Решение по дело №1278/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) вр.чл.203 и сл. от АПК и чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на М.Л.Ж., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Варна, уточнена с допълнителна молба, депозирана чрез назначения особен представител на ищеца с.д № 5628/11.04.2023г., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с претенция за присъждане на сумата 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода от 17.03.2021г до 11.04.2023г (датата на депозиране на уточняващата искова молба) неимуществени вреди – болки, прием на медикаменти в продължителен период на време, физически и психически страдания (причинени от постоянни подигравки от страна на другите лишени от свобода и на някои от надзирателите), поради неизпълнение на задължението по чл.128 ал.1 от ЗИНЗС за оказване на първична медицинска помощ, и на това по чл.135 ал.1 от ЗИНЗС за изпращане на ищеца в лечебно заведение извън мястото за лишаване от свобода при наличие на едно от основанията по текста, в резултат на бездействието на администрацията на Затвора – Варна (на началника на Затвора - Варна и на директора на Медицинския център към Затвора – Варна) в периода м. март 2021г – м. юни 2021г да го изпратят за тестване в медицинска лаборатория с цел диагностициране на обривите му, получени като алергична реакция след изпълнение на възложената му работа по разфасоване на боя и пакетирането на разфасовките в кашони. Претендират се и лихви върху сумата 5 000лв. от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

В открито съдебно заседание ищецът – лично и чрез назначения му процесуален представител адв.О.К. *** твърди, че както от приетите доказателства, така и от разпита на двамата свидетели се установява по категоричен начин, че не е получил гарантираното му по закон медицинско обслужване, тъй като в рамките на три месеца е заявил желание да бъде прегледан 15 пъти, от които реално е прегледан само три пъти. Сочи, че в затвора редовно идват лаборанти, които им вземат кръв, но за него в продължение на три месеца не са предприети действия да му бъдат направени необходимите изследвания за алергии. С молба с.д. № 9987/29.06.2023 г. ищецът развива подробни доводи за основателност на исковата си претенция. С молбата се възразява срещу направеното искане за присъждане на сторените по делото разноски от насрещната страна.

Ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се представлява от процесуалния си представител ю.к. С.С. в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна, която с писмения си отговор оспорва изцяло предявената искова претенция – като по основание, така и по размер. По същество на спора счита, че искът е недоказан и настоява за отхвърлянето му. Претендира присъждане на юрисконкултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участващия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна Силвиян Иванов не споделя становището на ищеца и процесуалния му представител за една вероятна алергична реакция, причинена от акрилни бои. Сочи, че поставена от медицинско лице диагноза за наличие на алергична реакция към бои в случая няма, предписание ищецът да бъде изведен за изследване или лечение във външно лечебно заведение също няма, а такава необходимост не се установява и от приобщените по делото доказателства, т.е. че исковата претенция почива на самопоставена от ищеца диагноза, съответно лечение, което той сам е решил, че му е необходимо. Счита, че по делото не събрани доказателства за незаконосъобразно бездействие от страна на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от справка рег.№ 559/06/21.06.2022г., изготвена от Началника на Затвора – Варна и представена от ответната страна (л.12-13 по делото), ищецът М.Л.Ж. *** на 27.07.2005 г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода „Доживотен затвор без замяна“ по НОХД № 2044/2006г. на ОС-Варна и по НОХД № 1873/2008г. на ОС-Варна, за престъпления по чл.152 ал.3 т.4, чл.116 ал.1 т.12 и чл.54 от НК, извършени в условията на опасен рецидив. Поставен е на „Специален режим“ от 30.03.2010г., а от 05.10.2016г. е поставен на „Строг режим“. Със заповед № 318/22.10.2020г. на Началника на Затвора – Варна Ж. е назначен да полага доброволен труд в корпуса на затвора. Производствената дейност се е състояла в разливане на боя в малки разфасовки. На 17.03.2021г. му е извършен медицински преглед при д-р Р.Б. – директор на Медицинския център към Затвора – Варна. Пред лекаря ищецът е изразил предположение, че получените обриви по тялото му са в резултат на работата с боя. Изписани са му медикаменти за лечение, в тази връзка Ж. е спрян от работа. От справката се установява, че на лишения от свобода не са извършвани такива лабораторни изследвания, чийто резултати биха показали, че обривът му е вследствие на работата с боя. Ж. не е посещавал д-р Р.Р. - общопрактикуващ лекар на лишените от свобода, за извършване на преглед и издаване на медицинско направление за извеждането му за изследване в лаборатория. Посочено е, че няма изградена практика Медицинския център към Затвора – Варна да работи с конкретна медицинска лаборатория на територията на гр. Варна.

Приложена е и медицинска справка за ищеца М.Ж. от д-р Р.Р. – ОПЛ към Затвора – Варна (л. 14 от делото), според отразеното в която ищецът не се е обръщал към МЦ на затвора с каквито и да е оплаквания по повод алергични реакции от бои, храни, медикаменти или др. реагенти. Отново е посочено, че медицинският център не работи с конкретна лаборатория в гр.Варна. Изследвания на ищеца са правени по задължителната програма на НЗОК, свързана с профилактичните ежегодни прегледи в съответствие с правилата на НЗОК. По време на престоя в Затвора – Варна Ж. не е бил в контакт със заразно болни, включително и с болни от туберкулоза и коронавирус инфекция.

По делото е представена Заповед № 318/22.10.2020г. на Началника на Затвора – Варна (л.15 от делото), с която е наредено М.Ж. да бъде назначен на работа в производствено звено „корпус“ към Затвора – Варна, считано от 22.10.2020 година.

От представената Докладна записка рег. № 2348/31.03.2021г. (л. 17-18 от делото) изготвена от Н.Г., ИСДВР на 3 гр. в Затвора – Варна, се установява, че на 17.03.2021 г. Ж. е посетил МЦ със оплакване, че се е обринал по тялото. Изложеното се потвърждава от представения препис от медицински журнал (л. 19 от делото), в които на същата дата на 52-ра позиция е вписано посещението на ищеца в медицинския център на Затвора - Варна. След проведена консултация със свид. д-р Б. му е назначено медикаментозно лечение с алергозан и беналгин. На 18.03.2021г. по молба на Ж. е приет в ИСДВР и в хода на разговора е заявил, че според него се е обринал от боята, с която работи – поради това от същия ден 18.03.2021г. до 31.03.2021г (датата на изготвяне на докладната записка), ищецът не е работил повече с боя. На 30.03.2021г. Ж. е приет за втори консулт и е прегледан отново от д-р Б., който вписал в представеното медицинско направление от 30.03.2021г. (л. 16 от делото), че М.Ж. има леки алергични обриви, и е дал предписание лишеният от свобода да спре да работи с боята, с която е работил до сега. В снетите обяснения лишеният от свобода е посочил, че на 16.03.2021г вечерта след разливане на боята се обринал, и на следващият ден е посетил МЦ, където му е назначено лечение. На втория ден от лечението обривът му е започнал да отшумява. С довод за алергия към боята, на 25.03.2021г. Ж. е отказал да работи с нея, като споделил, че очаква становище от лекар. В докладната се сочи, че изложеното се потвърждава от обясненията, снети от л. св. Г.Ц. (бригадир на 1-ва бригада).

Ответникът е представил Методическо указание за медицинско обслужване в лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ (Медицински център) в местата за лишаване от свобода (л.112-170 по делото), както и дневник за регистриране на лишените от свобода, нуждаещи се от медицинска помощ, за периода 20.01.2021г. – 23.07.2021 година (л.177-182 по делото). От съдържанието му, както и от Докладна записка рег. №4325/02.08.2022г от ИСДВР (л.176 по делото) се установява, че ищецът е посетил МЦ на 17.03.2021г., като са му предписани 10 таблетки беналгин и 18 таблетки алергозан; на 29.03.2021г са му предписани алергозан за мазане и 20 таблетки алергозан за пиете; 26.05.2021г.; и на 11.06.2021г., когато му е извършен преглед. Отделно от това ищецът е заявявал желание за бъде прегледан от лекар още на 14.04.2021г, 16.04.20-21г, 23.04.2021г, 26.05.2021г, 02.06.2021г, 04.06.2021г, 09.06.2021г, 11.06.2021г, 14.06.2021г, 16.06.2021г, 25.06.2021г, 28.06.2021г, на 29.06.2021г, и на 30.06.2021г, като в четири от всички тези случаи е бил приет и прегледан от лекар, без данни за оплакванията на ищеца и находката или предприетите от лекаря действия.

С жалба рег. №3984/29.07.2022г (л.175 по делото) от М.Ж. е поискал от Началника на Затвора – Варна да бъде извършена пълна и задълбочена проверка относно миналогодишното му заболяване – обрив/алергия от работата с разливането на боя. Твърдял, че е излъган, че заедно с други лишени от свобода е бил записан да му бъдат направени изследвания, след което го излъгали, че лабораторията била отказала да работи със затворници и изобщо – със Затвора – Варна. Поискал е извършването на проверка на Медицински център Варна и конкретно – дали е бил записван за лекар, преглеждан ли е от лекар по повод обриви на тялото и лицето; изписвани ли са му медикаменти и за какви заболявания. По повод тази жалба е извършена проверка от Н.Г. – ИСДВР в Затвора – Варна е изготвена и горецитираната докладна записка рег. № 4325/02.08.2022г. (л. 176 от делото).

В хода на съдебното дирене по искане на ищеца е допуснато събирането на гласни доказателства – до разпит като свидетели са допуснати И.А.Р. – лишен от свобода, и Р.В.Б. – работил през процесния период като лекар в Медицинския център към Затвора – Варна.

От показанията на свидетелят Р. се установява, че с Ж. са били в един коридор, в една група в Затвора – Варна, където Р. е бил приведен на 18.01.2018г. от Затвора – Плевен. Свидетелят е бил в Затвора – Варна до 06.08.2021 година. Р. сочи, че ищецът се е оплаквал от здравословни проблеми и преди процесния период – грип, обриви, проблеми със зъбите. През периода м. 03.2021г. – м. 06.2021г. са разфасовали акрилни бои, като са ги пресипвали от по-големи кутии във бурканчета. Не са получавали от Затвора-Варна никакви работни дрехи или предпазни средства, поради което и са цапали и изхвърляли дрехи, закупени им от близките им. Цялата група са полагали този вид труд, като всеки е работил индивидуално и изолирано в спалното си помещението, като са се виждали в коридора и са можели да си ходят по килиите. Свидетелят не е виждал ищеца да използва ръкавици или маски, дори му се е оплаквал, че е искал такива, но не са му предоставени. Свидетелят си спомня, че М.Ж. се е обринал и е спрял да работи, като сочи, че тези проблеми са му от боята, тъй като преди това е нямал такива. Това се е случило малко след като ищецът е започнал работа. Р. му е давал „Алергозан“ – крем. След като ищецът се върнел на работа, обривът отново е избивал. Тези проблеми са имали и други лишени от свобода. Свидетелят сочи, че няколко пъти Ж. е ходил на преглед в МЦ и е искал да му предоставят лекарства, но те не са му давали. След това са ходили заедно до МЦ, и Ж. е поискал да му напишат рецепта, тъй като е имал проблеми с кожата. Р. твърди, че ищецът няколко пъти е посещавал медицинския център не само заради обривите, но и защото е искал да му го изпратят на лабораторни изследвания. Спомня си, че са му казали че трябва да си ги плати, но не помни дали е трябвало да плаща изследванията или лекарствата. Ж. е извършвал тази работа по разфасоването на боята през определени периоди, след което е прекъсвал с дни и месеци. Оплаквал се е може би 4 или 5 пъти, и едва на шестия път са го водили на лекар. Според свидетеля обривът се е отразявал зле на психиката на ищеца, останалите лишени от свобод аса го избягвали, а и самият той лично, когато му е давал „Алергозана“, му е казвал да не се доближава до него, за да не го зарази. Спомня си, че ищецът е депозирал жалби срещу МЦ на Затвора – Варна. Посочва, че машината, с която са разливали боята, е нямала капак, и те сами са си правили туби от 3 л. и 5 л., за да могат по – лесно да пресипват боята. Помещенията, в които са били настанени, са били идентични – около 5-6 кв.м. с единично легло, санитарен възел, маса и шкаф. Според свидетеля са оставали около 2 кв.м. свободно пространство. Твърди, че той и ищецът са поставяли своите машини върху масите, на които са се хранили, тъй като не са им осигурявани подходящи условия на труд, както и предпазно облекло, маски и ръкавици. Свидетелят сочи, че са работили в затворени помещения, които се отварят само по 1 час, когато са часовете за хранене. Използвали са периода, в който отварят килиите, за да отидат в банята и да измият машината. В някой помещения лишените от свобода са имали лични вентилатори. М.Ж. е работил тази работа в продължение на месеци, но свидетелят не може да каже колко точно. Не са работили заедно с ищеца в едно помещение. Обривът на Ж. е бил от вътрешната страна на едната ръка и по гърдите. Свидетелят твърди, че докторът, който е бил в МЦ е казал на Ж., че трябва да си плати изследванията или лекарствата, но не помни кой точно е бил тогава лекар. Р. също си е заплащал медицински услуги и лекарства. В случай, че в МЦ няма определено лекарство, им издават рецепта и те се свързват с близките си, които им го купуват. Лично е виждал други лишени от свобода да отбягват ищеца, дори самият той му е правил забележка да не се доближава до него.

От показанията на свидетелят Р.В.Б. се установява, че 8 месеца е работил като лекар в Медицинския център към Затвора – Варна, обхващащи по – голямата част от процесния период. Не си спомня ищеца, тъй като на ден през МЦ минават по 10 – 12 човека. Свидетелят сочи, че лишените от свобода отиват в Медицинския център и в коридора пред кабинета влизат един по един, където ги записва надзирател, след което влизат в кабинета. Посочва, че той преглежда всеки затворник, който чака пред кабинета, но не знае каква е процедурата да поискат преглед. Когато някой от лишените от свобода има нужда от лабораторни изследвания се насочва за такива, като го водят със специализирана кола до съответната лаборатория, тази на Окръжна болница или друга. Изборът на лаборатория се прави от лекаря, който също така преценява от какви изследвания има нужда лишения от свобода в конкретния момент. Ако се случи при преглед лекаря да прецени, че няма нужда от лабораторни изследвания, но лишения от свобода да настоява да му се направят, се обръща към Началника на Затвора – Варна, и той преценява за всеки отделен случай. Уведомяването на Началника на затвора става писмено. В кабинета има лице, което подобно на медицинска сестра вписва в дневника кого е прегледал лекарят и какви лекарства му се дават от аптеката. Лекарят диктува диагноза, тогава когато може да формулира такава. Б. сочи, че когато лекарят прецени, че трябва да се направят лабораторни изследвания, лишения от свобода се води на изследване индивидуално, без да се чака да се съберат няколко човека. Всеки ден се правят наркотестове. Не помни ищецът да е ходил при него с оплаквания за обриви и да е искал назначаване на изследвания. Не помни докато е работил в Затвора – Варна да са ходили медицински лица, които да вземат кръв от лишените от свобода за изследвания.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, което да последователни, взаимно допълващи се и безпротиворечиви по отношение на главните подлежащи на доказване факти, и анализирани в съвкупност на налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Нормата на чл. 3 от ЗИНЗС въвежда императив, според който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Втората алинея на същата норма предвижда, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

С оглед заявената претенция в конкретния казус за ищеца М.Л.Ж. е налице правен интерес от водене на исковия процес, предвид факта, че през процесния период е бил лице, лишено от свобода, и е изтърпявал наказанието си в Затвора – Варна. За основателността на претенцията му следва да се установи наличието на всички законово установени материални предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. С оглед така установения период 2021г -2023г, приложими са разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.

Приложимият ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране отговорността на държавата/общината за вредите, причинени на граждани от органите на администрацията при изпълнение на правнорегламентирана административна дейност. За да се ангажира отговорността на държавата в лицето на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на посочената норма: 1). Незаконни действия или бездействия, извършени от длъжностни лица на ответника, в случая - служители и/или длъжностни лица от администрацията на Затвора – Варна, които представляват административна дейност по смисъла на специалните ЗИНЗС и ППЗИНС; 2). Реално претърпяна от ищеца вреда; и 3). Пряка причинно-следствена връзка между незаконните действия/бездействия и вредата.

Съдът в този си състав счита, че в конкретния случай ищецът не е провел дължимото пълно главно доказване на посочените обстоятелства.

Дейността на администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“, и по своя характер представлява административна дейност на орган, комуто специалният ЗИНЗС и ППЗИНЗС, е предоставил административни правомощия. По своя характер, съдържание и начин на осъществяване спрямо изтърпяващите наказанието „лишаване от свобода“ в местата за лишаване от свобода, те са властнически, като лишените от свобода са в положение на подчинение спрямо администрацията, т. е. в отношения на субординация, тъй като в случаите на нарушаване на задълженията им и неспазването на установения ред законът предвижда възможност те да бъдат осъществени и чрез принуда. Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ в затвор от закрит тип, какъвто е Затворът – Варна, е подчинено на целите на наказанията, определени с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Наказателния кодекс, а постигането им съгласно чл. 2 от ЗИНЗС се осъществява чрез контрол върху поведението на осъдените, диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие в зависимост от поведението им, осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве, зачитане правата и достойнството им, както и контрол върху дейността на органите по изпълнение на наказанията при спазване на критериите за публичност, откритост, независимост и взаимодействие с държавни органи, правителствени организации и др. За да бъде уважен искът за вреди с пр. осн. чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва да е извършено нарушение по чл.3 от същия закон, с който е забранено жестокото, нечовешкото и унизителното отношение към лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържане под стража“. Доказателствената тежест за установяване наличието на такова увреждане лежи изцяло върху ищеца, като единствено при установяването му започва да действа оборимата от ответника презумпция по ал.5 на чл.284 от ЗИНЗС относно предположението за настъпили неимуществени вреди.

В настоящия случай съдът не установи извършено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС през релевантния период.

Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел І от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. В чл.129, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти /чл.129, ал.2 от ЗИНЗС/. С нормата на чл.133, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в които, съгласно чл.134, ал.1 от ЗИНЗС, се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Съгласно чл.12 от Наредбата, приемът в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом, като лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател, а прегледът се осъществява от медицинския специалист в срок до 24 часа от вписването. В същият смисъл е и разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗИНЗС. На лишените от свобода се осигуряват необходимите лекарства, а тяхното получаване се удостоверява чрез подпис на лишения от свобода в амбулаторната книга, като при предписване на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, които НЗОК напълно или частично заплаща, директорът на медицинския център уведомява директора на РЗОК и обосновава нуждата от тях. Според чл.137, ал.1 от ЗИНЗС, при несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения, като в този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя.

Във връзка с горното следва да се посочи, че от приобщените по делото доказателства не се установява на М.Л.Ж. да е отказвана своевременна медицинска помощ и медицински прегледи във връзка с оплакванията му за влошено здравословно състояние, изразяващо се в обриви по тялото. Напротив – от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява обратното. От представения от ответника дневник за регистриране на лишените от свобода, нуждаещи се от медицинска помощ, е видно, че на 17.03.2021г. Ж. е регистриран за преглед, при който са му дадени „Беналгин“ – 10 таблетки и „Алергозан“ – 10 таблетки /л. 172/, срещу подпис. На 29.03.2021г. са му дадени „Алергозан“ – 20 таблетки и „Алергозан“ – крем /л.178/. При преглед на 26.05.2021г. са му дадени 2 бр. лекарствени препарата (не се чете) /л.173/, срещу подпис. На 11.06.2021 г. ищецът отново е посетил медицинския център към Затвора – Варна, когато му е извършен преглед /л.174/. Горните писмени доказателства опровергават както свидетелските показания на свидетеля И.Р., така и твърденията на ищеца. Освен това самият ищец в хода по същество сочи, че редовно в Затвора – Варна идват медицински лица, които вземат кръв на лишените от свобода за извършването на лабораторни изследвания. С оглед на изложеното съдът счита за недоказан предявеният иск за бездействие от страна на затворническата администрация за оказване на първична медицинска помощ за конкретното му оплакване.

За да има бездействие от гледна точка на осигуряване на първична медицинска помощ на Ж. във връзка с констатирания обрив по тялото, е необходимо да се установи, че лишеният от свобода обективно има нужда от определени диагностични, лечебни и/или профилактични дейности във връзка с негово обективно здравословно състояние, които медицински дейности да не може да бъдат осъществени в Медицинския център към Затвора – Варна. Такова обективно състояние, сочещо съществуването на основанията по чл. 135, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗИНЗС за изпращане на М.Л.Ж. в лечебно заведение извън мястото за лишаване от свобода, а именно – в МЦ към Затвора – Варна да няма условия за провеждане на необходимото лечение; да се налага лечение на инфекциозно заболяване или да е необходим последващ консултативен медицински преглед или специализирани изследвания за установяване причините за обрива и неговото лечение, в случая не се установява. Липсват доказателства да се приеме, че са били допуснати незаконосъобразни бездействия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи и диагностициране в съответствие с медицинските стандарти и с основните принципи на медицинската помощ. Напротив – както беше посочено по-горе, на лишения от свобода са провеждани множество прегледи, съответно са изписвани необходимите лекарства. Освен това от дневника за регистриране на лишените от свобода нуждаещи се от медицинска помощ – обект: пост №16 по чл. 12 от Наредба №2/2010г. действително се установява, че за процесния период ищецът е поискал да посети медицинския център на: 17.03.2021г., 14.04.2021г., 16.04.2021г., 23.04.2021г., 26.05.2021г., 02.06.2021г., 04.06.2021г., 11.06.2021г., 14.06.2021г., 25.06.2021г., 28.06.2021г., 29.06.2021г. и 30.06.2021 година, но никъде не е отбелязана причината, поради която се иска преглед. Следователно не може да се направи връзка между оплакванията на ищеца за кожен обрив в настоящото производство, и исканията да бъде прегледан на всяка една от тези дати; в тази насока са и показанията на св.И.Р., че освен оплакванията във връзка с обрива, ищецът е имал и други здравословни проблеми в процесния период. Освен това, както бе посочено по-горе, по делото са налице данни, че Ж. е бил преглеждан от лекаря на Медицински център при Затвора – Варна четири пъти през процесния период.

При прегледа от лекаря към МЦ – св.Б., същият е установил единствено леки алергични обриви и е препоръчал ищецът да спре работа с боята, с която е работил (л. 16 от делото). От представените доказателства се установява, че незабавно са предприети действия по спиране на ищеца от работа. Това се потвърждава и от свидетелските показания на И.Р., който сочи, че неколкократно Ж. е прекъсвал работа. Ето защо настоящият състав на съда приема, че не е налице бездействие от страна на затворническата администрация. От представената докладна записка от Н.Г. – ИСДВР на 3-та група се установява, че самият ищец е посочил, че след като е приел лекарствата, изписани му от лекаря, на втория ден е почувствал облекчения и обривът му е започнал да отшумява. От представените писмени доказателства не се установява, нито лекарят да е на насочил Ж. към извършване на лабораторни изследвания във връзка с обрива, и същите да са му били отказани от Началника на Затвора – Варна, нито има данни самият ищец да е поискал извършването на такива изследвания – срещу заплащане, при наличие на изразено несъгласие с диагнозата или лечението, предоставени му в МЦ на Затвора - Варна.

От представените и обсъдени по-горе писмени доказателства се опровергават показанията на свидетеля Р., че от Медицинския център към Затвора – Варна не са предоставяли необходимите лекарства на ищеца, както и че Ж. е воден на лекар едва на шестия път, в който е молил за преглед. Опровергават се свидетелските показания на Р. и в частта, в която свидетелства, че е присъствал при преглед на ищеца, когато са му казали да заплати или лекарствата, или изследванията си. Свидетелят Б. – лекар към МЦ към Затвора – Варна, заявява, че лишените от свобода влизат сами на преглед в кабинета. Показанията на свидетеля И.Р. в частта относно размера на спалните помещения, обитавани от лишените от свобода, наличните мебели и удобства /вентилатори/, са неотносими към предмета на доказване по настоящото дело.

Твърденията на ищеца, че лекарят от МЦ му е отказал да бъде изпратен на лабораторни изследвания, тъй като лабораторията е отказала да работи въобще със Затвора – Варна, останаха недоказани. От медицинската справка, изготвена от д-р Русев – ОПЛ на лишените от свобода, се установява, че МЦ към Затвора – Варна не работи с конкретна лаборатория. Това се подкрепя и от свидетелските показания на д-р Р.Б.. Същият сочи, че лекарят преценява от какви изследвания се нуждае лишеният от свобода и го изпраща в лаборатория, която притежава необходимата апаратура за извършване на изследването. От показанията на свидетеля Б. се опроверга и твърдението на ищеца, че лекарят към МЦ му е казал, че за да го изпрати на изследвания, трябва да изчака да се съберат няколко човека, които да отидат заедно. Б. сочи, че когато установи, че лишен от свобода има нужда от извършване на изследване веднага се завежда за лабораторно изследване.

Представената жалба с рег. № 3984/29.07.2022г., депозирана от М.Ж. до Началника на Затвора – Варна, с която са изложени доводи, че му е отказано извършването на лабораторни изследвания, е подадена след процесният период. Същата е входирана след образуване и на настоящото дело /07.06.2022г./.

В заключение настоящият състав счита, че съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1 от ЗИНЗС, при несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя. По делото липсват доказателства ищецът да се е възползвал от това си право.

В обобщение на гореизложеното съдът в този си състав намира, че в случая не са налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ГД „Изпълнение на наказанията“ по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.284, ал.1 и с чл.3 от ЗИНЗС, което квалифицира така предявеният от Ж. иск против администрацията като недоказан по основание.

Независимо от този изход на спора, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат. Общото тълкуване на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС води до извод, че същите са специални по отношение на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи. Следователно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, въпреки постановения краен резултат (в този смисъл Решение № 924 от 24.07.2020 г. по к.адм.д. № 92 от 2020 г. по описа на Адм. съд – Бургас).

Така мотивиран и на осн.чл.285 от ЗИНЗС и чл.172 ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Л.Ж., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна иск, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с претенция за присъждане на сумата 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода от 17.03.2021г до 11.04.2023г (датата на депозиране на уточняващата искова молба) неимуществени вреди, поради неизпълнение на задължението по чл.128 ал.1 от ЗИНЗС за оказване на първична медицинска помощ, и на това по чл.135 ал.1 от ЗИНЗС за изпращане на ищеца в лечебно заведение извън мястото за лишаване от свобода при наличие на едно от основанията по текста, ведно с дължимите лихви върху сумата, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд – Варна.

Преписи от решението да се връчат на страните.

	Председател: