О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….. / ……………….. 2020 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28 май 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно частно гражданско
дело № 979 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба на О.П.Д. и О.Н.Д. чрез адвокат П.С. против определение
№ 3102 от 21.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 14338 по описа за 2018
г. на тридесети състав на Районен съд - Варна, с което е оставено без уважение искането
на частните жалбоподатели да бъде конституиран като трето лице-помагач на
страната на ответниците С.З.Б..
В частната
жалба се излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно, като се
навеждат съображения, че правният интерес на Димитрови от привличането на С.Б.
като трето лице-помагач произтича от качеството му на праводател
на ответниците /частни жалбоподатели/ по сключения
между тях договор за покупко-продажба на процесния
имот. Възможността за евентуалното съдебно отстраняване на ответниците
налага праводателят им да бъде обвързан в отношенията
с тях със задължителната сила на мотивите съгласно член 219, алинея 2,
изречение първо от ГПК, като участието на Б. като ответник по делото не отменя
правния интерес от привличането му. Иска се отмяна на определението на районния
съд и да се допусне привличането С.З.Б. като трето лице-помагач на страната на ответниците.
В срока по член 276, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор от С.З.Б. чрез
адвокат Б.Д., конституиран като ответник, в който същият намират, че частната
жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Излага,
че няма как да участва в производството и като ответник, и като трето
лице-помагач, а ищецът като господар на процеса е този, който определя спрямо
кого да насочи иска си.
В срока по член 276, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор от ищците Я.С.Г.
и Н.С.К. чрез адвокат Д.А., в който се излагат съображения за неоснователност
на частната жалба, а именно: С.Б. е конституиран като ответник по иска и в
исковата молба са направени твърдения относно правото му на собственост върху процесния имот, както и такива, че частните жалбоподатели
като правоприемници на Б. не са станали собственици, доколкото и той не е бил,
то при евентуално положително произнасяне по така предявените искове решението
ще обвърже със сила на пресъдено нещо всички ответници.
Настоящият състав на
Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и
прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Я.С.Г. и Н.С.К.
срещу С.З.Б., с която са предявени в условията на обективно и субективно
съединяване на искове с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК, както
следва:
1/ за приемане за установено между страните, че ответникът С.З.Б. не е
собственик на реална част от имот № 100.129 по ПНИ на част от СО „Терасите“, одобрен със заповед
№ РД-13-7706-3 76 от 07.10.2013 г. с площ на тази реална част от 624 кв.м, разположена в
северната част на имота, защрихована в червен цвят на представената скица, при
граници на реалната част: север - път № 100.521, запад - имот № 100.128, изток
- имот № 100.130 и юг - останалата част от имот № 100.129;
2/ в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ответникът е придобил
на правно основание описания недвижим имот /дворно място с площ от 1 000 кв.м, находящо се в СО „Терасите“, местност „Михлюза“,
землището на село Аксаково, съставляващо ПИ №129 по КП на местност „Михлюза“ от 1990 г., при граници: път, ПИ № 130, ПИ № 128 и дере, и същият е
идентичен с процесния имот, да приеме за установено
между страните, че ответникът С.З.Б. не е собственик на описаната по-горе
реална част от имот № 100.129.
В постъпилия отговор от ответника С.З.Б. се излага, че последният е
продал процесния имот на 30.07.2018 г. на О.Н.Д., за
което е представя нотариален акт.
С уточняваща молба ищците са насочили исковете си и срещу твърдените преобретатели на процесния имот –
О.Н.Д. и съпругата му О.П.Д..
Последните са поискали на основание член 219 от ГПК като техен помагач да
бъде привлечен ответника С.З.Б., като обосновават интереса си с
обстоятелството, че същият е техен праводател по
договор за продажба и необходимостта същият да бъде обвързан с установителното действие на мотивите.
Привличането на трето лице като подпомагаща страна по почин на една от
главните страни по делото е средство за защита и право на привличащата страна.
Чрез него тя цели да улесни защитата си и същевременно да подчини привлеченото
лице по силата на мотивите съгласно разпоредбата на член 223, алинея 2 от ГПК,
за да обезпечи своето правно положение в един следващ процес, воден между нея и
привлеченото лице. За да бъде допустимо привличане от една страна е необходимо
привличащата страна да има интерес от привличането, който е налице тогава,
когато привличаното лице би могло да встъпи и по своя инициатива като
подпомагаща страна.
В конкретния случай лицето, което се иска да бъде привлечено от ответниците като помагач, вече е конституирано като
ответник по исковете.
Съгласно тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на Върховен касационен
съд, постановено по тълк.д.№ 4/2014 г. на ОСГК
действителният собственик има правен интерес да установи правото си на
собственост и срещу праводателя на ответника, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне
на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на
действителния собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя
на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си
осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира
сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост. Обстоятелството, че в този случай приобретателят
на чуждата вещ няма да има възможност да поиска конституиране на прехвърлителя като трето лице-помагач по делото и съответно
по този начин няма да може да го обвърже от силата на пресъдено
нещо на съдебното решение спрямо ищеца и задължителната сила на мотивите на
решението спрямо себе си не означава, че конституирането на прехвърлителя
като ответник по иска наред с приобретателя ще
препятства или затрудни възможността за осъществяване на правата на приобретателя при съдебното отстранение /евикцията/ на имота. Това е така, тъй като на първо място,
правните последици на решението по предявения иск за собственост за прехвърлителя на чужда вещ спрямо ищеца по делото -
действителен собственик на тази вещ - са едни и същи, независимо дали прехвърлителят е участвал в делото като ответник или като
трето лице-помагач на страната на ответника. В първия случай между ищеца и прехвърлителя като ответник по делото ще е налице сила на пресъдено нещо на установеното със съдебното решение - член 298,
алинея 1 от ГПК. Във втория случай между ищеца и прехвърлителя
като трето лице-помагач на страната на ответника постановеното решение ще има установително действие - член 223,
алинея 1 от ГПК, което по съществото си също е сила на пресъдено нещо. На второ място, конституирането на прехвърлителя на чуждата вещ като ответник по делото, а не
като трето лице-помагач на страната на ответника-приобретател
по сделката, няма по никакъв начин да препятства осъществяването на правата на приобретателя по евикцията,
независимо че в този случай съдебното решение няма да има нито сила на пресъдено нещо между прехвърлителя
и преобретателя на вещта, нито обвързваща сила на
мотивите. Съгласно член 191, алинея 2 от ЗЗД продавачът не отговаря за съдебното
отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало
достатъчно основание за отхвърляне на иска. Разпоредбата изключва отговорността
на продавача за съдебното отстранение на купувача на чужда вещ при наличието на
две кумулативно дадени предпоставки: неучастие на продавача като страна по
делото, образувано от действителния собственик, и незаявяване по това дело на
основания, които биха могли да доведат до отхвърляне на иска. Затова без правно
значение за отговорността на продавача на чужда вещ за евикция
по тези възражения би било дали продавачът е участвал в делото за собственост
като ответник или като трето лице-помагач на купувача на вещта.
Поради изложените мотиви то атакуваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед
гореизложеното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3102 от 21.02.2020 г.,
постановено по гражданско дело № 14338 по описа за 2018 г. на тридесети състав
на Районен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.