Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 13
юли, 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети граждански състав, в публично заседание на 16.06.2021 г.
/шестнадесети юни, две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 742 по описа за 2021
година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
В
производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск за развод
поради разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, предявен
от В.И.Б. с ЕГН **********, с адрес: *** против
Г.Б.Б. с ЕГН ********** ***, по който ищцата моли гражданският брак
между страните да бъде прекратен, без произнасяне по въпроса за вината. С иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2
от ГПК, са съединени: иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК за
предоставяне на родителските права по отношение на родените от брака деца Д Г Б.,
родена на ***г. и Б Б., родена на ***г., за определяне местоживеенето на децата
при майката, за заплащане издръжка на децата от бащата и определяне режим на
лични контакти с бащата, както и иск по чл.53 от СК за възстановяване на
фамилното име, носено от ищцата преди сключване на брака.
В
исковата молба ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански
брак на 20.03.2006 г. в гр. Лом. От
брака си имат родени две деца - Д Г Б.,
родена на ***г. и Б Б., родена на ***г. Като съпрузи живеели заедно в гр. Лом в
жилище, собственост на родителите на ответника, при родителите на ищцата също
живели и в определени моменти - и на квартира. Съвместният съпружески живот
протичал нормално в продължение на години. През 2017г. ответникът заминал зад
граница, за да работи. От начало поддържали отношения, но това било за
кратко. Впоследствие, дори когато
ответникът бил в страната, отношенията между съпрузите не били добри. В
продължение на последните около три години страните са във фактическа раздяла и
са поддържали връзка по телефона само във връзка с децата. Всичко това довело
да дълбоко и непоправимо разстройство на брака, който при сегашното състояние
на нещата съществува само формално. С молбата се
иска да бъде допуснат развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на
брака между страните, без произнасяне по въпроса за вината, предоставяне на родителските права по
отношение на родените от брака деца Д Г Б., родена на ***г. и Б Б., родена на ***г.,
на майката, определяне местоживеенето на децата при майката, заплащане на
месечна издръжка на децата от бащата в размер на по 162,50 лева за всяко и
определяне подходящ режим на лични контакти на децата с бащата, както и
възстановяване на фамилното име, носено
от ищцата преди сключване на брака – Г.
В рамките на
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Същият не
оспорва исковете и заявява признание на всеки от тях, без изключение. Не
възразява да бъдат приети представените от ищцата писмени доказателства.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник адв. Н.А. от МАК. Поддържат
изложеното в исковата молба.
Дирекция "Социално подпомагане"
- гр. Лом, редовно
призована, не изпраща
представител, като е депозиран социален доклад.
Съдът,
след съвкупна преценка на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа
страна следното:
От писмените доказателства - удостоверение
за сключен граждански брак № 318835 от 20.03.2006 г., изд. въз
основа на акт за граждански брак № 17/20.03.2006 г. съставен в гр. Лом,
удостоверение за раждане с № 638276, изд. въз основа на акт за раждане №
129/01.05.2006 г., съставен в гр. Лом, удостоверение за раждане, изд. въз
основа на акт за раждане № 0258/14.09.2009г., съставен в гр. Лом се установи, че страните са сключили граждански
брак на 20.03.2006 г. в гр. Лом, като съпругата е била с фамилното име Г преди
брака и е приела фамилното име на съпруга си - Б.. От брака си имат родени две
деца - Д
Г Б., родена на ***г., с ЕГН ********** и Б Б., родена на ***г., с ЕГН **********.
От социалния доклад се установява, че
съвместния живот на съпрузите протичал
нормално до 2017г., когато Б. заминал да работи извън страната. Ежедневните
грижи за децата се полагат от майката, като тя, заедно с децата, обитават
жилище под наем, находящо се в гр. Лом, обл. Монтана, ул. „Пристанищна“ № 19,
вх. Д, ап. 2. Двете деца, Д и Б, са в добро здравословно състояние и се
отглеждат при добри битови условия, задоволени са всички техни потребности
съобразно възрастта им. Ищцата е подпомагана в грижите си за децата от своята
майка - Б.. Ищцата живее на семейни начала със С Б.. Детето Б е ученичка в 5
клас в СУ „Д.Маринов“, гр. Лом, а Д – ученичка в 8 клас в ПГ „Н. Геров“, гр.
Лом през учебната 2020г./2021г. Двете
деца имат изградена приятелска среда по данни на класните им ръководители. По
данни на майката бащата на децата, откакто е в чужбина, е изпращал суми за
издръжка по 125 лева месечно за всяко дете. Ищцата поддържа контакт с ответника
във връзка с децата.
От гласните доказателства - показанията
на водените от ищцата свидетели: И. /майка на
ищцата/ и , се установява, че от
около 3 години съпрузите са във фактическа раздяла, като ищцата полага непосредствените
грижи за децата и задоволява всички техни потребности. Съпругът на ищцата живее в
чужбина от около 3-4 години. В редките случаи, когато той се прибирал, отсядал в дома на своята майка, а не при съпругата си.
Последният път, когато дошъл, ищцата напуснала семейното жилище. Понастоящем тя
живее с друг мъж на семейни начала и чака дете от него.
При така установената
фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът
направи следните правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове за развод на основание чл. 49, ал.1 от СК, невключващ искане по чл.49, ал.3 СК за произнасяне по вината, както и
обективно съединени с него небрачни искове касателно родените от брака деца - по чл.59, ал.2 СК и иск с
правно основание чл.53 СК.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49,
ал. 1 ОТ СК:
Съдът приема за установено, въз основа на
събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва и спор по делото. Помежду им е изчезнало
взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на
семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака
е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за
обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна
близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което
бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Обстоятелството, че съпрузите са
във фактическа раздяла и изобщо нямат контакти помежду си,
освен редки телефонни разговори по повод децата от брака, говори за прекъсване
на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени.
Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно,
поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески
отношения.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК:
Водещ критерий при решаване на въпроса за предоставянето на родителските права по отношение на
родено от брак дете е интереса на детето, преценен след
изследване на съответните обстоятелства, изброени в ал. 4 от същата норма - полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето
към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица -
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. В
контекста на изложеното съдът кредитира изготвения социален доклад. Взе
предвид полът на двете деца и възрастта им, обуславяща необходимост от значителна ангажираност
при отглеждането им и
възможността на трети лица да помагат на майката, както финансово, така и чрез полагане на непосредствени
грижи. По изложените съображения съдът намира, че упражняването на родителските права
следва да бъде предоставено на майката, при която да
се определи местоживеенето на децата. Предвид изложеното,
възрастта на децата, отсъствието на бащата и необходимостта от поддържане и
възстановяване на връзката между бащата и децата, следва да бъде пределен режим
на лични контакти на бащата с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10,00 ч. в съботния ден до 17.00 ч. на неделния ден, с преспиване
при бащата, както и 30
/тридесет/ дни през лятото, когато майката не ползва платения си годишен
отпуск.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143 ОТ СК:
Като съобрази обстоятелството, че
упражняването на родителските права по отношение на децата се предоставят на майката, като
децата ще продължат да живеят с нея, съдът намира, че следва
да се определи размера на издръжката
в полза на децата, която следва
да се заплаща от бащата. По отношение на дължимата издръжка съдът се съобрази с
размера на минималната издръжка, установен в чл.
142, ал. 2 от СК, а именно – 1/ 4 от МРЗ
за страната, възлизаща на 650,00 лева за 2021г. съгласно ПМС № 331/26.11.2020
г., т.е. 162,50 лв., за какъвто размер е
предявена и исковата претенция. Бащата, следва да бъде осъден да заплаща
издръжка в посочения размер, считано от подаване на исковата молба в съда –
02.04.2021 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като издръжката
се заплаща на децата чрез майката.
ПО
ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:
Съгласно
разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в
бъдеще. От страна на съпругата, по отношение на която по безспорен начин се
установява, че при сключването на гражданския брак тя е приела фамилното име на
съпруга, е поискано възстановяване на предбрачното фамилно име, поради което и
единствено тя притежава материалноправната легитимация да заявява претенция по
чл. 53 СК, доколкото законодателят е предоставил тази възможност единствено на
лицето, което е променило фамилното си име при сключване на гражданския брак да
избере дали да продължи да носи брачното си фамилно име или да възстанови
предбрачното си такова, като съгласието или несъгласието на другия съпруг в случая
се явява ирелевантно. В тази връзка, следва да се отбележи още, че единствено
от титуляра на това субективно, лично и неотчуждимо право зависи дали
последният ще се възползва или не от тази законова възможност. Ето защо, следва
да бъде постановено, след прекратяване на брака съпругата да възстанови
предбрачното си фамилно име Г.
Относно разноските.
Съгласно
чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния или недобросъвестния съпруг като в случая за такъв не бе счетен нито
един от съпрузите, поради което разноските остават за всеки от тях, така както
са направени. На основание чл. 6, т. 2
от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер до 50 лв., но не по-малко от 20 лева.
Поради това и на основание чл.329, ал.1 от ГПК във вр. с чл.6, т.2 от Тарифата
за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателната държавна такса по делото за развод в общ размер на 50 лева, като
всяка от страните следва да заплати по сметка на Ломския районен съд сума в
размер на 25 лева. На основание чл.329, ал.1, изр.2 ГПК платената от ищеца държавна
такса в размер на 25 лева при завеждане на иска за развод остава в негова
тежест. Следва да бъде осъден само ответникът да заплати определената
държавна такса, като следва
да се присъдят и 5 лева за д. т. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по иска за
издръжка в размер на 234.00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 от СК бракът между В.И.Б. с ЕГН **********,
с адрес: *** и Г.Б.Б. с ЕГН ********** ***, сключен
на 20.03.2006 г. в гр. Лом, с акт за граждански брак № 17 от
20.03.2006 г., изд. от Община Лом, обл. Монтана, поради настъпило ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА, без да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака между страните деца Д Г Б., родена на ***г., с ЕГН **********
и Б Б., родена на ***г., с ЕГН **********, на майката
В.И.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, при която определя местоживеенето им.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти на бащата Г.Б.Б. с ЕГН ********** *** с децата Д Г Б., с ЕГН ********** и Б Б., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в
съботния ден до 17.00 ч. в неделния, с преспиване при бащата, както и 30 /тридесет/
дни през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск.
ОСЪЖДА
на основание чл. 143, ал. 2 от СК бащата Г.Б.Б. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на детето Д Г Б., с ЕГН ********** в размер на 162,50 лв. /сто
шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ и на детето Б Б., с ЕГН
**********, в размер на 162,50 лв. /сто шестдесет и два лева и петдесет
стотинки/ чрез тяхната майка и законен представител, В.И.Б. с ЕГН **********, с
адрес: ***, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от
завеждането на иска пред съда - 02.04.2021 г. до настъпване на основание за
изменението или прекратяването й.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл. 53 от СК след прекратяването на брака съпругата В.И.Б. с ЕГН **********
да носи предбрачното си фамилно име „Г“.
ОСЪЖДА
Г.Б.Б. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ЛРС
окончателна държавна такса в размер на 25.00 /двадесет
и пет/ лева по иска за развод, както и окончателна държавна такса в размер на 234.00 /двеста тридесет и четири/ лева върху
определената издръжка.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка на
основание чл.242, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: