Номер 18401.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Г. Гайдаров
Секретар:Катя К. Апостолова
Прокурор:Росица Милчева Георгиева-Радева (ОП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Гайдаров Частно
наказателно дело № 20203100200972 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Производството по реда на чл.437 НПК в днешното съдебно заседание се провежда
чрез видеоконферентна връзка, л.св. З. Г. И. , който се намира в Затвора-Варна и има
постоянна връзка със състава на съда, респективно съдът също има пряк и непосредствен
контакт с лишения от свобода.
Л.св. И: Виждам и чувам добре съда.
За Затвора-Варна се явява инсп.А, редовно упълномощен.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Инсп. А: Да се даде ход на делото.
Л. св. И: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото и с оглед депозираната
декларация от лишения от свобода, че не желае защитник за настоящото производство,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на лицето, предложено за освобождаване и
приложените към делото писмени документи, както и представената актуална справка за
остатъка на наказанието на осъд лице.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, считам подадената молба от осъденото
1
лице за УПО за допустима и основателна. От приложените по делото документи на
затворническата администрация е видно, че от първоначалния риск от рецидив от средни
стойности бележи спад с повече от 22 пункта, като към настоящия момент е в ниските
стойности от 20 т. Осъденото лице е награждавано 24 пъти, като липсват налагани
дисциплинарни наказания за извършени от него нарушения, като такова е само посочено от
2016 г. при постъпването, което е инцидентно, като след него липсват повече налагани
наказания. Другото което е посочено от затворническата администрация, че осъдения полага
доброволен труд и е дал док-ва за своето поправяне, като е преодолял дефицитите
установени при постъпването в затвора. Следва да бъде отбелязано, че той за първи път
постъпва в МЛС, като считам, че с оглед представените док-ва и предвид факта, че е
изтърпял повече от половината от наложеното му наказание лишаване от свобода, към
настоящия момент са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на УПО,
като в този смисъл моля за Вашия съдебен акт и в остатъка от изтърпяване на 9 м. и 3 дни да
бъде определена мярка за пробационен надзор.
ИНСП. А: Уважаеми г-н Председател и аз считам, че молбата от осъденото лице е
допустима и основателна. Поддържам становището на началника на Затвора-Варна, чието
мнение е молбата да бъде уважена. Налице са кумулативно предвидените предпоставки по
чл.70 от НК и обема от док-ва съгласно чл.439 НПК спрямо л.св. И е приложен в цялост
прогресивната система за изпълнение на присъдата и на този етап може да се направи извод,
че наказанието е постигнало своите цели. С оглед остатъка предлагаме да бъде постановена
мярка за пробационен надзор по чл.42а, ал.2, т.2 НК, а именно „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“. Предвид изложеното моля да уважите молбата на л.св. И и
същия да бъде УПО.
Л.СВ. И: Моля, да бъда условно предсрочно освободен.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, материалите в личното досие на
осъденото лице и писмените материали, приложени по делото, за да се произнесе, прецени
следното:
Делото е образувано по молба на л.св.З. Г. И. по реда на чл.437, ал.2 от НК за условно
предсрочно освобождаване на наказанието лишаване от свобода в размер на четири години,
наложено му по НОХД № 302/2017г. по описа на ВОС.
Л.св. И е за първи път в местата за лишаване от свобода. Постъпил в Затвора - Варна на
10.11.2015г. с приведена на основание чл.68 ал.1 НК присъда по НОХД № 2210/2007г. по описа на
ВРС, в размер на три години лишаване от свобода. Наказанието изтърпял до 02.05.2018г. В
момента търпи наказание в размер на четири години лишаване от свобода, наложени му по НОХД
№ 302/2017г. по описа на ВОС, с което на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК са групирани
наложени наказания по четири НОХ дела с №№ 1423/2012г., 299/2015г., № 1194/16г. и 302/2017г.,
всички по описа на ВОС, по които са му наложени наказания в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
2
Към настоящия момент, от наложеното му наказание от 4 години лишаване от свобода, И е
изтърпял всичко 3 год. 4 мес. и 10 дни, от които фактически 2 год. 4 мес. и 27 дни, и от работа 11
мес. и 13 дни, като остатъкът му е в размер на 7 мес. и 20 дни, което е повече от законно
изискуемия срок от една втора фактически изтърпяване от наложеното му наказание.
От направената първоначална оценка на риска от рецидив е видно, че е отчетен резултат от
42 точки - което е към ниския диапазон, като последващите нови оценки на риска бележат
намаление на стойностите до 37 точки към 16.01.2019г. и актуалните към 28.08.2019г. - 24 точки,
определяща нивото му като ниско.
От постъпването му в затвора л.св.И е ангажиран с обществено полезна дейност, като със
заповед на н-ка на Затвора-Варна му е възложено от 30.05.2016г. да изпълнява доброволен труд
като хигиенист във втори коридор. През месец декември същата година е включен и успешно
завършва курс с квалификация „арматурист и кофражист“. Със заповед от 12.01.2017г. му е
възложено да изпълнява доброволен труд в затворническата кухня, а от 20.11.2017г. е назначен на
длъжност „работник“ в затворническата кухня. От декември 2017г. до момента съвместява и
длъжността „готвач“ и „главен готвач“ в затворническа кухня.
В изпълнение на приетия план по изпълнение на присъдата с л.св. И е водена индивидуална
корекционна дейност насочена към промяна на модела на мислене и поведение и формиране на
трайна устойчива мотивация за воденето на живот със социално приемливи средства.
Цялостния му престой в МЛС се характеризира с балансирано поведение съобразено с
правилата и нормите действащи в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
При същият е отчетена тенденция за позитивна промяна в нагласите и поведението и
преосмисляне на извършеното от него престъпление. Признава вината си изцяло и приема
наказанието които му е наложено за справедливо.
За активно участие в трудовата дейност е награждаван 24 пъти, девет пъти с по пет дни
домашен отпуск, с удължени свиждания, с писмени похвали и заличаване на наказания, както и
два пъти с ползване на годишна почивка извън затвора.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, съдът може да постанови условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по
отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не
по малко от една втора от наложеното наказание или не по-малко от две трети от наложеното
наказание в случаите на опасен рецидив.
В конкретния случай по отношение на л.св.И, е налице формалната предпоставка по чл.70,
ал.1 от НК, свързана с изискването за една втора от фактическо изтърпяване на наложеното му
наказание. Следва да се изследва въпросът налице ли е и другата кумулативно предвидена
предпоставка за приложението на института на УПО свързана с наличието на доказателства за
поправянето на лишения от свобода.
Видно от приложените по делото материали, е отбелязан напредък и стабилитет по
отношение на постигнатите от л.св.И резултати, свързани с начина му на мислене, самокритичност
и трудови навици. Преценявайки и анализирайки обаче в съвкупност всички материали по делото,
3
настоящия състав на съда счита, че наличните данни не предопределят безспорен и категоричен
извод за действително поправяне и превъзпитаване на осъденото лице, като съображенията за това
са следните:
Преценката на съда по чл.439а, ал.1 и ал.2 от НПК е свързана с доказателствата за
поправяне на осъдения, които имат изключително индивидуален характер, като при извършване на
същата следва да бъде отчетено, наличието на редица обстоятелства, анализирани с оглед
личността на осъдения и извършеното от него деяние. Съгласно установената съдебна практика -
ППВС № 7/75, изм.с ППВС №8/87, констатацията, че осъденият е показал примерно поведение,
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните
изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на
наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата
на рискове, което е в защита на обществения интерес. В настоящия случай, безспорно е налице
тенденция по отношение намаляване стойностите на риска от рецидив за л.св.И, но последната
оценката на същия в границите на 24 точки, въпреки, че се определя като нисък, не може да се
игнорира и да не бъде отчетена при формиране на крайната преценка на съда. Безспорно видно от
материалите по делото налице са положителни резултати от пенитенциарното третиране на
осъденото лице, но същите сами по себе си не могат да аргументират наличието на безспорност и
категоричност по отношение на поправянето на осъденото лице.
За да се прецени обществената опасност на л.св И, следва да се анализира цялостната му
престъпна дейност и постановените от съответните съдилища съдебни актове. И е осъждан за
следните престъпления: по НОХД № 2210/2007г. на ВРС, по чл.206 НК на З год. лишаване от
свобода, с 5 години изпитателен срок; по НОХД № 1423/2012г. по опис на ВОС, по чл.255 ал.З НК
на З год. лишаване от свобода с 5 години изпитателен срок; по НОХД № 299/2015г. по опис на
ВОС, по чл.255 НК на 4 години лишаване от свобода; по НОХД № 1194/2016г. по чл.255 ал.З НК,
на 4 години лишаване от свобода при строг режим; по ЧНД № 71/2018г. по описа на ВОС, състав
на съда е групирал наложените на осъдения И наказания по НОХД № 1423/2012г – З год. лишаване
от свобода, по НОХД № 299/2015г.- 4 год. лишаване от свобода, по НОХД № 1194/2016 г. на 4 г.
лишаване от свобода, като е наложил най-тежкото от наказанията в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът е мотивирал и приложил разпоредбата на чл.24 от НК като е
преценил високата обществена опасност на И и е увеличил най-тежкото наказание 4 год. лишаване
от свобода с две години, като е определи общо наказание в размер на ШЕСТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Освен това на основание чл.68 ал.1 от НК е привел в изпълнение и наказанието от 3 години
лишаване от свобода по присъда на ВРС по НОХД № 2210/2007г.
Последната постановена присъда е по НОХД № 302/22017г., която също е по чл.255 НК,
като съдът е наложил наказание от З години лишаване от свобода. Този състав на ВОС отново е
групирал на основание чл.25 вр. чл.23 НК това наказание с наложените наказания по присъди по
НОХД № 1423/2012 г. – З год лишаване от свобода, по НОХД № 299/2015г – 4 год. лишаване от
свобода, по НОХД № 1194/2016г. на 4 год. лишаване от свобода, като е наложил най-тежкото от
наказанията в размер на 4 години лишаване от свобода.
Единственият възможен извод от гореописаните присъди който може да бъде направен е,
че л.св. И и личност с изявени престъпни навици, реализирани в един продължителен период от
време, с нанесени на държавата вреди в размер на милиони лева, което го охарактеризира като
личност с висока степен на обществена опасност. Следва да се отбележи и прекомерната
снизходителност на някои от съдилищата наложили съответните наказания лишаване от свобода и
4
особено на последния състав групирал наказания в размер на общо 14 год. лишаване от свобода по
всички дела подлежащи на групиране и определил най-тежкото в размер на 4 години, като не е
споменал нито една дума защо не прилага чл.24 от НК, след като вече веднъж друг състав на ВОС
е приложил този текст от НК, като е аргументирал и мотивирал причината за това.
Предвид гореизложеното ВОС счита, че в конкретния случай условното предсрочно
освобождаване на л.св. И от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на наказанието, която е
почти в рамките на осем месеца е необосновано. Изминалият до настоящия момент период на
изтърпяване на наказанието се явява недостатъчен за да се счете, че е постигната генералната
превенция на наказанието. Съществуващите налични доказателства по делото свързани с
поправянето и превъзпитанието на осъденото лице, свидетелстват за една положителна тенденция,
като посочените доводи касаещи добрата дисциплина, цялостно поведение и спазване на
вътрешните правила не следва да се отчитат като аргумент за горното, дотолкова, доколкото
същите са задължителни за всички лица изтърпяващи наказание в заведение за лишаване от
свобода и намират своето изражение при смекчаване режима на изтърпяване на наложеното
наказание, съответно възможност да работи, както и стимулиране със съответните поощрения. По
отношение на л.св. И напредъкът и стабилитет по отношение на постигнатите от него резултати
свързани с начина му на мислене, самокритичност, трудови навици, намерило изражение в
замяната на режима в по-лек и осигуряване на лишения от свобода да работи, както и да ползва
многобройни поощрения под формата на отпуски и др. подобни.
В този смисъл, ВОС счита, че в настоящия случай, безспорно в хода на изтърпяване на
наказанието на л.св.И е налице положителна промяна, но съобразявайки гореизложеното не може
да се приеме, че същата се характеризира със стабилитет, категоричност, трайност и осъзнатост,
предпостявящи постигане целите на чл.36 от НК и обуславящи и наличието на втората
кумулативна предпоставка за прилагане на чл.70, ал.1 от НК по отношение на л.св.И.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. Г. И. , ЕГН **********, за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
определено по ЧНД № 87/2017 г. на РС-Варна.
Определението подлежи на въззивна проверка пред Апелативен съд –Варна, по реда
на глава двадесет и втора от НПК.
Протоколът написан в съдебно заседание.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5