№ 54
гр. Перник, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720105507 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Л. Г. срещу Р. В. С.. В
исковата молба се твърди, че страните са родители на малолетното дете В.Р.В... Твърди
се, че двамата родители са във фактическа раздяла от 2019 г., като ответникът не
подпомага финансово детето. Твърди, че през последните три години бащата е виждал
детето само два пъти.
Твърди, че самостоятелно полага грижи за детето, както и за другите си две деца,
като им осигурява всичко необходимо с оглед тяхната възраст и нужди.
При горните фактически твърдения се иска упражняването на родителските
права да бъде предоставено на Е. Л. Г., с определяне местожителството на децата на
нейния адрес, определяне на режим на лични отношения между детето и ответника с
първоначален адаптационен период, както и същият да бъде осъден да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 178,00 лева месечно до настъпване на причина
променяща или прекратяваща това му задължение, считано от депозиране на исковата
молба, ведно със законна лихва при забава на плащанията, както и за минал период от
20.10.2021 г., до 19.10.2022 г. в размер на 178,00 лева за всеки един от дванадесетте
месеца.
Моли съдът да постанови привременни мерки със същите искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е оспорила предявените искове.
Твърди, че причина за раздялата е Е. Л. Г., която го е напуснала. Твърди, че е
осигурявал средства, че е купувал подаръци, както и че Е. Л. Г. е осуетявала срещите
му с детето. Също желае постановяване на привременни мерки. Счита, че не следва да
заплаща издръжка за минал период.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли иска за минал период.
В съдебно заседание страните поддържат заявените претенции така, както са
предявени.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
1
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а същото се установява и от представените писмени
доказателства, че от съвместното съжителство на Е. Г. и Р. С. е родено детето В.Р.В..,
ЕГН **********. Не се спори, че основно грижи за детето полага майка му, както и че
бащата следва да заплаща издръжка за бъдещ период. Спорен е единствено въпросът за
присъждане на издръжка за минал период, дължима от бащата.
По делото е депозиран и приет социален доклад, от който се установява, че
детето живее при майка си, като за неговото отглеждане са осигурени добри условия,
като майката е подпомагана в отглеждането на това дете и другите две от нейните
родители и сегашния съжител. В социалния доклад се сочи, че майката разполага с
необходимия родителски капацитет, като адекватно задоволява жизнените и
емоционалните нужди на детето. Посочено е още, че връзката между бащата и детето е
нарушена, което се дължи на липса на комуникация между тях – данни за което са
събрани от майката.
От разпита на свид. Д.Л.В. – майка на ищеца, и баба на детето, се потвърждава,
че то живее в дома на майка си и новия съжител. Заявява, че ответникът е купувал
подаръци за детето както и лакомства, но категорично отрича да е давал ежемесечна
издръжка. Сочи, че докато детето е било малко ищцата е ограничавала срещите на
детето с баща му, но след като е навършило три години затруднения не е създавала, но
бащата не е проявявал интерес.
Съгласно данните, събрани от разпита на свид. С.П.С – след раздялата, бащата
многократно е правил опити да осъществи контакт с детето, вкл. в негово присъствие,
но е бил ограничаван. Последния от тези опити сочи, че е бил преди една година,
когато бащата подарил детско колело на детето. Сочи, че причината за раздора в
отношенията между родителите е, че майката е заживяла с друг мъж и непостигане на
съгласие по въпроса дали детето да пътува до Република Германия. Заявява, че
ответникът е давал издръжка (50-60 лева) преди около година чрез трети лица.
Част от тези данни се потвърждават от обясненията на ищцата, но относно
издръжка категорично отрича да е давана.
Ответникът е заявил, че многократно е искал да види детето, но не е получил
възможност за това.
При така установената фактическа рамка, съдът прави следните правни
изводи.
По исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 СК:
Искът по чл. 127, ал. 2 СК е единствен правен способ за разрешение на
разногласията между родителите, които не са в брак и живеят разделени, относно
упражняването на родителските права. В това производство, което по своя характер
представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът се ръководи
единствено от висшия интерес на детето. Предмет на доказване са твърдените от
страните факти от живота на родителите и отношенията им с детето, че всеки от тях е
по-пригодният родител да упражнява родителските права и, че това е в интерес на
детето.
Както бе посочено, в конкретния случай не се спори, че родителските права
следва да се упражняват от майката, като и двете страни апелират към съда да определи
подходящ режим на лични отношения с бащата. В унисон с така изразеното от
страните становище, съдът приема, че майката е родителят, който следва да упражнява
родителските права. Установи се, че от самото раждане на детето основните грижи са
били полагани именно от нея, хигиенните и битовите условия за отглеждане, с които тя
2
разполага, са по-благоприятни и съобразени с неговата потребности, като тя разполага
с необходимите финансови ресурси и емоционална ангажираност, за да му предоставя
ежедневни материални и духовни грижи. Детето се намира във възраст, в която от
съществено значение е изграждането на правила и наличието на авторитетна фигура,
която му оказва необходимата емоционална подкрепа.
Същевременно пълноценните контакти с баща му биха съдействали за
изграждане на връзка баща – син и допринесли за придобиването на самостоятелност.
Тези срещи обаче следва да бъдат с първоначален адаптационен период, доколкото в
социалния доклад се сочи, че връзката между бащата и детето е нарушена. На страните
е дадена възможност да представят на съда примерен режим на лични
взаимоотношения, което те са сторили. Съдът ще се съобрази с желанието на страните,
но същевременно търсейки баланс и в интерес на детето първоначално определения
режим следва да е с по кратки интервали, именно с цел възобновяване връзката между
детето и баща му.
По исковете с правно основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК.
С оглед изхода на спора по главния, обуславящ иск относно упражняването на
родителските права, основателни се явяват и обусловените искове за определяне и
заплащане на издръжка /включително и за минал период/, поради което същите следва
да бъдат уважени. Това е така, защото по силата на императивната правна норма,
уредена в чл. 143 СК, родителят има право и е задължен да полага грижи за
нормалното физическо, психическо и нравствено развитие на ненавършилото
пълнолетие свое дете. Чл. 142, ал. 1 СК установява два критерия, съобразно които се
определя размерът на дължимата издръжка – 1) нуждите на детето и 2) възможността
на родителя да я предоставя, като той не може да се освободи от изпълнението на това
правно задължение независимо от доходите, имуществото, здравословното състояние и
работоспособност, в случай че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца.
Според практиката на ВКС нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния
случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация.
Съгласно критерия, установен в чл. 142, ал. 2 СК, минималният размер на
издръжката не може да бъде под една четвърт от размера на минималната работна
заплата за страната, в процесния случай – не по-малко от 195,00 лева при МРЗ от
780,00 лева за 2023 г. При съобразяване на обективни икономически показатели –
размера на МРЗ, както и общия разход за непълнолетен член от домакинство, съгласно
данни на НСИ, като се вземе предвид възможния реализиран от бащата доход (поне
минимална работна заплата) и липсата на данни за алиментни задължения, които
последният да има към трети лица, както и с оглед възрастта на детето, за осигуряване
нуждите му от подходящо облекло, храна, хигиенни принадлежности, при условията
на чл. 162 ГПК съдът намира, че минимално необходимите средства за издръжка за
детето възлизат на 280,00 лв.
Издръжката на невършилите пълнолетие деца е дължима от всеки от родителите,
независимо при кого от тях живее детето. В този смисъл задължение да посрещат
ежемесечните разходи на малолетното дете е неговия баща, така и майка. Предвид
обстоятелството, че детето живее при своята майка, както и, че именно тя полага
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, съдът намира, че като
отглеждащ родител майката следва да поеме по-малък дял от издръжката в пари, с
оглед ежедневно полаганите от нея грижи в натура при съвместното живеене с детето и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето на
3
двамата родители, а именно сумата от 100,00 лв. Останалата част от издръжката в
размер на 180,00 лв. следва да бъде възложена върху бащата, като се определи такава в
размер на 178,00 лева, доколко с оглед диапозитивното начало съдът не може да
присъди повече от заявеното. Съдът счита, че този размер на издръжка не би създал
затруднения в посрещането ѝ от ищеца.
Основателна е и претенцията за минал период, тъй като по делото не се установи
безспорно бащата да е давал издръжка. Вярно е, че са правени подаръци, но това е
морален дълг за родителя, което не би следвало да се взема предвид при определяне на
издръжката за минал или бъдещ период. Дори да се приеме, че бащата е предал сума в
размер на „50-60 лева преди около година чрез трети лица“, в която насока са
показанията на свидетеля С., то тези средства по никакъв начин не погасяват
задължението му за заплащане на издръжка за минал период. Съдът дава пълна вяра на
показанията на свидетелите, преценени съгласно чл. 172 ГПК, но тези на свидетеля С.
не опровергават твърденията, подкрепени с показанията на свидетеля В., че средства в
размер на съответно дължимата издръжка не са осигурявани от бащата.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има ищецът, но същият е получил
безплатна правна помощ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Районен съд Перник сумата от 85,44 лева по иска за издръжка за минал период и
256,32 лева по иска за издръжка, представляваща дължимата държавна такса по
делото, определена като 4 % от размера на присъдената издръжка за тригодишен
период.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде поставено предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските
права върху детето В.Р.В.. ЕГН ********** на майката Е. Л. Г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК местоживеенето на детето В.Р.В..
при майката Е. Л. Г. на адрес *******
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 8, т. 2, вр. ал. 2 СК
режим на лични контакти между бащата Р. В. С., ЕГН ********** и детето В.Р.В.. ЕГН
********** както следва:
През първите шест месеца, след влизане на решението в сила, Р. В. С. има
право да взима детето всяка първа и трета събота, както и всяка втора и четвърта
неделя от месеца в часовия диапазон от 10:00 до 17:00 часа без преспиване
След изтичане този период, Р. В. С. има право да взима детето всяка втора и
четвърта събота и неделя с преспиване на от 10:00 ч. в събота до 17:00 в неделя.
Р. В. С. има право да взима детето петнадесет календарни дни през лятото,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и на рождения ден на
бащата – ****
4
Личните празници на детето се осъществяват в присъствието на двамата
родители, ако те желаят.
Официално обявените почивни дни за празниците Коледа и Великден - всяка
четна календарна година детето ще прекарва с преспиване при бащата за Великден, а
всяка нечетна календарна година детето ще прекарва с преспиване при бащата за
Коледа;
Р. В. С. е длъжен да взема и връща детето от и на адрес *******в часовете
съгласно определения режим на лични отношения.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК Р. В. С., ЕГН ********** да заплаща
на малолетното си дете В.Р.В.. ЕГН **********, ежемесечна издръжка по 178,00 лева
месечно, чрез майката и законен представител Е. Л. Г., считано от датата на подаване
на исковата молба – 20.10.2022 г. до настъпване на причина променяща или
прекратяваща това му задължение, ведно със законна лихва при забава на плащанията
до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК Р. В. С., ЕГН ********** да заплати на
малолетното си дете В.Р.В.. ЕГН ********** издръжка за минал период от 20.10.2021
г. до 19.10.2022 г. в размер на 2136,00 лева, чрез майката и законен представител Е. Л.
Г., ведно със законна лихва от влизане на решението в сила до окончателно изплащане
на задължението.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Р. В. С. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Перник държавна такса върху
издръжката в размер 341,76 лева, както и 5,00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник, а в частта, в която е постановено
предварително изпълнение - в едноседмичен срок пред същия въззивен съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5