№ 621
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20215300503049 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 16190/25.11.2021 г. по описа на ПОС /вх. №
56481/05.10.2021 г. по описа на ЧСИ/, подадена от Б. Г. АТ., в качеството му
на длъжник, чрез пълномощника адв. Д.В. М. срещу действия на ЧСИ Петко
Илиев, рег. № 821 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Пловдивски
окръжен съд, по изпълнително дело № 20118210400702, изразяващи се в
отказ да прекрати производството по изпълнителното дело.
Жалбоподателят поддържа, че произнасянето е неправилно, тъй като са
налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на
образуваното срещу него изпълнително дело доколкото в продължение на
повече от две години срещу него не са извършвани изпълнителни действия. С
оглед на това, моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител и да бъде
разпоредено да се прекрати изпълнително дело.
Взискателят по изпълнителното дело – ЕОС Матрикс ЕООД в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК не е подал възражение
срещу жалбата.
1
По делото са представени мотиви на ЧСИ Петко Илиев по чл. 436, ал. 3, изр. 2
от ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Приложено е и копие от изпълнителното дело.
Пловдивският окръжен съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея
материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по изпълнителното дело № 20118210400702 е образувано по
молба на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД до ЧСИ Петко Илиев,
рег. № 821 на КЧСИ, с район на действие ПОС на 15.03.2011 г., въз основа на
издаден на 08.02.2011 г. изпълнителен лист по ч.гр. д. № 2302/2011 г. по описа
на ПРС въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 07.02.2011 г.
С молбата от 15.03.2011 г. за образуване на делото взискателят е поискал да
бъде направено пълно проучване на имущественото състояние на длъжника,
като бъде наложен запор на трудовото възнаграждение, както и да бъде
насрочен опис на движими вещи на длъжника.
С оглед на установяване на наличието на трудови правоотношения и
имущество на длъжника съдебният изпълнител е извършвал справи в
съответните институции, като на 04.10.2011 г. е разпоредил да се наложи
запор на вземанията на длъжника от 10 банки, както и да се изпрати призовка
за доброволно изпълнение и съобщения за насрочен опис. Връчено е и
съобщение до взискателя за насрочения на 22.11.2011 г. опис на движими
вещи.
На 17.10.2011 г. е връчено запорно съобщение на третото задължено лице
МКБ ЮНИОНБАНК АД, като на 03.11.2011 г. е върнато съобщение до
съдебния изпълнител, че длъжникът има открита банкова сметка, но към
датата на налагане на запора няма налични авоари по сметката на клиента.
По отношение на останалите банки са постъпили отговори, че длъжникът
няма открити банкови сметки в съответните банки.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение от 10.10.2011 г.
до постоянния и настоящ адрес на длъжника, като същата е върната с
отбелязване, че апартаментът е с нови собственици. Издирвани са и други
адреси, на които на длъжника да се връчи ПДИ и съобщение за насрочения
опис, включително и адрес в с. Г., където след справка в Служба по
2
вписванията, съдебният изпълнител установява, че длъжникът притежава
имот. На 23.03.2015 г. след справка в НБД население, съдебният изпълнител
установява, че на 14.08.2014 г. длъжникът е регистрирал нов настоящ адрес в
с. К.К., където му е връчена лично ПДИ. На 07.05.2015 г. длъжникът е
депозирал молба до съдебния изпълнител, като е посочил адреса в с. К.К..
На 23.04.2013 г. е депозирана по изпълнителното дело молба от взискателя, с
която е поискано да бъде извършен опис на движими вещи, собственост на
длъжника Б.А.. По тази молба съдебният изпълнител е преценил, че следва да
се изчака справка от НАП.
След депозиране на тази молба от взискателя по делото са постъпили
множество справки, като се установява, че същият притежава идеална част от
недвижим имот в с. Г., като с постановление от 29.01.2014 г. съдебният
изпълнител е разпоредил вписване на възбраната. На 30.01.2014 г. е изпратено
до адреса в с. Г. покана за доброволно изпълнение, в която са отразени
наложените запори на банкови сметки и възбрана на недвижим имот. На
18.02.2014 г. е постъпил отговор от кмета на с. Г., че имотът е необитаем,
поради което е разпоредено извършване на справка за нов адрес, но такъв не
се установява.
На 03.02.2014 г. е вписана възбрана на 1/18 идеална част от УПИ ХІ-242,
находящ се в село Г., община Б.Д. област С.З..
На 04.03.2015 г. е депозирана по изпълнителното дело молба от взискателя за
справки, за извършване на опис на движими вещи и в случай, че се установи,
че длъжникът работи – запор на трудовото възнаграждение. Въз основа на
така депозираната молба съдебният изпълнител е насрочил опис на движими
вещи на установения по справка адрес в с. К.К. за дата 05.05.2015 г. от 15,30
часа.
На 03.04.2015 г. е наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия от
НОИ. Постъпило е писмо от НОИ, в което се сочи, че удръжката от пенсията
е наложена до размера от 180,21 лв., считано от 01.05.2015 г.
На 26.04.2015 г. на длъжника е връчена призовка за доброволно
изпълнение , с която е уведомен за предприетите изпълнителни действия
по налагане на запори и възбрана, както и за насрочения за 05.05.2015 г. опис
на движими вещи, находящи се в с. К.К..
3
На 07.05.2015 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника, с
която моли да не се предприемат изпълнителни действия, тъй като ще
постъпват суми от запор върху пенсията му.
На 12.05.2015 г. и на 10.06.2015 г. по изпълнителното дело са постъпили суми
от наложения запор на пенсията, като същите са разпределение с протокол от
06.10.2015 г.
На 24.11.2015 г. по изпълнителното дело е присъединена по право като
взискател и държавата за сумата от 4641, 84 лв.
На 24.03.2016 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за
насрочване на опис на движими вещи и запор на трудово възнаграждение.
В периода от 08.07.2015 г. до 09.06.2016 г. по изпълнителното дело са
постъпвали суми по наложения запор на пенсията на длъжника, като същите
са разпределени с протокол от 09.06.2016 г.
На 10.08.2016 г. и на 11.07.2016 г. по изпълнителното дело са постъпили
суми от наложения запор на пенсията на длъжника, като сумите са
разпределени с протокол от 10.08.2016 г.
На 10.09.2016 г. по изпълнителното дело е постъпила сума от запора на
пенсията на длъжника, като същата е разпределена с протокол от 10.09.2016 г.
На 11.10.2016 г. по изпълнителното дело е постъпила сума от запора на
пенсията на длъжника.
На 12.12.2016 г. по изпълнителното дело е постъпила сума от запора на
пенсията на длъжника.
На 11.01.2017 г. по изпълнителното дело е постъпила сума от запора на
пенсията на длъжника
На 27.01.2017 г. по изпълнителното дело е депозирана от първоначалния
взискател ОББ АД молба за предприемане на изпълнителни действия – опис
на движими вещи и запор на трудово възнаграждение.
На 09.02.2017 г. по изпълнителното дело е постъпила сума от запора на
пенсията на длъжника.
В периода от 09.03.2017 г.- 11.12.2018 г. по изпълнителното дело ежемесечно
са постъпвали суми по наложения запор на пенсията, получавана от
длъжника, като сумите постъпили в период от 12.12.2016 г. до 11.12.2018 г. са
4
разпределени с протокол от 18.03.2019 г.
На 23.05.2017 г. по изпълнителното дело е конституиран като присъединен
взискател Агенция за събиране на вземания ЕАД за сумите по изпълнителен
лист от 23.10.2015 г. срещу длъжника, за събирането на които е образувано
изпълнително дело 1233/2015 г. по описа на ЧСИ – Петко Илиев с рег. № 821.
На 09.07.2018 г. по изпълнителното дело на основание чл. 429 ГПК съдебният
изпълнител е конституирал като взискател ЕОС МАТРИК ЕООД – цесионер
по договор за цесия с ОББ АД от 31.01.2018 г. Уведомленията за цесията е
връчено на длъжника Б.А. на посочения от него адрес при прилагане на
разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК.
В периода от 09.08.2019 г. до 09.12.2020 г. по изпълнителното дело
ежемесечно са постъпвали суми по наложения запор на пенсията, получавана
от длъжника.
На 11.08.2021 г., 13.09.2021 г., 11.10.2021 г. и 09.11.2021 г. също са
постъпили суми от наложения запор на пенсията, получавана от длъжника,
като сумите, постъпили в периода от 09.08. 2019 г. до 09.11.2021 г. са
разпределени с протокол от 09.11.2021 г.
С молба вх. № 32550 от 18.06.2021 г. длъжникът е направил искане за
прекратяване на изпълнителното производство поради настъпване на
условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С обжалваното Постановление е оставил без уважение молба вх. № 32550 от
18.06.2021 г., с която длъжникът е направил искане за прекратяване на
изпълнителното производство поради настъпване на условията на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
Видно от материалите по делото, длъжникът е уведомен на 30.09.2021 г.
Въз основа на така установеното, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално
легитимирано лице – длъжник, срещу подлежащо на обжалване действие по
чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК – отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното:
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
5
Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали
прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива
на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват:
насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява
с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата
за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази
правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има
задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не
е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното
производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване.
Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това
какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния
изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
и прилагането на нови изпълнителни способи. С оглед на това и
законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на
изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да
извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в
период от две години, ще води до неговото прекратяване.
6
В настоящия случай не се установява поддържаното от жалбоподателя
основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК - поради това, че взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години.
Срокът от две години, в който бездействието на взискателя води до
прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК се брои от датата на подаване на молбата, с която този субект е поискал
от съдебния изпълнител да извърши определено изпълнително действие,
което правило важи и в случаите, в които взискателят е направил искане, но
съдебният изпълнител бездейства, както и когато действието не се извършва,
тъй като взискателят не е внесъл дължимите авансово разноски за
осъществяване на посоченото от него действие по изпълнение. В последните
две хипотези също се изисква активност от страна на взискателя, за да бъде
проведено изпълнителното производство до своя край, тъй като той е
страната, която може да поиска от съдебния изпълнител да извърши посочено
от него изпълнително действие, което той не е направил, въпреки че е бил
длъжен да го стори, или пък да поиска да бъде постановен изричен отказ за
извършване на посоченото от него изпълнително действие, за да може да
упражни правото да обжалва този акт пред окръжния съд на основание чл.
435, ал. 1, т. 1 ГПК, с което би се преодоляла липсата на движение в процеса
по принудително изпълнение.
Следва да се отбележи, че в процесната хипотеза, взискателят е поискал с
молбата си за образуване на изпълнително производство от 15.03.2011 г. от
частния съдебен изпълнител да предприеме конкретни изпълнителни
действия – налагане на запор и извършване на опис на движими вещи на
длъжника. Същите не са наложени поради липса на получавано трудово
възнаграждение и неустановяването на адреса, на който длъжникът живее и
където следва да се извърши опис на движими вещи. Съдебният изпълнител е
положил усилия за откриване на длъжника, както на постоянния и настоящ
адрес, така и на адреса, на която е притежаван в идеални части имот от
длъжника.
След образуване на изпълнителното дело на 17.10.2011 г. съдебният
изпълнител е наложил запор на банкови сметки на длъжника, а с молба от
23.04.2013 г. преди изтичане на двугодишния срок взискателят повторно е
7
поискал извършване на опис на движими вещи на длъжника.
Следващото действие, с което е поддържана висящността на изпълнителното
производство е налагането на възбрана на притежавани от длъжника идеални
части от недвижим имот в село гранит на 03.02.2014 г.
Преди изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 04.03.2015
г. взискателят отново е проявил активност, като е поискал насрочване на опис
на движими вещи, както и запор на трудовото възнаграждение. Въз основа на
тази молба е направена справка за получавана от длъжника пенсия, като след
установяването й е наложен запор на пенсията, като на 03.04.2015 г. на
третото задължено лице ТП на НОИ Пловдив е връчено запорно съобщение.
Насрочен е и опис на движими вещи в дома на длъжника, който е установено,
че е променил настоящия си адрес и му е връчена ПДИ на адрес в с. К.К. на
16.04.2015 г.
На 07.05.2015 г. длъжникът е депозирал молба, в която е посочил адреса в
село К.К. и телефон за връзка и е поискал да не се предприемат изпълнителни
действия, доколкото по делото ще постъпват суми по наложения запор на
пенсията му.
Въз основа на наложения запор на пенсията в периода от 2015 г. до 2021 г. по
делото постъпват суми за погасяване на вземането, които своевременно са
разпределяни от съдебния изпълнител. Налице са и други действия –
конституиране на страни и молби от взискателя 2016 г. и от 2017 г., които
също са възпрепятствали перемирането на изпълнителното дело.
Относно насрочвания опис на движими вещи в дома на длъжника, следва да
се посочи, че съгласно Определение № 281 от 26.03.2019 г. на ВКС, ІV-то
г.о. по гр.д.№ 345/ 2019 г., когато взискателите са поискали извършване на
изпълнителни действия и тяхното прилагане е започнало, но не е завършено
(насрочен е, но не е изпълнен опис на движими вещи) не може да се приеме,
че те бездействат, още повече че са били овластили съдебния изпълнител по
чл.18 ЗЧСИ. Прима се, че давността е санкция за бездействието на кредитора,
който се е дезинтересирал от субективното си право и не предприема никакви
действия за упражняването му. Когато кредиторът проявява активност като
по законоустановения ред търси изпълнение на задължението,
кореспондиращо на неговото право, той не бездейства. Доколкото действията
са резултатни е без значение за настъпилия от действията ефект на
8
прекъсване на изтеклата до момента на предприемането им давност.
С оглед на това следва да се заключи, че взискателят по процесното
изпълнително дело е проявявал постоянна активност в хода му, като е искал
от съдебния изпълнител да извършва нови действия по изпълнението, което е
ставало редовно и винаги преди да е изтекъл двугодишният срок, който е
предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което и не са осъществени тези
факти, при които в цитираната правна норма е предвидено, че
изпълнителното производство ще се прекратява по силата на закона.
В периода от 12.05.2015 г. до 09.11.2021 г. ежемесечно са постъпвали по
изпълнителното дело суми по наложения запор на пенсия, поради което
взискателят не е следвало да предприема други действия по поддържане на
висящността на делото. Постъпването на сумите по така реализирания
успешно способ на принудително изпълнение препятства перемирането на
изпълнителното производство, поради и което конституиране на взискателя
ЕОС Матрикс ЕООД и липсата на молби от този взискател е ирелевантно при
преценката за настъпила перемпция.
На основание гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не са
налице твърдените от длъжника основания за прекратяване на и. д. №
20118210400702 по описа на ЧСИ Петко Илиев, поради което и обжалваният
акт на съдебния изпълнител, с който е отказал да прекрати принудителното
изпълнение е законосъобразен и подадената жалба трябва да се остави без
уважение. Изпълнителните действия продължават и след депозиране на
жалбата, като последно постъпилата сума по наложения запор на пенсията на
длъжника е от 09.11.2021 г.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалба с вх. №
16190/25.11.2021 г. по описа на ПОС /вх. № 56481/05.10.2021 г. по описа на
ЧСИ/, подадена от Б. Г. АТ., в качеството му на длъжник, чрез
пълномощника адв. Д.В. М. срещу действия на ЧСИ Петко Илиев, рег. №
821 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Пловдивски окръжен съд, по
изпълнително дело № 20118210400702, изразяващи се в оставяне без
9
уважение на молба вх. № 32550 от 18.06.2021 г., с която длъжникът Б. Г. АТ.
е направил искане за прекратяване на изпълнителното производство поради
настъпване на условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение
и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10