Р Е Ш Е Н И Е
№………./……………………...2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при
секретар Албена Янакиева
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 859 по описа за 2019 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството се
разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).
Приети са за разглеждане обективно съединени преки
искове, предявени от О.Р.Г., ЕГН **********
***, чрез адвокат Ж. Г. *** срещу ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД, ЕИК121130788, гр.
София бул. Черни връх Витоша № 51 Д,
чрез адв. С.Р. (САК) със служ. адрес ***,
за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за
претърпени неимуществени вреди от смърт на майка му, причинена от
водач-застрахован собственик на МПС,
признат за виновен извършител на престъпление, в размер на 160 000 лв,
ведно със законна лихва до окончателно плащане на обезщетението по посочена
банкова сметка, ***бава в размер на 37 066,67лв, в размер на законна
лихва, начислена от уведомяване на застрахователя на 14.02.2017г от
застрахования водач до предявяване на иска на 29.05.2019г.
Ищецът твърди, че водач на МПС(л.а. Ровър 25 с рег. № * **** **),застрахован за периода 07/01/2017
-06/01/2018г по полица № BG/22/11700180500 е причинил на 09.02.2017 г. с престъпление по чл. 343
ал.3 вр. ал.1 б. В НК смъртта на майка му Г. П. Г..
Тъй като живял с майка си и баща си в общо домакинство като сплотено и задружно
семейство, обединено изключително от личността на починалата, ищецът твърди че
изживял като непреодолима празнота прекъсването на силната емоционалната връзка с нея.
Твърди, че преждевременната смърт и особено травматичните обстоятелства
по причиняването й, и болезненото очакване на кончината й в лечебното
заведение, рязко променили както отношенията в семейството, така и характера и
поведението на ищеца. Излага, че след първоначалния шок при узнаването на
пътния инцидент и тежкото състояние на майка му, синът изживял значителни
притеснения и психически срив след смъртта й. Твърди, че загубата е променила личността
му - затворил се в себе си, станал тъжен и самотен, раздразнителен, нарушил се
съня му. Споменът за майка му го разплаква, а ежедневното преминаване през
мястото на произшествието провокира неотшумяваща болезнена мъка. Позовава се на
уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие от
виновния водач, като счита, че отправеното предложение от застрахователя за
размер на обезщетение от 60 000 лв е явно несъразмерно с интензитета на
страданията му.
По същество
адвокатът на ищеца пледира за уважаване на претенциите. В писмено становище
излага доводи за доказано застрахователно събитие и прекратяването на лична
емоционална връзка между ищеца и починалата му майка, която е категорично установена
със събраните гласни доказателства, а последиците от неотстранимата загуба като
психическа травма са потвърдени с експертно заключение. Позовава се на опровергаване
на възраженията за съпричиняване и липса на съдействия за определяне на размер
на обезщетението, като моли съда да отчете всички критерии за справедливо
обезщетяване и да уважи претенцията в цялост, ведно с лихвите за забава.
Ответното
дружество, чрез пълномощника си оспорва твърденията за изживяната мъка и
страдания на опечаления син с посочената продължителност и интензитет. Счита
определения от ищеца паричен еквивалент като несъобразен с критериите за
справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от този характер. Допълнително
застрахователят възразява за съпричиняване на вредите с поведението на
починалата като пешеходец.Ответникът оспорва и отговорността си за забавено
плащане, като се позовава на забава на самия кредитор, тъй като не бил представил изискани документи за
установяване на събитието и вината и така е осуетил своевременното уреждане на
претенцията.
По същество
представителят на застрахователя пледира бланкетно за отхвърляне на претенцията,
евентуално моли съда да определи обезщетение в размер не по-висок от
справедлива компенсация.
Страните претендират насрещно разноски, но само ищецът е конкретизирал
искането си в списък (л.167). И двете страни насрещно са оспорили прекомерни
размери на адвокатски хонорари на пълномощниците.
Предварителните
въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно
определение №4206/22.11.2019г.(л.130). Допълнително е била уточнена по размер
претенцията за лихва, а окончателната правна квалификация и по-подробно
изложение на твърденията и възраженията на страните се съдържа в доклада,
обявен за окончателен в открито съдебно заседание (л. 146) по допълнен проект,
възприет от страните без възражения (л. 133).
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Обстоятелствата
относно застрахователно правоотношение са признати въз основа на удостоверени
от контролните органи данни за
регистрирана полица №BG/22/11700180500, издадена от ответното дружество
за периода на покритие 07/01/2017 -06/01/2018, съпоставени с общодостъпна
информация на интернет сайт на Гаранционен фонд.
Между страните са безспорни обстоятелствата, за които съобразно
разпоредбата на чл. 30 ГПК е изключена преценка на гражданския съд, поради
което и настоящия състав приема за установени противоправността, причиняването
на вредата - смъртта на Г. Г. и вината на водача Д. Ж като
елементи от престъпния състав, въз основа на влязла в сила присъда по изискано
за справка НОХД 391/18 на ВОС за фактическия състав на престъплението по чл.
343 ал.3 вр. ал.1 б. В НК: на 09.02.2017
год. на кръстовище на ул. Народни будители в кв. Аспарухово, срещу Медицинския
център при управляване на МПС(л.а. Ровър
25 с рег. № * **** **), водачът Д. Димчев Ж нарушил правилата за движение - чл. 20 ал.2, чл. 21 ал. 2 и чл.119 ЗДвП като се движил със скорост над разрешената не се е
съобразил с пътна обстановка и не осигурил безопасно преминаване на пешеходец
по обозначена пешеходна пътека, като по този начин по непредпазливост причинил
смъртта на Г. П. Г., настъпила в следствие на тежка комбинирана травма (глава,
гърди, таз, крайници, контузия на мозък и мозъчен ствол, контузия на бял дроб и
масивни кръвоизливи) довела до анемия и
остра дихателна недостатъчност, поради удара в
МПС в посока отдясно наляво и отзад напред с последващо падане на пътна
настилка.
Въпреки постановения влязъл в сила акт на наказателния съд, обвързващ
страните в настоящото производство е допустимо, с оглед самостоятелно формиране
на извода за размера на вредите, да се изследва и степента на причиняване на
вредоносния резултат с поведението и на починалата като участник в ПТП. В случая обаче мястото на
настъпване на ПТП е съставомерно и съдът не може да приеме нещо друго при
изясняването на механизма на причиняване на смъртта от осъдения делинквент.
В мотивите си, наказателният съд изрично е приел, че именно застрахованият
водач е игнорирал предупредителни сигнални знаци, изискващи намаляване на
скорост поради приближаване към пешеходна пътека и със закъснялата си реакция е
причинил удара на пострадалата, която се е движела с нормална бавна крачка по
пътеката и вече е била изминала по-голямата й част и наближила тротоара. При
тези факти, назначената от съда експертиза(л. 163) дава категорично заключение,
че предвид движението й по пътеката в зоната след платното с по-интензивно
движение, пешеходката не би могла да възприеме като опасна скоростта на
приближаващия към кръстовището автомобил, а дори и да е забелязала това МПС
вече обективно не е била в състояние да предприеме адекватна спасителна
реакция. В този смисъл не е налице
допринасяне в самото настъпване на ПТП. Отделно от това, какъвто и да е бил
начина на навлизане на пешеходката на пътеката и скоростта на движението й,
само по себе си това поведение остава без правно значение след като
пострадалата е била вече на платното именно върху обозначената пешеходна пътека.
Това е така поради специалното правило на чл.119 ал.5 ЗДП, изключващо отчитане
на съпричиняване в такава ситуация.
Родствена връзка на ищеца и починалата в резултат на удара пешеходка –
негова майка е удостоверена с изх.№ АУ014552АС_001АС/21.02.2017г.( л.43).
Съдът приема, че прякото
родство между пострадалия и починалата дава основание да се компенсират
претърпените от него страдания, произтичащи преждевременната смърт на близък
човек и от загубата на морална опора и подкрепа в най-тесния семеен кръг. С
ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., в частите, незасегнати от по-новото
ТРОСНГТК№ 1/2016 г. именно низходящите са посочени като родственици, които
поради съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от
загубата на своя родител.
Показанията на
свидетелката В. разпитана в с.з. на 16.01.2020г. описват отношения между вече възрастни
родители и пълнолетен син, който обаче все още не бил създал свое семейство и
отделно домакинство. Свидетелката, омъжена за другия по-голям брат в това
семейство, излага впечатленията си от живота в задружното семейство и изградена силна привързаност на по-
малкия син с родителите му и особено с
майката, възприемана като център на семейството и търсена като авторитет
с предимство пред другия родител. Показателна за загубата именно на по-значимия
от двамата родители е реакцията на търсене на заместител на тази връзка, чрез
засилен контакт със семейството на брата и новоизградена близост с бащата, която
свидетелката е забелязала като ясно откроена именно след болезнената смърт на
майката.
Извън близката
степен на родство, съдът съобразява и мъчителното изживяване на особено
травматичните обстоятелства по причиняването на смъртта на майката на ищеца и очакване
на кончината й в лечебното заведение. Свидетелят И., близък приятел на ищеца, е
възприел поведението му при самото узнаване на пътния инцидент и рязката
промяна в характера му след настъпилата смърт на майката. Синът се затворил в
себе си, ограничил рязко контакта си с приятелския си кръг, променил се дори
физически като много отслабнал.
В тази насока са и
наблюденията на назначения от съда експерт- психолог(л. 157), като вещото лице
при освидетелстване на ищеца е установило наличие на последици от изживяна
психо-травма, която е богато емоционално наситена. Според вещото лице неприятния спомен от
трагичната смърт на майка му в ПТП продължава да присъства в съзнание и
подсъзнанието на сина, като провокира нови неприятни изживявания, понижава самооценката
на личността, повишава тревожността и страховата готовност, невротичните
усещания и вегетативната симптоматика. Вещото лице дава заключение за развито у
ищеца разстройство в адаптацията, което създава дискомфорт в ежедневие, но може
да бъде преодоляно с подходяща психотерапия.
Преценени в
съвкупност, показанията на свидетелите, които съдът изцяло кредитора като
последователно изложени техни лични впечатления и заключението на експерта,
налагат извод за преживяна от ищеца тежка житейска ситуация - загуба на предпочитания
в общуването до момента родител, върху когото са били концентрирани както
положителните спомени и признателност на дете, получило грижа и подкрепа при
израстването му, така и очакване на взаимност и споделяне на вече самостоятелно
натрупван житейски опит между възрастни, ползващи се с изключително взаимно
доверие. Като фактор, имащ значение за прилагане на критерия за житейска
справедливост следва да се преценява естественото и предвидимо развитие на
отношенията в семейството в годините занапред (Решение №158/22.03.2016 по т.д
№1919/2014 на ВКС, ТК). В случая
връзката между ищеца и майка му е била водеща и не може изцяло да бъде
компенсирана с отношенията с другия родител и по-далечния семеен кръг на брата,
вече изградил свое ново семейство, тъй като смъртта й се възприема от сина като
невъзвратима загуба а и последиците от психо-травмата ограничават социалното
общуване извън семейния кръг, където би могло да се изграждат в бъдеще новите
връзки с доверени лица.
Тези обстоятелства
мотивират съда при определяне на размера на неимуществените вреди в размер около
средния според установените в практиката на съдилищата обезщетения, обичайно
свързвани със загуба на близък в семейство със среден стандарт на живот(Решение
№ 179 от 29.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2143/2014 г., I т. о., ТК, Решение №
120 от 10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1735/2017 г., I т. о., ТК). Със сигурност,
мъката и страданията на син, загубил
майка си не би могла да бъде компенсирана чрез паричен еквивалент, но
това е единствената форма за възмездяването им. Съдът счита, че мъката на сина следва да бъде обезщетена със сума от 160
000лв, като еквивалент на негативните емоционални преживявания, утежнени и
от възприемането на самия мъчителен начин,
по който е причинена смъртта (след тежка реанимация от катастрофа след
приключен работен ден въпреки добросъвестното й поведение като пешеходец на
пътя) и обективната невъзможност на този
етап от живота си поради последиците от психичната травма да замести пълноценно
загубата си с друг сходен по вид общуване с положителен емоционален еквивалент.
По този начин е постигнат справедливият баланс между претърпени вреди в
резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен
е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да
представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия. Съдът
отчита и действащите към момента на застрахователното събитие завишени размери
на лимитите на минималните застрахователни суми
(Решение № 189 от 4.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 634/2010 г., II т. о.,
ТК), като критерий за обществена оценка за стойността на накърняване на лични
права. Обезщетение в размер на около 1.5% от нормативния лимит на покритие за такова
вредоносно събитие по чл. 492 КЗ е изцяло адекватен на съобразената от
законодателя икономическа конюнктура в страната към релевантния за настъпване
на увреждането момент.
Доказателства за
предложено обезщетение в такъв размер застрахователят не е посочил, съответно и
претенцията на ползващото се от застраховката лице съдът намира за изцяло
доказана и основателна.
Ответникът е оспорил
забавата си като се е позовал на неполучено съдействие от пострадалия по
установяване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът отчита безспорното
обстоятелство по уведомяването на ищеца за нужда от документиране на
престъпното деяние на застрахования водач
и връзката му с настъпилата смърт на пешеходката с писмото, отправено от
застрахователя на 10.08.18г. С разпоредбите на чл. 493 ал.1 т.5 и чл. 494 т.10 КЗ функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от застрахователя
на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществените вреди се ограничи до
лихви за забава на застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяването
от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице (чл. 429, ал.3 от КЗ). В случая ищецът се е позовал на по-ранно
уведомяване от самия застрахован водач, но ответникът не е изпълнил възложеното
му изрично задължение по предоставяна на налични при него документи за това.
Това процесуално поведение, съчетано с оспорване и на твърдението за предложено
извънсъдебно неадекватно по размер обезщетение, съдът преценява като
недобросъвестно осуетяване на доказването на тезата на ищеца. На осн. чл. 161 ГПК съдът приема за установени фактите, посочени от ищеца - уведомяване на застрахователя за събитието още
на 14.02.2017г и наличие у застрахователя на достатъчно данни както за
противоправното поведение на застрахования водач, така и за причинената смърт
на близкия родственик на ищеца. Съответно застрахователят носи отговорността за
забавата си. Позоваването на предложеното в предварителната процедура
обезщетение не може да ангажира и кредиторовата забава, доколкото размерът е
определен под обичайните обезщетения за такъв тип вреди и не може да се зачете
като надлежно предложено изпълнение. Още повече, че застрахователят не е
изплатил определената сума, за да се освободи поне частично от забавата си
занапред, а само е поканил пострадалия на преговори по занижен размер. Отказът
на ищеца да приеме неадекватно на правата му предложение не е основание за
изключване нито на забавата на длъжника, нито на причиняването на процеса.
В заключение, съдът
на основание чл. 84 ал.3 и чл.86 от ЗЗД и специалните правила на чл. 493 ал.1 т. 5 вр. 429 ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ намира за основателно и
акцесорното вземане за покриване от страна на застрахователя и на забавата на
делинквента от момента, следващ уведомяването на застрахователя. За периода от 14.02.2017г до предявяване
на настоящия иск, размерът на обезщетението за забава съдът определя с
общодостъпен лихвен калкулатор, чрез прилагане
на нормативно установената методика за законната лихва по ПМС № 426/2014
г., както следва:
|
от дата |
до дата |
брой дни |
ОЛП + 10 %
|
лихва |
|
14.02.2017 |
30.06.2017 |
137 |
10.00 % |
6088.89 |
|
01.07.2017 |
31.12.2017 |
184 |
10.00 % |
8177.78 |
|
01.01.2018 |
30.06.2018 |
181 |
10.00 % |
8044.44 |
|
01.07.2018 |
31.12.2018 |
184 |
10.00 % |
8177.78 |
|
01.01.2019 |
29.05.2019 |
149 |
10.00 % |
6622.22 |
|
общо
лихви: 37111.11 лева |
||||
Ищецът е претендирал само 37066.67лв, поради което претенцията му следва
да се уважи в пълния размер.
Съответно на този
резултат, съдът разпределя и отговорността за разноските по делото.
Ищецът е
претендирал заплащане на разноски за адвокатски хонорар по списък, препращащ
към договора за правна защита с удостоверена уговорка за банково плащане на сума
от 5000лв. Доказателства за банков превод в изпълнение на тази уговорка обаче
не са представени пред съда, поради което и заявения от ищеца разход остава
недоказан. Претенцията за разноски не може да бъде уважена.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК вр. чл. 104 ПАС в полза на
държавния бюджет по сметка на съда следва да бъдат присъдени невнесени авансово
дължими такси в размер на 7882,67лв (4 % от присъдените суми), както и
авансираните разходи за възнаграждение на вещите лица в общ размер 680 лв. Тъй
като делото е решено в полза на страната, освободена от внасянето на тези
разходи, компенсацията следва да се
възложи на осъдения ответник.
По гореизложените
съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ
ИНС" АД, ЕИК121130788, гр. София бул.
Черни връх Витоша № 51 Д, да
заплати на
О.Р.Г., ЕГН ********** *** по банковата му сметка IBAN ***:
160 000 лв.(сто
и шестдесет хиляди лева), представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания поради смъртта на майка му Г. П. Р.-Г., причинена от застрахован по риска “гражданска
отговорност” с полица
№BG/22/11700180500, водач на МПС(л.а. Ровър
25 с рег. № * **** **), признат за виновен извършител на престъпление при пътнотранспортно произшествие настъпило на 09.02.2017г. в гр. Варна, ведно с
обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от29.05.2019г. до
окончателно плащане на обезщетението на осн. чл.499 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
37 066,67 лв. (тридесет и седем хиляди шестдесет
и шест лева и шестдесет и седем стотинки), представляващи обезщетение за забавено
изплащане на горното обезщетение в размер на законна лихва, начислена от
уведомяване на застрахователя на 14.02.2017г от застрахования водач до
предявяване на иска на 29.05.2019г., на осн. чл. 493 ал.1 т. 5 КЗ вр. чл. 84 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК121130788, гр. София бул. Черни връх Витоша № 51 Д да заплати в
полза на Държавния бюджет по сметка на Варненски окръжен съд сумата 7882,67лв ( седем хиляди осемстотин
осемдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки), представляващи дължими държавни такси по уважените искове и сума от 680лв ( шестстотин и осемдесет лева),
авансирани от съда разноски, на основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. чл. 104
ПАС.
УКАЗВА на длъжника „ЛЕВ ИНС" АД,че следва да представи доказателства за заплатената
присъдена сума, като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на
решението, в полза на бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен лист, като
в него допълнително ще бъде начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1
от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните, чрез
пълномощниците им със съобщение образец № 11 от Наредба № 7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл.
273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: