвокат като същите да бъдат намалени,
решението да бъде допълнено като бъдат присъдени разноски за ответника за адвокат
съобразно отхвърлената част от исковете и ищецът да бъде осъден да заплати по сметка на
районния съд разноски по делото. Не претендира разноски в производството по чл. 248 от
ГПК.
В законоустановения срок за отговор на молбата, такъв е постъпил от ищеца П. Н. Н.
чрез адв. К., в който сочи, че разноските са правилно разпределени.
При разглеждане на искането и след съобразяване на доказателствата по делото,
съдът намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските, за
които молителят е осъден, е допустима, като депозирана от легитимирано лице, в
законоустановения срок. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска.
В съдебния акт, чието изменение се иска, решаващият съдебен състав е изложил
мотиви, че договор за правна защита и съдействие № 45 от 10.09.2025 г. (лист 80), с оглед
формулирания в него начин на плащане - на две вноски, първата заплатена веднага при
сключване на договора на 10.09.2025 г., а втората до 30.09.2025 г. „като договорът служи за
разписка за извършеното плащане“, служи за разписка за получаване на описаната сума в
брой съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на
ОСГТК на ВКС, като плащането е потвърдено и от адвоката, поради което възражението в
този смисъл районният съд счита за неоснователно.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е счел в
мотивите към решението си за неоснователно, а в настоящото производство не са изложени
доводи или ангажирани доказателства, при съобразяването на които съдът да ревизира
извода си.
1
Ето защо, искането за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в
полза на ищеца следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на искането за изменение на решението в частта за разноските,
присъдени в полза на съда, на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК такси и разноски по
производството на делата не се внасят от ищците - работници, служители и членове на
кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения, поради което по силата на
закона ищецът е освободен от тяхното заплащане. От друга страна, доколкото таксите и
разноските са математически вярно изчислени, районният съд счита, че не са налице
предпоставки за ревизиране на решението му коя страна дължи тяхното заплащане и в какъв
процент.
Искането за изменение на решението и присъждане на разноски на ответника за един
адвокат, следва да бъде оставено без разглеждане по следните съображения:
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание
в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на
решението в частта му за разноските.
Според т. 8 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС в чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че
съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за
разноските, като текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски.
Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за
разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и
представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на
решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е
определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за
допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.
В мотивите на решението, чието изменение се иска, са изложени доводи, че разноски
не следва да се присъждат на ответника, тъй като по делото е направено искане, но не са
представени доказателства за заплащане на разноски, поради което тъй като е налице
произнасяне на съда, представянето на списък по чл. 80 ГПК е предпоставка за
допустимост на искането за изменение, а такъв списък до приключване на устните
състезания по делото не е представен (л. 84).
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от 06.11.2025 г. от „..........“ АД, ЕИК ..........
чрез адв. М., за изменение на решение № 19007 от 22.10.2025 г. на СРС, III ГО, 87 състав,
постановено по делото, в частта за разноските на ищеца П. Н. Н..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането от 06.11.2025 г. от „..........“ АД, ЕИК ..........
чрез адв. М., за изменение на решение № 19007 от 22.10.2025 г. на СРС, III ГО, 87 състав,
постановено по делото, в частта за разноските на ответника „..........“ АД.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страната пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2