Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.06.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тринадесети март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 10667 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 22.12.2017 год., постановено по
гр.дело № 1415/2017 г. на СРС, І ГО, 28 състав, е осъдено на основание
чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./, вр. чл.86 от ЗЗД, З. „Б.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, представляван от адв.А.Е.М.-САК, със
съдебен адрес ***, офис 3, партер, сумата от 10000 лв., представляваща
неплатено застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди в резултат на ПТП, настъпило на 29.05.2015 г. в гр.София, ведно със
законната лихва върху претенцията за неимуществени вреди, считано от 29.05.2015
г. до окончателното изплащане на дължимото обезщетение, като е отхвърлен иска
до пълния предявен размер от 18000 лв., като неоснователен. С решението на съда
е осъдено З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на Д.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв.А.Е.М.-САК,
със съдебен адрес ***, офис 3, партер, сумата 1161,11 лв., разноски по делото
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. С решението на съда е
осъден Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв.А.Е.М.-САК, със съдебен адрес ***, офис 3, партер, да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от С.С.П.и К.Д.К., сумата от 733,33
лв., разноски по делото на осн. чл.78, ал.3 от ГПК. С
решение от 21.05.2018 г., постановено в закрито заседание по гр.дело №
1415/2017 г., по описа на СРС, І ГО, 28 състав е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решение от
22.12.2017 г. по делото, като в първия абзац на диспозитива
след написаното „18000 лв.“, добавя: „ предявен като частичен иск от 30000
лв./.
Срещу решението на СРС, 28 с-в е постъпила въззивна жалба от Д.И.Д., с искане същото да бъде отменено, в частта в която е
отхвърлен предявения частичен иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./
за разликата над 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди до пълния предявен размер на частичния иск от 18000 лв. В
жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправни
разпоредби на закона, досежно размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени
вреди. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата страна-
ответник З.“ Б.И.“ АД, ***, чрез пълномощника си адв.М.Г.
оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото
писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение –потвърдено
в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана
по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд,
като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява
така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните
за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми. При постановяването
му е допуснато нарушение на материалноправни норми на
закона. С оглед на което същото се явява неправилно в обжалваната му част, като
съдът не споделя изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи, относно
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца. Решението е
неправилно, в частта относно определения размер на дължимото обезщетение за
претърпените от страна на ищеца неимуществени вреди. Доводите
в жалбата, досежно определения размер на дължимото
обезщетение са основателни. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
С прекия
иск по чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ разполага
увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият
застраховател. Пострадалият може да предяви иска за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Съгласно разпоредбата
на чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ при застраховка „гражданска отговорност“ увреденият,
спрямо който застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, който може
да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования.
В настоящия случай
не се спори,
а това се установява и от събраните доказателства, че са налице
всички предпоставки по чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ за ангажиране на
отговорността на ответника, като
застраховател по "Гражданска отговорност" за причинените на ищеца неимуществени вреди от ПТП, станало
на 29.05.2015 г. в гр.София. Спорният въпрос по делото е относно размера
на дължимото обезщетение на
ищеца за претърпени от него неимуществени вреди- болки и
страдания. Съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК
въпросът за наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество като застраховател по риска „Гражданска отговорност” на
виновния за ПТП водач не може да бъде пререшаван от въззивния
съд.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението
за неимуществени вреди се определя
от съда по
справедливост. Критериите за определяне на
размера им са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността
и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС №
4/23.12.1968 г. Понятието,, справедливост " по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му и обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и др. /в този смисъл ППВС 4/1968 г./.
В
случая, видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- медицинска
експертиза прието, като неоспорено от страните по делото, което съдът кредитира
изцяло, като компетентно и обективно изготвено, се установява, че в резултат на
настъпилото пътно-транспортно произшествие/ПТП/ на 29.05.2015 г. в гр.София,
ищецът Д.И.Д. е получил контузия в областта на главата, травматична дискова
херния С6-С7 и симетрично раздуване на диска на ниво С6-С7, както и че
описаните увреждания са в причинна връзка с процесното
ПТП. Установява се също така, че ищеца е бил в болничен отпуск 30 дни, както и
около 9 месеца периодично е имал болки в шийната
област, като е посещавал по този повод невролог. Ищецът е претърпял интензивни
болки през първите 15 дни, които болки постепенно са намалявали по интензитет,
но периодично е имал главоболие и болки в шийната
област. Установява се също така от заключението на вещото лице, че за в
бъдеще не се очаква подобрение на състоянието на ищеца, предвид получената травматична дискова херния и
симетрично раздуването на диска на ниво С5-7. Ищецът ще има болки периодични,
при по-голямо натоварване и при промяна на времето в областта на шийните прешлени, които ще му останат за цял живот.
Установява се също така, че най-вероятно ищецът е бил с предпазен колан по
време на ПТП, но дори и да не е бил с предпазен колан, ударът отзад на лекия
автомобил причинява рязко движение назад на главата и са налице получените
травми. Предпазният колан, предпазвал от челен удар, но той не предпазвал от удар отзад. Не е възможно
получените увреждания на шийните прешлени да се
получат от неправилна стойка и наднормено тегло.
С оглед така установеното от
заключението на СМЕ и от кореспондиращите му свидетелски показания, и
съобразно посочените по -горе критерии, въззивният
съд намира, че съответно на справедливостта би било обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер на 30000 лв., но с оглед обстоятелството, че искът е предявен, като частичен,
същия се явява основателен и доказан до размер на сумата от 18000 лв. Т.е.
основателна е предявената от ищеца частична искова претенция по чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ до размер на сумата от 18000 лв.- част от вземане в общ размер от
30000 лв. за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от ПТП,
станало на 29.05.2015 г. в гр.София. При определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди настоящата въззивна
инстанция взе предвид: характера и тежестта на увреждането на здравето на ищеца,
изхождайки от характера на получените травматични увреждания, периодът на
лечение на причинените контузии и настъпилите от тях последици за здравето на
ищеца, продължителността на понесените във връзка с уврежданията болки и
интензивността им, начинът на причиняване на телесните увреждания и стреса,
възрастта на пострадалия, както и обстоятелството, че за в бъдеще не се очаква подобрение на състоянието на ищеца,
предвид получената травматична дискова херния и симетрично раздуване на диска
на ниво С5-7. Съдът взема предвид и обстоятелството, че ищецът ще има периодични
болки и за в бъдеще, при по-голямо натоварване и при промяна на времето в
областта на шийните прешлени, които ще му останат за
цял живот.
На следващо място общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на обществото е обусловено и от съществуващата
икономическа конюнктура в страната към релевантния за спора момент. За да бъдат
отчетени реалните икономически условия, имащи значение за приложението на чл.52
от ЗЗД, следва да бъдат взети предвид и обсъдени и лимитите на застрахователно
покритие по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, от която произтича отговорността на ответника- застраховател.
Като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите
обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните
икономически условия, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане макар
да нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост /в този
смисъл- Решение № 31/25 март 2014 г. по т.дело № 1203/2013 г. на ІІ т.о. на
ВКС, Решение № 217 от 20.12.2017 г. по т.дело № 990/2017г. на ІІ т.о. на ВКС,
Решение № 15 от 12.02.2018 г. по т.дело № 1423/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС и
др./.
Посочените факти, които в съвкупността си формират съдържанието на
понятието „справедливост”, мотивират настоящия въззивен
състав да приеме за основателни изложените във въззивната жалба оплаквания, че размерът на
обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищеца, в резултат на ПТП,
станало на 29.05.2015 г. в гр.София, е определен от първоинстанционния
съд в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и не удовлетворява залегналото в
закона изискване за справедливост. Спазвайки задължителните указания в ППВС №
4/1968 г., съдът приема, че обезщетение за неимуществени вреди от 10000 лв./
десет хиляди лева/ е занижено не само от гледна точка на действителния обем на
вредите претърпени от ищеца, а и с оглед съществувалата към момента на
увреждането /29.05.2015 г./ обществено - икономическа обстановка в страната.
Динамично променящата се икономическа конюнктура намира отражение в
непрекъснато нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната
отговорност „Гражданска отговорност” на автомобилистите, от която произтича
отговорността на ответника - застраховател. От друга страна лимитите не са
самостоятелен критерий при прилагането на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, но следва да бъдат отчетени при формиране на размера на следващото се
обезщетение за неимуществени вреди.
При така изложените правни съображения,
предвид несъвпадане на приетите от двете инстанции крайни изводи по съществото
на спора, постановеното от СРС, 28 състав решение следва да бъде отменено, като
неправилно в обжалваната част, в която предявения частичен иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е отхвърлен за разликата над присъденото от
СРС обезщетение от 10000 лв. до размер на сумата от 18000 лв., и вместо това да
бъде постановено решение, с което на ищеца да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 8000 лв., ведно със законната лихва за забава
от датата на ПТП- 29.05.2015 г. до окончателното й изплащане. Обжалваното
решение следва да бъде отменено, като неправилно и в частта, с която на
ответника са присъдени разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в размер на
сумата от 733,33 лв.
При
този изход на спора на основание чл.273 от ГПК във вр.
с чл.78, ал.1 от ГПК на въззивника- ищец следва да се
присъдят своевременно поисканите и дължими разноски за въззивното
и първоинстанционното производство, в общ размер на
сумата от 2088,89 лв./ заплатена държавна такса по делото, депозит за вещи лица
и уговорено, и заплатено адвокатско възнаграждение/. Направеното от въззиваемата страна – ответник, възражение по чл.78, ал.5
от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за въззивното производство, съдът намира за неоснователно.
Съдът приема, че в настоящия случай заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа
сложност на делото. На въззиваемата страна-ответник,
разноски за въззивното производство не се дължат.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
от 22.12.2017 год., постановено по гр.дело № 1415/2017 г. на СРС, І Г.О., 28 състав, поправено с решение от 21.05.2018 г., постановено в закрито
заседание по гр.дело № 1415/2017 г., по описа на СРС, І ГО, 28 състав,, в частта, с която предявения от Д.И.Д.,
ЕГН- **********, срещу З. „Б.И.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** частичен иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ е отхвърлен за разликата над 10000 лв./ десет
хиляди лева/ до размер на сумата от 18000 лв./ осемнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 29.05.2015 г. в гр.София,
както и в частта, с която Д.И.Д.,
ЕГН **********, е осъден да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** сумата от 733,33 лв., разноски по делото на основание
чл.78, ал.3 от ГПК и вместо това постановява:
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.И.Д., ЕГН- **********,***,
на основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./, сумата от 8000 лв./осем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ПТП, настъпило
на 29.05.2015 г. в гр.София, ведно със законната лихва за забава върху сумата,
считано от 29.05.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 2088,89 лв./ две хиляди,
осемдесет и осем лева, и 89 стотинки/, разноски по делото за двете инстанции на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.