№ 127
гр. Сливен, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. Д. Каранашева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от М. Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230103497 по описа за 2024 година
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че с ответницата са сключили договор
за овърдрафт по разплащателна сметка на 19.05.2022г. по силата, на който ищеца, в
качеството на кредитор е предоставил на ответницата в качеството на кредитополучател по
сметка на ответницата в размер на 5834лева, а ответницата се е задължила да върне сумата в
сроковете и при условията, посочени в договора.Твърди се, падежа на договора за кредит е
19.02.2026г. и изплатената от банката сума от 5834лв е усвоена от ответницата.Сочи се, че
договора за кредит е изцяло предсрочно изискуем поради неплащането на вноски за
главница от 19.12.2022г. и неплащането на вноски за договорна лихва от 19.01.2023г. и
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем с връчена покана на длъжника на
14.09.2023г.Посочено е, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение за дължимата главница, договорна лихва и неустойка и заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист са издадени срещу ответницата и в хода на
изпълнителното производство на ответницата е залепено уведомление при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК и ищеца предявява положителните установителни искове предмет на
разглеждане на настоящото производство
Поискано е, да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото
дружество главница в размер на 5267.69лева, по договор за банков кредит, 306.18лв,
представляваща договорна лихва за периода 19.01.2023г. до 14.09.2023г., 351.04лева
представляваща мораторна лихва за периода от 19.01.2023г. до 2.10.2023г.., , законната лихва
от датата на подаване на заявлението до изплащането на главницата и да бъдат присъдени
направените по заповедното и исковото производство разноски.
1
Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като
такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл.
124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за
договорна лихва, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2
от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за
договорна лихва, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2
от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на
твърденията им за сключен договор за банков кредит, усвояването на сумата по договора за
банков кредит от ответницата, неизплатените вноски по договора за банков кредит от
ответницата, размера на изискуемите към настоящия момент задължения по договора за
банков кредит от ответницата главница, договорна лихва и мораторна лихва, уведомяването
на ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по договора за
банков кредит, е тяхна.
Указано е на ищцовото дружество, че не сочи доказателства по отношение на факта
че сумата от 5 834лв е преведена по банкова сметка на ответницата.
В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представител на
ответницата е постъпил.
В отговора е заявено, че предявените искове са неоснователни по основание и
размер.Посочено е, че липсват доказателства, че сумата от 5 834лв е преведена по банкова
сметка на ответницата.Изложено е, че първо ищцовото дружество е претендирало договорна
лихва, а впоследствие за същия период наказателна лихва т.е претендира сложна
лихва.Направено е възражение, че в договора за кредит има неравноправни клаузи, а именно
чл.3, ал.8 от договора, съгласно който ГПР по отпуснатия кредит е в размер на 10.01 и
противоречи на чл.19,ал.5 от ЗПК, чл.3,ал.10 от договора и чл.5, ал.1,2 и 3 от договора
съгласно който кредитополучателя заплаща на банката различни такси и
комисионни.Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, присъден в
заповедното производство.Поискано е при констатация от съдът на други неравноправни
клаузи съдът да ги обяви за недействителни.
Поискано е да бъдат отхвърлени исковете, като неоснователни и недоказани.
Указано е на страните, че ще се произнесе служебно за неравноправни клаузи в ДПК.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовани представител не се
явява. От тяхно име е постъпило писмено становище да бъдат уважени предявените искове и
да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представения списък.
В съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява, вместо него се явява
адв. М., преупълномощена от назначения особен представител адв.М., която моли да бъдат
2
отхвърлени предявените искове .
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.05.2019 г. е сключен договор за кредит, по силата на който Юробанк България
АД е предоставило кредит на К. Й. К. в размер на 6000 лв.., размер на кредита 5834 лева за
текущи нужди, а кредитополучателя се е задължил да върне ползвания кредит заедно с
дължимите лихви в сроковете и при условията на ДПК. В чл. 2, ал. 2 е предвидено, че в
случай, че във връзка с договора кредитополучателя сключи застраховка по застрахователна
програма Защита на плащанията на кредитополучателя по потребителски кредити,
предоставени от Юробанк България АД, чиято премия е платима еднократно, страните по
договора се съгласяват, че дължимата сума за заплащане на застрахователната премия е за
сметка на отпуснатия кредит, като се удържа служебно от банката при усвояване на кредита
от сметката по чл. 2, ал. 1. В чл. 2 е изрично посочена банковата сметка, по която се отпуска
кредита. В чл. 3, ла. 8 е предвидено, че ГПР по отпуснатия кредит е 10,01 % а общата сума,
дължима от кредитополучателя е 7311,86 лв. В чл. 3,ал. 1 е предвидено, че за първите 12
месеца от срока на издължаване на кредита, кредитополучателя дължи на банката лихва,
изчислена при прилагане на годишен лихвен процент в размер на 5,200%. От 13-ия месец до
крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателя дължи на банката лихва,
изчислена при прилагане на променлив лихвен процент в размер на 5,200 %, който
представлява референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка. За
референтен лихвен процент се ползва референтен лихвен процент Прайм на Юробанк
България АД за необезпечени кредити. В чл. 9 от договора е предвидено, че при просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателя дължи обезщетение за забавата върху просрочените суми в размер на
законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет. Към договора за
потребителски кредит е представен погасителен план, в който се установява, че първата
вноска е дължима на 19.06.2022 г. а последната на 19.02.2026 г., като размер на
погасителните вноски е 110,63 лв. и е платена застраховка в размер на 834 лв. със
сключването на договора. Предвидено е плащането да стане на 45 месечни вноски.
На 19.05.2022 г. К. Й. К. е сключила застраховка Защита на плащанията на
получателите на потребителски кредити, предоставени от Юробанк България АД.
С платежно нареждане от 19.05.2022г. е преведена от Юробанк България АД по
банковата сметка на К. Й. К. сумата от 5834лв.
На 02.09.2023 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение от Юробанк България
АД до К. Й. К. с искане в седмодневен срок от получаване на поканата да им заплати
главница в размер на 5267,69 лв., договорни лихви в размер на 330,96 лв.
С констативен протокол от 19.09.2023 г. на ЧСИ Павел Г.ев, вследствие на залепено
уведомление до К. Й. К. е прието, че поканата за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземанията по ДПК е редовно връчена на К. Й. К. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От извлечение от счетоводните сметки на Юробанк България АД се установява,че
3
към 13.09.2023 г. К. Й. К. е имала 10 непогасени вноски за главница и 9 непогасени вноски
за възнаградителна лихва.
На 09.10.2023г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист от Юробанк България АД срещу К. Й. К. за следните суми в размер
на 5267,69 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, договорна
лихва в размер на 306,18лв. за периода 19.01.2023 г. до 14.09.2023 г., мораторна лихва в
размер на 351,04 л. за периода 19.01.2023 г. до 02.10.2023 г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство
разноски.
На 10.10.2023. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по
силата на които е осъдена К. Й. К. да заплати на Юробанк България АД сумата 5267,69 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит, договорна лихва в размер на
306,18лв. за периода 19.01.2023 г. до 14.09.2023 г., мораторна лихва в размер на 351,04 лв. за
периода 19.01.2023 г. до 02.10.2023 г., законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски в размер на
833,99 лв.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е указано на заявителя да предяви положителни
установителни искове за вземанията си.
В дадения едномесечен преклузивен срок за предявяване на положителните
установителни искове, ищецът е предявил исковете предмет на разглеждане на настоящото
производство.
От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че общия
размер на задължението на К. Й. К. към деня на извлечението от счетоводни сметки е в
размер на 5924,91 лв., от които 5267,69 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит, договорна лихва в размер на 306,18лв. за периода 19.01.2023 г. до
14.09.2023 г., мораторна лихва в размер на 351,04 лв. за периода 19.01.2023 г. до 02.10.2023
г. По ДПК към датата на обявяване на предсрочна изискуемост са били налице 10
просрочени вноски за главница и 9 просрочени вноски за възнаградителна лихва. В
заключението на вещото лице е посочено, че след 02.10.2023 г. по ДПК не са извършвани
погасявания.
Съдът кредитира изцяло заключението на назначената и изпълнена съдебно
счетоводна експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2
от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ за признаване на
установено,че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 5267,69
лв,представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 19.05.2022г. Съгласно
4
разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателя се задължава да ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне след
изтичането на срока. Със сключването на договора за потребителски кредит между К. Й. К.
и Юробанк България АД, като страните са се уговорили сумата по договора за кредит да
бъде заплатена на 45 месечни вноски. Безспорно се установи по делото, че ответницата
усвоила сумата, предоставена й по договора за потребителски кредит. От представеното
извлечение по сметки и от назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза
безспорно се установи, че ответницата е дължи на ищцовото дружество главница в размер
на 5267,69лв., поради което предявения иск ще следва да бъде уважен изцяло като
основателен и доказан. По направените възражения в отговора , че няма доказателства за
превеждането на сумата о т5834 лв., съдът приема възражението за неосонователно. От
представеното в хода на производството платежно нареждане се установява, че ищцовото
дружество е превело по банковата сметка на ответницата сумата от 5834 лв. Неоснователно е
и възражението за анатоцизъм, а именно лихва върху лихва. В настоящия случай няма лихва
върху лихва, а има претенции за един и същи период, както за дължимата договорна лихва
върху главницата, така и за дължимата наказателна лихва върху главницата, която е
претендирана, тъй като ответницата не е заплащала дължимите вноски за главница.
Годишния процент на разходите по ДПК не надвишава предвидения в Закона за
потребителския кредит. Видно както и от самия договор, така и от претендираните
договорна и наказателна лихва. При отпускането на потребителски кредит в размер на 5834
лв., общо дължимата сума след плащане в период от три години и половина от ответницата
е в размер на 7311,86 лв.
Ще следва да се признае за установено и че ответникът дължи на ищцовото
дружество законната лихва върху главницата от подаването на заявлението до окончателното
й плащане.
По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от
ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.Безспорно се установи в
производството, че ответникът е изпаднал в забава и съответно дължи договорената между
страните лихва.Доказа се в производството какъв е размера на договорената лихва и с оглед
основателността на главния иск за главницата ще следва да се уважи и иска за договорена
лихва в размер на 306,18лв. за периода 19.01.2023 г. до 14.09.2023 г., поради което
предявения иск ще следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от
ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86,ал.1 от ЗЗД.Безспорно се установи в
производството, че ответникът е изпаднал в забава и съответно дължи договорената между
страните наказателна лихва.Доказа се в производството какъв е размера на договорената
наказателна лихва и с оглед основателността на главния иск за главницата ще следва да се
уважи и иска за мораторна лихва в размер 351,04 лв. за периода 19.01.2023 г. до 02.10.2023
г. поради което предявения иск ще следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
5
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид направеното искане в исковата молба ще
следва да бъде осъдено ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 3367,13лв,
представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът приема възражението за неоснователно.В производството са
предявени три положителни установителни иска минималното възнаграждение по НМРАВ е
в размер на 1200лв, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за исковото
производство е под 1200лв.
Така мотивиран и на основание чл.235, ал.1 от ГПК, СлРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ че К. Й. К., ЕГН **********, от гр.......... дължи на Юробанк
България АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, околовръстен
път №260 сумата от 5267,69лв, представляваща неизплатена главница, по договор за
потребителски кредит от 19.05.2022г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано
от 09.10.2023г. до окончателното й плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1
от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ че К. Й. К., ЕГН **********, от гр.......... дължи на
Юробанк България АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
околовръстен път №260 сумата от 306,18лв. за периода 19.01.2023 г. до 14.09.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1
от ГПК, във вр. чл. 86,ал.1 от ЗЗД, че К. Й. К., ЕГН **********, от гр.......... дължи на
Юробанк България АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
околовръстен път №260 сумата от 351,04 лв. за периода 19.01.2023 г. до 02.10.2023 г.
ОСЪЖДА К. Й. К., ЕГН **********, от гр.......... на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати на Юробанк България АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, околовръстен път №260 направените по делото разноски в размер на 3367,19 лв.,
представляваща направените по заповедното и исковото производство разноски, съразмерно
на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6
7