Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Пазарджик,13.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Мария Кузева, като разгледа
докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№1685 по описа на съда за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба
срещу МБАЛ “Ескулап”
ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Св.Архангел“№19А,
представлявано от д-р Е.Т. ищцата Ж.В.Ж.
с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.Ж.К. , твърди, че е
работила в ответната болница на длъжност
„ очен лекар“ повече от десет години въз основа на трудов договор. Твърди се,
че през з целия период на действие на трудовия договор ищцата добросъвестно е изпълнявала трудовите си
задължения.През 2016 г. и 2017 г. Работодателят системно не и е изплащал дължимите трудови възнаграждения.
Поради тази причина последната била
предприела съответните правни действия и едностранно прекратила, на основание чл. 327, ал. 1, т.2
и т.З КТ, трудовото си правоотношение с ответника без предизвестие, считано от 02.03.2017г.Прекратяването на трудовото
правоотношение е
удостоверено от ответника със заповед № 18/02.03.2017 г. Ищцата твърди, че към настоящия
момент на ищцата не са изплатени
следните нетни трудови възнаграждения , а именно:за м. юни
2016г. - в размер на 454 лв. , за месец август
2016г.- 454 лв., за месец
септември 2016г-454лв., за месец октомври 2016г- 454 лв., за месец ноември
2016г.-454 лв., за месец януари 2017г.-454 лв., и за месец февруари 2017г. 454
лв. или общия размер на дължимите, но неизплатени нетни трудови възнаграждения
за посочените по-горе месеци възлизат на сумата от 3 178 лв.Твърди се, че
на основание чл. 245, ал. 2 КТ, във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
основателността на горепосочените претенции за трудово възнаграждение поражда в
правната сфера на ищцата и
акцесорното право на законна (мораторна) лихва върху съответните вземания до
датата на подаване на исковата молба- 03.05.2018г.Тъй като съгласно чл. 270, ал. 2 КТ работодателят бил длъжен да изплаща трудовото възнаграждение
ежемесечно, то мораторните обезщетения за неизплатените нетни работни заплати
се определят, както следва:За неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м. юни 2016г. (454
лв.) - от 01.07.2016г. до 03.05.2018г. - в размер на 84.92
лв. , за неизплатеното нетно трудово възнаграждение за
м. август 2016г. (454 лв.) - от
01.09.2016г. до 03.05.2018г. - в размер на 77.08 лв., за
неизплатеното нетно трудово възнаграждение за месец септември 2016г. (454
лв.) -от 01.10.2016г. до 03.05.2018г.- в размер на 73.29
лв., за неизплатеното нетно трудово възнаграждение за
м. октомври 2016г. (454
лв.) - от 01.11.2016г. до 03.05.2018г. - в размер на 69.37
лв.;за неизплатеното
нетно трудово възнаграждение за м. ноември 2016г. (454
лв.) - от 01.12.2016г. до 03.05.2018г. - в размер на 65.58
лв.;за
неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м. януари
2017г. (454 лв.) - от 01.02.2017г.
до 03.05.2018г. - в размер на 57.75 лв. ;за неизплатеното нетно трудово
възнаграждение за м. февруари 2017г. (454
лв.) - от 01.03.2017г. до 03.05.2018г. - в размер на 54.21
лв. Общият размер на дължимите мораторни лихви се равнява на 482.20
лв. Моли се съда да постанови решение, с което да се
осъди ответника да заплати на ищцата на дължими, но неизплатени нетни трудови
възнаграждения както следва : за месец юни 2016г-454лв. и мораторна лихва върху
тази сума в размер на 84.92 лв. за периода от 01.07.2016г до 03.05.2018г, , за
месец август 2016г.-454 лв., за месец август 2016г. в размер на 454 лв. и
мораторна лихва върху тази сума в размер
на 77.08. лв. за периода от 01.09.2016г. до 03.05.2018г, за месец септември
2016г – 454 лв. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 73.29 лв. за
периода от 01.10.2016г до 03.05.2018г, за месец октомври 2016г в размер на 454
лв. и мораторна лихва върху тази сума в
размер на 69.37 лв. за периода от 01.11.2016г до 03.05.2018г, за месец ноември
2016г в размер на 454 лв. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 65.58
лв. за периода 01.12.2016г. до 03.05.2018г, за месец януари 2017г в размер на
454 лв. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 57.75 за периода от
01.02.2017г до 03.05.2018г, , за месец февруари 2017г – 454 лв. и мораторна
лихва върху тази сума в размер на 54.21 лв. за периода 01.03.2017г. до
03.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба 03.05.2018г до окончателното изплащане на сумата,
както и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 540 лв.,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от
служител без предизвестие .Претендират се сторените по делото разноски . В
подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден
писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си
поддържа предявените искове, с изключение на иска за заплащане на трудово
възнаграждение в размер на 454лв. за месец юни 2016г и мораторнната лихва върху тази главница в
размер на 84.92 лв. за периода от 01.07.2016г до 03.05.2018г. Поради отказ от
иск по отношение на тази претенция производството по делото по този иск е
прекратено. В съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК по
искане на ищеца съдът е допуснал изменение на размера на следните обективно и
кумулативно предявени искове като е
намалил размера на претенцията за неплатено нетно трудово възнаграждение за
месец февруари 2017г. от 454 лв. на 297 лв. и претенцията за мораторна
лихва за неизплатеното трудово
възнаграждение за месец февруари 2017г.
за периода от 01.03.2017г до 03.05.2018г, от 54.21 лв. на 35 лв. По
искане на ищеца съдът е допуснал изменение на претенцията по чл.221, ал.1 от КТ
чрез увеличаване на размера и от 540 лв. на 629лв.
В съдебно заседание ответникът не изплаща
представител и не изразява становище по исковете.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата
молба фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235
от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните, че същите са били в трудово правна връзка през исковия
период, като ищцата е заемала длъжността „очен лекар“ в ответната болница. Не е
спорен факта, а същият се установява и от ангажираното от ищцата писмено
доказателство- заповед№ 18/02.03.2017г на управителя на ответната болница, че
трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.327, ал.1,т.2
от КТ . В коментираната заповед изрично
е вписано, че на ищцата се дължи
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-
икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като компетентно и обосновано изготвено и
неоспорено от страните. Вещото лице е установило, че нетните трудови възнаграждения на ищцата са
както следва : за месец август 2016г -455.80 лв., за месец септември 2016г-455.80
лв., за месец октомври 2016г.-455.80 лв., за месец ноември 2016г.-455.80 лв.,
за месец януари 2017г -455.80 лв. за месец февруари 2017г-297.58 лв. Вещото
лице е установило, че така посочените нетни трудови възнаграждения не са
изплатени на ищцата.Вещото лице е дало отговор и на въпроса за размера на
законната лихва върху всяко едно от посочените по-горе изискуеми нетни месечни
трудови възнаграждения от съответния падеж на всяко от тях до 03.05.2018г датата
на подаване на исковата молба, а именно- върху работната заплата за месец
август 2016г. мораторната лихва е в размер на 77.39 лв. за периода от
01.09.2016г до 03.05.2018г., върху работната заплата за месец септември 2016г
мораторната лихва е в размер на 73.58
лв. за периода от 01.10.2016г до 03.05.2018г, върху работната заплата за месец
октомври 2016г мораторната лихва е в размер на 69.65 лв. за периода от
01.11.2016г до 03.05.2018г, върху работната заплата за месец ноември 2016г.
мораторната лихва е в размер на 65.84 лв. за периода от 01.12.2016г до
03.05.2018г., за месец януари 2016г мораторната лихва е в размер на 57.98 лв.
за периода 01.02.2017г до 03.05.2018г и върху работната заплата за месец
февруари 2017г. мораторната лихва е в размер на 35.53 лв. за периода от
01.03.2017г до 03.05.2018г. Вещото лице дава заключение, че размерът на
брутното трудово възнаграждение на ищцата за пълен отработен месец преди
прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 629 лв.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени
са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ
във вр. с чл.242 от КТ, чл.245, ал.2 от КТ и
чл.221, ал.1 от КТ.
По
обективно съединените искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр.с
чл.242 от КТ за неизплатени нетни трудови
възнаграждения за исковия период месеците август, септември , октомври, ноември
2016г и януари и февруари 2017г. и
чл.245, ал.2 от КТ във вр.86 от ЗЗД- мораторни лихви върху вземанията за трудово възнаграждение съдът намира следното:
Безспорно
се установи по делото, че страните по спора са били във валидно учредена
трудово правна връзка през процесния период, като трудовото правоотношение
между тях е прекратено, считано от 13.01.2017г на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ – поради забава на работодателя заплащането на трудовото възнаграждение.
Установи си, а и този факт не бе спорен
между страните, че ищцата е престира работната
си сила при ответника, т.е. полагала е труд, който труд съгласно разпоредбата
на чл.242 от КТ е следвало да бъде възмезден от ответника. Според разпоредбата
на чл.128,т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа, стига
същият да е престирал добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от
параметрите на уговорените в трудовия договор условия. Не се наведоха по делото
възражения, нито доказателства от ответната страна при престация на своя труд
ищцата да се е отклонявала от параметрите на уговорените с трудовия договор
условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ ищцата е изпълнявала
добросъвестно задълженията си по трудовия договор. Поради това за работодателят е възникнало
насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща уговореното трудово
възнаграждение в установените срокове.
Безспорно се установи от кредитираната с пълно доверие съдебно-икономическа експертиза, че дължимото на ищцата трудово възнаграждение като нетна сума е в общ размер от 2 576.58 лв. лв., както следва: месец за месец август 2016г -455.80 лв., за месец септември 2016г-455.80 лв., за месец октомври 2016г.-455.80 лв., за месец ноември 2016г.-455.80 лв., за месец януари 2017г -455.80 лв. за месец февруари 2017г-297.58 лв., които размери са в рамките на заявените искове претенции за месеците август, септември октомври , ноември 2016г и януари 2017г по 454 лв. / за всеки месец и за месец февруари 2017г – в размер на 297 лв./ след направеното изменение на този иск по реда на чл. 214 от ГПК/.Установи се, че дължимите суми за трудово възнаграждение не са изплатени на ищцата към настоящия момент.
В
контекста изложеното съдът счита, че исковете с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
Ето
защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца дължими, но
неизплатени трудови възнаграждения като нетна сума както следва: за месец август 2016г- 454лв.,
за месец септември 2016г- 454лв, за
месец октомври 2016г.- 454лв., за месец ноември 2016г.- 454лв. и за месец
февруари 2017г – 297 лв., ведно със законната лихва върху всяка главниците ,
считано от датата на подаване на исковата молба 03.05.2018г до окончателното
изплащане на сумите.
По
акцесорните претенции по чл.245, ал.2 от КТ във вр.с чл.86 от ЗЗД:
Основателността
на главните искове обуславя и основателността на акцесорните претенции за мораторни лихви
върху всяка от главниците. Касае се за неизпълнение на парично задължение, при
което длъжникът изпада в забава и се
дължи обезщетение за забавено изпълнение , равно на законната лихва. Следва да
се осъди ответника да заплати на ищеца
мораторна лихва за всяко забавено плащане, както лихвата се дължи от момента на изискуемостта на всяко отделно трудово
възнаграждение. Изискуемостта на всяко едно от неизплатените трудови
възнаграждения е настъпила на 30- то число на
съответния месец, съответно на първо число на следващия месец ответникът
е в забава. Размерите на мораторните
лихви върху всяка от главниците се установиха по размер и период от заключението
на вещото лице, като установените размери са в рамките на заявените претенции и
като такива се явяват изцяло основателни същите следва да бъдат присъдени в
полза на ищеца като съдът следва
постанови осъдителен диспозитив и по отношение на тези претенции.
По иска с правно основание чл.221, ал.1 от КТ съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 от КТ/
работодателят забави плащането на заплатите/, какъвто е настоящия случай
работодателят му дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестие – при безсрочно трудово правоотношение .Срокът
на предизвестието / съгласно чл.326 от КТ/ при прекратяване на безсрочен трудов
договор/ какъвто е този между страните по спора/ е 30 дни, доколкото страните
не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Липсват данни, а и
твърдения страните да са се възползвали
от дадената им правна възможност, поради
което съдът приема , че в конкретния случай е приложим законовия регламент от
30 дни. Установи се, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца за месеца , предхождащ месеца, в който е прекратено
трудовото правоотношение и което БТВ е
базата / според чл.228, ал.1 от КТ / за определяне на обезщетението по
чл.221 от КТ е в размер на 629лв.
Ето защо и тази претенция като доказана по основание и размер следва да бъде
уважена като следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 629 лв.
представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ.
Предвид
изхода на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и
сторените от последния съдебно деловодни разноски, възлизащи на сумата от 550лв. / възнаграждение за адвокат/.
Предвид
изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в полза на Пазарджишкия
районен съд ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 203 лв. и сумата от 117 лева за вещо лице.
На
основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта за присъдените трудови възнаграждения и обезщетения .
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА МБАЛ“ЕСКУЛАП“ООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети Архангел“№19А, представлявано
от д-р Е.И.Т. да заплати на Ж.В.Ж. с ЕГН
********** *** на основание чл.128,т.2 и чл.245, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД следните суми :1/ сумата от
454лв., дължимо нетното трудово
възнаграждение за месец август 2016г и мораторна лихва върху тази сума в размер
на 77.08 лв. за периода 01.09.2016г до 03.05.2018г, 2/ сумата от 454 лв.
дължимо нетно трудово възнаграждение за месец септември 2016г и мораторна лихва
върху тази сума в размер на 73.29 лв. за периода от 01.10.2016г до 03.05.2018г.
3/сумата от 454 лв. дължимо нетно трудово възнаграждение за месец октомври
2016г и мораторна лихва върху тази сума в размер на 69.37 лв. за периода 01.11.2016г до 03.05.2018г,
4/сумата от 454лв. дължимо нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2016г
и мораторна лихва върху тази сума в размер 65.58лв. за периода 01.12.2016г до
03.05.2018г., 5/ сумата от 454лв. дължимо нетно трудово възнаграждение за месец
януари 2017г и мораторна лихва върху тази сума в размер на 57.75 лв. за периода
от 01.02.2017г до 03.05.2018г.,6/ сумата от 297лв. дължимо нетно трудово
възнаграждение за месец февруари 2017г и мораторна лихва върху тази сума в
размер на 35 лв. за периода от 01.03.2017г до 03.05.2018г., ведно със законната
лихва върху всяка главница, считано от
датата на подавана на исковата молба 03.05.2018г до окончателното изплащане на
сумите.
ОСЪЖДА
МБАЛ“ЕСКУЛАП“ООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети Архангел“№19А, представлявано
от д-р Е.И.Т. да заплати на Ж.В.Ж. с ЕГН
********** *** на основание чл.221 ал.1
от КТ сумата от 629, представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.327,
ал.1т.2 от КТ.
ОСЪЖДА МБАЛ“ЕСКУЛАП“ООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети Архангел“№19А, представлявано
от д-р Е.И.Т. да заплати на Ж.В.Ж. с ЕГН
********** *** сумата от 550 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА МБАЛ“ЕСКУЛАП“ООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Свети Архангел“№19А, представлявано
от д-р Е.И.Т. да заплати в полза на
РС-Пазарджик държавна такса в размер на 203 лв. и сумата от 117 лв. за вещо лице.
На
основание чл.242 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта
за трудовите възнаграждения и
обезщетения.
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: