РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Перник, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500474 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД против
решение №260399 от 04.03.2021 г. по гр. д. №07914 по описа на Районен съд -Перник
за 2019 г., с което съдът е уважил предявеният от А. М. А. с ЕГН:********** и Е. М. Г.
с ЕГН:**********, отрицателен установителен иск за признаване за установено, по
отношение на ответника, че ищците не дължат на ответника сумата по фактура № ***
в размер на 835.16 лв. /осемстотин тридесет и пет лева и 16 ст./, начислена служебно по
„констативен протокол” по партида кл. № ***, за периода от 23.08.2019 г. до 23.11.2019
г. на адрес с. ***.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като липсва
преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на обжалваното
решение, като въззивният съд постанови друго, с което съдът да се произнесе
съобразно събраните доказателства, като отхвърли предявения иск. Иска се
присъждане на направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК процесуалният представител на въззиваемата
страна е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения
1
изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.
Претендира присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Районен съд Перник е бил сезиран със субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Между страните не се спори, а от приложеното удостоверение за наследници се
установява, че ищците са наследници по закон при равни квоти на Е.А.Д., която е
починала на ***. Безспорно е и обстоятелството, че приживе до 2017 г. наследодателят
им Е.А.Д. е бил потребител на електрическа енергия за имот, находящ се в с. ***,
община ***, ***, с партида с кл. № ***.
От приетия като доказателство по делото Констативен протокол № *** за
проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия, се
установява, че двама служители на „ЧЕЗ Разпределение“ ЕАД, заемащи длъжността
„техник – ел. системи, контрол нетехнически загуби“, един от които свидетелят С. Г.
С., в присъствието на свидетел от „Федерацията на потребителите“ са извършили
проверка на средство за търговско измерване с фабричен № 17771094 на обект – къща,
находящ се в с. ***, ***, №*. В протокола е удостоверено, че потребителят е потърсен
на обекта, за да бъде поканен да присъства на проверката, но същият отсъствал от
адреса. Установено е, че средството за търговско измерване е разположено в табло,
монтирано извън границите на имота – на стълб. Изяснява се, че в хода на проверката
било констатирано, че липсва пломба на щита на таблото, плобмата на капачката на
клемния блок на електромера е нарушена, поставен е допълнителен проводник /шунт/
между входящата и изходящата фазови клеми на клемния блок на електромера.
Вписано е, че е установено промяна в схемата на свързване на средството за търговско
измерване. Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката и от
свидетеля Е.А.П..
Въз основа на съставения констативен протокол и на основание раздел IX от
ПИКЕЕ от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е изготвена справка за преизчислени
количества електрическа енергия от 26.11.2019г. – чрез доначисляване използваната от
потребителя електрическа енергия в размер от общо 4278 kWh, отчетена по дневна
тарифа. От приетата в заверен препис фактура № *** се установява, че ответникът
2
„ЧЕЗ Електро България“ АД е начислил на лицето Е.А.Д., като титуляр на клиентски №
*** за обект, находящ се в с. ***, *** сума за плащане в размер от 835,16лв. с вкл.
ДДС, с вписано основание „сума по констативен протокол съгласно приложение“.
От представените по делото писмени доказателства следва, че „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД е изготвило два броя уведомления, съответно от
25.11.2019 г., и от 26.11.2019 г., адресирани до Е.А.Д., с които я уведомява, че след
извършена проверка на средството за търговско измерване на процесния обект е
съставен констативен протокол № *** ще бъде осъществена корекция на сметката й
за консумация на електрическа енергия по процесния протокол. С последващо писмо с
изх. № **********/26.11.2019г. Е. Д. се уведомява, че въз основа на проверката е
начислена сумата от 835,16лв. за преизчислени количества електрическа енергия, за
мрежови услуги и за „задължения към обществото“. Видно е, от приетите по делото
известия за доставяне, че писмата са били получени на 30.11.2019г. от дъщерята на
титуляра на партидата.
Правилно районният съд е приел, че след като потребителят Е.А.Д. е починала
през 2017 г. – преди извършване на корекционната процедура от 23.11.2019 г. и преди
отчетния период, за който се отнася проверката (23.08.2019 г. до 23.11.2019 г.), към
момента на възникване на оспореното вземане между нея и дружеството въззивник не
е съществувала валидна облигационна връзка. Към момента на извършване на
проверката Д. не би могла да бъде носител на имуществени права и задължения и не е
имал качеството потребител на ел. енергия. Цялата корекционна процедура е
започнала и се е развила след смъртта й, т.е. след отпадане на нейната
правосубектност. След като в периода на осъществяване на корекционната процедура
наследодателят на страните не би могъл валидно да придобие права и задължения,
процесното задължение, възникнало след откриване на наследството, не се включва в
наследствената маса и ищците не биха могли да отговарят за него в качеството им на
наследници.
С оглед доводите и възраженията на ищците/въззивници (обстоятелствената част
на исковата молба) и доводите и оплакванията на жалбоподателя/ответник, спорните
въпроси се свеждат до наличието на облигационна връзка между страните по делото,
качеството на ищците като потребители на електрическа енергия, както и
законосъобразността на проведената корекционна процедура. Спорно между страните
пред районния съд и пред настоящата инстанция е и обстоятелството за наличие на
законова уредба и основание за едностранно извършване на корекция на стойността на
потребената електрическа енергия за минал период от време, дали същата е реално
потребена от абоната и дали корекцията е надлежно извършена.
В настоящия случай не се оспорват качеството „потребител“ на наследодателя на
страните и настъпилото наследствено правоприемство. Както правилно е отбелязал
3
районният съд, ищците не са оспорвали качеството „потребител“ на наследодателя си,
но не са признали съществуващо право на собственост върху електроснабдения обект.
Същевременно, след разпита на свидетелите процесуалният представител на ответното
дружество изрично е заявил, че няма други доказателствени искания. Поради
изложеното настоящата инстанция изцяло споделя изводите на районния съд относно
липсата на доказателства за качеството „потребител“ на ищците. В тази част
въззивният съд препраща към изводите на първоинстанционния съд и по силата на чл.
272 ГПК те стават неразделна част от мотивите към настоящия съдебен акт.
По отношение на останалите доводи наведени в жалбата, относно качеството на
ищците като потребители на електрическа енергия, както и законосъобразността на
проведената корекционна процедура въззивният съд намира, че е безпредметно да
излага съображения, с оглед изложеното по-горе за липсата на валидна облигационна
връзка, която да е основание за изследване на въведените в жалбата доводи.
При изложените правни и фактически изводи правилна е преценката на районния
съд, че въпреки разпределената му доказателствена тежест, ответникът-въззивник не е
доказал една от предпоставките за възникване на потестативното му право да извърши
едностранна корекция на сметката на ищците (не е доказал собствеността или
ползването от ищците на електроснабдения обект), поради което обжалваният съдебен
акт следва да бъде потвърден при изложените съображения.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК,
въззивникът следва да заплати сторените от въззиваемите разноски за адвокатски
хонорар в размер на по 300 лв. за всеки, видно от представените договори за правна
защита.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260399 от 04.03.2021 г. по гр. д. №07914 по описа
на Районен съд -Перник за 2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София - 1784,
бул. Цариградско шосе № 159, да заплати на А. М. А. с ЕГН:**********, сумата от 300
лв. разноски пред Окръжен съд - Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК„ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София - 1784,
бул. Цариградско шосе № 159, да заплати на Е. М. Г. с ЕГН:**********, сумата от 300
лв. разноски пред Окръжен съд - Перник.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5