СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
04.04.18г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 08.03.18г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 6018/16г. и
констатира следното:
Предявен
е иск от И. Н. против Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумата
100 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/. Претендира се и законната
лихва върху посочената сума, считано от 04.05.12г.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
Срещу
ищеца е било водено наказателно производство /за престъпление по чл. 354а от НК/, което е приключило с прекратително постановление на Прокуратурата от 04.05.12г.
по пр. пр. № 54644/11г. /постановено в хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК/.
Искът
е частично основателен:
Посоченото
обстоятелство – наличието на прекратително постановление на Прокуратурата
/постановено в хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК/ свидетелства, че в
случая е налице принципната предпоставка на чл. 2 от ЗОДОВ, позволяваща да бъде
ангажирана отговорността на държавата /в лицето на Прокуратурата на РБ –
органът по чл. 7 от ЗОДОВ, който е повдигнал процесното обвинение срещу ищеца/.
Принципно
– във всички случаи когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ
пострадалото лице има право на обезщетение /при наличие на която и да било
хипотеза от цитираният законов текст следва да се презумира, че обвиняемият е
претърпял неимуществени вреди/. В тази връзка:
Самото
наказателно преследване по естеството си е дейност, която принципно оказва /презумира се, че оказва/ негативно
въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на обвиняемия, рефлектира
негативно и върху отношенията на последния с неговото семейство, с негови
близки, приятели, колеги. С оглед това – настоящият съдебен състав намира, че
събираните в процеса доказателства досежно търпените от дадено лице
неимуществени вреди могат да бъдат преценявани единствено в контекста на това -
какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това - дали се дължи
обезщетение. Отделно от това – по делото са и събрани доказателства /гласни –
при условията на разпит по делегация/ досежно конкретното измерение на
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
С
оглед това – претенцията следва да бъде уважена до размера на сумата 5 000
лева:
Процесното
обезщетение се определя по размер в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД,
като председателят на състава от една страна съобразява горните принципни
съображения, а от друга отчита и продължителността на наказателното
производство /като цяло/, съответно и конкретните – естество и вид на
претърпените неимуществени вреди /удостоверени от показанията на разпитания
свидетел/. Съдът отчита също и наличието на доказателства, които удостоверяват,
че в рамките на наказателното производство спрямо ищеца е била приведена в
изпълнение мярка за неотклонение „задържане под стража” /която мярка, предвид
своето естество – действително оказва, презумира се, че оказва - сериозно негативно
въздействие върху психиката, евентуално и физиката на съответното лице/. Председателят
на състава съобразява и периода на действие на тази мярка.
Процесното
обезщетение обаче следва да бъде редуцирано до размера на горната сума предвид
/единствено/ представените по делото писмени доказателства, които
удостоверяват, че ищецът е бил осъждан многократно /с ефективни наказания/ в
рамките на други наказателни производства. Този факт /сам по себе си/ не може
да обоснове отхвърляне на иска по чл. 2 от ЗОДОВ. Същият обаче е пряко относим
към /и следва да бъде съобразен при/ определяне на размера на обезщетението.
При липса на доказателства от посоченото естество – претенцията би била уважена
в значително по-висок размер.
На
ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху горната главница за
периода след 04.05.12г. /когато е постановено процесното прекратително
постановление на Прокуратурата/.
При
постановяване на настоящото решение председателят на състава съобразява и ТР
№3/05г. на ОСГК на ВКС.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
П. на Р. Б. да плати на И.М.Н. ЕГН ********** сумата 5 000 лева /обезщетение за
неимуществени/ - на основание чл. 2 от ЗОДОВ; законната лихва върху тази сума
от 04.05.12г. до цялостното им изплащане и 2 лева – съдебни разноски
/съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 5 000 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: