№ 1579
гр. София, 27.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110215645 по описа за 2024
година
Образувано е по жалба на Т. А. К., ЕГН: **********, срещу заповед
от 08.10.2024 г., изведена с рег. № 513зз-425/09.10.24 г., издадена от инспектор
Х. Ш при 02 група 02 сектор Отдел „ПКП“-СДВР, с която жалбоподателката е
задържана за срок до 24 часа.
С жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и
неправилна, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушение на материалния закон, както и несъответна на целта на закона.
Поддържа се, че за да бъде законосъобразна заповедта, следва да има данни,
от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува
възможност лицето да е извършило или да е съпричастно към извършване на
конкретно престъпление. Счита се, че обжалваната заповед не съдържа
конкретни факти и обстоятелства, които да мотивират задържането. Моли се
за отмяна на заповедта за задържане.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. Представлява се
от адв. Фиков, който пледира за отмяна на обжалваната заповед и за
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Страхинов, който моли
жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че заповедта отговаря на
1
законните изисквания.
Софийски районен съд, като взе предвид становищата на
страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, приема за
установено от фактическа страна, следното:
На 08.10.2024 г. в 19:40 часа е издадена атакуваната заповед за
задържане на лице, изведена с рег. № 513зз-425/09.10.24 г., по силата на която
жалбоподателката Т. А. К., ЕГН: **********, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР е задържана за срок от 24 часа. Основание за задържане на
жалбоподателката станали данните, получени от пострадалия по ДП № 243 от
08.10.2024 г. по описа на СДВР, образувано за престъпление по чл. 142 от НК
и по чл. 144 от НК за извършено престъпление, при което неизвестни
извършители по насилствен начин качили лице в автомобил, заплашили го с
оръжие и поискали от него в определен срок да им преведе парична сума. Тези
данни и информацията за възможна евентуална съпричастност на Т. А. К.
били сведени до знанието на полицейските служители, в частност на издателя
на заповедта Х. Ш, който предприел задържане на лицето, което било
отведено в СДВР. По отношение на Т. А. К. е извършен личен обиск, отразен в
протокол за личен обиск на лице, подписала е декларация за правата на
задържано лице. На 09.10.2024 г. Т. К. е разпитана в качеството на свидетел и е
била освободена (на 09.10.2024 г. в 18:00 часа). Посоченото ДП се води на
извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 7, вр. ал. 1 от НК и в хода на
същото е привлечен обвиняемият Красимир Станимиров Станев, като
досъдебното производство не е приключило и продължават да се извършват
процесуално-следствени действия.
При изводимата от доказателствата по делото фактическа
обстановка, съдът приема жалбата за неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – полицейски
орган, комуто по силата на чл. 72 от ЗМВР е предоставено правото да издава
заповеди за задържане при съблюдаване на предвидените в ЗМВР
предпоставки.
Като правно основание за задържане на Т. А. К. в заповедта е
посочена правната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като словесно е
описано, че задържането е „във връзка с извършване на проверка и
установяване на евентуална съпричастност към ДП № 243/08.10.2024 г. по
2
описа на СДВР, образувано по чл. 142 и чл. 144 от НК – установяване на
съпричастност към извършеното престъпление, при което неизвестни
извършители, по насилствен начин качват лице в автомобил, заплашват го с
оръжие и искат от него в определен срок да им преведе парична сума.“.
Нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР урежда изискуемото съдържание на
заповедта за задържане за срок до 24 часа, за да бъде същата законосъобразна.
Заповедта следва да съдържа името, длъжността и местоработата на
полицейския орган, издал заповедта, фактическите и правните основания за
задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и час на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР,
правото му да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска
защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно
обаждане, да се свърже със съответните консулски власти, когато не е
български гражданин и да ползва преводач, в случай че не разбира български
език.
В процесния случай съдът приема, че атакуваната заповед отговаря на
изискванията, предвидени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Неоснователни са
възраженията в жалбата, че в заповедта за задържане за срок до 24 часа не са
посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителна
административна мярка. В заповедта достатъчно подробно и ясно е посочено,
че задържането е за установяване на евентуална съпричастност към
престъплението, за което се води ДП № 243 от 08.10.2024 г., при което
неизвестни извършители по насилствен начин качват лице в автомобил,
заплашват го с оръжие и искат от него в определен срок да им преведе
парична сума. По този начин са посочени фактическите основания за
задържането. Отделно от това в обжалваната заповед се съдържа и конкретно
посочване на правното основание за задържане – отразена е правната
квалификация на престъпленията, за които полицейският орган е счел, че им
данни да са извършени от Т. А. К. или същата да е съпричастна към
извършването им, а именно – по чл. 142 от НК и по чл. 144 от НК.
За да се обоснове правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие да задържи конкретно лице и за осигуряване възможност на
адресата на заповедта да защити правата си, следва в заповедта за задържане
да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано
3
предположение, че лицето, което се задържа, може да е извършило конкретно
престъпление или да е съпричастно към него. В атакуваната заповед съдът
счита, че са посочени специфичните обстоятелства и данни за конкретно
деяние, въпреки че словесната формулировка не се отличава с висока
детайлност и прецизност. Изхождайки от положението подозрението да се
основава на разумни основания, като съществена част от защитата срещу
произволен арест и задържане ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна
фактическа обстановка на необходимостта от задържането, последното се
явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В случая
такава несъвместимост не е налице, тъй като в обжалваната заповед словесно
са описани факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни
данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е
постановено задържането, е извършило или е съпричастно към извършването
на престъпление. Освен това при изслушването на издателя на заповедта – Ш
в открито съдебно заседание, последният заявява, че е била получена
информация от пострадалия от въпросното престъпление, което освен това се
отличава с висока обществена опасност, респ. общественият интерес налага
бърза и своевременна реакция. Установява се, че правата на задържаното лице
са били разяснени, както и че то е освободено в рамките на законоустановения
срок.
За законосъобразност на заповедта за задържане по ЗМВР не е
необходимо данните за извършено престъпление да са пълни или по
категоричен начин да доказват, че лицето е извършило престъпление. За да
бъде изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР следва да бъдат
посочени конкретни факти, които да свързват с определена степен на
вероятност личността на задържаното лице с конкретно престъпление. За да
пристъпи към задържане полицейският орган следва да разполага с
достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано
предположение, че задържаното лице е съпричастно към определено
противоправно деяние. В процесния случай, както бе изтъкнато, такива данни
са изложени в заповедта, респективно същата отговаря на нормативно
установеното съдържание и не се нарушава правото на защита на задържаното
лице да разбере фактическите и правни основания за задържането, както и
разполага с възможността да изгради защита срещу определените факти,
които се твърдят и са изложени в заповедта.
4
Процесното задържане освен това е било необходимо и съразмерно на
преследваната цел – извършване на процесуално-следствени действия,
доколкото се установява, че на 09.102024 г. е проведен разпит на К. в
качеството на свидетел по делото, съществувало е разумно и обосновано
подозрение, че жалбоподателката е съпричастна към извършеното
престъпление – поради получени данни за това от пострадалия. Съдът приема,
че при високата обществена опасност на престъплението и при получени от
полицейските служители данни за възможна съпричастност на Т. А. К. към
това престъпление, не е нарушен принципът на съразмерност и не са
нарушени правата на жалбоподателката. Задържането е оправдано предвид
наличието на конкретни данни, че задържането е извършено в защита на
обществения интерес, който интерес надделява над зачитането на личната
свобода. Към момента на ареста не е необходимо полицията да е събрала
достатъчно доказателства за повдигане на обвинение. Изискването на чл. 5,
пар. 1 от ЕКЗПЧ е подозрението да е обосновано и разумно, т. е. винаги
основано на конкретни факти и относими към конкретното престъпление, в
случая това изискване е изцяло изпълнено, тъй като за това са били получени
данни от пострадалия, а целта за задържане е обоснована.
Всичко изложено води до правния извод, че процесната заповед, чиято
отмяна се иска, отговаря на минимално изискуемото съдържание, респективно
същата е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
При този изход на делото, право на разноски има единствено
въззивемата страна, която е представлявана от юрисконсулт в хода на
съдебното производство, поради което същата има право на присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това съдът приема, че
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на СДВР сумата от 100
лева, представляваща направени във връзка с производството по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА заповед от 08.10.2024 г., изведена с рег. № 513зз-
425/09.10.24 г., издадена от инспектор Х. Ш при 02 група 02 сектор Отдел
5
„ПКП“-СДВР, с която жалбоподателката Т. А. К., ЕГН: ********** е
задържана за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА жалбоподателката Т. А. К., ЕГН: ********** да заплати на
СДВР 100 /сто/ лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение в съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
неговото изготвяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6