Р
Е Ш Е
Н И Е
№72, 09.03.2020г.,
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На тринадесети февруари две
хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Даринка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1787 по описа за 2019г.:
Предявен е установителен иск за собственост,
съединен с конститутивен иск по чл.135 ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от Е.И.А.,
който твърди, че е собственик
по дарение и давностно владение на поземлен недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ
от 550кв.м., находящо се
в с.Я**, съставляващо
имот с планоснимачен №1056, за което е отреден парцел Ш-754 в
кв.33 по плана на село Я*, заедно с
реално построените в това дворно място ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена
площ от 84кв.м. и подобрения,
при граници на имота: улица, имот 1055 (парцел П-745), имот 732 (парцел XIII-732), имот
731 (парцел XII-731) и имот 746 (парцел IV-746). Твърди, че този
имот му бил подарен през
месец август 1988г. от майка му
А.
А.
С.
и от съжителника й - ответника. Там се родили и отраснали децата
му. От
1988г.
насам живее и ползва имота като собственик и никой
досега не е оспорвал собствеността му. В това си
качеството през всичките години досега заедно със семейството си са
извършили редица подобрения, които значително са увеличили
стойността на имота. Ответникът
живее срещу тях и през тези години, не само, че не е
възразявал срещу собствеността му, но му е
помагал с личен труд при извършване на подобренията. От
2018г.
ответникът променил
отношението си към ищеца и семейството му,
и започнал да им оказва
системен тормоз с искане да напуснат имота, т.к.
той бил собственик. Многократно ищецът се опитвал
да му обясни, че не е собственик, т.к. той е придобил
имота по дарение и давностно владение. Ответникът отказа
да приеме това и се озлобил
още повече срещу тях. Решил, че ще ги
принуди да напуснат имота като продължи
да ги
тормози. Ежедневно крещял
пред къщата, псувал ищеца и семейството му,
обиждал ги и ги кълнял.
Пускал кокошките си в
двора им, палел огън под
прозореца на спалнята им, изхвърлял
всякакви вещи и боклуци в двора им, отразял
овошките им.
Заплашил ищеца с брадва. От тогава
насам
семейството на ищеца живее в непрекъснат
страх. Наложило се е да търсят съдействие
от полицейските органи, но без резултат. Психическия тормоз, заканите за саморазправа и псувните от
негова страна продължават.
В хода на процеса ищецът е предявил
и иск по чл.135 ЗЗД против ответника и С.Г.Х.. Образувано е гр.д.№2341/19г. на
РРС, присъединено към настоящото, по което ищецът твърди, че в хода на процеса
с цел да увреди интересите му ответника Х.А. Х. дарил на внука си /втория
ответник, който е и племенник на ищеца/ процесния имот. Дарението е
обективирано в нотариален акт № 170т.12 рег.№2377/22.10.19г. рег.№4461
дв.вх.4423 от имотния регистър. Моли съда да обяви за относително
недействителен спрямо него договора за дарение, обективиран в нот.акт № 170т.12
рег.№2377/22.10.19г. рег.№4461 дв.вх.4423 от имотния регистър
на
недвижим имот ДВОРНО МЯСТО с площ от 550кв.м.,
находящо се в с.Я**, съставляващо имот с планоснимачен
№1056, за което е отреден парцел Ш-754 в кв.33 по плана на село Я*, заедно с
реално построените в това дворно място ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена
площ от 84кв.м. и подобрения,
при граници на имота: улица, имот 1055 (парцел П-745), имот 732 (парцел XIII-732), имот 731
(парцел XII-731) и
имот 746 (парцел IV-746).
Ответникът С.Г.Х. счита обединението на двете дела за недопустимо, като
производството следва да се прекрати частично по отношение на предявения иск по
чл.135 ЗЗД. Фактите, изложени в исковата молба не обосновават активна и пасивна
процесуална легитимация на страните, тъй като ищецът няма качеството на
кредитор спрямо втория ответник и респ. двамата ответници нямат качеството на
длъжници спрямо него, като липсва и каквото й да е вземане. Счита, че липсва и
правен интерес от воденето на иска по чл.135 ЗЗД. С иска по чл.124 ГПК ищецът
претендира вещно право на собственост, а не облигационно вземане. Ищецът е
следвало да го конституира като ответник и да иска отмяна на нотариалния му акт
по реда на чл.537 ГПК.
Искът по чл.135 ал.1 ЗЗД е на
разположение на всеки кредитор - както на парично, така и на непарично вземане.
Касае се за облигационен иск, който представлява средство за защита на
кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, е които
намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т.е.
накърнява „общото обезпечение на кредитора” /чл.133 ЗЗД/. Целта на иска е да
бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с
които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че
атакуваното действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по
нея, но се счита за недействителна по отношение на кредитора ищец - и той може
да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. Чрез
предявяването на иска се упражнява едно потестативно право - кредиторът да се
удовлетвори от сумата, получена на публична продан при принудително изпълнение
върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия съконтрахент.
Последният понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е
бил недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със знанието, че
сделката е увреждаща - чл.135 ал.1 предл.2 ЗЗД, или ако е придобил вещта
безвъзмездно; ако иска да се освободи от изпълнението, той може да плати на кредитора,
погасявайки задължението на праводателя си, като след това търси възмездяване
от него. Предвид горните характеристики искът съставлява част от общото
обезпечение на кредиторите, уредено в чл.133 ЗЗД.
Предвид фактите, изложени в исковата
молба счита, че не е налице активна и пасивна процесуална легитимация на
страните, тъй като ищеца няма
качеството на кредитор спрямо ответниците и съответно те нямат качеството на длъжници спрямо
него, както и липсва каквото и да е
вземане.
Счита, че ищеца няма и правен интерес от воденето на
иска по чл.135 ЗЗД. От обстоятелствената част на исковата молба, става ясно че
ищецът претендира и да бъде установено, че е собственик на подробно описан в
същата недвижим имот, т.е претендира само
и единствено вещно право на собственост. Не се твърди и не се
претендира облигационно вземане, за
да е налице предпоставка за водене на иска по чл.135 ЗЗД.
Счита установителния иск за
собственост неоснователен, поради обстоятелството, че ищецът никога не е бил
собственик на процесния имот, нито е налице правно основание за започване на
давностно владение а и такова не е осъществявано. Процесния имот е придобит от
първия ответник, дядо на втория ответник и съставлява индивидуална негова
собственост.
През 1972 г., отв.Х. е заживял на семейни начала с майката на ищеца,
която вече е имала 4 деца, вкл. и ищеца. От това съжителство се е родила една
дъщеря – майката на втория ответник. От закупуването на имота през 1965г., и до
даряването му на втория ответни, първия ответник е бил единствен собственик,
като адресната му регистрация винаги е била на този адрес. Ответникът С.Х.
твърди, че също се е родил и живял в този имот до 2006 г. Ищеца притежава и
друг имот, но поради влошени отношения с роднините си не живее в него. Това мотивирало първия ответник да му позволи
да живее в процесния имот. Никога не е имало прехвърляне на имота на ищеца от страна на ответника,
нито дарение от майка му която не е собственик на имота. Никога
не е имало правно основание за започване на владение и такова не е било
осъществявано.
За да се признае на едно физическо
лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или
изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият
несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата
власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне от страна на
титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение
невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик. Нещо
повече според ответника, за имота е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ, от
неговия дядо –отв.Х.Х./, който е декларирал собственост и заплаща са всички
данъци и такси. По този начин безспорно се установява липсата в ищеца на
поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите
правомощия в пълен обем единствено за себе си, тъй като заплащането на данъка е
съществен елемент от манифестирането на своенето на процесния имот и
неспазването на това изискване води до опорочаване на владението.
Ответникът Х.А.Х. счита исковете за
недопустими и неоснователни. Поддържа отговора представен от неговия внук С.Х..
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:
Видно
от приложеният нотариален акт за покупко-продажба на имот №178 т.2 д.799 от
1965г. ответникът Х.А.Х. е закупил празно дворно място от 1645кв.м.,
съставляващо парцел IV-465 от кв.34 по плана на с.Ясеновец.
По
делото са разпитани двама свидетели: Ф. Х. и Е. А..
Св.Х.
е съседка, като твърди, че нейната къща е срещу къщата на С. /ищеца Е.А./. Жена
му се казва Ш. С. /отв.С.Х./е внук, като според свидетелката е известен като Х.
С. бил на 3 години когато дошъл с майка си брат си и сестрите си в селото. Майка
му се омъжила за дядо Х.. С. има брат близнак Е., който по документи се казва Е.
Дядото Х. имал стара къща, в която всички заживели. Там живели 5-6 години,
докато построят новата къща в съседство, в същия двор. Тогава къщата строили Х.
и жена му А., майката на С. Дядо Х. продал къщата на майка си и с парите от
къщата на майка си построил новата къща, а пък старата къща дал на майка си.
Майстори строили къщата, а баба А. им готвела. Х. работел в тухларната, а баба
А. в къщи готвела, защото вземала наследствена пенсия от първия си мъж. Баба А.
също продала своята къща, преди да дойде в с.Ясеновец. Тези пари – парите от продажбата
на къщата на баба А. също влезли в къщата, но на Е., който е близнак на С. Новата
къща е на два етажа и на всеки етаж има стая и салон. Дядо Х., А., С., Е. и Г.
живеели в къщата. Докато се оженят и двете
дъщери, те живели при тях. Там живели докато построили трета къща. Момчетата били
на 16-17 години някъде. С. учел средно, а Е. не учел. Сега те двамата са към 50
гдишни. Родени са 1969г. В най-новата къща заживели дядо Х. и жена му. Във
втората къща останала Г. и С. Всички други отишли в новата къща. Х. е син на Г.
Г. се преместила в другата къща вече имала деца. В имота са 3 къщи, близо една
до друга. Старата къща /първата/ била съборена и на нейно място построили
къщата на Г. Според свидетелката децата на Г. вече били родени, а Х. бил на 3
години. Г. като се преместила, в къщата останали С., жена му и децата им.
Досега все те са живели в тази къща. Те правили ремонт- бетони изливали, сменили
прозорците, парно направили преди 2 години, баня и тоалетна отдавна направили,
стените и таваните също, ламинат поставяли. Всичко правил С. Оградата
най-напред била мрежа, след това бетонна,
с украси. Сега като прави сватбата С. на дъщеря си измаза къщата отвън. С.
плащал всички тези ремонти. Той работел, но имал и майстори. Дядо Х. също помагал
и в изливането на бетона. Дядото тогава живеел при Е. Къщите на Е. и С. са
близко една от друга. Дядото през цялото време виждал като С. правел ремонтите
и бил съгласен, нямал нищо против. От 2 години им започнали разправии, когато се
преместил при дъщеря си Г. Дядото изрязал дръвчетата от двора. Преди това живеел
при Е. Докато живял при Е. се разбирал със С. Проблемите започнали като се
преместил при Г. Свидетелката е чувала като се карат в двора. Разправиите
започнали с Ш., жената на С., когато той бил на работа. Като се върнел от
работа и с него се карал дядо Х., но главно с жената на С. се карал. Къщата на
С. къщата сега е прехвърлена на Х. Това станало след разправията с боклука.
Къщата е на дядото на името. Той само подари на сватбата на С. ключовете и
каза, че му подарява къщата. Свидетелката твърди, че била на сватбата. Баба А. и
дядо Х. подарили къщата на С. Това станало на сватбата на С. с първата му жена.
Ш. е четвъртата му жена. Г. и мъжа й сега са в Германия. Свидетелката не знае защо
къщата е прехвърлена на Х. Ние в селото знаем, че е на името на дядото, но С.
живее в нея. През всичките тези години дядото не е ходил да ги гони и се
разбирали много добре. Двамата братя /С. и Е./ се оженили за две сестри. На С. първата
му жена се оказала малко шавлива и
затова се скарали и се разделили. С. сега се разбира с жената на Е. и не се карат.
Св.Е. А.
е брат близнак на ищеца. Твърди, че по лична карта е Е., но му викат Е. Брат му
е Е. , но му викат С. Известни са като Е.и С. Племенника му се казва С. по лична
карта, а иначе му викат Х. Свидетелят живее на ул.П.Пенев 27 от 1987г., а в
селото от 1972г. Твърди, че са доведени 4 деца- две сестри, той и брат му. Имат
и една природена сестра- Г. Майка му А. има 5 деца, а Х. е баща само на Г. Майка
му дошла с децата си в с.Ясеновец и всички се настанили в къщата на втория им баща
Х.. Това било през 1973г– 1974г.. Двамата с брат му били на 4-6 години и ходели на детска градина. По
това време родителите му започнали строят новата къща. Старата къща била малка.
Знае, че баща му и майка му я построили с техни пари. Двамата ходели на работа
по това време. Майка му продала и къщата от с.Иван Шишманово и дошла с тези
пари в село, а баща му имал негови пари и ходел на работа. Неговата майка имала
къща на ул.Първи май, която продали. Тези пари също вложили в стоежа на къщата,
в която сега живее брат му. В тази къща първоначално
заживели родителите му, той, брат му и сестрите му Г. и Г. преродената до
1987г. След това свидетелят се оженил и на сватбата му дарили къщата, в която живее.
Тя се намира на 50м. от къщата на брат му. Майка му и баща му я подарили. Те я
строили. След няколко месеца се оженил и брат му и на сватбата му родителите му
направили още едно дарение. И на него и на брат му дали ключовете, не по
документи. Като се преместил в къщата, родителите му заживели при него. Майката
на Х. остана в малката къща. После нея я разрушили и построили къщата на сестра
му Г. Тя вече била омъжена и имала децата. С. беше на 5-6 години, а Ашкън беше
по-голямата и мисля, че е родена 1994г. Като я построиха тази къща на Г. се
прехвърлили в новата къща. Дядото и бабата били при него до 2018г. Дядото и
бабата се преместили да живеят при сестра му, като не минала и година и започнали
проблеми със снахата Ш. Започнали да се карат за някакви дървета и огради, за боклук.
Къщата където живее С. в селото знаят, че е дарена на С. До този момент никой
не го е гонил от там и да е имало някакво оспорване. С. направил ремонт първо
на първия етаж. Свидетелят му помагал, баща му също. През 2007г. като починала
третата им сестра тогава С. почнал ремонтите. Първо направили пода с бетон,
стените ги облицовали с гипс картон, боядисали ги. Вътре имало стара мивка,
която разрушили и поръчали нови мебели. Сменили цялата дограма– прозорци и
врати.Измазали външната фасада. Преди къщата била на тухла. Сложили баня и
тоалетна. Преди имало стара баня където се влизало отвън, а после избили врата
и направили нова баня и тоалетна. След 1-2 години почнаха ремонт на втория етаж
и пак сменили дограмата, стените и прозорците. По това време дядото бил на
работа в София и като идваше помагаше и даваше съвети. Оградата била първо
мрежа, но после я направили откъм улицата. Дядото бил съгласен с ремонтите.
Когато почнаха проблемите с брат му, той завел дело да си търси правата в тази
къща. През това време прехвърлил къщата на племенника му. Родителите на Х. са в
Германия. Като си дошъл баща му, прехвърлили къщата. Това свидетеля чул от
майка си. Дядо Х. и баба А. в момента са при сестра му Г. Майка му казала, че Х.
знае, че му прехвърлят имота. Племенника идвал у тях да го пита защо са го
намесили в тези работи. Чул, че тази къща ще остане на Х. и след това щели да
имат някакво споразумение с Г. и Х.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният
установителен иск за собственост за допустим. Ищецът твърди, че е придобил
собствеността спрямо дворно място с построената в него двуетажна къща, въз
основа на непрекъснато и несмущавано 10 годишно владение.
Придобиването на недвижим имот по давност
като оригинерно придобивно основание предполага осъществяване на фактическа
власт върху имота в определен от закона срок /10 години/, с намерението да се
държи вещта като своя. Владението трябва да е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнено. Установяването на обективния и на субективния
елемент на владението предпоставя извода за това дали упражняването на
фактическа власт върху имота представлява владение.
Ищецът
ангажира гласни доказателства за твърденията си, че е упражнявал фактическата
власт върху имота със съзнание, че е негов още от момента на неговата сватба и към
настоящия момент. Това убеждение е породено в съзнанието му от неговите
родители на сватбата му, когато те са му дарили ключовете за къщата. Същият е
възприел дарението и в съзнанието му се е породила увереност, че къщата е вече
негова, въпреки че формално е на баща му. Това убеждение е породено и от
традицията родителите да подаряват къща на младоженците. Разпитаните свидетели
са категорични, че на сватбата на С., Х. и А. са му подарили къщата, като му
дали ключовете за нея. За наличието на такава традиция свидетелства и
последващото поведение на родителите, спазвайки традицията и при сватбите на
другите си деца. Така също ответника и жена му А. са дарили къща на сватбата на
брата на ищеца, и на природената му сестра, като им дали ключове.
Всички
доказателства по делото сочат, че ищецът необезпокоявано и непрестанно е живял
в имот, който е считал за свой след сватбата си през 1987г.. Започнал да прави
ремонти, като я преустроил по свой вкус. В нито един момент от този продължителен
период от време, ответникът Х. Х. не се е противопоставил, нито е заявявал
претенции към имота. Първоначално ищецът направил ремонт на първия етаж, а след
2007г. започнали ремонти и на втория етаж. Ответникът дори помагал на доведения
си син. Следователно към 1997г. ищецът е придобил собствеността върху първия
етаж на къщата, а през 2017г. и втория етаж на
къщата.
Свидетелите
са категорични, че проблемите започнали от около две-три години /точна дата не
е установена/, когато ответникът Х.Х. се преместил да живее при родната си дъщеря
Г. Дотогава ответникът не е имал претенции към ищеца. Фактът, че ответникът се е
разпоредил с имота, след предявяването на иска в полза на родния му внук, сина
на Г., сочи причината за промяната в поведението на ответника. За съда това не
е, че ответникът е считал процесния имот за свой, а че е му е оказано влияние.
Основателността
на първия иск, предпоставя основателността и на втория обективно съединен иск
по чл.135 ЗЗД. Установявайки, че е собственик, ищецът доказва качеството си на
кредитор по едно непарично вземане спрямо първия ответник.
Ищецът
е предявил иск за собственост, вписвайки исковата молба, преди ответникът да се
разпореди с имота безвъзмездно. Вземането да предшества увреждащото действие на
длъжника, тъй като това действие може да увреди само лицата, които имат
възникнало вземане, т.е. вече имат качеството на кредитор. На съдебното
следствие ищецът ангажира доказателства за твърденията си че е придобил имота
чрез давностно владение, което право е настъпило преди това, но е констатирано
и признато от съда с предявяването на иска.
Тъй като
увреждащата сделка е безвъзмездна, сключена между роднини по права линия от
втора степен /възходящ и низходящ/ намерението за увредата се предполага. Без
значение е дали ответникът притежава друго имущество към този момент, тъй като
реално е предприел действия, с които да намали имуществото си. Същият
съзнателно е намалил имуществото си, за да не може ищецът да се удовлетвори. Ето
защо последващата увреждаща сделка се явява относително недействителна спрямо
ищеца.
Основателността на двата обективно съединени иска предполага
основателността и на претенцията за разноски.
Ищецът претендира разноски в размер на 1884лв. по двете дела, като не
представя доказателства, за стойността на заплатената услуга за издадената
скица. Предвид на това на същия следва да се присъдят останалите съдебни
разноски в общ размер от 1834лв./ 304лв. държ.такси по двата иска, 1500лв.
адв.възнаграждения за двата иска, 20лв. за вписване на двете искови молби и
10лв. държ.такси за съд.удостоверения/.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.А.Х. ***, ЕГН **********, че Е.И.А., ЕГН **********
*** е придобил собствеността въз основа на изтекла в негова полза десетгодишна
придобивна давност върху поземлен имот –дворно място с площ от 550кв.м., съставляващо
пл.№1056, за което е отреден парцел III-754 от кв.33 по плана на с.Ясеновец, заедно с построената
в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 84кв.м., при граници:улица,
парцел II-745, XIII-732, XII-731, IV-746.
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на Е.И.А., ЕГН ********** ***,
сключения между Х.А.Х. ***, ЕГН **********
и С.Г.Х. ***, ЕГН ********** договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №**
т.2, рег.№6173, н.д.№269/22.10.19г. на нотариус В.Т.,
по силата на който Х.А.Х. е
продал на С.Г.Х. дворно място дворно място с площ от 550кв.м., съставляващо
пл.№1056, за което е отреден парцел III-754 от кв.33 по плана на с.Ясеновец, заедно с
построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 144кв.м., при
граници:улица, парцел II-745,
XIII-732, XII-731, IV-746.
ОСЪЖДА Х.А.Х. да заплати на Е.И.А.
сумата от 972лв./деветстотин седемдесет и два лева/ съдебни разноски по първия
иск.
ОСЪЖДА Х.А.Х. и С.Г.Х. да
заплатят на Е.И.А. сумата от 862лв./осемстотин шестдесет и два лева/ съдебни
разноски по Павловия иск.
Решението подлежи на обжалване н двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: