№ 3
гр. Асеновград , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20205310200718 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0239-000103/15.04.2020 г. на Началника на РУ –
Асеновград – Петър Костадинов Бабугеров на М. И. Т., ЕГН:********** от ***, на
основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл.
123 ал.1 т.3 б.А от ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е останал М. Т. и е депозирал жалба срещу него
пред РС – Асеновград в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно
заседание чрез процесуалния представител – адв. Павлова се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и необосновано, като се отрича извършването на
нарушението и се навеждат твърдения за допуснати при издаването му съществени
нарушения на административно-производствените правила,както и за неправилно
приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълна отмяна на атакуваното
наказателното постановление.
Ответната страна РУ на МВР – Асеновград не взема становище по жалбата.
Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени
в жалбата и в съдебно заседание намери следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
1
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество в
частта която е предмет на разглеждане същата е ОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение от 14.01.2020 г. е било
констатирано, че на 13.12.2019 г. около 01.30 ч. в Община Садово на общински път №
PDV1271, км.5 в посока към с.Катуница, жалбоподателят Т. е управлявал лек автомобил
„Ауди А3“ с рег. № РВ4927КС, като е претърпял ПТП с материални щети, след което е
напуснал местопроизшествието, като не е оказал съдействие на контролните органи за
установяване на вредите от произшествието. За констатираното нарушение в присъствието
на нарушителя му бил съставен АУАН, който той подписал без възражения. Въз основа на
съставения АУАН по-късно било издадено и обжалваното наказателно постановление, с
което на водача Т. за описаното нарушение са наложени горепосочените административни
наказания.
След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията и аргументите
изложени в жалбата, както и в съдебно заседание, съдът провери законосъобразността на
обжалваното НП, при което намери, че същото страда от съществени пороци касаещи
задължителното му съдържание, а извършването на нарушението не е установено по
несъмнен начин.
На първо място в НП липсва пълно описание на вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение и на обстоятелствата, при които то е извършено, така че да се изведат
елементите на неговия обективен състав. Нормата на чл. 123 ал.1 т.3 б.А от ЗДвП, по която
е квалифицирано нарушението въвежда като едно от задълженията на водач на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са
причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. Санкционната разпоредба пък на чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП, към която е
съотнесено описаното нарушение предвижда санкция – глоба в размер от 50 до 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца за водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Анализът на
материално-правната и санкционната разпоредба показва, че настъпването на ПТП е
обективен елемент от така очертания състав на административно нарушение, тъй като само
тогава възниква горното задължение за водача на МПС, т.е. той следва да е участник в ПТП.
Тук за коректност следва да се каже, че понятието „пътнотранспортно произшествие” е
легално дефинирано в пар. 6, т.30 от доп. разпоредби на ЗДвП. Според легалната
дефиниция пътнотранспортно произшествие е такова събитие, възникнало в процеса на
движение на пътно превозно средство, което е предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на ППС, път, пътно съоръжение или други материални щети. Само при наличието
на някоя от алтернативно изброените последици, събитието ще може да се категоризира като
ПТП. В конкретния случай, в описанието в НП, общо е посочено, че в случая са били
причинен материални щети, но по никакъв начин те не са индивидуализирани, в какво се
състоят и по кои ППС, крайпътни съоръжения или други обекти са били причинени.
2
Жалбоподателят оспорва изобщо факта, че са били причинени каквито и да е имуществени
щети. От събраните в съдебното производство доказателства –показанията на
актсъставителя К. и свидетелят М. Т. също не се установява фактът, че при произшествието
са били причинени имуществени вреди. Видно от гласните доказателства, действително
прибирайки се през нощта от работа, жалбоподателят Т. поради гъста мъгла и наличие на
пясък на пътя е напуснал пътното платно и автомобилът му е спрял в крайпътна площ. На
сутринта е бил изтеглен с трактор и прибран на самоход, като по него не е имало повреди.
Няма данни, да са били причинени и щети по пътя или крайпътно съоръжение, за които да е
следвало водачът изобщо да оказва съдействие за установяването им.
От изложените до тук съображения следва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено, тъй като на първо място не
са спазени всички изисквания, императивно посочени в чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, на които
следва да отговаря НП откъм съдържание.
На второ място и по същественото в случая е, че не е установен по несъмнен начин
факта на извършване на нарушението. Видно от субективния състав на нарушението
същото може да се реализира при форма на вината пряк или евентуален умисъл. За да е
налице такъв, следва водачът от субективна страна да съзнава, че е възникнало ПТП, при
което са настъпили имуществени вреди и в което той е участник, който факт поражда и
задълженията му по чл. 123 ал.1 т.3 б.А от ЗДВП, за да може изобщо да му се вмени във
вина неизпълнението на това задължение. Т.е. те са функция на юридически факт –
настъпване на ПТП с имуществени вреди, в което водачът е участник и същият съзнава това
обстоятелство. В конкретния случай, процесното събитие не може да квалифицира като
ПТП, тъй като не се установява настъпване на имуществени вреди, нито някое от другите
квалифициращи обстоятелства, съдържащи се в легалната дефиниция. В тежест на АНО е да
докаже всички обстоятелства във връзка с извършване на нарушението, включително и
относно елементите от обективния и субективния му състав. При това положение следва да
се приеме, че извършването на нарушението не е установено по несъмнен начин, защото не
са доказани всички елементи от неговия обективен и субективен състав, поради което и
съдът намира, че съставът на същото не е реализиран. Затова НП, като необосновано следва
да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед
изхода на делото, такива се дължат само на жалбоподателя. Последният обаче не е направил
искане за присъждане на разноски и не е представил списък по смисъла на чл. 80 от ГПК, до
приключване на последното заседание във въззивната инстанция, поради което и съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Ето защо, мотивиран от горното, и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН ,Съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0239-000103/15.04.2020 г. на Началника на РУ
– Асеновград – Петър Костадинов Бабугеров, с което на М. И. Т., ЕГН: ********** от ***,
на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за
нарушение по чл. 123 ал.1 т.3 б.А от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд
– гр. Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4