Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 1500/2018 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано искова молба с вх. №27905/28.09.2018г.,
от „Дабълтрий Варна“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Княз Александър I” 4, ет.6, срещу „Арианс“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Цар Освободител“42, ап.1, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати:
- сумата от 34215
евро, представляваща неплатен остатък от дължимо авансово възнаграждение за
осигурено сезонно наемане на хотелски стаи в хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“,
Златни пясъци по договор за туроператорски услуги BS 2017 от 18.10.2016г. и чл.
7.1. от Анекс №1 към него, формирана като сбор от шеста и седма предварителна
вноска с размери и падежи както следва: 20000 евро с падеж 25.06.2017г. и 14215
евро с падеж 15.07.2017г.,
- сумата от 30840.77
евро, представляваща мораторна неустойка, дължима по договор за
туроператорски услуги BS 2017 от 18.10.2016г., уговорена в чл.6 от договора в
размер на 2% на ден, претендирана върху непогасените шеста и седма
предварителна вноска както следва: 18360 евро – дължима неустойка върху
главница от 20000 евро за периода 25.06.2017г. – 28.09.2018г. и 12480.77 евро
върху главница от 14215 евро за периода 15.07.2017г. – 28.09.2018г.
- сумата от 12573
евро, представляваща неплатен остатък от дължимо авансово възнаграждение за
предоставяне на хотелиерски услуги в хотел „Хелиос спа 4*“, Златни пясъци по
договор за туроператорски услуги BS 2017 от 21.10.2016г. и чл.7.1. от Анекс №1
към него, формирана като сбор от шеста и седма предварителна вноска с размери и
падежи както следва: 5000 евро с падеж 25.06.2017г. и 7573 евро с падеж
15.07.2017г.,
- сумата от 11239.09
евро, представляваща мораторна неустойка, дължима по договор за
туроператорски услуги BS 2017 от 21.10.2016г., уговорена в чл.6 от договора в
размер на 2% на ден, претендирана върху непогасените шеста и седма
предварителна вноска както следва: 4590 евро – дължима неустойка върху главница
от 5000 евро за периода 25.06.2017г. – 28.09.2018г. и 6649.09 евро върху
главница от 7573 евро за периода 15.07.2017г. – 28.09.2018г.
- сумата от 32605.98
евро, представляваща възнаграждение за реално предоставени от ищеца
хотелиерски услуги за периода 05.07.2018г. – 06.09.2018г. за хотел „Дабълтрий
бай Хилтън“ по фактури: №**********/
17.07.2018г. – 5806.08 евро, №**********/17.07.2018г. – 4420.08 евро,
№**********/21.07.2018г. – 501.12 евро, №**********/21.07.2018г. – 1013.76
евро, №**********/23.07.2018г. – 5352.48 евро, №**********/01.09.2018г. –
529.92 евро, №**********/21.09.2018г. – 4945.92 евро, №**********/ 21.09.2018г.
– 3769.92 евро, № ********** на 21.09.2018 г. - 424,88 евро, № ********** на
21.09.2018 г. - 858,24 евро, № ********** на 21.09.2018 г. - 4517,50 евро, №
********** на 21.09.2018 г. - 466,08 евро.
В исковата молба
се твърди, че между страните са сключени договори за туроператорски услуги BS
2017 от 18.10.2016г. и BS 2017 от 21.10.2016г., по които ищецът е изправна
страна, тъй като е осигурил сезонно наемане на уговорения брой хотелски стаи.
Ответникът е неизправен по отношение на насрещното си задължение за авансови
плащания, тъй като не е заплатил уговорените шеста и седма вноска по двата
договора в посочените по-горе размери. Поради изпадането си в забава същият
дължи мораторна неустойка, уговорена в чл.6 от договорите в размер на 2% на ден
от дължимия остатък. За туристически сезон 2018г. ответникът е наемал „на
рецепция“ стаи в посочените два хотела, като е ползвал предоставените от ищеца
хотелски услуги на обща стойност 32605.98 евро, за което са издадени посочените
по-горе фактури. Предвид обстоятелството, че ответникът отказва да заплати
процесните суми, ищецът обективира искане за осъждането му да изпълни реално
задължението си.
Ответникът „Арианс“ ЕООД, по реда на чл.367 ГПК, е
депозирал отговор вх. №32017/05.11.2018г., в който оспорва предявените
искове по основание и размер, като твърди, че е заплатил авансово на ищeца
сумата от 125000 евро за предоставяне на хотелски услуги през туристически
сезон 2017г., от която реално са усвоени само 17005.20 евро. Неусвоените суми
по договора в размер на 111104.80 евро подлежат на връщане до 30.10.2017г. на
основание чл.10 от договора, поради липса на насрещна престация от страна на
ищеца. Размерът на неусвоения депозит към момента възлиза на 93481.52 евро,
след като част от сумата е използвана като аванс за 2018г. Задължението за
връщане на неусвоените суми многократно е признавано от ищеца в писмена
кореспонденция. Неизпълнението се дължи както на отказ на ищеца за настанявания
на туристи през сезон 2017г., така и на форсмажорни обстоятелства, дължащи се
на спиране на полетите на две от самолетните компании, летящи по маршрута Иран
- България. Ищецът не е отчел, че в т.1.1. от анексите към договорите е
предвидена плаваща база от 30% от общия брой на гарантираните стаи за целия
период на действие на договора, което означава, че страните могат да променят
параметрите на отношенията си с 30%. Позовава се на предвидената в чл.7 от
договора възможност туроператорът да съкрати действието на договора с до една
седмица, ако операциите не са доходоносни за него или при форсмажорни
обстоятелства. Претенциите за лихви са неоснователни, тъй като до 30.10.2017г.,
когато е следвало да бъдат уредени отношенията между страните, ищецът не е
отправял никакви претенции спрямо ответника. За сезон 2018г. ищецът няма право
да изключва Иран от специалните оферти, тъй е длъжен да информира туроператора
за тези специални оферти и за предлагането на отстъпка от 40% при предплащане.
В срока по чл. 372, ищецът
депозира допълнителна искова молба вх. № 34624/26.11.2018г., в която
оспорва наведените в отговора твърдения за спиране на продажбите на предплатени
стаи през 2017г. от страна на ищеца. Представените от ответника съобщения за
спиране на продажбите не са адресирани до ответника и не се отнасят за стаите
предмет на процесния договор. Оспорва се, че е налице кореспонденция, в която
ищецът признава задължение за връщане на депозирани от ответника суми, напротив
изрично е заявено, че авансово платените суми не подлежат на връщане, тъй като
ищецът е предоставил частично предплатените и ангажирани стаи. Визираната в
отговора плаваща база от 30% се отнася само до негарантираните 15 стаи,
съгласно чл.1, т. 2, предл. второ от Анекс 1, а не за целия период на договора.
Предвиденият в договора краен срок 30.10.2017г. се отнася само до дължимите до
тогава лихви и не означава, че такива не се дължат занапред. Не са налични твърдяните
от ответника форсмажорни обстоятелства, а за 2018г. страните нямат сключен
договор, поради което наведените в тази насока възражения са неоснователни.
Липсват предприети от ответника действия за упражняване на правото му по чл.7
от Анекс 1 към договорите.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът
„Арианс“ ЕООД депозира допълнителен отговор №36735/13.12.2018г., в
който поддържа изцяло становището, възраженията и твърденията изложени в
отговора и репликира възраженията в допълнителната искова молба. Твърди, че
съобщенията за спиране на продажбите са изпращани и до ответника и са попречили
да бъдат настанявани туристи в изпълнение на подписаните договори. Приложеното
от ищеца писмо е от 19.08.2017г., т.е. в края на сезона, а отказите за
настаняване на клиенти на ответника са направени до тази дата – 29.07.2017г.,
03.08.2017г. и 07.08.2017г. Спирането на продажбите на предплатени стаи
представляват неизпълнение от страна на ищеца. Оспорва твърденията на ищеца
относно плаващата база и твърди, че същата е уговорена както за
негарантираните, така и за гарантираните стаи. Ответникът се е възползвал от
правото си по чл.7 от договора, видно от писмо от ищеца, в което потвърждава
съкращаването на гаранционния срок с една седмица.
С
приетата за съвместно разглеждане с определение №2/02.01.2019г.
по т.д. №1501/2018г. на ВОС, искова молба вх. №27847/28.09.2018г. от „Арианс“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Цар Освободител“42,
ап.1, срещу „Дабълтрий Варна“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Княз Александър I” 4, ет.6, са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати:
- сумата от 78435.16
евро, представляваща подлежаща на връщане част от авансово заплатено и
неусвоено възнаграждение за предоставяне на хотелиерски услуги в хотел
„Дабълтрий Бай Хилтън“, Златни пясъци по договор за туроператорски услуги BS
2017 от 18.10.2016г. и Анекс №1 към него, дължима на основание чл.10 от
договора, формирана като от пълния заплатен размер на депозита – 100000 евро се
приспадне стойността на реално предоставените хотелски услуги за 2017г. –
3941.40 евро и стойността на реално предоставените хотелски услуги за 2018г. –
17623.44 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска – 28.09.2018г., до окончателното изплащане на
задължението,
- сумата от
7247.93 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 78435.16 евро, за периода 01.11.2017г. – 28.09.2018г.
- сумата от 11936.20
евро, представляваща подлежаща на връщане част от авансово заплатено и
неусвоено възнаграждение за предоставяне на хотелиерски услуги в хотел „Хелиос
спа 4*“, Златни пясъци по договор за туроператорски услуги BS 2017 от
21.10.2016г. и Анекс №1 към него, дължима на основание чл.10 от договора,
формирана като разлика от пълния заплатен размер на депозита – 25000 евро и
стойността на реално предоставените хотелски услуги – 13063.80 евро, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска – 28.09.2018г., до окончателното изплащане на задължението.
- сумата от
1102.99 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 11936.20 евро, за периода 01.11.2017г. –
28.09.2018г.
- сумата от
3110 евро, представляваща дължимо възнаграждение по договори за хотелско
настаняване на туристи в ангажирани от ищеца други хотели, по заявки на
ответника, за които са издадени инвоис фактури 1/13.07.2017г. за 1356 евро,
2/13.07.2017г. за 700 евро и 1541/27.07.2017г. за 1054 евро, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
- 28.09.2018г., до окончателното изплащане на задължението.
- сумата от
287.38 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 3110 евро, за периода 01.11.2017г. –
28.09.2018г.
В
исковата молба се твърди, че през 2017г. на основание отправено от
ответника предложение за отстъпки ищецът
е внесъл авансово суми за представяне на хотелски стаи през туристически сезон
2017г. Съгласно раздел IV, чл.10 от сключените между страните договори
неусвоените през туристически сезон 2017г. суми е следвало да се върнат на
ищеца до 31.10.2017г. През сезон 2017г. по вина на ответника договорените стаи
не са предоставени и авансово платените суми не са усвоени, поради което
подлежат на връщане. Ищецът е предприели всички възможни действия за усвояване
на сумата, но ответникът е отказвал настанявания на туристи в посочените в
договорите и анексите към тях хотели и не е изпълнил задълженията си по
договора. Размерът не неусвоените суми към 31.10.2017г. е 111104.80 евро,
получаването на които е признато от ответника в извънсъдебната им
кореспонденция, но без да предлага връщане, а използването й като депозит за
сезон 2018г. През туристически сезон 2018г. са усвоени малка част от дължимите
суми, поради което дължимият остатък е в размер на 93481.52 евро.
Ответникът „Дабълтрий Варна“ ЕАД, по реда на чл. 367 ГПК е депозирал отговор №1322/15.01.2018г., с който оспорва предявените искове
по основание и размер, като твърди, че „Арианс“ ЕООД е неизправна страна и по
двата договора за туроператорски услуги, съответно BS2017/18.10.2016г. и
BS2017/21.10.2016г., поради което не е легитимирано да претендира изпълнение по
тях. „Дабълтрий Варна“ ЕАД е изпълнило задълженията си да осигури сезонно
наемане на уговорения брой стаи, а ищцовото дружество не е изпълнило насрещното
си задължение за авансови плащания, тъй като не е заплатило уговорените шеста и
седма вноска по двата договора. Между страните няма сключен договор за 2018г.,
поради което твърдението на „Арианс“ ЕООД за наличието на преференциални цени
не отговаря на истината. За сезон 2018г. „Арианс“ ЕООД е наемал на рецепция
стаи в двата хотела на цените съгласно стандартния ценоразпис, официално обявен
от ответника на стойност 32605.98 евро, която не е заплатил.
В срока по чл. 372, ищецът
„Арианс“ ЕООД депозира допълнителна искова молба вх.
№3734/05.02.2019г., в която се оспорва наведеното в отговора възражение за
неизпълнен договор.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът
„Дабълтрий Варна“ ЕАД не е депозирал отговор на допълнителната
искова молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С представените по делото договори за туроператорски услуги BS 2017 от
18.10.2016г. и BS 2017 от 21.10.2016г. хотелиерът „Дабълтрий Варна“ ЕАД е
упълномощил туроператора „Арианс“ ЕООД да продава на територията на Република
Иран основен и допълнителен туристически пакет в хотелите съответното
„Дабълтрий Бай Хилтън“ и „Спа Хотел Хелиос“ през летния сезон на 2017 година.
По договор BS 2017 от 18.10.2016г. хотелиерът се е задължил да предостави
уговорената материална база от 15 гарантирани и 15 негарантирани стаи в хотел
„Дабълтрий Бай Хилтън“ на туроператора срещу задължението на последния да
извърши плащания за предоставените туристически услуги съгласно цените, описани
в Анекс №1 в евро по банков път, като е посочен краен срок за уреждане на
всички плащания – 31.10.2017г. Съгласно Анекс №1 към договора уговорените
туроператорски услуги имат за предмет 30 стаи, от които 15 гарантирани със
специални цени (40% отстъпка от сумата за стандартно заемане), плаваща основа =
30% от общите гарантирани стаи за целия период на дейността и допълнителни 15
негарантирани стаи при същата цена както гарантирани стаи и период на
освобождаване от 7 дни. Общата дължима от туроператора сума по договора е
уговорена в размер на 134215 евро за 30 стаи, всяка по 4473.84 евро, платима
авансово на седем вноски, както следва: шест вноски от по 20000 евро с падежи
съответно 15.12.2016г., 25.02.2017г., 25.03.2017г., 25.04.2017г., 25.05.2017г.
и 25.06.2017г. и последно предварително плащане в размер на 14215 евро с падеж
15.07.2017г.
По договор BS 2017 от 21.10.2016г. и Анекс №1 към него хотелиерът се е
задължил да предостави уговорената материална база от 10 стаи в хотел „Спа
Хотел Хелиос“, от които 5 гарантирани и 5 негарантирани стаи. Общата дължима от
туроператора сума по договора е уговорена в размер на 37573 евро за 10 стаи,
всяка по 3757.32 евро, платима авансово на седем вноски, както следва: шест
вноски от по 5000 евро с падежи съответно 15.12.2016г., 25.02.2017г.,
25.03.2017г., 25.04.2017г., 25.05.2017г. и 25.06.2017г. и последно
предварително плащане в размер на 7573 евро с падеж 15.07.2017г.
В останалата част съдържанието на двата договора и анексите към тях е идентично.
По делото са представени всички издадени от страните фактури, които са
предмет на исковите претенции.
Представени са 14 бр. изпратени по електронна поща от съответните хотели
до туроператора уведомления за спиране на продажбите поради висока заетост на
двата хотела. (л.238-265)
От представената електронна кореспонденция и видно, че на 10.07.2017г.
туроператорът е уведомил хотелиерът, че очакванията му за туристопотока за
2017г. не са се оправдали поради ограничените възможности на българското
въздухоплаване и невъзможността авиокомпаниите Мерадж Ер и Табан Ер да получат
необходимия сертификат и да извършват полети до България и в тази връзка се
прави искане за изменение в сключения договор от гарантиран на разпределение, тъй
като не е в състояние да осигури достатъчно на брой самолети, които да превозят
повече туристи от Иран и да запълнят гарантираните стаи в хотелите, като
предлага авансовите плащания да се използват и приспаднат за летния сезон
2018г. На 19.08.2017г. туроператорът повторно е направил предложение за промяна
на типа на договора от гарантиран на база разпределение поради независещи от
него причини, като на същата дата представител на хотелиера е потвърдил
съкращаването на гаранционния срок с една седмица (последната седмица от
периода), като е посочил крайната дата 07.09.2017г.
От представеното удостоверение от Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация“ се установява, че за сезон Лято 2017г.
иранските авиокомпании – Taban Air и Iran Aseman Ajrlines, не са притежавали валидна EASA TCO оторизация и не са получили разрешение да
изпълняват търговски полети от и до територията на ЕС. Разрешение за изпълнение
на чартърни пътнически полети по маршрута Техеран-Варна-Техеран за сезон Лято 2017г.
са предоставени на авиокомпаниите Mahan Air и Qeshm Air за периодите съответно 06.07.2017г. – 21.09.2017г.
и 16.06.2017г. – 29.09.2017г.
От заключението на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че от уговорените
седем авансови вноски по всеки от договорите са заплатени първите пет в размери
както следва: по договора от 18.10.2016г. са платени общо 100000 евро, а
неплатени са 34215 евро, а по договора от 21.10.2016г. са платени 25000 евро, а
неплатени са 12473 евро. За сезон 2017г. в хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“ реално
са били усвоени общо 10 бр. стаи, т.е. няма резервирани и усвоени стаи над
договорените гарантирани 15 бр. стаи. За хотел „Спа Хотел Хелиос“ за сезон
2017г. са усвоени 6/7 бр. стаи в отделните периоди, като стойността на неусвоените
над гарантираните 5 бр. стаи се равнява на 1402.80 евро. Съгласно изпратени от
съответния хотел писма по имейл до ответника спрените продажби от хотел
„Дабълтрий Бай Хилтън“ са били общо за 28 бр. дни, а за хотел „Спа Хотел
Хелиос“ – общо за 32 дни. За 2017г. по всички от подадените от „Арианс“ЕООД 10
бр. заявки за хотел „Спа Хотел Хелиос“ са издадени фактури и няма данни за
отказани заявки. За хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“ са подадени заявки за 34 бр.
стаи, като реално ползвани са 38 бр. За този хотел отказаните заявки са само
2бр. – заявка №1759 за период 04.08.-11.08.2017г. за 1бр. стая и №1831 за
период 18.08.-25.08.2017г. за 1бр. стая, на стойност за посочените периоди
съответно 344.30 евро и 378 евро. При намален срок на договора с една седмица, първоначално
уговореният размер на възнаграждението по договора за хотел „Дабълтрий Бай
Хилтън“ би бил 123030.60 евро, а по договора за хотел „Спа Хотел Хелиос“ –
34442.10 евро. В случай на постигната уговорка за намаление с 30% на
гарантираните стаи по договора за хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“ биха се дължали
114082.92 евро, а по договора за хотел „Спа Хотел Хелиос“ – 31937.22 евро.
Вещото лице е дало вариант на заключението при прилагане едновременно и на
двете възможности за редукция в предмета на договорите. За 2018г. „Дабълтрий
Варна“ ЕАД е издало процесните 12 фактури за ползвани туристически услуги в
хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“, въз основа на заявки от „Арианс“ЕООД и издадени
от хотела ваучери за ползвани хотелски услуги, по които липсва извършено
плащане. Фактурите са на обща стойност 32605.98 евро, като в счетоводството на
„Арианс“ЕООД са осчетоводени първите шест от тях на обща стойност 17623.44
евро, както следва: №**********/17.07.2018г., №**********/17.07.2018г.,
№**********/ 21.07.2018г., №**********/21.07.2018г., №**********/23.07.2018г.,
№**********/01.09.2018г. Предоставените хотелски услуги от „Арианс“ЕООД на
„Дабълтрий Варна“ ЕАД за сезон 2017г. се равняват на 3110 евро, за което са
издадени процесните инвойс фактури: 1/13.07.2017г. за 1356 евро, 2/13.07.2017г.
за 700 евро и 1541/27.07.2017г. за 1054 евро, които са осчетоводени в
счетоводството и на двете дружества. Законната лихва върху главницата от 3110
евро за периода 01.11.2017г. – 28.09.2018г. е в размер на 286.81 евро.
При тази фактическа
установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
По предявените от „Дабълтрий Варна“ ЕАД срещу „Арианс“ЕООД искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи факта на сключени между страните договори
за туроператорски услуги с твърдяните параметри, своята изправност по
договорите, наличието на основание за заплащане на претендираните авансови
вноски и техния размер, а в тежест на ответника е да докаже твърденията си за
настъпило изменение в обема на уговорените хотелиерски услуги поради забава на
кредитора и форсмажорни обстоятелства, твърдяния в отговора обем на реално ползваните хотелиерски
услуги и наличието на договорно основание за връщане
на авансово заплатените и неусвоени суми.
По предявените от „Арианс“ЕООД срещу
„Дабълтрий Варна“ ЕАД искове в тежест на ищеца е да докаже, че е извършил
авансово плащане по процесните договори в твърдяния размер, стойността на
реално усвоените суми и наличието на основание за връщане на неусвоения остатък,
а в тежест на ответника е да установи, че е налице
основание за задържане на авансово заплатените суми.
Източник на облигационните отношения между страните са валидно сключени
ненаименовани договори за предоставяне на хотелиерски услуги с комплексно
съдържание, включващо отделни характеристики на договор за поръчка и договор за
изработка, доколкото се възлага извършването на посредническа дейност за
предоставяне на туристически продукт на трети лица. Предмет на договорите са
съответния брой гарантирани и негарантирани хотелски стаи в хотелите „Дабълтрий
Бай Хилтън“ и „Спа Хотел Хелиос“, които хотелиерът се е задължил да предостави
на разположение на туроператора срещу задължението му да заплати авансово
пълната стойност на съответния пакет хотелско настаняване.
Уговорен е срок на договора 84 дни – от 23.06.2017г. до 14.09.2017г. Съгласно
раздел VI, чл.7 от договорите туроператорът има право да
съкрати срока на договора до една седмица, ако дейността не е рентабилна за
него или ако настъпят форсмажорни обстоятелства. Съгласно раздел VI, чл.8 от договорите в случай, че хотелиерът обяви
прекратяване на договора, същият не засяга гарантираните стаи. Съгласно чл.9 от
Анекс №1 в случай на форсмажорни обстоятелства, като военни действия, стачки,
предотвратяване на полети от и до летище Варна, договорът се счита спрян за
период равен на форсмажорните обстоятелства. Направеното, но все още
неизползвано авансово плащане за периода на форсмажорните обстоятелства следва
да се пази от хотелиера като кредит за период 3 месеца. В случай на форсмажорни
обстоятелства по-дълги от 3 месеца, тогава 100% от вече преведеното, но все още
неизползвано авансово плащане за съответния период, се възстановява от хотела
на туроператора. В анексите е предвидена възможност за съкращаване на
уговорените гарантирани стаи с 30 %, която възможност не се отнася за
негарантираните стаи, видно от систематичното място на клаузата.
Цитираните клаузи уреждат потестативно право на туроператора да измени
едностранно обема и срока на действие на договора, което следва да бъде
упражнено в същата форма, в която е сключен договорът. В случая липсват писмени
доказателства за отправено от туропоератора до хотелиера писмено изявление за
съкращаване срока на договорите до една седмица и/или за отказ от 30% от
гарантираните стаи. Отправено е единствено предложение за изменение на договора
от гарантиран в такъв на разпределение, в отговор на което хотелиерът е изразил
съгласие единствено за съкращаване на договора с една седмица. Доколкото с
разменената електронна кореспонденция писмената форма се приема за спазена,
може да се обоснове извод за осъществено валидно изменение в срока на договора,
като същият следва да се счита сключен за периода 23.06.2017г. – 07.09.2017г. Следователно
задължението на туроператора следва да бъде редуцирано с дължимото за
приспаднатата една седмица, като по отношение на размера съдът кредитира
изчислените от вещото лице стойности, а именно 123030.60 евро за хотел „Дабълтрий
Бай Хилтън“ и 34442.10 евро за хотел „Спа Хотел Хелиос“. От приетото за
установено възнаграждение по договора за хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“ следва да
се приспадне и стойността на отказаните две заявки №1759 и №1831 на обща стойност 722.40 евро, доколкото
липсват данни отказът на хотелиера да се дължи на обективни причини. Така
изчислен размерът на задължението на туроператора по договора хотел за
„Дабълтрий Бай Хилтън“ се равнява на 122308.20 евро.
Съдът намира, че не са налице останалите визирани от „Арианс“ЕООД
основания за редуциране в обема на дължимите по договора престации.
Позоваването на форсмажор като основание за спиране действието на договора е
неоснователно предвид събраните доказателства, че две от общо четири
авиокомпании са имали разрешение за пътнически полети по направление
Техеран-Варна и следователно не е налице преустановяване на полетите до летище
Варна от Република Иран. Не се твърди и установява осигуреният от туроператора
брой туристи да е бил в обем, който разрешените полети не са били в състояние
да поемат. Установеното по делото
спиране на продажбите за 28 дни за хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“ и 32 дни за
хотел „Спа Хотел Хелиос“ също не може да се квалифицира като форсмажорно
обстоятелство и не обосновава временна обективна невъзможност, тъй като не се
дължи на непредвидимо и непреодолимо обстоятелство от извънреден характер. За
този период следва да се приеме, че е налице виновно неизпълнение на
задължението на хотелиера да предостави на разположението на туроператора
уговорения брой стаи. Доколкото обаче по делото не се твърди и установява в
периодите на спрени продажби да са подавани заявки от туроператора за настаняване
на туристи, този период не следва да бъде приспадан от уговорения срок на
действие на договора, респективно от уговорената стойност на хотелиерските
услуги. Основание за това би било налице само при осигурени от туроператора
клиенти, за които хотелиерът е отклонил заявки за настаняване. Отделно от това
забавата на кредитора не освобождава длъжника от изпълнение на насрещната
престация, а само от последиците на собствената му забава.
По делото не е налице спор, а и от ССЕ
се установява, че туроператорът е заплатил 100000 евро от приетите за дължими 122308.20 евро по
договора за хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“ и 25000 евро от общо дължимите
34442.10 евро по договора за хотел „Спа Хотел Хелиос“. Независимо, че формално
е налице само частично изпълнение, претенцията за присъждане на неплатения
остатък по същество е неоснователна, с оглед предвиденото в раздел VI, чл.10 от
договорите разпределение на риска при невъзможност за усвояване на пълния
уговорен обем хотелски услуги. Съгласно раздел VI, чл.10 от
договорите в случай, че депозитът, платен за лято 2017г. (с изключение на
плащането за гарантирани стаи), няма да бъде изцяло използван по отношение на
настаняването, неизползваният остатък следва да бъде върнат най-късно до
30.10.2017г. Изразената от страните воля следва да се тълкува в смисъл, че
цената за гарантираните стаи се дължи безусловно, а за
негарантираните - само за усвоената част. Не е налице основание за приспадане
от гарантираните стаи на уговорената 30 % плаваща основа, доколкото липсват
данни туроператорът да се е възползвал от тази възможност през време на
действие на договора. Следователно размерът на дължимото от туроператора окончателно
възнаграждение следва да се формира като сбор от стойността на гарантираните
стаи и стойността на реално усвоените негарантирани стаи, а разликата над този
размер до предварително уговорения се явява недължима. Авансово заплащане на
цената може да се претендира само по действащ договор. При договор с изтекъл
срок на действие се дължи цената само на реално изпълненото по договора, освен
ако не е уговорено друго, както в случая по отношение само на гарантираните
стаи. В случая с настъпване на уговорения в раздел VI, чл.10 от договорите срок –
30.10.2017г., е възникнало задължението на хотелиера за връщане на надплатения
аванс и респективно е отпаднало задължението на туроператора за авансово
плащане за неусвоените негарантирани стаи.
С оглед изложените съображения по всеки от договорите се дължи
възнаграждение за предоставените гарантирани стаи в размер на половината от
установените по-горе размери на възнагражденията, както следва: 61154.10 евро за
15 бр. гарантирани стаи по договора за хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“ и 17221.05
евро за 5 бр. гарантирани стаи по договора за хотел „Спа Хотел Хелиос“. По
договора за хотел „Спа Хотел Хелиос“ към тази сума следва да се прибави
стойността на ползваните 2 допълнителни стаи над гарантираните, а именно -
1402.80 евро, поради което общият дължим размер на възнаграждението се равнява
на 18623.85 евро. По договора за хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“ се дължи само
стойността на гарантираните стаи, тъй като допълнителни стаи над този обем не
са ползвани.
Налага се извод, че с извършените авансови плащания вземанията на
хотелиера са погасени изцяло, като е налице надплащане, което подлежи на
връщане на основание раздел VI, чл.10 от договорите. По изложените съображения
предявените от „Дабълтрий Варна“ ЕАД искове с правно основание чл.79 от ЗЗД за
присъждане на шеста и седма авансови вноски по договорите следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, а предявените от „Арианс“ЕООД искове с правно
основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл.10 от договорите за връщане на надплатените авансови
суми се явяват доказани по основание. По договора за хотел „Дабълтрий Бай
Хилтън“ искът на „Арианс“ЕООД следва да бъде уважен за сумата от 38845.90 евро,
формирана като разлика над дължимото окончателно възражение 61154.10 евро до авансово
платеното 100000 евро, като за горницата над 38845.90 евро до претендираните 78435.16 евро следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. По договора за хотел „Спа Хотел Хелиос“ искът на
„Арианс“ЕООД следва да бъде уважен за сумата от 6376.15 евро, формирана като
разлика над дължимото 18623.85 евро до платеното 25000 евро, като за горницата
над 6376.15 евро до претендираните 11936.20
евро следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По акцесорните претенции за обезщетения за забава произнасянето е
обусловено от изхода на спора за главниците.
Поради формирания извод за недължимост на главниците за авансови
плащания, неоснователни се явяват и акцесорните претенции на „Дабълтрий Варна“
ЕАД за договорна неустойка за забава върху тях в размер на 30840.77 евро по договора за хотел
„Дабълтрий Бай Хилтън“ и в размер на 11239.09
евро, по договора за хотел „Спа Хотел Хелиос“.
Частичната основателност на главните претенции на „Арианс“ЕООД обуславя
извод за основателност на исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху съдебно
признатия размер на главниците за периода от деня следващ уговорения в договора
падеж - 01.11.2017г. до 28.09.2018г.
Посоченият в договорите краен срок за уреждане на всички плащания -
30.10.2017г. се отнася само за предвидените в него парични престации, а не и до
обусловените от тях акцесорни вземания за законна лихва за забава, чиято
дължимост следва по силата на закона. Изчислен от съда с програмен продукт
„Апис – Финанси“ размерът на законната лихва за посочения период върху
главницата в размер на 38845.90 евро по договора за хотел „Дабълтрий Бай
Хилтън“ възлиза на 3582.46 евро, а върху главницата в размер на 6376.15 евро по договора за хотел „Спа Хотел
Хелиос“ – в размер на 588.02 евро, до които размери исковете следва да бъдат
уважени и отхвърлени за разликата до претендираните стойности от съответно 7247.93 евро и 1102.99 евро.
Претенцията на „Дабълтрий Варна“ ЕАД за присъждане на възнаграждение за
реално предоставени хотелиерски услуги за периода 05.07.2018г. – 06.09.2018г. се
явява доказана по основание и размер. Между страните няма спор, че за този
период помежду им не е имало сключен рамков договор, а резервирането на стаите
е извършвано на рецепция. От заключението на ССЕ се установява, че за всички
процесни резервации са налице подадени от „Арианс“ЕООД заявки и издадени от
„Дабълтрий Варна“ ЕАД ваучери и фактури. С оглед събраните доказателства, че процесните
фактури са издадени по подадени и приети заявки, следва да се приеме, че всяка
от тях матриализира отделен договор за предоставяне на хотелиерски услуги. В тях са отразени
съществените елементи на сделката - страни, вид услуга, както и уговорената
цена с ДДС. При липса на твърдения за отменени резервации, следва да се приеме,
че с издаването на ваучерите „Дабълтрий Варна“ ЕАД е изпълнил задължението да
извърши резервация на съответния брой хотелски стаи, от което следва, че същият
е изправна страна по договорите. Следователно за ответника е възникнало
задължението за заплащане на уговорената цена. При липса на представени
доказателства за уговорена между страните преференциална цена, за
ценообразуването на услугата следва да послужи стандартният ценоразпис. С
осчетоводяване на 6 от издадените 12 фактури ответникът фактически е признал
факта на сключване на договорите при посочените в тях параметри и е приел
изпълнението по тях. Извършеното признание за част от процесните договори е
индиция, че между страните не е имало уговорка за предоставяне на отстъпки.
Предвид безспорната установеност, че неосчетоводените от ответника „Арианс“ЕООД
фактури също са издадени по подадени от него заявки, съдът намира, че по тях
също се установява валидна договорна връзка, по която ответникът дължи плащане.
Осчетоводяването на фактурите зависи изцяло от волята на страната, поради което
същата не следва да черпи права от неизпълнението на това свое задължение,
произтичащо от счетоводното и данъчното законодателство. От своя страна ответникът,
в чиято тежест е било, не е представил доказателства за престиране в уговорения
срок на дължимото възнаграждение по процесните фактури в общ размер на 32605.98 евро, липсват
данни за погасяването му чрез друг способ, поради което следва да се приеме, че
е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от негова страна. Евентуално
извършеното в счетоводството на „Дабълтрий Варна“ЕАД приспадане, за което
вещото лице е получило само устни сведения без да е извършена документална проверка,
е ирелевантно, доколкото липсва постигнато двустранно изразена воля за отнасяне
на неусвоените аванси към фактурите за 2018г. Предвид горното, предявеният иск
е основателен и доказан до пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
Основателна в пълен размер
се явява и претенцията на „Арианс“ЕООД за присъждане на възнаграждение по
договори за хотелско настаняване на туристи в ангажирани от ищеца други хотели,
по заявки на ответника, за които са издадени инвоис фактури 1/13.07.2017г.,
2/13.07.2017г. и 1541/27.07.2017г., предвид извършеното от страните двустранно
осчетоводяване на фактурите, с което фактически са признали наличието на
договорни отношения, изпълнението по тях и размера на дължимото възнаграждение.
Искът следва да бъде уважен до претендирания размер от 3110 евро, като с оглед
правоувеличаващия размер на подаването на исковата молба, сумата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва от 28.09.2018г. до окончателното изплащане
на задължението. Липсва проведено доказване за уговорен падеж на задължението,
поради което приложение следва да намерят общите правила на чл. 303а от ТЗ. По
делото липсва спор относно датата, на която фактурите са получени и
осчетоводени при ответника, поради което следва да се приеме, че това се е
случило в месеца на издаването им. Доколкото като началната дата на претенцията
по чл.86 от ЗЗД е посочен последващ момент, следва да се приеме, че същата е
доказана по основание и следва да бъде уважена до посочения от вещото лице
размер от 286.81 евро, като за разликата до претендираните 286.81 евро следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода
на спора по искова молба с вх. №27905/28.09.2018г.,
от „Дабълтрий Варна“ ЕАД срещу „Арианс“ ЕООД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част
от иска в размер на 2683.93 лева от общо 9999 лева, представляващи заплатена
държавна такса (9799 лева) и депозит за вещо лице (200 лева). Доказателства за
уговорен и заплатен адвокатски хонорар в твърдяния размер 11136 лева не са
представени. Представен е единствено договор за правна помощ с уговорено
възнаграждение от 6430 лева без ДДС, платим по банков път, без да е представено
платежно нареждане за извършена банкова транзакция, поради което и този разход
се явява недоказан. Съобразно отхвърлената част от исковете на основание чл.78,
ал.3 от ГПК в полза на ответника „Арианс“ ЕООД се следват разноски в размер на
4850.38 лева от общо 6630 лева, изразяващи се в заплатен по банков път
адвокатски хонорар (6430 лева), доказан със съответните платежни нареждания и
200 лева – депозит за вещо лице.
С оглед изхода
на спора по искова молба с вх. №27847/28.09.2018г.
от „Арианс“ ЕООД срещу „Дабълтрий Варна“ ЕАД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част
от иска в размер на 7103.56 лева от общо 13741.67 лева, изразяващи се в
заплатен по банков път адвокатски хонорар (5525 лева), депозит за вещо лице
(200 лева) и заплатена държавна такса (7989.16 лева и 27.51 лева). Съобразно
отхвърлената част от исковете на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
ответника „Дабълтрий Варна“ ЕАД се следват разноски в размер на 96.61 лева от
общо 200 лева, изразяващи се в заплатен депозит за вещо лице.
Искането на „Арианс“ЕООД
за присъждане на разноски за обезпечителното производство се явява
неоснователно, предвид липсата на представени доказателства за заплатена
държавна такса, такса за заверен препис и адвокатски хонорар, за който е
приложен единствено договор за правна защита, но не и платежен документ съобразно
уговорения в него начин на плащане – по банкова сметка.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените с искова молба с вх.
№27905/28.09.2018г., от „Дабълтрий Варна“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Княз Александър I” 4, ет.6,
срещу „Арианс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Цар Освободител“42, ап.1, искове с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати:
- сумата от 34215
евро, представляваща неплатен остатък от дължимо авансово възнаграждение за
осигурено сезонно наемане на хотелски стаи в хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“,
Златни пясъци по договор за туроператорски услуги BS 2017 от 18.10.2016г. и чл.
7.1. от Анекс №1 към него, формирана като сбор от шеста и седма предварителна
вноска с размери и падежи както следва: 20000 евро с падеж 25.06.2017г. и 14215
евро с падеж 15.07.2017г.,
- сумата от 30840.77
евро, представляваща мораторна неустойка, дължима по договор за
туроператорски услуги BS 2017 от 18.10.2016г., уговорена в чл.6 от договора в
размер на 2% на ден, претендирана върху непогасените шеста и седма
предварителна вноска както следва: 18360 евро – дължима неустойка върху
главница от 20000 евро за периода 25.06.2017г. – 28.09.2018г. и 12480.77 евро
върху главница от 14215 евро за периода 15.07.2017г. – 28.09.2018г.
- сумата от 12573
евро, представляваща неплатен остатък от дължимо авансово възнаграждение за
предоставяне на хотелиерски услуги в хотел „Спа Хотел Хелиос“, Златни пясъци по
договор за туроператорски услуги BS 2017 от 21.10.2016г. и чл.7.1. от Анекс №1
към него, формирана като сбор от шеста и седма предварителна вноска с размери и
падежи както следва: 5000 евро с падеж 25.06.2017г. и 7573 евро с падеж
15.07.2017г.,
- сумата от 11239.09
евро, представляваща мораторна неустойка, дължима по договор за
туроператорски услуги BS 2017 от 21.10.2016г., уговорена в чл.6 от договора в
размер на 2% на ден, претендирана върху непогасените шеста и седма
предварителна вноска както следва: 4590 евро – дължима неустойка върху главница
от 5000 евро за периода 25.06.2017г. – 28.09.2018г. и 6649.09 евро върху
главница от 7573 евро за периода 15.07.2017г. – 28.09.2018г.
ОСЪЖДА „Арианс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.“Цар Освободител“42, ап.1, ДА ЗАПЛАТИ на „Дабълтрий Варна“
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Княз
Александър I” 4, ет.6, сумата от 32605.98
евро, представляваща възнаграждение за реално предоставени от ищеца
хотелиерски услуги за периода 05.07.2018г. – 06.09.2018г. за хотел „Дабълтрий
бай Хилтън“ по фактури: №**********/
17.07.2018г. – 5806.08 евро, №**********/17.07.2018г. – 4420.08 евро,
№**********/21.07.2018г. – 501.12 евро, №**********/21.07.2018г. – 1013.76
евро, №**********/23.07.2018г. – 5352.48 евро, №**********/01.09.2018г. –
529.92 евро, №**********/21.09.2018г. – 4945.92 евро, №**********/ 21.09.2018г.
– 3769.92 евро, № ********** на 21.09.2018 г. - 424,88 евро, № ********** на
21.09.2018 г. - 858,24 евро, № ********** на 21.09.2018 г. - 4517,50 евро, № **********
на 21.09.2018 г. - 466,08 евро, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Дабълтрий Варна“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Княз Александър I” 4, ет.6, ДА ЗАПЛАТИ на „Арианс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Варна, бул.“Цар Освободител“42, ап.1,
на основание чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, следните
суми:
- сумата от 38845.90 евро, представляваща
подлежаща на връщане част от авансово заплатено и неусвоено възнаграждение за предоставяне
на хотелиерски услуги в хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“, Златни пясъци по договор
за туроператорски услуги BS 2017 от 18.10.2016г. и Анекс №1 към него, дължима
на основание чл.10 от договора, формирана като от пълния заплатен размер на
депозита – 100000 евро се приспадне стойността на окончателното възнаграждение за
2017г. – 61154.10 евро, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 28.09.2018г., до окончателното
изплащане на задължението, като отхвърля
иска за разликата над 38845.90 евро до 78435.16 евро;
- сумата от 3582.46 евро, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 38845.90 евро, за периода 01.11.2017г. – 28.09.2018г., като отхвърля иска за разликата над 3582.46 евро до 7247.93 евро;
- сумата от 6376.15 евро, представляваща подлежаща на
връщане част от авансово заплатено и неусвоено възнаграждение за предоставяне
на хотелиерски услуги в хотел „Спа Хотел Хелиос“, Златни пясъци по договор за
туроператорски услуги BS 2017 от 21.10.2016г. и Анекс №1 към него, дължима на
основание чл.10 от договора, формирана като разлика от пълния заплатен размер
на депозита – 25000 евро и стойността на окончателното възнаграждение за 2017г.
– 18623.85 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска – 28.09.2018г., до окончателното изплащане на
задължението, като отхвърля иска за
разликата над 6376.15 евро до 11936.20 евро;
- сумата от 588.02 евро, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 6376.15 евро, за периода 01.11.2017г. – 28.09.2018г., като отхвърля иска за разликата над 588.02 евро до 1102.99 евро;
- сумата от
3110 евро, представляваща дължимо възнаграждение по договори за хотелско
настаняване на туристи в ангажирани от ищеца други хотели, по заявки на
ответника, за които са издадени инвоис фактури 1/13.07.2017г. за 1356 евро,
2/13.07.2017г. за 700 евро и 1541/27.07.2017г. за 1054 евро, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска -
28.09.2018г., до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 286.81
евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 3110 евро, за периода 01.11.2017г. – 28.09.2018г., като отхвърля иска
за разликата над 286.81 евро до 287.38 евро.
ОСЪЖДА „Арианс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.“Цар Освободител“42, ап.1, ДА ЗАПЛАТИ на „Дабълтрий Варна“
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Княз
Александър I” 4, ет.6, сумата от 2683.93 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от предявените от него
искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и сумата от 96.61 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част на предявените срещу него искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Дабълтрий Варна“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Княз Александър I” 4, ет.6, ДА ЗАПЛАТИ на „Арианс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Цар Освободител“42, ап.1,
сумата от 7103.56 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски съразмерно с уважената част от предявените от него искове, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК и сумата от 4850.38
лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част на предявените срещу него
искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: