О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 09.09.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от младши съдия Христова въззивно частно гражданско дело № 8403 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Р.И.П. – взискател по изп. дело № 20207900400676
на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Р.В., рег. № 790 при Камарата на частните
съдебни изпълнители, срещу постановление за приети по делото разноски от
11.06.2020 г. в частта, с която е редуциран приетият по изпълнителното дело
адвокатски хонорар от сумата от 3 000 лева на сумата от 769,14 лева.
Жалбоподателят твърди, че от наличните по делото
доказателства се установява, че Р.И.П. е заплатил в брой на адв. Р.А.сумата от
3 000 лева, представляваща уговорен адвокатски хонорар за процесуално
представителство по образуването и движението на изпълнителното дело до
окончателното му приключване. Намира, че в процесния случай материалният
интерес се определя от подлежащите на изпълнение суми по трите изпълнителни
листа, възлизащи на сума в общ размер на 23 680,66 лева. Сочи, че при
изследване възражението за прекомерност следва да се преценят като критерии
както извършените от адвоката пред съдебния изпълнител действия, така и процесуалното
представителство, което адвокатът осигурява в рамките на производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител. Счита, че е от съществено
практическо значение отговорът на въпроса, дали длъжникът дължи законна лихва
върху заплатения адвокатски хонорар. По изложените съображения отправя искане
за отмяна на атакуваното постановление и уважаване в пълен размер на
претендирания по делото адвокатски хонорар в размер на 3 000 лева. Претендира
разноски.
Срещу
жалбата на Р.И.П. по делото е постъпило възражение от длъжника „Х.Я.“ ООД, в
което се излагат съображения за неоснователност на жалбата и се претендира
оставянето й без уважение. Сочи се, че в случая с оглед извършените от
взискателя действия по изпълнението, както и обемът на оказаната правна помощ,
изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, които до
обосноват изплащането на претендирания от взискателя адвокатски хонорар. Излага
се, че длъжникът в срока по чл. 428, ал. 1 от ГПК е изплатил доброволно
дължимите по изпълнителното дело суми. Претендират се разноски.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви
по жалбата, в които се
излагат подробни доводи за нейната неоснователност.
Софийски градски, съд, след като
обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по изпълнителното дело, приема
от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20207900400676 по описа на ЧСИ Р.В. е образувано по молба на адв. Р.А.– пълномощник на взискателя Р.И.П., от 14.05.2020 г. за образуване на изпълнително дело срещу „Х.Я.“ ООД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.06.2019 г. от Апелативен
съд - София, по гр. д. № 5302/2018 г., с решението по което „Х.Я.“ ООД е осъдено да заплати на Р.И.П. сумата от 11 301 лева – за която е основателен предявения частичен иск за
сумата от 30 500 лева, представляваща част от общо дължимата договорна
неустойка в размер на 183 000 лева, представляваща тройния размер на
липсващите вещи в наетия имот по прекратения между страните договор за наем на
недвижим имот от 01.01.2016 г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от завеждане на исковата молба – 12.05.2017 г., до окончателното й
изплащане, както и сумата от 5 437,50 лева, представляваща половината от
липсващи вещи по договор за наем на недвижим имот от 01.01.2016 г., по
предявения частичен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, общо за
183 000 лева, представляващи неустойка, формирана от тройния размер на
липсващите вещи.
С молбата е поискано изпращането на покана
за доброволно изпълнение до длъжника, като е посочен като способ за изпълнение
запор върху банковите сметки на длъжника, извършване на опис, оценка и публична
продан на описан в молбата недвижим имот и е заявено съгласие и одобрение на
избраните от съдебния изпълнител изпълнителни способи. Приложено е пълномощно,
в която е обективизирана постигната между взискателя и адв. Р.А.уговорка за уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева.
На 02.06.2020 г. на длъжника е връчена
покана за доброволно изпълнение, в която са посочени следните суми: 11 301 лева
– главница, 3 490,76 лева – законна лихва за периода 12.05.2017 г. – 28.05.2020
г., 5 437,50 лева – неолихвяеми вземания, 3 000 лева - разноски по
изпълнително дело, и 2 194,92 лева - такси по Тарифа към ЗЧСИ.
На 11.06.2020 г. на длъжника е връчена
втора покана за доброволно изпълнение, с която последния е уведомен, че на
основание чл. 456 от ГПК взискателят Р.И.П. е присъединил към производството по изпълнителното
дело вземанията си по изпълнителен лист, издаден на 03.04.2020 г. по Районен
съд – Разлог на основание съдебно решение по гр. дело № 358/2017 Г. на РС –
Разлог, и по изпълнителен лист, издаден на 22.05.2020 г. от Окръжен съд –
Благоевград на основание съдебно решение по търг. дело № 56/2017 г. на ОС –
Благоевград, като задълженията на длъжника по цитираните изпълнителни листа
възлизат на сума в общ размер от 1 702,09 лева, като е дължима и сумата от
288,25 лева - такси по Тарифа към ЗЧСИ. Посочено е, че „Х.Я.“ ООД дължи и сумата от
6 623,88 лева – присъединени публични вземания в полза на държавата, както
и сумата от 659,89 лева – пропорционална такса за изпълнение на парично вземане
съгласно Тарифа към ЗЧСИ.
От приложената на л. 81 от ИД вносна
бележка се установява, че на 17.06.2020 г. длъжникът е превел по сметката на
съдебния изпълнител сумата от 24 752,96 лева, представляваща всички
дължими от последния съобразно поканите за доброволно изпълнение и
постановление от 11.06.2020 г. суми.
На 11.06.2020 г. „Х.Я.“ ООД е подало до ЧСИ Р.В. възражение срещу размера на определеното адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело, обективизиран в покана за
доброволно изпълнение с изх. № 12131/14.05.2020 г., както и срещу размера на
определените по изпълнително дело такси и разноски по Тарифа към ЗЧСИ, с искане за тяхното
намаляване.
На 11.06.2020 г. с обжалваното постановление
съдебният изпълнител, съобразявайки
направеното възражение на длъжника, е редуцирал приетия по изпълнителното дело
адвокатски хонорар от сумата от 3 000 лева на сумата от 769,14 лева, както
и е редуцирал приетите по делото такси на сумата от 210,40 лева и е редуцирал
таксата съобразно редуцирания адвокатски хонорар на сума в размер на
1 779,28 лева.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Разглежданата в настоящото
жалба
от Р.И.П. – взискател по изп. дело №
20207900400676 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Р.В., рег. № 790 при Камарата
на частните съдебни изпълнители срещу постановление за приети по делото
разноски от 11.06.2020 г. в частта, с която е редуциран приетият по изпълнителното
дело адвокатски хонорар от сумата от 3 000 лева на сумата от 769,14 лева, е процесуално НЕДОПУСТИМА и като такава следва да
бъде оставена без разглеждане, съображенията за което са следните:
В
нормата на чл. 435 от ГПК са изброени изчерпателно лицата, които са
легитимирани да обжалват действията на съдебния изпълнител, конкретните
действия, подлежащи на съдебен контрол, както и основанията за това. Посочената
норма е императивна, като в ал. 1 на чл. 435 от ГПК са предвидени само три
хипотези, при които взискателят може да обжалва действията на съдебни
изпълнително, а именно: отказа на съдебния изпълнител да извърши
исканото изпълнително действие; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова
оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; спирането,
прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. За взискателя не е
предвидена процесуалната възможност да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за приети по
изпълнителното дело разноски, като такава възможност законодателят е предвидил
единствено за длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от
ГПК. В процесния случай обжалваният акт не представлява и отказ по смисъла на
чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото произнасянето на съдебния изпълнител за
разноски по своята същност не представлява изпълнително действие.
При този изход
на делото право на разноски има единствено длъжникът „Х.Я.“ ООД на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК. Същият е направил искане за присъждането на такива, като е
доказал разноски в размер на 150 лева – адвокатско възнаграждение, уговорено и
заплатено в брой съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 13.07.2020 г. Предвид своевременно наведеното от процесуалния
представител на жалбоподателя възражение за прекомерност, съставът на СГС
намира, че същото се явява основателно, доколкото претендираното от длъжника
адвокатско възнаграждение не е съответно на минималното такова, уредено
в Наредба №1/2004 г., съобразно редакцията на чл. 11 към момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие, а настоящото дело не се отличава с
фактическа и правна сложност. При това положение на „Х.Я.“ ООД
се дължат разноски в размер на установения в наредбата минимум
от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
на Р.И.П. – взискател по изп. дело № 20207900400676 на частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Р.В., рег. № 790 при Камарата на частните съдебни изпълнители,
срещу постановление за приети по делото разноски от 11.06.2020 г. в частта, с
която е редуциран приетият по изпълнителното дело адвокатски хонорар от сумата
от 3 000 лева на сумата от 769,14 лева.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Р.И.П.,
с ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „Х.Я.“ ООД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление гр. Якоруда, ул. „********, сумата от 100 лева (сто лева) –
разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА
производството по ч. гр. дело № 8403/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II- Е въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.