Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 02.09.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова,
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 77 по описа за 2018 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Ищецът –М.М.Ц. твърди, че на 24.08.2016г. около 20.00 часа на път II – 84, в района на километър 88+500 лек автомобил опел корса с рег. №******, управляван
от А.Ю.Е., движейки се с несъобразена скорост с характера на пътя, на ляв завой
навлиза в насрещната лента за движение и се блъска челно с лек автомобил „мазда” с рег. № ******, управляван от ищеца. Относно
описаното ПТП е образувано нохд№872/17г. по описа на
РС – Разлог, което е приключило със споразумение. Поддържа, че от него се
установява вината на водача А.Е.. Посочва, че относно управляваното от това
лице превозно средство е сключена застраховка „гражданска отговорност” с
ответника, която е валидна към датата на настъпване на описаното ПТП. Твърди,
че в резултат на описаното ПТП е претърпял множество изключително тежки коремни
и гръдни травми, травми на главата и крайниците. След инцидента е бил приет за лечение в хирургическото
отделение на МБАЛ – Разлог. Проведено е оперативно лечение и на 03.09.2016г. е
изписан. Посочва, че възстановяването му продължава и към настоящия момент, тъй
като не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на уврежданията
ищецът за дълго време е бил лишен от обичайния си начин на живот, бил е
принуден да разчита на близките си за задоволяване на елементарните си жизнени
потребности в ежедневието. Посочва, че в резултат на процесното
ПТП е претърпял и имуществени вреди в общ размер на 161, 49 лв., представляващи
както следва: 52, 20 лв. – заплатена потребителска такса, 60 лв. – закупени
лекарства и 49, 29 лв. – разходи за лечение. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което се осъди ответника да заплати на ищеца:
- 25 500 лева - представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва от 01.09.2016г. до окончателното изплащане на
сумата и
- 161, 49 лв. - представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва от 01.09.2016г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 от закона за адвокатурата /ЗА/. В допълнителната
искова молба е направено възражение за прекомерност на претендираните
разноски от страна на ответника. В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е депозирал списък на претендираните
разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 149 от делото/. След приключване на
устните състезания, в определения от съда срок, процесуалния представител на
ищеца е депозирал писмена защита по делото.
Ответникът – ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ в
депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:
- съществуване на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” по
отношение на лек автомобил опел корса
с рег. № *******към датата на процесното ПТП и
- подаване на заявление от ищеца за изплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди относно описаното в исковата
молба ПТП, по което е образувана преписка при ответника. Оспорва изключителната
вина на водача на застрахования при ответника автомобил. Твърди, че принос за
настъпване на ПТП – то има и ищецът, който е нарушил разпоредбата на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 15, ал. 1 ЗДвП, а именно – движил се е с висока скорост,
несъобразена с пътните условия и в най – лявата част на пътната лента и поради
тази причина не е успял да спре или да заобиколи
срещуположно движещия се автомобил. Твърди, че ищецът е управлявал автомобила
без предпазен колан. Оспорва твърдението, че и към настоящия момент ищецът не е
възстановен от получените телесни увреждания. Оспорва и твърдението, че
получените от ищеца травми са го лишили от обичайния му начин на живот, че е
трябвало да спазва определен предписан лежим и да разчита на близките си за
задоволяване на елементарни жизнени потребности в ежедневието си. Наведено е
възражение за прекомерност на исковата претенция. Възразява и срещу началната
дата за присъждане на законната лихва като твърди, че застрахователната
претенция не е отговаряла на изискванията на чл. 380, ал. 3 от КЗ – не е била
посочена банкова сметка, ***. Оспорва и твърдението, че дружеството не се е
произнесло в срок по депозираната застрахователна претенция. Заявява, че
ответникът е изпратил до ищеца подробно писмено становище какви допълнителни
документи следва да представи с оглед установяване на претенцията му по
основание и размер, както и, че липсва банкова сметка, ***безщетението.
До изтичане на установения в чл. 496, ал. 1 от КЗ три месечен срок ищецът не е
представил никакви документи. Моли да се постанови съдебно решение, с което се
отхвърлят предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. В последното съдебно заседание процесуалният представител на
ответника е депозирал списък на претендираните
разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 151 от делото/. След приключване на
устните състезания, в определения от съда срок, процесуалния представител на
ответника е депозирал писмени бележки по делото.
С определение от 15.05.2018г.
съдът на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснал изменение в размера на
първия предявен иск до пълния му размер от 90 000 лв.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните по делото и
съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:
- съществуване на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” по
отношение на лек автомобил опел корса
с рег. № *******към датата на процесното ПТП,
- настъпване на процесното ПТП и
- подаване на заявление от ищеца за изплащане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди относно описаното в
исковата молба ПТП, по което е образувана преписка при ответника
По
делото на страница 5 е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№19 от 30.09.2016г. съставен от младши автоконтрольор
в РУ – Разлог относно процесното ПТП. В този документ
е вписан следния механизъм: лек автомобил опел корса с рег. № *******е управлявал МПС в посока с. Юруково
с несъобразена скорост с характера на пътя и на ляв завой навлиза в насрещната
лента за движение и се удря челно с лек автомобил мазда
с рег. №******, управлявана от ищеца. В протокола са вписани, че има пострадали
четири лица, едно от които е ищецът. На страници 15 – 17 от делото е представен
протокол от проведено открито съдебно заседание на 23.11.2017г. съставен по
дело №20171240200872 по описа на РС – Разлог. В него съдът е одобрил
постигнатото споразумение, с което А.Ю.Е. се признава за виновен, затова, че на
24.08.2016г. около 19.50 часа на път II – 84, в района
на 88, 5 км. при управление на лек автомобил опел корса с рег. № *******нарушил правилата за движение – чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП,
като изгубил контрол върху управляваното от него превозно средство поради
заспиване, дължащо се на въздействието на употребен алкохол, на пътно платно с
двупосочно движение, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал
сблъсък с лек автомобил мазда с рег. № ****** и по
непредпазливост причинил тежка телесна повреда на водача на лек автомобил мазда – М.М.Ц. /разкъсване и некроза на тънкото черво, разкъсване на чреводържателя,
разкъсване на дебело черво с десерозация на същото с
последвало развитие на дифузен перитонит/.
По
делото е представена Епикриза по ИЗ №4967 на МЗ „МБАЛ
– Р.” ЕООД – Хирургично отделение, от която се установява, че ищецът е постъпил
в лечебното заведение на 25.08.2016г., като на същата дата е извършена коремна
операция и е изписан на 03.09.2016г. Допълнителна медицинска документация е
представена: на страници 18 – 19 от делото /предоперативна
епикриза и история на заболяването/ и с молба с вх.
№17 735/11.02.2019г. под опис /страници 88 – 91/.
На
страници 94 – 97 са представени:
-
фактура №2200 от 31.10.2016г. с издател – „Елза” ЕООД и получател ищеца за
сумата от 14, 40 лв. за закупени медикаменти, както и касов бон към нея,
-
фактура №2608 от 31.10.2016г. за закупени лекарства на стойност 60 лв. с
издател „П.Щ.– Ф.” ЕООД и получател – ищеца и пет касови бона към нея и
-
фактура №49516 от 07.09.2016г. с издател МБАЛ – Разлог с получател – ищеца за
потребителска такса за 9 дни в общ размер на 52, 20 лв. и касов бон към нея.
На 13.02.2017г.
е предявена писмена претенция с вх. № 178 от ищеца до ответното застрахователно
дружество с искане за изплащане на обезщетение за претърпенити
от него неимуществени вреди, вследствие процесното
ПТП. /страница 27 - 28 от делото/. Както в самата молба, така и в приложените
документи към нея не е вписан номер на банковата сметка на ищеца. На
17.02.2017г. е изпратено уведомление до ищеца за липсата на информация съгласно
чл. 380, ал. 1 от КЗ.
По делото по искане и на двете страни е
допусната съдебно-автотехническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като изготвено обективно
и компетентно. В заключението е посочено, че ударът е настъпил изцяло в лентата
за движение на мек автомобил мазда. Водачът на този
лек автомобил не е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати процесното ПТП. Към момента на ПТП водачите са имали добра
видимост един към друго, а пътното платно е било сухо. В съдебно заседание
вещото лице е посочило, че ищецът е имал много добра и своевременна реакция при
процесното ПТП. От изготвената скица в заключението
на вещото лице и посочените от него изходни данни е видно, че платното за движение
е двупосочно, с по една лента за движение
в двете посоки, а маркировката – непрекъсната линия.
По
делото по искане и на двете страни е допусната комплексна съдебно – медицинска
експертиза с вещо лице – ортопед, чието заключение не е оспорено от страните и
съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно. Вещото лице посочва, че
преди изготвяне на заключението е извършило личен преглед на ищеца. Посочени са
причинените увреждания на ищеца в резултат на процесното
ПТП: счупване на лява петна кост, контузия на главата в областта на челото,
мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнанието, навяхване на шията и коремна
травма. С изключение на последното увреждане, по отношение на останалите е
проведено консервативно лечение. Оздравителния период за счупване на петната
кост е 3 – 4 месеца, а относно травмата на главата – 1 месец. В заключението е
посочено, че към настоящия момент ищецът се оплаква от болки в кръста, лява
пета при натоварване и промени във времето, периодично главоболие и лека дискординация. Вещото лице е посочило, че извършените
разходи от ищеца са във връзка с проведеното лечение на претърпените травми от процесното ПТП. В съдебно заседание вещото лице е посочило,
че по отношение на петната кост има пълно възстановяване, като първите три
месеца той не е следвало да стъпва на този крак, както и, че при промени на
времето и интензивно натоварване е нормално, където има счупване да имаме
оплаквания. По отношение на мозъчното сътресение вещото лице е посочило, че е
възможно в следващите два - три месеца след случая да има оплакване от гадене и
главоболие. Според и двете вещи лица ищецът е бил с предпазен колан по време на
процесното ПТП и това следва и от липсата на сериозни
счупвания по крайниците.
Втората
част на комплексната експертиза е изработена от вещо лице – хирург, която не е
оспорена от страните по делото и съдът кредитира като изготвена обективно и
компетентно. Вещото лице преди изготвяне на заключението си е извършил личен
преглед на ищеца. В него вещото лице е посочило, че ищецът е претърпял тежка
коремна операция със срок на възстановяване
от 3 – 4 месеца.
По
искане на страните пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите: Н.М.
К., Н.Г.Г. и А.Ю.К.. Първият свидетел е посочен в
представения по делото констативен протокол за ПТП като пострадало лице, а
същата заявява, че е майка и на детето, което също се е возило в автомобила на
ищеца и е пострадало. Свидетелят посочва, че и тримата пътници в колата –
ищеца, тя и детето й /като те са били на задната седалка/ са били с поставени
колани. Непосредствено след удара посочва, че ищецът е бил в много тежко
състояние, увиснал на колана и издавал леки звуци като на силна болка. Свидетелят
е поискал да сподели пред съда, че според него ищецът вече след случилото се не
е същия човек – нищо не го радва, разстроен е и тя се самообвинява, защото го е
помолила да закара нея и болното й дете тогава.
Вторият
свидетел е съставителят на представения по делото констативен протокол, издаден
по повод на процесното ПТП.
Третият
свидетел е племенница на ищеца. Същата описва, че е видяла ищеца 2 – 3 часа лед
инцидента – имал е шина на врата, силни болки в корема, видими рани по тялото и
всичко го е боляло. Свидетелят е останал като придружител през първата
нощ. Следващите 2 – 3 дни придружител в
болницата е бил нейния брат, а след това – майка й, която е сестра на ищеца. По
време на престоя в болницата е имал катетър, подлога и дренаж в устатата, не е
могъл да ходи до тоалетна и да се обслужва сам. След изписването е бил на
легло, като по-трудния период е бил около месец – два. Свидетелят посочва, че през този период
ищецът психически не се е чувствал добре – изпитвал е страх, имал е замайване,
световъртежи, мрежно му е било пред очите и е
чувствал силни болки в корема. Трудно му е било да става от леглото. Свидетелят
посочва, че като цяло около година и половина ищецът се е възстановявал.
Свидетелят счита, че и сега ищецът не се е възстановил напълно, тъй като не се
чувства пълноценен човек, оплаква се от крака и корема, болки в гърдите и
главата и психически не се чувства добре. Свидетелят посочва, че ищецът й е
споделял,че много се плаши когато шофира или пресича улицата, понякога и на сън
се събужда от страх. Знае, че през първите четири месеца е пиел
болкоуспокояващи и антидепресанти, а след това е
минал на билкови.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, включително и след преценката им по реда
на чл. 172 ГПК, тъй като те са вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от
събраните по делото доказателства.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена
тежест на ищеца е да установи:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца — описаните в исковата молба увреждания, както и
извършване на описаните разходи за лечение;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4. предприетите
действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент — възстановен ли е напълно
от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да
бъдат преодолени,
6.
на коя дата ищецът е предявил претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени и имуществени вреди от описаното ПТП,
7.
какви документи са представени от ищеца пред ответника във връзка с предявената
претенция,
8.
посочване на банкова сметка, ***ана на ответника и
9.
управление на лекия автомобил от ищеца с поставен предпазен колан.
От
събраните и описани по-горе доказателства /сключеното споразумение по
наказателното производство и заключението на авто –
техническата експертиза/ се установява механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно, че вината за това е на водача
на лекия автомобил, застрахован при ответника.
От представените
медицински документи по делото, които са описани по-горе в мотивите и заключението
на комплексната съдебно – медицинската се установява, настъпване на описаните в
исковата молба увреждания, както и причинно – следствената връзка между процесното ПТП и тези травми.
От
тези документи и разпита на свидетеля се установява и предприетите действия за
възстановяване от ищеца: болничния престой и следболничния
период на възстановяване.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за
ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са: вида, характера и тежестта
на травмите /общо три групи травми – мозъчно сътресение съчетано с навяхване на
шията, счупване на петната кост и увреждания в областта на корема, наложили
извършване на тежка коремна операция/, възрастта на ищеца към момента на
настъпване на увреждането – 42г., продължителният лечебен и възстановителен
период от около 3-4 месеца за ортопедичната травма, като за период от около 3
месеца е следвало да щади и да не стъпва, 2 – 3 месеца гадене и главоболие в
резултат на претърпяното мозъчно сътресение, носене на яка на шията
непосредствено след ПТП – то и възстановяване от тежка коремна операция, интензитета на болките, изживения шок от
инцидента, претърпените неудобства от личен и битов характер, включително и
тези, свързани със затрудненото самообслужване – както в периода на болничния
престой така и първите два месеци след това, отражението на произшествието
върху психо-емоционалното му състояние – стрес, страх
при шофиране, ри пресичане на улици, нарушение на съня - кошмари, променен и
разстроен, както и обстоятелството, че настъпилите нарушения на здравословното
състояние на ищеца са тежки и не възстановени в пълен обем – при ортопедичната
травма при промяна на времето и натоварване оплаквания от болки, съдът намира, че сумата от 90 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания.
Относно претенцията за имуществени
вреди вещите лица по комплексната съдебно – медицинска експертиза след
запознаване с представените по делото документи, които са описани по-горе в
мотивите на решението, са приели, че извършените разходи са във връзка с
проведеното лечение и следователно този иск следва да бъде уважен изцяло.
Относно възражението за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият е бил
без поставен обезопасителен колан, като по този начин
е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП.
Съда
намира възражението за неоснователно. С определение № 25105 от 08.11.2018г.,
съдът е разпределил доказателствената тежест на
страните, като в тежест на ответника е указал, че следва да докаже по пътя на
насрещното доказване твърденията си, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, включително наличието на съпричиняване.
Настоящата съдебна инстанция счита, че от дадените обяснения на вещите лица по
допуснатата комплексна съдебно – медицинска експертиза, които съответстват на
събраните свидетелски показания се установява, че при управлението на лекия
автомобил ищецът е бил с поставен предпазен колан.
Относно
другите две възражения за съпричиняване – че ищецът е
управлявал лекия автомобил с превишена скорост и съответно в най – лявата
лента, съдът приема, че от събраните по делото доказателства, същите не са
доказани. В заключението на авто – техническата
експертиза изрично е посочено, че за този пътен участък разрешената скорост е
90 км/ч, а ищецът е управлявал със 79 км/ч, тоест в рамките на допустимата за
този пътен участък. Също там вещото лице е посочило, че мястото, на което е
настъпило ПТП – то е пътно платно с две ленти за движение, като те са
изобразени и на схемите в заключението. Следователно няма как да ищецът да е
ползвал най – лявата лента на пътното платно, след като тя е била една
единствена в неговата посока на движение.
С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира за недоказано наведените в отговора
на исковата молба възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради което предявения иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде
уважен изцяло.
Относно претенцията за лихва
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В последната посочена правна норма
е указано, че след завеждане на претенцията застрахователят може да укаже на
ползващото се лице какви доказателства следва да представи. Основно изискване
посочено в чл. 380, ал. 1 от КЗ и съответно към който текст препраща и чл. 106,
ал. 1 от КЗ е посочване на банкова сметка, *** обезщетение.
В
конкретния случай, от представената по делото писмена претенция вх. № 178, се
установява, че същата е входирана на 13.02.2017г. при
ответното застрахователно дружество, като самият ищец представя към исковата
молба отговора на ответника от 17.02.2017г. /тоест той е получен от това лице/,
че следва да посочи банковата си сметка. Въпреки указаната доказателствена
тежест ищецът не е установил да е изпълнил това условие преди датата на
завеждане на исковата молба, поради което съдът приема, че ответникът не е
изпаднал в забава по отношение на задължението си към ищеца преди тази дата и
искането на последния върху определеното обезщетение да бъде присъдена и
законна лихва, считано от датата на ПТП, следва да бъде оставено без уважение.
Допълнително
следва да се посочи, че в заведената претенция от страна на ищеца не се съдържа
искане за заплащане на обезщетение за претъпени имуществени вреди.
Относно направените по делото разноски
Ищецът
е освободен от държавна такса и разноски, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
На
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр.
с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения
представител на ищеца адв. П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 4 236
лева, в която е начислено и ДДС.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК,
ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на СГС държавна такса в размер на 3 650 лв., както и 300 лв. – заплатени възнаграждения на вещите лица от
бюджета по допуснатата комплексна съдебно – медицинска експертиза по въпроси на
ищеца.
Предвид
уважаване изцяло на предявените искове на ответника не се следват разноски.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Д.и з.” АД, ЕИК - *******
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.М.Ц.,
ЕГН - ********** със съдебен адрес: *** - чрез адвокат П.К. на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ сумата от 90 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 24.08.2016г. относно
което е образувано нохд №872/2017г. по описа на РС -
Разлог, ведно със
законната лихва, считано от 03.01.2018г. до окончателното й изплащане и сумата 161,
49 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото
ПТП, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2018г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху
тези две суми за периода от 24.08.2016г. – 02.01.2018г.
ОСЪЖДА З. „Д.и з.”
АД, ЕИК - ******* със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат П.К.
от САК с адрес: *** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 4 236
лв., в която е включено и ДДС.
ОСЪЖДА З. „Д.и з.” АД, ЕИК - *******
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 сумата от 3
950 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: