РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Ардино, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дарина Байданова
при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева
като разгледа докладваното от Дарина Байданова Административно
наказателно дело № 20245110200019 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0238-000145 от
08.05.2024 г., издадено от Началник РУ в ОД МВР-Кърджали, РУ Ардино, с
което на Г. Т. Е., с ЕГН **********, от гр.А*, на основание чл.174, ал.1, т.1 от
ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 500 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и са отнети 8
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР за
извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че описаната фактическа
обстановка в АУАН не отговаря на действителното положение и отрича
извършването на административното нарушение. Счита, че НП е материално
и процесуално незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Претендира разноски. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат
поддържа жалбата и моли съда да я уважи, вкл. да присъди направените по
делото разноски.
Административнонаказващият орган, чрез упълномощен юрисконкулт
в писмена молба оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да
потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсулстко
възнаграждение. В съдебно заседание пълномощникът в писмена молба
намира жалбата за неоснователна, излага съображения по същество и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира
юрисконкултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
1
Районна прокуратура - Кърджали, ТО-Ардино, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН – наказателното
постановление е връчено срещу подпис на 29.05.2024г., а жалбата е подадена
на 05.06.2024г. и разгледана по същество е неоснователна.
На 19.04.2024г. свидетелите Н. Ш. Р. и Е. В. К. - оправомощени
длъжностни лица при РУ-Ардино за осъществяване на контрол по ЗДвП и
съставяне на АУАН по ЗДвП съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи /т.1.4/ осъществявали служебните си
задължения по график и на същата дата между 22,20ч. и 22,30ч. при
извършване на обход в гр.А., ул.“Т.“, се разминали с автомобил Джип Гранд
Чероки, с рег.№ ******, собственост на жалбоподателя Г. Е., който бил с
включени дълги светлини и който след подаване на светлинно-звуковия сигнал
не се подчинил да спре, а ускорил и влязъл в един двор към къща по-надолу по
улицата, за която впоследствие било установено,че живее в тази къща.
Полицейските служители последвали автомобила на жалбоподателя до двора,
в който същият влязъл, св. Н. Р. отишъл до водача, установил, че е сам в
автомобила, отворил вратата на превозното средство, представил му се и му
поискал документите, след което водачът Г. Е. бил тестван с Дрегер и същият
отчел положителен резултат – 0,77 промила на хиляда концентрация на
алкохол в кръвта.
Срещу жалбоподателя Г. Е. е съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 1176607/19.04.2024г. за нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а именно, за управление на МПС-Джип Гранд
Чероки,с рег.№ *****, в гр.А., ул. „Т.“, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда вкл., установено с техническо средство
Дрегер 7510, с фабр. № ARDN - 0051, тариран до м.09.2024г., отчел на
дисплея 0,77 промила на хиляда концентрация на алкохол в кръвта. Обяснения
по констатираното нарушение не са дадени от нарушителя. На същия е
издаден талон за медицинско изследване № 0028153 и 8 бр. стикери с №
А045379.
АУАН е подписан без възражения от нарушителя. Същият не се е явил
за медицинско изследване във ФСПМ - Ардино до 23,45ч. на 19.04.2024г.
В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не е постъпило възражение срещу
издадения АУАН.
Със заповеди за прилагане на ПАМ № 24-0238-000014/19.04.2024г. и
заповед № 24-0238-000018/19.04.2024г. е прекратена регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца със СРМПС №********* и са отнети 2 регистрационни
табели с номер: ******, както и временно е отнето СУМПС до решаване на
отговорността, но не повече от 18 месеца.
На 08.05.2024 г. наказващият орган, извършвайки проверка по чл.52,
ал.1 и ал.4 от ЗАНН, приел, че са налице основанията на чл.53, ал.1 от ЗАНН и
издал атакуваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и на
2
основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР били отнети 8
контролни точки на водача. В наказателното постановление като място на
извършване на нарушението е посочено гр.А., ул. „Т.“.
Установява се, че на жалбоподателя са налагани наказания с
наказателни постановления и фишове за извършени административни
нарушения по движението по пътищата.
По делото са изискани видео- и аудиозапис от Автоматизирана
информационна система на МВР за „Видеозаснемане на охранителната
дейност пътен контрол“ и от персонални боди-камери на полицейските
служители, извършили проверката, но такива не са били установени налични
/преиндексирани/ при извършената проверка.
Пред настоящия състав са изслушани свидетелите Н. Р. –
актосъставител и Е. К. - присъствал при установяване на нарушението, които
изцяло потвърждават отразените в АУАН констатации. И двамата
свидетелстват, че нарушителят се движил срещу тях с включени дълги
светлини, че въпреки подадения звуков и светлинен сигнал не е спрял за
проверка, а е продължил движението си до двора на къщата си, където
непосредствено след излизането му от автомобила била извършена проверката
с техническо средство за алкохол, отчела концентрация на алкохол - 0,77
промила на хиляда.
По делото са разпитани и свидетелите Г. И. П. – работодател на
жалбоподателя и М. М. Ю. – зет на жалбоподателя, които свидетелстват, че
вечерта на 19.04.2024г. Г. Е. късно вечерта се прибрал с автомобила си от
града в двора на къщата му на ул. „Н.“ в гр.А., където го чакали свидетелите за
почерпка, тримата вдигнали назравица в гаража, Е. отпил алкохол и в този
момент дошъл патрулния автомобил и на същия била извършена проверка за
алкохол, която дала положителен резултат за алкохол. Според св.Г. П.
полицейският автомобил бил с включен светлинен сигнал и дори съседите
излезли да видят какво се случва, а според св.М. Ю. полицейският автомобил
не е бил с включена звукова-светлинна сигнализация.
Горната фактическа обстановка съдът намира за установена от
показанията на свидетелите полицейски служители Н. Р. и Е. К. – изцяло,
които са логични, последователни и взаимно допълващи се и от показанията
на свидетелите Г. П. и М. Ю. – частично, както и от писмените доказателства –
АУАН с бланков № GA 1176607 от 19.04.20243 г. – копие, НП №23-0238-
000145/08.052024 г., издадено от Началника на РУ – Ардино, заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 24-0238-000014 от
19.04.2024 г., талон за изследване № 0028153 от 19.04.2024 г., разпечатка от
дрегер, справка за нарушител, график на успешно преминали последваща
проверка на средствата за измерване анализатори на алкохол в дъха тип
„Дрегер алкотест 7510“ с рег. № 3886р3403/18.01.2024 г., заповед №8121з-
515/14.05.2018г., изменена и допълнена със заповед №8121з-825/19.07.2019 г.
на Министерство на вътрешните работи. Показанията на св.Р. и К. относно
обстоятелството процесният автомобил при съставянето на АУАН в двора ли е
останал или е бил придвижен назад до ул.“Т.“, в каквато насока се прави
възражение от защитата, дори при известно различие, не е относно релевантен
по делото факт, поради което доводът в тази насока е неоснователен.
Показанията на сочените свидетели напълно кореспондират и с писмените
доказателства по делото. Така, не се установява жалбоподателят да е направил
възражение по изложените в съставения АУАН фактически и юридически
3
констатации след предявяването му, както и в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН,
напротив, получил е екземпляр от него без възражения. Освен това, същият
собственоръчно е подписал талона за изследване, в който са посочени
показанията на Дрегер 7510 с фабр. № ARDN-0051 от 0,77 на хиляда, но
отказал впоследствие да даде кръвна проба за медицинско изследване. Ето
защо, съдът намира, че обсъжданите гласни доказателства съдържат
необходимата категоричност и достоверност, поради което изцяло ги
възприема. На следващо място, при анализа на гласните доказателства съдът
не кредитира показанията на свидетелите Г. П. и М. Ю. в частта, с която
заявяват, че жалбоподателят след паркиране на автомобила в двора на къщата
си, слязъл от превозното средство, седнал при тях, отпил алкохол и веднага
след това дошли полицаите, които извършили проверка за алкохол, доколкото
същите, от една страна, се опровергават от показанията на полицейските
служители Р. и К., които са категорични, че са се движили непосредствено зад
автомобила на жалбоподателя и при пристигането им в двора на нарушителя
го заварили вътре в автомобила, когато била извършена и проверката за
алкохол и които, както бе посочено, кореспондират с приобщената по делото
писмена доказателствена съвкупност. От друга страна, показанията на
приближените до жалбоподателя свидетели не са еднопосочни, а са взаимно
противоречиви досежно немаловажното обстоятелство полицейският
автомобил бил ли е с включени светлини при пристигането на място или не и
същите будят съмнение относно достоверността им и поради факта, че тези
двама свидетели вече са били на масата, където са употребявали алкохол
късно вечерта, когато дошъл нарушителят с автомобила си в двора на неговата
къща. Ето защо, показанията на посочените свидетели – в близки отношения
със жалбоподателя, не следва да се кредитират, а следва да се възприеват като
достоверни показанията на свидетелите Н. Р. и Е. К., доколкото същите не са
опровергани с други гласни или писмени доказателства, при което и редовно
съставеният АУАН следва да се ползва с презумптивната доказателствена сила
по смисъла на чл.189,ал.2 от ЗДвП. В тази връзка, в настоящия случай
констатациите на АУАН изцяло се потвърдиха от събраните по делото
доказателства, включително от действията и поведението на нарушителя,
които пряко установяват, че същият е целял избягване на проверка за алкохол
по време на движението си по ул.“Т.“, поради което и не е спрял въпреки
включения звуково-светлинен сигнал на полицейския патрул, а е продължил ,
дори ускорил движението си към дома. На следващо място, въпреки
издадения талон за медицинско изследване, същият не се е явил до края на
посочения в талона час за установяване наличие, респ. липса на алкохол в
кръвта му, което всъщност той не е оспорил на място и не е предприел
действия за оборване показанията на дрегера, именно защото е очаквал
положителен резултат за алкохол след констатацията на полицейски
служители, че управлява автомобил. В тази връзка, заявеното от свидетелите
Г. П. и М. Ю., че жалбоподателят отпил малко количество алкохол минути
преди идването на полицаите, не следва да се възприема от настоящия състав,
тъй като, от една страна и двамата полицейски служители установиха, че
жалбоподателят е бил още в автомобила си при идването им на място, а от
друга страна, посочените свидетели П. и Ю. заявиха, че нямат представа
откъде се е завръщал жалбоподателят по това време на деня – в края на
работната седмица, в петък, в късната част на вечерта и дали не е консумирал
алкохол на друго място до момента.
Ето защо, следва да се направи извод, че описаната в АУАН и НП
4
фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин. Възражението на
защитата, че проверката е извършена на ул. „Н.“, а мястото на нарушението е
ул. „Т.“, не се възприема от съда, предвид обстоятелството, че бе установено,
че нарушителят е управлявал автомобила си по ул.“Т.“, завършваща с двора, в
който е паркирал, където непосредствено след спиране на автомобила е
установено и наличието на алкохол в издишания въздух, която къща и двор
имат подход от ул. „Т.“, въпреки административния си адрес на ул. „Н.“. Т.е.,
установено бе и не се оспорва, че къщата с двора на жалбоподателя е
разположена на ъгъл, сключен между ул.“Т.“ и ул. „Н.“, както и не бе
опровергано обстоятелството, че докато се е движил по ул.“Т.“, соченото за
нарушител лице Г. Е. не е спрял за проверка на включения звуково-светлинен
сигнал на патрулиращия автомобил,а е ускорил движението си с цел да влезе в
двора на къщата си, при което съдът намира, че същият не може да черпи
права от собственото си противоправно поведение, както и че несъмнено е
бил наясно за място, където е извършено нарушението и следователно,
правото му на защита да разбере извършването на какво конкретно нарушение
му е вменено и къде е осъществено същото, не е нарушено.
С оглед горното, законосъобразно наказващият орган е преценил, че
жалбоподателят е действал в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, забраняващ
на водачите да управляват пътни превозни средства с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда. Неизпълнението на посочената императивна норма
е съставомерно като административно нарушение съгласно чл.174, ал.1, т.1 от
ЗДвП, предвиждащ наказание „лишаване от право” да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 месеца и
„глоба” от 500 лв. за всеки, който управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Наложените две
кумулативно предвидени наказания са в абсолютен размер и в предвидения в
закона срок, поради което липсва основание по аргумент от чл.27, ал.5 от
ЗАНН за определяне на наказанието под предвидения най-нисък размер.
Правилно са отчетени и подлежащите на отнемане контролни точки при
влизане на наказателното постановление в сила и по-конкретно 8 точки на
основание чл.6, ал.1, т.1, букв.“а“ от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения
на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описанието на
констатираното нарушение е точно и ясно, както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация, при което съдът намира,че установената по
делото фактическа обстановка съответства на посочената като нарушена
правна норма на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по
чл.174, ал.1, т. 1 от ЗДвП, като и двете разпоредби са изписани с всички факти
и обстоятелства, относими към елементите от състава на съответната
административнонаказателна норма.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
5
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия
случай констатациите от АУАН се потвърждават по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства,с оглед на което следва извод, че
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин
и правилно е подведено деянието на жалбоподателя под посочената
санкционна норма, предвиждаща административнонаказателна отговорност
за водач на моторно превозно средство, който управлява с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, разноски в полза на жалбоподателя не се
следват, но на осн. чл.63д,ал.3 и ал.5 от ЗАНН в негова тежест следва да се
възложат претендираните от ответника по жалбата разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП във вр. с
чл.27е от НБПП, който съдът предвид проведеното по делото единствено
съдебно заседание и обема на осъществената защита, намира, че следва да
присъди в размер от 80,00 лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 т.5, от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0238-000145 от
19.04.2024г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Кърджали, РУ-Ардино, с
което на Г. Т. Е., с ЕГН **********, от гр.А., ул. „Н.“ № 1, на основание
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца и са отнети 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. Т. Е., с ЕГН **********, от гр.А., ул. „Н.“ № 1 да заплати
по сметка на ОД на МВР-Кърджали направените разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 - дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
6