О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2449
Гр.Пловдив,
27.11.2019г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
, като разгледа докладвано от председателя в.ч.гр.д. №2530 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК.
Постъпило е
възражение с вх. № 31855/30.10.2019 г. депозирано от В.И.С. с ЕГН-**********,***,
чрез процесуалния му представител младши адвокат Т.И., със съдебен адрес:*** и съдебен адресат мл.адвокат Т.И. срещу заповед № 10017/19.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело
№16890/2018 г. по описа на ПРС ,седемнадесети състав, в полза на Етажна собственост на
сградата с адрес: гр.П., бул.“М.“ №… вх.“.“, чрез управител „Ариете Хоум“ ЕООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П..., ул.“Р.“ №.., с управител Г. К. О..
Молителят излага,
че от дълги години живее и работи във Великобритания, и се връща в България
единствено за по две-три седмици в годината.. На 26.07.2019г. се прибрал в
България и разбрал, че майка му е намерила уведомление в пощенската кутия в
апартамента в гр.П., ул.“А. С.“ №., ет..,
ап… за явяване в канцеларията на ЧСИ
Обретенова за получаване на призовка по
изпълнително дело. Твърди, че се е явил при ЧСИ Обретенова в първия работен
ден на 29.07.2019г., като отказал да му
бъде връченото му съобщение със закрепен
към него изпълнителен лист, но от
съдържанието на последния разбрал, че
Етажната собственост са завели срещу него дело през 2018г. Твърди, чебил много
изненадан тъй като претендираните суми са изплатени от него на управителя на Ариете Хоум“ ЕООД на 28.12.2018г., но към момента на заплащането им, нито
управителят, нито служителите на фирмата са го уведомили, че против него е образувано
дело за същите суми. Молителят твърди, че заповедта за изпълнение не му е била
връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Република България, поради което предявява възражение по чл.
423, ал. 1, т. 2 ГПК., което моли да бъде прието, ведно със законните
последици.Претендира разноски в настоящото производство.
Препис от
възражението на длъжника е връчен на кредитора – заявител в заповедното
производство Етажна собственост на сградата с адрес: гр.П., бул.“М.“ №. вх.“.“,
чрез управител „Ариете Хоум“ ЕООД ЕИК *********, който е подал отговор, чрез процесуалния представител адв. Е.А.. Изразено е становище
за недопустимост на възражението, доколкото длъжникът е разбрал за Заповедта за
изпълнение към момента на извършено от последния плащане на част от сумите по
същата на 28.12.2018г., с оглед на което едномесечния преклузивен срок е изтекъл, а
по същество – относно неоснователнотта на възражението, поради
което моли същото да не се приема.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Искането за
приемане на възражение е подадено от надлежна страна, а именно длъжника по
издадената заповед за изпълнение.
Съдът приема, че
длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение на 29.07.2019г, когато е
оформен и отказа да получи съобщението по изпълнително дело №364/2019г. по
описа на ЧСИ Обретенова, ведно с изпълнителен лист/л.10 от настоящото дело/.,
поради намира, че възражението / вх.№55161 от 26.08.2019г. по описа
на ПРС/, е подадено в срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК. Твърденията на кредитора,
че длъжникът е узнал на дата 28.12.2018г., съдът намира за недоказани,
доколкото от една страна - в
представеният по делото приходен касов
ордер от 28.12.2018г. за заплатени суми
от страна на длъжника, не е изрично
отбелязано, че за същите е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а от
друга длъжникът изрично сочи, че е бил изненадан към момента в който е разбрал,
че има образувано изпълнително производство за сумите, които е надлежно
заплатил на етажната собственост към декември 2018г.
Разгледано по същество, възражението се явява
основателно.
Видно от
приложеното ч. гр. дело №16890/2018 г. по описа на ПРС, седемнадесети състав,
производството е образувано по подадено заявление от Етажна собственост на
сградата с адрес: гр.П., бул.“М.“ №. вх.“.“, чрез управител „Ариете Хоум“ ЕООД
ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу В.И.С. с ЕГН-**********..
Заповедният съд е приел заявлението за редовно и е издал заповед за изпълнение
№10017/19.11.2018 г. Разпоредил е връчване на заповедта на постоянния адрес на
длъжника в гр.П., ул.“А. С.“ №.., ет..,
ап... Съдът е приел, заповедта за надлежно връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК на регистрирания постоянен адрес на длъжника.. Възражения против заповедта
не са постъпили. С оглед на постъпилата молба от заявителя, че длъжникът е
заплатил вземането по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, представляващо разходи по стопанисване, поддръжка управление на общите
части на сградата на Етажната собственост, но без направени разноски в
заповедното производство, то съдът е издал
изпълнителен лист единствено за
разноските в заповедното производство.. Въз основа на издадения по ч.
гр. дело №16890/2018 г. по описа на ПРС изпълнителен лист е образувано изп. дело
364/2019 г. на ЧСИ М.Обретенова. Изпратеното до длъжника съобщение по изпълнителното дело е връчено на
последния при условията на отказ на 29.07.2019г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 48, ал. 7 КМЧП, под местопребиваване на физическо лице се
разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това
да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално
съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат
от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива
връзки.
В конкретния случай,
въз основа на представени по делото писмени доказателства – Договор за наем от
16.11.2014г. на стая №2 в сграда на адресв: Великобритания, гр.Личфийлд,
Удостоверение за национален осигурителен номер, издадено от Британската кралска
данъчна и митническа служба, Изменение
на трудов договор от 30.03.2016г. с работодател Майер ЮК ЛТД – Великобритания,
изменение на трудов договор от 17.04.2019г. с работодател Майер ЮК ЛТД –
Великобритания, Заявление за напускате на страната по чл.40а, ал.1 от ЗЗ,
заведено на 23.06.2016г. в ТД на НАП гр.Пловдив, обосновано следва да се
приеме, че както към датата на издаване на заповедта за изпълнение, така и към
момента на нейното връчване, длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Република България. Безспорно е установено по делото също така,
че заповедта за изпълнение не е връчена лично на длъжника , като по този факт
не е налице и спор между страните.
При така
установените факти съдът намира, че е налице основанието на чл. 423, ал.
1, т. 2 от ГПК (заповедта не е била връчена лично на молителя и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република
България, поради което възражението на длъжника се явява основателно и като
такова следва да бъде прието.
Липсата на
обичайно местопребиваване на територията на Република България на длъжника –
физическо лице към датата на подаване на заявлението за издаването на заповед
за изпълнение е отрицателна процесуална предпоставка, препятстваща издаването
на исканата от кредитора заповед – аргумент от чл.
411, ал. 2, т. 4 от ГПК.
И тъй като този
факт безспорно се установява в настоящия случай, то обосновано следва да се
приеме, че издадената срещу длъжника от В.И.С. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
недопустима.
Ето защо и в
съответствие с правомощието си по чл. 423, ал. 3, предл. последно от ГПК
въззивният съд приема, че следва служебно да обезсили заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист срещу длъжника от В.И.С..
С оглед изхода на
спора (обезсилването на заповедта по чл. 410 ГПК и изпълнителния лист) и предвид направеното искане, в полза на молителя
следва да се присъдят единствено направените по делото разноски,
представляващи държавна такса в размер
на 25.00лв и договорен и заплатен адвокатски
хонорар в размер на 450.00лв.
По изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА Възражение с вх. № 31855/30.10.2019 г. депозирано от В.И.С. с ЕГН-**********,***,
със съдебен адрес:*** и съдебен адресат мл.адвокат Т.И. срещу заповед № 10017/19.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело
№16890/2018 г. по описа на ПРС, седемнадесети
състав, в полза на кредитора Етажна собственост на сградата с
адрес: гр.П., бул.“М.“ №. вх.“..“, чрез управител „Ариете Хоум“ ЕООД ЕИК
*********, със съделище и адрес на управление: гр.П.., ул.“Р.“ №.. с управител
Г. К. О..
ОБЕЗСИЛВА заповед № 10017/19.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело №16890/2018 г. по описа
на ПРС, седемнадесети състав, в
полза на кредитора Етажна
собственост на сградата с адрес: гр.П., бул.“М.“ №.., вх.“.“, чрез управител
„Ариете Хоум“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Р.“ №. с управител Г.К. О.., както и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист на основание чл. 423, ал. 3, предл. последно,
във вр. с чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА Етажна собственост на сградата с адрес: гр.П., бул.“М..“
№., вх.“..“, чрез управител „Ариете Хоум“ ЕООД ЕИК *********, със съделище и
адрес на управление: гр.П.., ул.“Р.“ №.. с управител Г. К. О. ДА ЗАПЛАТИ на В.И.С. с ЕГН-**********,*** направени в
производството разноски в размер на 475.00лв/
четиристотин, седемдесет и пет лева/
Определението не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: