Решение по дело №1259/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Д.А.А. с ЛНЧ **********, гражданка на С., с посочен по делото адрес: РПЦ Харманли, гр. Харманли, ж.к. „Дружба“ №23, действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Н. А. А., родена на ***г., ЛНЧ ********** и М. А. А., роден на ***г., ЛНЧ **********, против Решение № 16683/06.11.2023г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че Турция била трета сигурна държава за оспорващите. Съгласно §1 т.9 б.“г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, за да се приеме, че спрямо чужденците Турция е трета сигурна държава, то в Турция следвало да съществува възможност да поискат предоставянето на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползват от международна закрила. В жалбата се коментира законодателството на Турция спрямо търсещите убежище лица и се сочи, че сирийците, влезли масово в Турция, първоначално получили статут на „посетители“ и впоследствие статут на временна закрила, без обаче да имат правото да подадат молба за статут на бежанец. Целта била да се гарантира, че те ще останат в Турция само докато трае военният конфликт в С. и ще се върнат там, когато ситуацията се подобри. Освен това, що се отнасяло до определянето на Турция за „сигурна трета страна“, възниквали въпроси и по отношение на спазването на принципа на забрана за връщане, залегнал в чл.33 параграф 1 от Женевската конвенция, чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и чл.3 параграф 2 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне. Навеждат се доводи, че няма гаранции за това, че принципът на забрана за връщане се спазва ефективно. Турция принудително изселвала от собствената си територия сирийски граждани, най-вече араби, за да ги засели в районите на С., където преди това живеели сирийски кюрди. С оглед гореизложеното се моли съдът да отмени оспореното решение със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадени чрез СДВНЧ – Любимец към Дирекция „Миграция“ с вх.№105450-3486/23.05.2023 г. (под име Д.А. А. (от С., Н. А. А. и А. А. А. от С.) и подадена чрез РПЦ – гр. Харманли с вх.№1899/29.05.2023 г., заведени в ДАБ с рег.№УП 27483/29.05.2023 г., Д.А.А. от С. е поискала закрила от Република България за себе си и за малолетните си деца. Тъй като чужденката не разполагала с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП 27483/29.05.2023г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Д. (собствено име) А. (фамилно име) А. (бащино име), гражданка на С., родена на ***г. в С.,*, омъжена, придружавана от малолетните си деца Н. А. А., родена на ***г. в С., *, гражданство С. и М. А. А., роден на ***г. в Турция, гражданство С..

Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП 27483/29.05.2023 г. като Д. (собствено име) А. (фамилно име) А. (бащино име), гражданство С., етническа принадлежност арабин, родена на *** г. в С., *, с постоянен адрес в С., *, професия домакиня, образование начално, религия мюсюлманин,сунит, омъжена, без документи за самоличност. В регистрационния лист са посочени индивидуализиращи данни и по отношение на съпруга на чуждата гражданка – А. А. С., роден на ***г., както и по отношение на малолетните деца Н. А. А., родена на ***г. и М. А. А., роден на ***г., като за всички е посочено местонахождение РПЦ – Харманли.

С писмо (л. 64) на Началник отдел „ПМЗД“ РПЦ – Харманли, на основание чл.15 ал.4 от Закон за закрила на детето се уведомява Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Харманли, както и Председател на Държавна агенция за закрила на детето, за подадената молба за международна закрила с вх. №1899/29.05.2023г. и регистрирането на чужденците от длъжностно лице на ДАБ при МС, като на основание чл.64 от ЗУБ, във връзка с чл.15 ал.6 от Закон за закрила на детето е поискано съдействие до приключването на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури да се определи социален работник, който да действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на децата и именно в това си качество да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на децата. В писмото е посочено също, че интервюто с майката на децата ще бъде проведено на 12.06.2023г. в РПЦ – Харманли.

Липсват данни дали писмото е получено от адресата си.

С Д.А.А., ЛНЧ **********, е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП 27483/12.06.2023 г. В интервюто чужденката е заявила, че е родена на ***г*** * и там живяла до 2017 година и след това отишла в Турция. В Ракка имало училище, имало болница. В селото нямало болница, имало клиника, имало няколко училища. В селото живеели кюрди, араби, мюсюлмани. Заявила, че има само сирийско гражданство. Имала само семейна книжка на родителите си, нямала никакви документи издадени. Детето, родено в С., нямало акт за раждане, а детето, родено в Турция имало и акт за раждане, освен кимлика. Относно това какви права предоставяли документите, издадени от Турция за нея и децата, чужденката обяснила, че имали право легално да пребивават в Турция, голямото дете посещавало безплатно училището, но за малкото дете заплащали такса. Живеели в апартамент под наем в *. Избирала да посещава частни болници и си заплащали таксите. Заявила, че е завършила шести клас в училището на селото си. Работила като помощник-физиотерапевт четири месеца в *, през 2017 година, преди да отиде в Турция. Получавала възнаграждението си в сирийски лири. Заявила, че е омъжена от 2014 година, с религиозен брак, съпругът ѝ се казва Арафат Алхусейн, имат две деца – *, родена на ***г. в *, С. и * – роден на ***г. в *, Турция. На въпроса, относно това, че при задържането си заявила, че придружава и *, роден през * година, дали и той е неин роднина, отговорила, че той е син на брата на съпруга ѝ. Родителите му се намирали в Турция, в *. Там били от две години. Освен семейството си, нямала други близки на територията на ЕС. Посочила, че баща ѝ починал, а майка ѝ, брат ѝ * и сестрите ѝ * и * се намират в *. Брат ѝ * се намира в Турция, град *, а сестра ѝ * е в *. Заявила, че е *. Относно религията си посочила, че е *. Напуснала С. през 2017 година нелегално и влязла в Турция, заедно със съпруга си и едното дете. Установили се в град Орфа. Отишли, регистрирали се и получили документи. На 12.05.2023г. влезли в България нелегално, укрити в камион. В района на град Харманли били задържани. На въпроса защо напуснала Турция, отговорила, че след земетресението от тази година се преместили да живеят в лагер, в Орфа. Стените на апартамента се напукали и турците, и те живеели в лагера. Лагерът се намирал в самия град Орфа. Голямото дете посещавало училище само шест месеца. Напуснали С. заради войната. Воювали кюрди, редовната армия, групировката ДАЕШ. Относно обстановката в района на Ракка, преди да го напуснат, разказала, че положението било зле. Имало сражения между редовната и свободната армия. Тогава свободната армия контролирала * и жените трябвало да ходят облечени както повелява мюсюлманската религия. Не членувала в партии нито в С., нито в Турция. Не била арестувана никъде. Не била осъждана и нямало заведени съдебни дела срещу нея никъде. Не е имала проблеми с властите в С.. Не е имала проблеми и с властите в Турция, като пояснява, че не е била принуждавана да се връща в С.. Заявила, че не е била жертва на насилие и не е имало заплахи към нея, но турските деца закачали сирийските деца. Не се оплакала в полицията. Насим посещавала училище от три години. Две години била в детска градина и сега завършила първи клас. * не посещавал училище, не го приемали в училище. Заявила, че не е имала проблеми като арабка. Не е имала проблеми във връзка с изповядваната от нея религия. Заявила, че не иска да се връща в С., нямало хубав живот в С.. Искала закрила за себе си и за децата си.

На 11.08.2023г. с чужденката е проведено второ интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП 27483/11.08.2023 г. В интервюто разказала, че напуснала С. през 2017 година заедно със съпруга си и децата и отишли в Турция. Установили се в град *. Две седмици живели при близки, след това си взели квартира, под наем, като чужденката не работела в Турция, съпругът ѝ работел. Получили турски кимлици. С кимлика ходела в болницата, за да роди второто дете. Преди да завърши първи клас голямото дете, тръгнали за България. Малкото дете посещавало градина преди земетресението. Когато станало земетресението, отишли да живеят на палатка. Малкото дете било родено в град *, Турция. Заявила, че има акт за раждане на детето, който ще представи след интервюто. Искала тук да получи закрила, защото в Турция ставали земетресения.

Протоколът от проведените интервюта е подписан от чужденката, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач.

С Писмо рег. №УП 27483/02.06.2023г. на ДАБ, Началник отдел „ПМЗД“ при РПЦ – Харманли, ДАБ при МС е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. №М-12901/26.07.2023г. (рег. №УП 27483/03.08.2023г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Представено е становище рег. № УП 27483/18.09.2023г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, с което се предлага на чужденката и на малолетните ѝ деца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение №16683/06.11.2023г., Председателят на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Д.А.А. и на малолетните й деца Н. А. А. и М. А. А..

На 16.11.2023г. решението е връчено на жалбоподателката срещу подпис, последната е запозната с неговото съдържание на език, който разбира и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 17.11.2023г.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденката има проведени две интервюта, отразени в нарочен протокол, като интервютата са проведени в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея, включително са налице и данни, че съдържанието на протоколите също е прочетено на интервюираната в присъствието на преводача и на разбираемия за нея език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката и малолетните ѝ деца.

Наред с горното, съдът намира за необходимо да отбележи, че видно от представените по делото доказателства, процедурата пред административния орган не е надлежно проведена.

Чл.6а от ЗУБ изрично предвижда, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като е посочено също, че преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. По смисъла на §1 т.11 от ДР на ЗУБ, „най-добрият интерес на детето“ е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето.

Съгласно §1 т.5 от ДР на Закон за закрила на детето, „най-добър интерес на детето“ е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Систематичното място на разпоредбата на чл.6а от ЗУБ – в Глава първа, Общи положения, води до извод, че същата намира приложение към всички уредени в закона производства. Тълкувана логически, нормата задължава органите, които се разпореждат с права и интереси на деца, да спазват и стриктно да изпълняват императивните норми на Закон за закрила на детето, което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила.

Чл.15 ал.1 от Закон за закрила на детето предвижда задължително изслушване на детето във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат негови права или интереси, при условие, че то е навършило 10-годишна възраст и това не би навредило на неговите интереси. В ал.2 се посочва, че когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие, като решението за изслушване се мотивира. От разпоредбата на чл.15 ал.4 от Закон за закрила на детето е видно, че на изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист, като в ал.5 е регламентирано, че съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето. В чл.15 ал.6 от Закон за закрила на детето изрично се сочи, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.

В конкретния случай съдът приема, че административният орган следва не само формално да предприеме изпълнението на разпоредбите на Закон за закрила на детето, но и да обоснове актовете си по отношение на представените доказателства от специализираните органи на закрила на детето.

Действително, по делото е представено писмо (л.64) на Началник отдел „ПМЗД“ РПЦ – Харманли , с което се уведомява Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Харманли, както и Председател на Държавна агенция за закрила на детето, за подадената молба за международна закрила и регистрирането на чужденците в ДАБ при МС, като е поискано да се определи социален работник, който да действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на децата и именно в това си качество да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на децата. Но не са представени никакви доказателства дали писмото е получено от адресата си и съответно - че същият е уведомен за образуваното производство. Дори и да се приеме обаче, че е налице надлежно уведомяване, това не е достатъчно, за да се приеме, че е налице изпълнение на законовите изисквания, посочени в чл.15 ал.6 от Закон за закрила на детето, доколкото в случая в административното производство не е определен, съответно при провеждане на интервютата не е присъствал социален работник, не е изразено становище от представител на съответната Дирекция „Социално подпомагане“, нито е представен социален доклад. Така в конкретната хипотеза процедурата по чл.15 от Закон за закрила на детето не е спазена. С Д.А.А. действително са проведени две интервюта, но на нито едно от тях не е присъствал социален работник, а както вече се посочи, липсва и изразено становище или представен доклад от представител на съответната дирекция "Социално подпомагане". Настоящата инстанция намира, че това нарушение е съществено и обуславя незаконосъобразността на постановения акт. Цитираната норма е императивна и въвежда изисквания, които следва да се спазят във всяко едно производство.

В тази насока е и практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена в Решение №4747 от 04.05.2023г. по адм. д. №2532/2023г., IV о.; Решение №4313 от 24.04.2023г. по адм. д. №782/2023г., IV о. и др.

Не е извършена и необходимата преценка, съобразно изискванията на § 1, т. 5 от ДР на Закон за закрила на детето. Следва да се има предвид, че децата директно се причисляват към категорията на уязвимите лица по смисъла на чл. 30а ЗУБ, вр. §1 т.17 от ДР на ЗУБ, и административният орган е бил длъжен да отчете това специфично положение. В обжалваното решение действително е прието, че при произнасяне по молбата за международна закрила следва да се съобрази и принципът за висшия интерес на децата, но съдът, след преглед на изложените в тази насока съображения счита, че в случая административният орган е подходил по-скоро формално и не е изпълнил в пълнота и цялост задълженията си по цитираните по-горе разпоредби, а е следвало преценката на ответника относно децата да е подробно мотивирана.

Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателката и на малолетните й деца, както и до неизясняване в пълнота на всички релевантни по смисъла на чл. 35 от АПК обстоятелства.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение на Председателя на ДАБ следва да се отмени, а преписката – да се върне за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. При издаване на новото решение, при извършване на преценка дали конкретната молба за закрила е основателна или не, административният орган следва да уведоми компетентната Дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на децата за осигуряване на социален работник, който да участва при провеждането на административното производство, да разясни надлежно всички права на жалбоподателката и на малолетните й деца.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл.173 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 16683/06.11.2023г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което се отказва предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Д.А.А. и на малолетните й деца Н. А. А. и М. А. А..

ВРЪЩА делото като преписка за ново произнасяне от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: