№ 879
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000501621 по описа за 2021 година
Производството се разглежда по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.03.2021г. по гр.д. № 64/2019г. на Благоевградски окръжен съд, са
осъдени Д. Д. Е. и Ч. Б. Е. да заплатят на “ОТП Факторинг България” ЕАД ЕИК *********
сумата в размер на 22 505.90 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит,
ведно със законната лихва върху същата от датата на подаване на исковата молба -
01.04.2019г., като исковете над присъдения размер до претендираните суми са отхвърлени
като неоснователни.
Решението е обжалвано в отхвърлителните му части от ищеца „ОТП Факторинг
България“ЕАД. Поддържат се оплаквания за неправилност и необоснованост на решението
в обжалваните му отхвърлителни части с доводи против изводите на съда за нищожност на
клаузата, с която е постигнато съгласие за едностранна промяна на цената /лихвата/,
обусловена от промяна на БЛП с изложени в тази връзка съображения. Изтъква се, че и да се
приеме за неравноправна клаузата за едностранна промяна на лихвения процент, това не
дава право на съда да премахне изцяло клаузата за лихва по кредита, защото така се променя
възмездния договор на кредита. Поради това се сочи, че изводът на съда, че не се дължи
изобщо възнаградителна лихва влиза в противоречие с възмездния по дефиниция характер
на договора за кредит и със съдебната прлактика, цитирана в жалбата. На следващо място се
поддържат оплаквания против изводите на съда за нищожност на допълнителното
споразумение към договора за кредит от 20.05.2010г., предвиждаща възможност за
1
олихвяване на изтекли лихви. Дори и при обратен извод отново било налице неизпълнение
от страна на кредитополучателите за плащане на получените суми на месечни анюитетни
вноски. По делото пред първата инстанция била изслушана експертиза, която е изчислила в
различни варианти размера на задълженията, като е съобразила първоначалния лихвен
процент без последващи изменения и извършеното от кредитора декапитализиране по
допълнителното споразумение и при тези констатации отново в полза на жалбоподателя се
следвали посочените суми за главница и лихви – възнаградителна и неустойка. Иска се
отмяна на решението в обжалваните му части и вместо това постановяване на ново по
същество, с което се уважат исковете в предявените размери.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните по нея страни –
ответници по исковете Д. и Ч. Е.и, с който поддържат възражения против оплакванията,
акцентиращи на нищожност на клаузите на договора за едностранно изменение на
лихвените проценти, както и че лихви не се дължат поради изтичане на погасителната
давност по чл.111 „в“ ЗЗД. Изтъква се още, че учредяването на ипотека е недействително на
осн. чл.170 ЗЗД, защото не съществува известност по отношение размера на задължението
по кредита, и че претенцията за наказателна лихва е неоснователна, защото клаузата е
неравноправна, а с формирането й се стига до капитализиране на лихвите.
Софийският апелативен съд, при служебната си проверка по чл. 269 ГПК
констатира, че решението в обжалваните му отхвърлителни части е валидно и допустимо,
поради това ще следва да извърши контрол относно правилността му в рамките на доводите
и възраженията на страните. В осъдителната си част за сумата от 20 505,90лв решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция са били обективно и субективно
съединени осъдителни искове по чл.430 ал.1 и 2 ТЗ против ответниците за сумите 7
799,47лв – падежирала и непогасена главница за периода 31.03.2014г- 01.04.2019г;
59 104,70лв – предсрочно изискуема част от главницата към 01.04.2019г.; 19 872,82лв-
възнаградителни лихви за периода 31.03.2014г-01.04.2019г; 5759,26лв- наказателни лихви за
периода 31.03.2014г-01.04.2019г., дължими по договор за кредит с твърдения, че
предсрочната изискуемост на задълженията се счита настъпила с депозиране на исковата
молба. Ищецът е обосновал легитимацията си по исковете с твърденията, че е придобил
вземанията против ответниците чрез цесия с Банка ДСК ЕАД, която е предоставила
ипотечен кредит на 05.09.2006г, преструктуриран с допълнително споразумение от
20.05.2010г.
В срока по чл.130 ГПК ответниците са поддържали възражения за погасителна давност
на претендираните от ищеца вземяния и против настъпването на предсрочна изискуемост на
кредита поради необявяването му по надлежен ред. Поддържали са и възражения за
недействителност на ипотеката по чл. 170 ЗЗД, както и за недопустимост на исковете, по
които има формирана сила на пресъдено нещо с решение по гр. д. № 332/ 2013 г. на ОС -
Благоевград. Поддържани са и възражения против надлежното съобщаване на цесията на
длъжниците и от там, че не би могла да има правно обвързващо действие за тях.
2
По отношение на доводите за недопустимост на исковете по чл.430 ал.1 и 2 ТЗ
поддържани и пред настоящата инстанция и във връзка с правомощията си по чл. 269 ГПК,
настоящият състав приема следното:
Наличието на друг спор за същите парични притезания, приключил с влязло в сила
решение гр. д. № 332/ 2013 г. на ОС –Благоевград не рефлектира върху допустимостта на
осъдителните искове по чл.430 ал.1 и 2 ТЗ, защото предходното цитирано дело е
приключило с влязло в сила решение, с което исковете по чл.422 ГПК между същите страни
и въз основа на същия договор за кредит са отхвърлени, поради това че кредиторът не е
уведомил длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем. При предходното
разглеждане на спора няма произнасяне относно дължимостта на вноските с настъпил падеж
и с отхвърлителното решение е било отречено не вземането за вноските по кредита изобщо,
а правото на ищеца да получи предсрочно неиздължената част от него, поради това, че към
този момент не са били налице визираните от закона и договора предпоставки за това.
По същество жалбата на ищеца се явява частично основателна, по следните
съображения:
От фактическа страна пред първата инстанция не е било спорно и се установява от
представените писмени доказателства сключването на договор на 05.09.2006г. между “Банка
ДСК” ЕАД и ответниците Д. и Ч. Е.и за ипотечен кредит във връзка с който на последните
двама е предоставен универсален жилищен кредит в размер на 73 000 лева със срок на
издължаване от 300 месеца, считано от датата на първото усвояване. С чл. 7 от договора е
уговорена първоначална лихва за период от три години, формирана от базов лихвен
процент /БЛП/ за този вид кредит и надбавка в размер на 1.9 процентни пункта, а за
останалия срок на кредита кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен
процент и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условия за ползване
на преференциален лихвен процент по програма “ДСК Уют” /Приложение №2 към
договора/. Договореният лихвен процент за първите три години е 5,59 % /БЛП 3,69% +
надбавка 1,9%/ при месечна погасителна вноска в размер на 452,22 лева, а за останалия
период лихвеният процент е 8,29 % /БЛП 3,69% + надбавка 4,6 пункта/. В същата клауза от
договора /чл.7/ е предвидено, че БЛП се определя периодично от кредитора, а в чл.8.1 от
Общите условия, че кредиторът има право да променя БЛП, като уведомява
кредитополучателите по похдодящ начин. Промяната на лихвения процент се извършва с
Протокол на “Комитет за управление на активите и пасивите” в Банка ДСК “съгласно
общите условия на договора, според които БЛП може да се измени при промяна на
пазарните условия и отпадане на преференции за БЛП при нарушени договорни условия за
кредит “ДСК Уют”. Към датата на подписването му БЛП е 3,69 %, а стандартната надбавка е
в размер на 4,6 процентни пункта.
Съгласно договора за ипотечен кредит и общите условия, които са неразделна част от
него, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения
3
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 /десет/ процентни пункта.
На 20.05.2010 г. е сключено допълнително споразумение към договора за кредит, като към
датата на сключване на споразумението БЛП е 5,69% стандартна надбавка в размер на 4,60
процентни пункта или лихвеният процент по кредита възлиза общо на 10,29%.
От представените пред първата инстанция писмени доказателства е установено, че на
25.01.2012 г. между Банка „ДСК” ЕАД в качеството си на продавач и ищецът “ОТП
Факторинг България” ЕООД като купувач е сключен договор за покупко-продажба на
вземане /цесия/, с който продавачът продава и прехвърля на купувача вземане, произтичащо
от договор за кредит от 05.09.2006г. между банката –кредитор и кредитополучателите Д. и
Ч. Е.и. Представено е и пълномощно, с което банката -продавач на вземането е делегирала
права в полза на купувача да извършва правни действия във връзка с изпълнението на
изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Приложени са четири броя уведомителни писма (2 броя
от 25.01.2012 г. и 2 броя от 16.09.2014 г.), ведно с известия за доставяне, респ. обратни
разписки, от които е видно, че ответниците са получили същите и са уведомени за
извършената цесия.
При същите факти са правилни изводите на първата инстнация и съответно
неоснователни доводите в отговора на ответниците против материалната легитимация на
ищеца. Действията по повод изпълнение изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД са извършени от
цесионера по договора за цесия, но в качеството му на пълномощник на цедента –продавач,
поради това са произвели целения правен ефект, легитимират го като титуляр на вземането
и обосновават материалната му легитимация по иска /в тази смисъл е и цитираното от
първата инстанция решение от 25.01.2018г. по т.д. № 2230/2016г на ВКС/.
От събраните пред първата инстанция доказателства както и от изслушаната пред
настоящата счетоводна експертиза на в.л. С., категорично се изяснява, че длъжниците по
кредита са изпаднали в просрочие на дължими вноски преди исковата молба – за дата на
просрочие е посочена 04.04.2011г. и с връчването на препис на ответниците се изпълват
предвидените предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Съгласно
последователната практика на ВКС, когато изявлението на банката /респ. нейният
правоприемник/ за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба,
то поражда правни последици с връчването на препис от нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство
представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми /решение от 02.06.2021г. по т.д. №
2891/2019г, ВКС 2ТО/.
Спорните пред настоящата инстанция въпроси се свеждат до размера на вземанията
на кредитора за главница, лихва и разноски. В съотвествие със задължителната съдебна
практика първоинстанционният съд служебно е разгледал всички фактически и правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузи в потребителски договор и неговите
4
изводи по същество се споделят от настоящата инстанция. Неравноправна по смисъла на
чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП е клаузата в договора, с която е постигнато съгласие дължимата от
кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се формира от два
компонента - БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в
проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от
промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до
знанието на кредитополучател Нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП е тази клауза и в частта,
даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП,
както и в частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва,
включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер, която представлява дължимата
от кредитополучателя цена по договора за кредит, тъй като те не задължават банката да
намалява БЛП при намаляване на индексите, предвидени в договора за кредит, което води
до несъответствие с общото изискване за добросъвестност, а механизъмът за формиране на
дължимата лихва води до увеличаване цената на услугата, без да е договорена възможност
потребителят да се откаже от договора - чл. 143, т. 12 ЗЗП. Съгласно цитираната разпоредба,
неравноправна клауза е тази, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. Посочените клаузи от договора са неравноправни и по смисъла на
чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени – представляват клаузи от
индивидуален договор, изготвени предварително от търговеца и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Доказателства в обратна насока за
индивидуално договаряне между страните не са представени от ищеца.
Нищожно е и допълнителното споразумение от 20.05.2010г. към договора за кредит, с
което страните са установили остатък на дълга в размер на 69306.21 лв. главница, редовна
лихва в размер на 3744.28 лв., наказателна лихва в размер на 828.74 лв. и заемни такси в
размер на 190 лв., като е предоговорено този остатък да е в размер на 72 400 лв. при
променен лихвен прцент на 10,29%. Увеличаването на главницата чрез прибавяне на
изтекли лихви и начисляване на възнаградителни лихви, е нищожно на основание чл.26 ал.4
във вр. с чл.10 ал.3 ЗЗД, защото би довело до анатоцизъм, доколкото Наредба №
9/03.04.2008г /отм./ или друга наредба на БНБ не предвиждат възможност за олихвяване на
изтекли лихви. Видно от съдържанието на анекс от 20.05.2010г.размерът на дълга се изменя
чрез формирането му от дължимата по договора главница заедно с лихвите дължими през
периода с по-ниска лихва по същия този анекс. Изводите за нищожност на клаузите за
увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви, изключват възможността
размерът на дължимите от отвениците вноски да се определи по уговорения с анексите
погасителни планове. Според разрешение по идентичен правен въпрос в решение от
29.07.2019г по т.д. № 1504/2018г на ВКС, 2-ро ТО уговорката в допълнителни споразумения
към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци
5
на осн. чл. 294, ал.1 ТЗ, но не и когато страна по договора е физическо лице – потребител.
Основателни обаче са оплакванията в жалбата на ищеца, че констатацията за
нищожност на договорни клаузи не дава право на съда да премахне изцяло лихвата по
кредита, защото така се променя възмездния договор на кредита. Правилно е посочено, че
изводът на съда за недължимост изобщо на възнаградителна лихва влиза в противоречие с
възмездния по дефиниция характер на договора за кредит и със съдебната практика,
цитирана в жалбата. Съгласно разрешението по чл. 290 ГПК в решение № 92/09.09.2019г. по
т.д.№ 2481/2017г., ВКС, ІІ ТО, лихвата по договора за кредит следва да се определи
съобразно лихвения процент при сключване на договора, който следва да се счита фиксиран
за целия срок на договора.
Съгласно допълнителната експертиза на вещото лице С. пред въззивната
инстанция /с поясненията в с.з. на 22.03.2022г/ в съответствие с първоначално уговорения
лихвен процент и без да се вземат предвид последващите изменения – едностранно от
банката и чрез допълнително сключените споразумения, задълженията на ответниците за
исковия период 31.03.2014г -01.04.2019г 60 броя месечни вноски възлизат с общ размер на
34 255,80лв, от които 9 957,37лв главница и 24 298,43лв възнаградителна лихва. Общият
размер на неплатената главница за исковия период възлиза на 63 175,05лв и включва
неплатена просрочена главница от 9 957,37лв и неплатен остатък за редовна главница
от 53 217,68лв към 01.04.2019г.
При уговорения първоначално в чл.7 от договора ГЛП неплатената възнаградителна
лихва за периода 31.03.2016г. до 01.04.2019г възлиза в размер на 14 363,52лв. На база на
тези изчисления по възприетия по изложените съображения първи вариант наказателната
лихва за периода 31.03.2016г. -01.04.2019г е в размер на 3 572,03лв. Настоящата
инстанция кредитира заключението на в.л. С., което подробно и детайлно е отговорило на
поставените въпроси, като посоченият размер на дълга във варианти според поставените
задачи кореспондира с изводите на в.л. Д., депозирало заключение пред първата инстанция.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички заявени в отговора на
ответниците възражения, но разгледани по същество те не променят решаващите изводи на
настоящата инстанция относно дължимостта на посочените суми. Неоснователни са
доводите в отговора на въззиваемите, че клаузата на т.20.2 от общите условия не
противоречи на изискванията за добросъвестност и не е неравноправна по смисъла на чл.143
ЗЗП и в частта, предвиждаща при обявяване на предсрочна изискуемост остатъкът от
кредита да се отнася в просрочие и до предявяването му по съдебен ред да се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 % пункта.
Предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от забавата на кредитополучателя, т. е.
от виновно неизпълнение на задължението за плащане в срок на дължимите погасителни
вноски по кредита, поради което е допустимо кредитополучателят да бъде санкциониран за
неизпълнението. В конкретния случай санкционирането е под формата на наказателна
надбавка и възлагането й в тежест на неизправния кредитополучател по никакъв начин не
нарушава изискването за добросъвестност, а също и равновесието между правата и
6
задълженията на кредитора и кредитополучателя. С оглед приетото, че последващите
изменения на възнаградителната лихва не следва да се прилагат, лихвеният процент, който е
включен в тази клауза се формира от уговорената лихва при сключване на договора и
именно към нея е добавена наказателна надбавка или ГЛП за наказателна лихва според
заключение на в.л. С. по първи вариант. Неотносими са поддържаните и в отговора от
въззиваемите ответници възражения, че претендираните преди 2016г лихви са погасени по
давност на осн. чл.111 б.в ЗЗД, защото те не са включени в заявените срещу тях претенции и
не са предмет на иска. Напълно неотносими са и поддържаните възражение за
недействителност на ипотечния договор по чл.170 ЗЗД, тъй като нямат отношение към
предмета на спора, отнасящ се до размера на дължимите по договора за банков кредит суми
и наличието на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост.
След обявяване на предсрочната изискуемост /01.04.2019г/ е налице задължителната
практика по т. 2 от ТР № 3/2017 год., от 27 март 2019 год., по Тълкувателно дело № 3/2017
год. на ОСГТК на ВКС, предвиждаща, че размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането,
дължима по чл.86 ал.1 ЗЗД.
Като в обобщение от изводите на счетоводните експертизи дължимите от ответниците
суми възлизат в размер на 63 175,05лв– неплатена главница, формирана от неплатена
просрочена главница от 9 957,37лв към 01.04.2019г и 53 217,68лв – неплатен остатък от
редовна главница към същата дата; 14 363,52лв възнаградителна лихва за периода
31.03.2016г. до 01.04.2019г и 3 572,03лв. – неплатени наказателни лихви за периода
31.03.2016г.-01.04.2019г.
Посоченото ще има за резултат отмяна на решението в обжалваните му отхвърлителни
части за сумите : 40 669,15лв, представляваща разликата между присъдената непогасена
главница от 22 505,90лв и установената за дължима от 63 175,05лв, 14 363,52лв
възнаградителни лихви за периода 31.03.2016г. до 01.04.2019г и 3 572,03лв. – неплатени
наказателни лихви за периода 31.03.2016г.-01.04.2019г. и вместо това се присъдят
посочените за дължими суми, ведно със законната лихва от 01.04.2019г върху допълнително
присъдената главница до окончателното изплащане. В останалата отхвърлителна част
решението ще подлежи на потвърждаване. В осъдителната си част за сумата от 22 505,90лв
/непогасена главница/ решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на спора ще подлежи на изменение решението на първата инстанция в
частта му за разноските по правилата на чл.78 и сл. ГПК. В полза на жалбоподателя ищец ще
се следват допълнителни разноски в размер на 3636,15лв, представляващи разликата между
присъдените от първата инстанция от 1 396,39лв и признатите за дължими от 5032,54лв
/съгласно представения списък по чл.8 ГПК/. На ответниците не са признати и присъдени
разноски пред първата инстанция и последните не са инициирали производство по чл.248
ГПК, поради това не следва да има произнасяне по този въпрос.
7
Пред въззивната инстанция право на разноски по правилата на чл.78 и сл. ГПК имат и
двете страни с оглед на обжалваемия материален интерес 70 030,35лв и
уважената/отхвърлена част на исковете. Съгласно представения списък по чл.80 ГПК
жалбоподателят- ищец е направил разноски в общ размер на 2207,61лв /включващи
държавна такса, депозит и ю.к. възнаграждение от 300лв/, които ще му се следват до размер
от 1847,43лв. Ищците са представлявани от адв. Р. безплатно по чл.38 ал.2 ЗАдв и в
съответствие с предвидените размери в Наредба №1/2004 и съразмерно на отхвърлената
част на исковете ще й се следва възнаграждение в размер на 429,25лв, което се присъди в
тежест на жалбоподателя- ищец.
С оглед на изложеното, САС
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 12.03.2021г. по гр.д. № 64/2019г. на Благоевградски окръжен
съд в обжалваните му отхвърлителни части за сумите от 40 669,15лв, представляваща
разликата между присъдената непогасена главница от 22 505,90лв и установената за
дължима от 63 175,05лв, 14 363,52лв възнаградителни лихви за периода 31.03.2016г. до
01.04.2019г и 3 572,03лв. – неплатени наказателни лихви за периода 31.03.2016г.-
01.04.2019г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Д. Д. Е. ЕГН ********** и Ч. Б. Е. ЕГН **********, двамата от гр.***,
ул.***, № **, със съдебен адрес: гр.Якоруда, ул.Цар Борис III, № 85 чрез адв. Н.Р. АК
Благоевград да заплатят на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД ЕИК ********* сумите:
40 669,15лв, представляваща разликата между присъдената непогасена главница от
22 505,90лв и установената за дължима от 63 175,05лв главница по договор за банков
кредит от 05.09.2006г, сключен с Банка „ДСК“ЕАД /чиито частен правоприемник е „ОТП
Факторинг България“ЕАД по договор за цесия от 25.01.2012г/, ведно със законната лихва
върху допълнително присъдената главница, считано от 01.04.2019г до окончателното
плащане;
14 363,52лв, представляваща неплатени възнаградителни лихви за периода
31.03.2016г. до 01.04.2019г;
3 572,03лв, представляваща неплатени наказателни лихви за периода 31.03.2016г. -
01.04.2019г.;
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.03.2021г. по гр.д. № 64/2019г. на Благоевградски
окръжен съд в останалите му обжалвани отхвърлителни части.
8
ОСЪЖДА Д. Д. Е. и Ч. Б. Е. да заплатят на ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД
сумите : 3636,15лв – допълнителни разноски пред първата инстанция и 1847,43лв. –
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД да заплати на адвокат Н. Р. АК
Благоевград сумата от 429,25лв, представляваща възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в
едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9