№ 310
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000501309 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 17.02.25г. /с участието на секретаря Милкова/ въззивно
гражданско дело № 1309/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-16 състав от 19.03.24г. по г.д. № 13270/21г. са уважени /изцяло: за
сума в размер на 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва
върху тази главница за периода след 02.08.18г./ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД във връзка с
чл. 378, ал. 4, изр. 2-ро от КЗ на М. Т. против „Дженерали Застраховане“ АД.
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от „Дженерали Застраховане“ АД.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред двете съдебни инстанции/ доказателства
/писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията –
възраженията на страните/ удостоверяват, че:
Ответникът /в качеството си на застраховател по з-ка „ГО“ на В. РА. – причинил ПТП-е
на 24.02.17г./ е изплатил на ищеца /като пострадал от инцидента/ обезщетение за неимуществени
вреди.
Ищецът поддържа, че е претърпял /при условията на „ексцес“ – по смисъла на чл. 378,
ал. 4, изр. 2-ро от КЗ/ допълнителни неимуществени вреди /следствие от същото ПТП-е/. С оглед
това: М. Т. претендира да бъде ангажирана имуществената отговорност на „Дженерали
Застраховане“ АД /при условията на чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 378, ал. 4, изр. 2-
ро от КЗ/ до размера на сумите /главница и законна лихва/ конкретизирани в диспозитива на
1
първоинстанционното решение.
Жалбата е неоснователна /атакуваното решение е постановено в съответствие със
закона, съдебната практика и доказателствения материал/:
Съдържанието на въззивната жалба /преценено в контекста на правилата по чл. 266 от
ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че към момента /на този етап от процеса/ е спорно
единствено обстоятелството – налице ли е „ексцес“ /по смисъла на чл. 378, ал. 4, изр. 2-ро от КЗ/.
Във въззивната жалба не се съдържат конкретни доводи относно хипотезата по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
/каквото възражение е било заявено и поддържано от застрахователя в хода на
първоинстанционното производство/ и относно размера на присъденото от СГС обезщетение
/преценен в контекста на постановката по чл. 52 от ЗЗД/.
В тази връзка /предвид изложеното – досежно посоченото спорно обстоятелство/:
В процеса не се спори /този факт се явява и надлежно установен с всички събрани по
делото доказателства: писмени, гласни и експертни; в това число и подробните обяснения на
вещите лица от съдебните заседания/, че: в момента на ПТП-е ищецът е получил травма в областта
на главата.
В контекста на този доказан факт:
Относно наличието на релевантната за спора причинно-следствена връзка /между ПТП-
е и процесното заболяване - епилепсия/:
Вещите лица /и от двете експертизи; в такава насока са и събраните по делото
свидетелски показания/ констатират /установяват/, че: такъв вид инцидент /и такава травма/
принципно могат да предизвикат поява на заболяването „епилепсия“, че липсват обективни
/медицински/ данни /доказателства/ при ищеца да е съществувало такова заболяване преди ПТП-е,
че процесното заболяване може да бъде предизвикано от различни причини /не само от ПТП-е/, но
в тази насока - липсват обективни /медицински/ данни /доказателства/ Т. да е страдал от други
заболявания /или да е бил налице някакъв друг причиняващ фактор/, които да са „отключили“
спорната болест.
В такава хипотеза /ако горните обстоятелства бъдат преценени в съвкупност/ може да
се обоснове /макар и косвено/ извод, че процесното заболяване се е появило по-късно – след
инцидента /по смисъла на чл. 378, ал. 4, изр. 2-ро от КЗ от КЗ/ и, че същото се явява следствие
именно от ПТП-е.
Относно реалното наличие на такова заболяване към момента:
Изводът, че процесната болест действително е налична следва от обясненията на
тройната /разширената/ експертиза /приета във въззивното производство/ съгласно които: при
ищеца е било констатирано наличие на вътрешен кръвоизлив в областта на главата /като в тази
връзка вещите лица посочват изрично, че тази конкретно медицинска находка – може да обясни
появата на спорната епилепсия, може да обясни съществуването й/.
Изложеното обосновава: потвърждаване на обжалваното решение.
Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към
доводите на първоинстанционния съдия /конкретно и тези – изложени в контекста на правилото по
чл. 52 от ЗЗД; съобразно изложеното по-горе – въззивната жалба не съдържа възражения по този
законов текст/.
Предвид изхода на спора пред въззивния съд: в полза на процесуалния представител на
2
ищеца следва да бъде присъден /при условията на чл. 38 от ЗА/ адвокатски хонорар /за въззивното
производство/
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-16 състав от 19.03.24г. по г.д. № 13270/21г.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД да плати на адвокат В. А. 500 лева –
адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3