№ 336
гр. Шумен, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20213630102468 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 30, ал. 3
от ЗС, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищцата ЕЛ. СТ.
СП. твърди, че непълнолетният ответник Н. Н. СП. е неин внук – син на Н.С.Н, починал на
19.09.2020 година. На 16.06.2021 г. ищцата, заедно със сина си и дъщеря си С.С.И сключили
договор за продажба, по силата на който продали на трето лице съсобствения си недвижим
имот – апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „Г.С“ № 124, ет. 5, ап. 19. Уговорената и
посочена в съставения нотариален акт продажна цена възлизала общо на 44500,00 лв., като
било уговорено, че към датата на подписване на акта продавачът е платил в брой сума в
размер на 4500 лв., а остатъкът в размер на 40000,00 лв. следвало да бъде заплатен от
купувача по банкова сметка на продавача Н.Н Последният следвало да разпредели
впоследствие получената сума с останалите съсобственици съобразно участието им в
съсобствеността. Купувачът по договора изпълнил задължението си и по банков път платил
уговорената цена, но Н.Н не предал на ищцата полагащата й се част от получената сума.
След смъртта на същия на 19.09.2020 г., негов единствен наследник бил ответникът Н.С..
След проведен разговор със законния представител на ответника и отказа да бъде платена
полагащата се на С. част от продажната цена, ищцата депозирала пред ШРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по
ч.гр.д. № 1626/2021 г. по описа на съда. В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, ответникът
депозирал възражение срещу издадената заповед. Моли съда да постанови решение, по
силата на което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществува
вземане на ищцата срещу ответника в размер на 13333,32 лева, представляващо задължение
1
за връщане на полагаща се част, съответна от дела на участието й в правото на собственост,
получена от наследодателя на ответника Н.С.Н продажна цена по договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 161, том 5, рег. № 3895, дело № 634/2016
г. (установен различен номер на нотариалното дело в хода на производството) на нотариус
рег. № 019 на НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата, като
претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Сочи, че наследодателят му не е
имал задължение да разпредели получената по негова банкова сметка продажна цена на
недвижим имот. Излага, че същият е придобит през 2007 г. изцяло със сума, представляваща
предоставен на баща му кредит. Поради това, при продажбата на имота през 2016 г. ищцата
се съгласила продажната цена да бъде получена изцяло от сина й, който по този начин
изплатил изцяло предоставения му заем от банка. Моли предявения иск да бъде отхвърлен
като неоснователен, като му бъдат присъдени деловодните разноски, както е тези, направени
в хода на заповедното производство
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложения нотариален акт № ***,
том 5, рег. № 4040, дело № 719 от 2007 г. по описа на нотариус рег. № 019 на НК е, че
Н.С.Н, С.Н.С и ЕЛ. СТ. СП. придобили чрез сключен договор за продажба правото на
собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 19, ет. 5, вх. 1, ул. „Г.С“ № 124 в
гр. Шумен в сграда, построена в УПИ I, кв. 25, представляващ имот с идентификатор *** по
КК на гр. Шумен, ведно с изба и съответните идеални части от правото на строеж и от
общите части на сградата. Посоченото участие в съсобствеността било следното: 1/2
идеална част за Н.Н и 1/2 идеална част в общ дял на С и Е.С.и. В акта е отразено, че
продажната цена ще бъде платена от „Българска пощенска банка“ АД чрез кредит в полза на
купувача. По делото е представено кредитно досие на Н.С.Н по жилищен кредит №
HL23026/04.06.2007 г. на „Българска пощенска банка“ АД (понастоящем Юробанк
България“ АД), от което се установява, че тримата купувачи получили от банката сума в
размер на 28440,00 лв. за покупка на описания по-горе недвижим имот. От представеното
удостоверение за наследници изх. № 51/28.09.2020 г., изд. от Кметство Златар се установява,
че С.С. починал на 12.02.2009 г. и оставил за свои наследници съпругата си Е.С. и
низходящите си Н.Ни С.С.И. Съдът констатира от нотариален акт № 161, том 5, дело №
3895, дело № 634/16.06.2016 г. на нотариус рег. № 019 на НК, че тримата посочени
наследници продали на Д.Г.Г процесния недвижим имот за сума в размер на 44500,00 лв.,
платима по посочена банкова сметка на Н.Н, по следния начин: сума в размер на 4500,00 лв.
следвало да бъде платена в деня на подписване на нотариалния акт, а сума в размер на
40000,00 лв. – по банкова сметка на Н.Н по силата на поет ангажимент от „Сибанк“ ЕАД на
основание сключен договор за кредит. В нотариалния акт е записано: „Е.С. и С.И дават
2
изричното си съгласие цялата сума от продажната цена да бъде изплатена по банков път, по
сметка на продавача Н.Н като заявяват, че нямат финансови или други претенции спрямо
него във връзка с това.“. От описаното по-горе удостоверение за наследници се установява,
че Н.Нпочинал на 19.09.2020 г. и оставил за свой законен наследник ответника –
непълнолетния Н. Н. СП..
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, по
договор за кредит от 04.06.2007 г. на Н.Нбила предоставена сума в размер на 28440,00 лв.
Същият бил окончателно погасен на 23.06.2016 г. чрез плащане на сума, възлизаща на
26062,93 лв. от лицето Д.Г. Вещото лице е описало плащаните месечни вноски съгласно
погасителния план, като всички те (с две изключения) са платени от Н.Н
От приложеното ч.гр.д. № 1626/2021 по описа на ШРС се установява, че Е.С. подала
на 15.06.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 508/24.06.2021 г. за сумата,
предмет на предявения в настоящото исково производство иск, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане и за разноски в размер на 266,67 лв. Заповедта е връчена на длъжника, който в
срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК депозирал възражение.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на иска:
Искът е предявен от Е.С. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, след издаване по нейно заявление в качеството ѝ на кредитор срещу
ответника Н.С. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 508/24.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1626/2021 г. на ШРС, и след
депозирано възражение от длъжника. Налице е идентичност на страните по заповедното и
по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на
задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид
единството на настоящото и заповедното производство, приема, че претенцията е
допустима.
По основателността на иска:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че
съществува вземане в полза на ищцата срещу ответника за сума в размер на 13333,32 лева,
представляващо задължение за връщане на полагаща се част, съответна от дела на участието
й в правото на собственост, получена от наследодателя на ответника Н.С.Н продажна цена
по договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 161, том 5, рег.
№ 3895, дело № 634/2016 г. на нотариус рег. № 019 на НК.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в
3
исковата молба вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл.
154, ал. 1 от ГПК, е върху ищцата. В тази насока, доказателствените средства на ищцата са
представените писмени документи.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Установи се по делото, че въз основа на
сключен договор за продажба и наследяване на починалия С.С., Н.Н С.С.И и ищцата Е.С.
притежавали правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. Шумен. С. притежавала общо 4/12 идеални части от правото на
собственост. Доказа се, че на 16.06.2016 г. тримата се разпоредили с имота, като купувачът
изпълнил задължението си за плащане на цялата продажна цена, възлизаща на 44500,00
лева. Ищцата твърди, че не е получила полагащата й се част от уговорената продажна цена.
Установи се, че Н.Нпочинал на 19.09.2020 г. и синът му Н.С. е негов единствен наследник.
Според разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗН, наследниците отговарят за задълженията, с които
наследството е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Спорният по делото въпрос е налице ли е била уговорка (вкл. значението й) между
съсобствениците получената въз основа на сключения договор за продажба продажна цена
да бъде изцяло използвана за погасяване на задълженията по сключения от съсобствениците
договор за кредит (получен именно за покупка на същия имот), като бъде преведена по
банкова сметка на Н.Н В правната теория е познато т.нар. „непряко дарение“, при което е
налице осъществено дарствено намерение, но не чрез пряк договор, а по косвен път.
Настоящият състав счита, че в случая, чрез включване в съдържанието на нотариалния акт,
обективиращ сключения договор за разпореждане със съсобствения недвижим имот, на
фразата: „Е.С. и С.И дават изричното си съгласие цялата сума от продажната цена да бъде
изплатена по банков път, по сметка на продавача Н.Н като заявяват, че нямат финансови или
други претенции спрямо него във връзка с това“, двете съсобственички са манифестирали
дарственото си намерение да дарят сина си, респ. брат си, с полагащата им се част от
продажната цена. Приемането на дарението е осъществено чрез подписване на обсъждания
нотариален акт. За този извод, съдът взе предвид освен изричното волеизявление в акта, но
и събраните по делото доказателства, установяващи: сключения договор за кредит с цел
придобиване на недвижимия имот, плащане на задълженията по същия изцяло от Н.Н,
обстоятелството, че ищцата заявява претенцията си едва след смъртта на последния.
Предвид изложеното, съдът намира, че наследодателят на ответника не е получил
без основание полагаща се на С. част от продажната цена на съсобствения недвижим имот,
която се равнява на 13333,32 лв.
Поради това, съдът намира, че предявения иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан, и
следва да бъде отхвърлен.
При направеното искане от ответника, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на Н.С.
направените разноски по настоящото исково производство в размер на 1130,00 лв. и по
4
заповедното производство в размер на 930,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕЛ. СТ. СП. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Златар,
общ. В.П, обл. Шумен, ул. „Антим I“ № 4, със съдебен адресат – адв. Т.И от ШАК, гр.
Шумен, бул. „В.П“ № 9, офис 7А против Н. Н. СП. с ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка и законен представител Й.С.Т, и двамата с постоянен адрес гр.
Шумен, ул. „В.А“ № 72, вх. 3, ет. 2, ап. 62, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за
установено съществуването на вземането за парична сума в размер на 13333,32 лева
(тринадесет хиляди триста тридесет и три лева и 32 стотинки), представляваща задължение
за връщане на полагаща се част, съответна от дела на участието й в правото на собственост,
получена от наследодателя на ответника Н.С.Н продажна цена по договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 161, том 5, рег. № 3895, дело № 634/2016
г. на нотариус рег. № 019 на НК, за което вземане е издадена заповед № 508/24.06.2021 г. по
ч.гр.д. № 1626/2021г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЕЛ. СТ. СП. да заплати на Н. Н. СП. направените деловодни разноски по
ч.гр.д. № 1626/2021 г. по описа на ШРС в размер на 930,00 лв. (деветстотин и тридесет
лева).
ОСЪЖДА ЕЛ. СТ. СП. да заплати на Н. Н. СП. направените в настоящото исково
производство деловодни разноски в размер на 1130,00 лв. (хиляда сто и тридесет лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5