Определение по дело №788/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№            260007/26.1.2021г.

 

Варненският окръжен съд                                             Наказателно отделение

В закрито  заседание в следния състав:

                      

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  УЛЯНА САВАКОВА

                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ИРИНА ПАНЕВА

 ГАЛИНА ПАРЧЕВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Уляна Савакова

НОХД № 788 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК.

 

С присъда от 08.10.2019 г. по НОХД № 788/2019 г., Окръжен съд-Варна е признал подсъдимия А.Н.Х. за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, пр.1 от НК, като му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем години, а на осн.чл.343г от НК е наложил нказание „Лишаване от право за управлява МПС“ за срок от единадесет години. Със същата присъда ВОС е осъдил подсъдимия да заплати на адв. В. *** направени по делото разноски в размер от 1 500 лева за предоставена в първоинстанционното производство на осн.чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ на частния обвинител Е.А., със съгласието на майка й Т.А..

С Решение №260021 от 27.08.2020 г., Апелативен съд-Варна е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил наложените на подс.Х. наказания  и осъдил подсъдимия да заплати на адв. В. *** направени по делото разноски в размер от 1 500 лева за предоставена в първоинстанционното производство на осн.чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ на частния обвинител Е.А., със съгласието на майка й Т.А..

С Решение №193/06.01.2021г., Върховния касационен съд е потвърдил Решението на Апелативен съд-Варна.

Предвид осъществено в хода на касационното производството процесуално представителство на частния обвинител Е.Т.А. /която видно от приложените по делото документи от 30.04.2020 г. е  с името Е.ЮС./*** е депозирана молба от процесуалния й представител  - адв.В., с искане за издаване на изпълнителен лист за сторените от същия в посоченото производство разноски, за които ВОС следва да се произнесе доколкото липсва произнасяне за тях от ВКС.

Съгласно чл.189 ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен той дължи и разноските, направени от частния обвинител и граждански ищец, ако са направили такова искане. В случая пострадалата Е.А. -  е конституирана като частен обвинител, а упълномощеният от нея  процесуален представител – адв.Н.В. е реализирал правна защита и съдействие по касационното дело, като е направил и искане за присъждане на разноски на осн.чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и е представил и Пълномощно с което е преупълномощил адв.С. с правата дадени му от Е.С. във връзка с КНД № 848/2020 г.

Осъщественото от адв.В. процесуално представителство е на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Посочената разпоредба  предвижда оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата е посочено, че в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на  адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно чл.13, ал.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за защита на частния обвинител  възнаграждението е в зависимост от размера на наказанието, предвидено за съответното престъпление. В настоящия случай, подсъдимият е осъден за престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, пр.1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“  от три до петнадесет  години, което попада в хипотезата на чл.13, ал.1, т.4  от Наредбата, в която е  предвиден  1500 /хиляда и петстотин/ лева минимален размер за  осъществено процесуално представителство.

            С оглед изложеното, ВОС счита, че сумата от 1 500 лева  следва да се заплати от подс.Х. на адв.В. за извършено процесуално представителство в касационното производство, като доколкото в същото отделни действия са извършвани и от адв.С. – преупълномощен от адв.В., то  намира за нужно да  посочи следното:

Съгласно разпоредбите на Закона за адвокатурата- чл. 25, ал. 4, адвокатът има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно със съгласието на клиента. Съгласието на клиента, в случая, е изрично обективирано в изготвеното Пълномощно от 18.02.2019 г./ лист 54-55 от ДП/. Законът не изисква следователно, за да се дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в пълен размер, а не за отделни процесуални действия, упълномощеният адвокат да е извършил лично всички процесуални действия по едно дело. Необходимо е да е осигурил процесуално представителство в пълен обем, което може да е осъществил както лично, така и по реда на преупълномощаване.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 306 ал.1 т. 4 и чл. 189 ал.3 от НПК, съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСЪЖДА А.Н.Х. с ЕГН **********,  да заплати на адв.Н.В. ***,  сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена в КНД № 848/2020 г. по описа на ВКС, на осн.чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ на частния обвинител Е.С., със съгласието на майка й Т.А..

Определението подлежи на съдебен контрол пред Апелативен съд-Варна в 7 дневен срок от връчване на преписа по чл. 342, ал.1 от НПК.

                                              

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                      ЧЛЕНОВЕ:1.                                                        

 

                                                                                     2.