Протоколно определение по дело №2814/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2382
Дата: 13 май 2025 г.
Съдия: Руси Алексиев
Дело: 20241100202814
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 май 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 2382
гр. София, 13.05.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 20 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Руси Алексиев
СъдебниРадина Св. С.а

заседатели:Десислава К. Николова
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
и прокурора К. Ив. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Руси Алексиев Наказателно дело от
общ характер № 20241100202814 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ К.К.К. - редовно призован, явява се.
АДВ. М.Б., САК, упълномощен защитник на подсъдимия К. К. –
редовно призован, явява се.

ПОДСЪДИМИЯТ Н.Х.Х. - редовно призован, явява се.
АДВ. Е.В., АК - гр. Кюстендил, упълномощен защитник на подсъдимия
Н.Х. – редовно призован, не се явява.
В залата се явява АДВ. С.Й..
АДВ. Й. : Представям пълномощно от адв. Е.В., с което ме
преупълномощава за днешното с. з. да се явя и осъществявам защитата на
подзащитния му.

ПОДСЪДИМИЯТ Т. П.Н. - редовно призован, явява се.
АДВ. Л.Р., САК, упълномощен защитник на подсъдимия Т. Н. – редовно
призован, явява се.

ПРОКУРОРЪТ : Да се даде ход на разпоредителното съдебно
заседание.
АДВ. Р. /за подс. Н./: Не правим възражение за несвоевременно
връчване на обвинителния акт. Да се даде ход на делото
1
АДВ.Б. /за подс. К./: Да се даде ход на разпоредителното съдебно
заседание.
АДВ.Й. /за подс. Х./: Да се даде ход на разпоредителното съдебно
заседание.
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на разпоредителното
съдебно заседание.

СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните, изрично направеното
изявление от защитата на подсъдимият Т. Н., досежно обстоятелството, че
същата, както и самият подсъдим Т. Н., е получила съобщението по чл. 247в
от НПК за днешното разпоредително съдебно заседание, респективно
подсъдимият приложения към него препис от о.а. и препис от разпореждането
на съда за насрочване му, а защитата - само препис от разпореждането на съда
за насрочването му, с което, освен връчения о.а. на подсъдимия и
призоваването му за днешното открито разпоредително съдебно заседание, е
извършено уведомяването му за правото да се яви със защитник и че може в 7-
дневен срок от получаване на съобщението да даде отговор по въпросите,
които се обсъждат в разпоредително съдебно заседание по чл. 248, ал. 1, т. 1 -
т. 8 от НПК, което, видно от датата на получаване - 13.01.2025 г., е преди да
изтече този 7-дневен срок, и видно от датите за призоваване на останалите
подсъдими лица, съответно 06.01.2025 г. – за подсъдимия К.К.К., и 05.01.2025
г. – за подсъдимия Н.Х.Х., както и 06.01.2025 г. за техните упълномощени
защитници, намира, че следва да се считат за спазени изискванията по
отношение на последните на разпоредбата на чл. 247в, ал. 3 от НПК, а
досежно подсъдимия Т. Н. и неговата упълномощена защита - адв.Р., САК, за
липса на възражения за неспазен срок, поради което не са налице процесуални
пречки за даване ход на открито разпоредително съдебно заседание, с оглед на
което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО СЪДЕБНО
ЗАСЕДАНИЕ по реда на чл. 248 от НПК.

СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на подсъдимите лица:

К.К.К. – роден на ********* г., в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, разведен, средно образование, работи като технически
сътрудник в „Милки Груп Био“ ЕАД, живущ в с. К., ул. „*********, ЕГН
**********.
СЪДЪТ провери самоличността на подсъдимия по представен документ
за самоличност – лична карта № *********, изд. на 09.02.2021 г., от МВР - гр.
2
София.
СЪДЪТ върна документа за самоличност на подсъдимия.

Н.Х.Х. - роден на ********* г., в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, разведен, с висше образование, работи като търговски
сътрудник в „Ортекс България“ ЕООД, живущ в гр. София, ж. к. „*********,
ЕГН **********
СЪДЪТ провери самоличността на подсъдимия по представен документ
за самоличност – лична карта № *********, изд. на 21.07.2021 г., от МВР - гр.
София.
СЪДЪТ върна документа за самоличност на подсъдимия.

Т. П.Н. – роден на ********* г., в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, работи като консултант
на свободна практика, живущ в гр. София, ж. к. „Н*********, ЕГН
**********.
СЪДЪТ провери самоличността на подсъдимия по представен документ
за самоличност – лична карта № *********, изд. на 15.07.2020 г., от МВР - гр.
София.
СЪДЪТ върна документа за самоличност на подсъдимия.

СЪДЪТ разясни правата на подсъдимите лица в настоящото съдебно -
наказателно производство, както и правото им същото да приключи по някоя
от диференцираните процедури, в случая по реда на Глава 27 НПК или Глава
29 от НПК, а също и правото им на отвод на съда, на член от него, на съдебния
секретар и на прокурора.

ПОДСЪДИМИТЕ (поотделно): Разбрахме правата си. Няма да правим
отводи.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи.

ЗАЩИТАТА (поотделно): Нямаме искания за отводи.

СЪДЪТ, с оглед липсата на искания за отводи и на такива по реда на
открито разпоредително съдебно заседание и след като в срокът по чл. 247в,
ал. 4 от НПК не са постъпили искания за конституиране на други страни в
3
съдебно-наказателното производство, което е логично, изводимо от
материалноправната характеристика на описаното в о.а. деяние за всеки един
от тях,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДОСТАВЯ на страните възможност да изразят становище в
условията на чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно устно и непосредствено, по
въпросите, които се обсъждат в откритото разпоредително заседание,
визирани в чл. 248, ал. 1, т. 1 - т. 8 от НПК, а именно:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и/или на пострадалия;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила;
5. желаят ли разглеждането на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация;
6. по въпроса относно взетите мерки за процесуална принуда;
7. имат ли искания за събиране на нови доказателства;
8. за насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.

ПРОКУРОРЪТ : Считам, че делото е подсъдно на СГС.
Не са налице основанията, предвидени в закона, за прекратяване и
спиране на наказателното производство.
Считам, че не са допуснати отстраними и съществени нарушения на
процесуалните правила, което да води до ограничаване на процесуалните
права на подсъдимите.
Считам, че не се налага разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация.
Няма взети мерки за неотклонение на подсъдимите лица.
Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Моля да насрочите делото за разглеждане в открито с. з. за разглеждане
4
по общия ред с призоваване лицата посочени в списъка към о.а.

АДВ.Р. /за подс. Н./: По реда на чл. 248, ал. 1 НПК изразявам следното
становище:
Споделям частично това, което каза представителят на държавното
обвинение, като същевременно намирам, че по делото са допуснати
съществени отстраними нарушения от категорията на чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1
от НПК, а именно:
От разпореждането на съда от 19.12.2024 г., с което е насрочено
днешното разпоредително съдебно заседание е видно, че председателят на
настоящият състав е възприел, че по отношение на обвиняемият Н. СГП е
повдигнала обвинение за извършено престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т.
3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
Именно за извършването на такова престъпление е привлечен
подсъдимият Т. Н. с Постановление от 08.11.2023 г. и същото обвинение е
посочено на стр. 1 на о.а. и в диспозитива.
Същевременно, в обстоятелствената част на о.а., лист 9, ред 3 отгоре-
надолу, се сочи, че подсъдимият Т. Н. е извършил горното престъпление при
условията на чл. 26 от НК и по-нагоре на същият лист е посочено, че
подсъдимият е извършил инкриминираните финансови операции повече от 2
пъти, а именно: една като извършител в съучастие с К.К.К., в качеството на
извършител и Н.Х. в качеството му на помагач, и 2 е извършил като помагач в
съучастие с К. К., в качеството му на извършител и една в качеството си на
помагач в съучастие с К. К., в качеството му на извършител, и Н.Х., в
качеството му на помагач.
В о.а. не се съдържат твърдения за наличие на съставомерни признаци
на чл. 26 от НК при извършване на горното деяние, а именно: те да
осъществяват поотделно или едни различни състави на едно и също
престъпление, да са извършени през непродължителен период от време при
една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Например, в разпореждането на същия председател на състава по
същото дело, но с друг номер от 06.12.2022 г., е възприето, че обвинението
срещу Н. е същото, само, че там финансовите операции са 2, но той има връзка
с чл. 26, ал. 1 от НК. В о.а. също е включен чл. 26 от НК и това е така, защото
чл. 26 от НК е включен и в постановлението за привличане на подсъдимия Т.
Н.. Нещо, което към настоящият момент след връщане на делото за
отстраняване на съответните съществени процесуални нарушения вече не
съществува.
ПротИ.речието в Постановлението за привличане на обвиняемия от
08.11.2023 г. между обстоятелствената част и диспозитива на о.а., по мое му
реализира именно хипотезата на чл. 249, ал. 4, т.1, пр. 1 от НПК и тези
обстоятелства, тези факти, не са някакви формални дефицити на о.а., които
биха могли евентуално да бъдат оценявани като очевидна фактическа грешка
5
по смисъла на чл. 248, ал. 1 от НПК, а са такива, които касаят същността на
обвинението срещу Т. П.Н.. Доколкото виждам, същите дефицити касая и
другите подсъдими. Всичките тези обстоятелства, освен, че ограничават
правото на защитата, не може да разберем, пречат да разберем в какво точно
сме обвинени.
Считам, че ако се съгласите с тезата на защитата да са налични
твърдените съществени отстраними процесуални нарушения, моля да
прекратите делото и да го върнете на прокуратурата за отстраняване на тези
основни нарушения. Благодаря.

АДВ. Б. /за подс. К./ : Аз съм на същото становище, което изложи преди
малко колегата Р..
Становището, което взе представителя на СГП в днешното съдебно
заседание го споделям, с изключение на тази част, че са налице процесуални
нарушения, които следва да бъдат коригирани. Същите бяха изложени
коректно както и за единият от подсъдимите, който защитава колегата Р., те
важат в тази част и за останалите, защото обвиненията са абсолютно
идентични. Смятам, че по този начин се нарушава правото на защита на
съответните подсъдими, конкретика на моя подзащитен К.К.К..
Смятам, че делото следва да бъде прекратено, да бъде върнато на
следствието за коригиране на тези нарушения и след това същото да
продължи.

АДВ. Й. /за подс. Х./: Делото е подсъдно на СГС.
Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По т. 3 – присъединявам се към становището на колегата Р. и моля да
прекратите производството и да го върнете на прокуратурата.
В случай, че не прекратите производство, искаме делото да се гледа по
общия ред.
По т. 5, 6 и 7 на чл. 248 от НПК – нямам искания.
По т. 8 – ако не прекратите производството, моля да отложите делото за
друга дата за разглеждане в открито съдебно заседание с разпит на свидетели
и вещи лица по о.а.

ПОДСЪДИМИТЕ (поотделно): Солидаризираме се със становището на
нашите защитници.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, с оглед изразеното от страните становище по така направените
възражения от защитата на подсъдимите лица, в частност от защитника на
6
подсъдимия Т. Н. – адв. Л. Р., САК, за допуснато съществено процесуално
нарушение на ДП, след проведеното тайно съвещание, намира за установено
следното:
На първо място, съдебният състав констатира, че действително не е
налице основание за отстъп от изразеното с разпореждането на съдията-
докладчик от 19.12.2024 г. становище, че делото е подсъдно именно на този
съд като родово (материално) и териториално (местно) компетентен
първоинстанционен такъв.
Горното е изводимо, както от материалноправната квалификация на
инкриминираните от Прокуратурата деяния за всяко едно от подсъдимите
лица, така и от застъпеното като местоизвършване на същото, а именно гр.
София.
На второ място, Съдът отново се съгласява със страните, че няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
На трето място, Съдът споделя становището на защитата, че и в този о.а.
е допуснато съществено, но отстранимо нарушение на процесуалните
правила, от категорията на визираните в чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, макар и не
на посоченото от тях основание, обуславящо прекратяване на настоящото
съдебно производство и връщане на делото на прокуратурата за
отстраняването му.
В този смисъл, Съдът отбелязва, че липсва наведеното от защитата на
подсъдимия Т. Н. съществено нарушение на процесуалните правила на
плоскостта на неясно, в случая по-скоро протИ.речИ., обвинение. Това е така,
тъй като повдигнатото с настоящия о.а., внесено в СГС обвинение е изцяло
идентично с това, което последно е предявено на тогава обвиняемия Т. П.Н. на
08.11.2023 г. /том 33, л. 16 - 19 от ДП/. С последното подсъдимият - тогава
обвиняем - Н., е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по
чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, за което
престъпление и му е повдигнато впоследствие, с процесния о. а., обвинение.
Същото, като материалноправна характеристика и по-скоро в цифрово
изражение на материалноправната характеристика, е репродуцирано по един и
същ начин както в диспозитива на внесения о.а., така и в обстоятелствената
част, визирана от защитата /л. 12 - л. 12(гръб) от съдебното производство/.
Визираното от защитата присъствие на квалифициращия елемент на чл.
26, ал. 1 от НК не е досежно крайната материалноправна квалификация на
инкриминираното от органите на ДП деяние на подсъдимия Т. Н., а е част на
описаната и приета за съставомерна и престъпна от прокуратурата негова
деятелност. Изрично в о.а. е отбелязано, че тежкото умишлено престъпление,
за което се претендира да е знаел подсъдимия Т. Н. при консумиране на
деятелността му, инкриминирана от прокуратурата и подведена под състава на
чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, е
това по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
за която наказателното производство, прежде водено срещу подсъдимия
К.К.К. и за която му е било повдигнато обвинение с предишния внесен по
7
същото ДП № 35/2014 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 13583/2018 г. по описа
на СГП, е било погасено по давност.
С други думи, наличието на квалифициращият елемент на чл. 26, ал. 1 от
НК при описание на приетата за престъпна на подсъдимия Т. Н. деятелност,
като описание на частен съставомерен квалифициращ елемент, а именно
тежкото умишлено престъпление, за което се твърди, че е знаело подсъдимото
лице при извършване на действията му по процесното „пране“ на пари, по
никакъв начин, след като и съответства напълно с последното съставено
постановление за привличане на същото подсъдимо лице в рамките на ДП, не
накърнява правото му на защита, още по-малко го затруднява да разбере в
какво точно, като факти и право, е обвинен. В тази връзка, следва да се
отбележи и обстоятелството, че именно с последното предявено на фазата на
ДП постановление за привличане на обвиняем се формулира тъй нареченото
окончателно, прецизно обвинение и липсва процесуално основание за
съставяне на постановление за частично прекратяване на наказателното
производство досежно този утежняващ квалифициращ признак – чл. 26, ал. 1
от НК. Добросъвестно в о.а., както очерта и коректно защитата, не се
съдържат твърдения за него в частта му на описание на фактите, както и в
диспозитива му от прокурора. Това е така защото, както вече изясни съдът,
този утежняващ, квалифициращ съставомерен елемент, а именно извършване
на престъплението в рамките на продължавана престъпна деятелност по чл.
26, ал. 1 от НК, не е възпроизведен в последното предявено на тогава
обвиняемото лице и окончателно в този смисъл в рамките на ДП обвинение.
СЪДЪТ държи да отбележи, че внимателния прочит на така внесения в
СГС нов о.а. обуславя извода, че констатираните от него при прегледа на
предишния такъв, въз основа на който е било образувано НОХД № 2454/2022
г., съществените нарушения на процесуалните правила, са отстранени.
Така, коригирано е протИ.речието между обстоятелствената част и
диспозитива и между текстовото и цифрово формулиране на обвинението,
повдигнато спрямо подсъдимия К. К. на ДФ на производството в предишния
о.а., по отношение на това дали деянието му е съучастническо и дали е
извършено при условията на продължавана престъпна деятелност.
На второ място, отстранен е и порока на предишния о.а. по отношение
на деянието, твърдяно за извършено на 17.04.2008 г. с „пране“ на парична
сума, в размер на 95 000 лв., отново при повдигнатото спрямо подсъдимия К.
К. тогава обвинение, което се е твърдяло да е извършено в съучастие с
подсъдимия Т. Н. като помагач, но същевременно и повдигнато срещу
подсъдимия Н.Х. обвинение и за това той да е помагач при осъществяване на
конкретното това обвинение.
По аналогичен начин са отстранени констатираните същи пороци на
предишния о.а. и по отношение на деяния, извършени на 14 и 15.05.2008 г.,
както и разминаването в сумите, които са визирани като
възстановени/изплатени от НАП към „Недико БГ“ ЕООД и в общия брой на
сумите, с които се твърди, че подсъдимият К. К. се е разпоредил, което, макар
и невъзведено като съществено процесуално нарушение тогава, сега е
8
отстранено.
Същевременно, с настоящия о.а. са допуснати други протИ.речия,
неясноти и непълноти, които са довели до сериозно, непреодолимо вътрешно
протИ.речие между твърденията на представителя на държавното обвинение в
обстоятелствената част и правната квалификация на деянията, дадени в
диспозитива. Това вече без съмнение е довело до невъзможност за
подсъдимите лица и тяхната защита да разберат фактическите и правни рамки
на повдигнатото им обвинение, респективно да организират ефективно и
пълноценно защитата си по него, а за съда, който предстои да разгледа делото
на първа инстанция - да очертае по ясен и недвусмислен начин предмета на
доказване, по смисъла на чл. 102 от НПК.
Констатираните от съда протИ.речия, неясноти и непълноти в о.а.,
съставляващи, според него, съществено нарушение на процесуалните правила,
от категорията на „абсолютните такива“, се свеждат до следното:
На първо място, налице е сериозно протИ.речие между твърденията,
обективирани в обстоятелствената част на о.а. и тези, обусловили
квалификацията на деянието, осъществено от подсъдимия Т. Н., като
престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4,
вр. ал. 1 от НК.
Конкретно, наказателната отговорност на Н. в производството е
ангажирана,~ съобразно диспозитива на повдигнатото му обвинение с о.а. и
на предявеното му последно такова в рамките на ДП за това, че в периода от
17.04. до 15.05.2008 г., в гр. София, е извършил финансови операции -теглене
в брой на парични средства и преводи от сметката на дружество „Недико БГ“
БООД, на обща стойност 99 016 (деветдесет и девет хиляди и шестнадесет)
лева. По този начин, на подсъдимият е вменено осъществяването на
изпълнително деяние на престъпление по чл. 253, ал. 1 от НК - извършване на
финансови записи и имущество, което, от гледна точка на института на
съучастие, е дейност, към която може да е съпричастен само извършителят
или съизвършителят, по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.
Същевременно, прочита на диспозитива на о.а. сочи, че според СГП
само едно от деянието, вменено във вина на подсъдимото лице, а именно това
по пункт 4, е осъществено от него в качеството му на съизвършител, с участие
на подсъдимия К. К.. Останалите деяния се изразяват в помагачество по
отношение на подсъдимия К. К. да извърши финансови операции с
имущество.
От тук е извода за вътрешна протИ.речИ.ст между твърденията,
залегнали в диспозитива на о.а., по отношение на това в какво се е изразила
престъпната дейност на тези подсъдими – извършване на финансови
операции или в подпомагане друг да извърши такива операции, и на
конкретно вмененото му съучастническо качество, сред уредените в чл. 20 от
НК такива. Допълнителна неяснота по отношение на това обстоятелство се
внася и от твърденията, изложени в обстоятелствената част на о.а., касаещи
дейността на подсъдимия Н..
9
Представителят на държавното обвинение изложил твърдения, че
подсъдимият Н. разяснявал на подсъдимия К. К. къде да положи подписа си,
попълвал собственоръчно банкови документи и платежни нареждания, и
посочвал на подсъдимият К. К. каква финансова операция да извърши /л. 4 от
о.а., л. 9 от съдебното производство/
Сочи се, че и подсъдимият Н. „собственоръчно попълнил нареждания-
разписки или преводно нареждане преди да бъде положен подписа от подс. К.
К.. В един от случаите, заедно с обв. Х. попълнил част от разписка, а в друг –
сам положил подпис на преводно нареждане.“ /л. 6(гръб) от о.а., л. 9(гръб) от
съдебното производство/. Тези фактически твърдения, изложени от прокурора
в обстоятелствената част на о.а., не кореспондират с текстовото описание на
обвинението, възприето в диспозитива, тъй като, от една страна, сочат на
извод, че в големият брой случаи подсъдимият Н. е бил съпричастен към
извършването на финансовите операции от подсъдимия К., в качеството му на
помагач, т.е. в тези случаи той не е извършвал финансови операции, а от друга
- обуславят извод, че в единственият случай, в който подсъдимият Н. сам е
извършил финансовата операция – този по пункт четвърти, той не е действал
в съучастие като съизвършител с подсъдимия К., а като едноличен
извършител.
Налице е, следователно, неяснота по отношение на съучастническото
качество на подсъдимия Н. при осъществяване на всяко едно от вменените му
във вина деяния, което води до липса на изискуемото единство и
безпротИ.речИ.ст между твърденията, визирани в обстоятелствената част и
диспозитива на о.а.
Още по-съществено е протИ.речието между текстовото и цифрово
описание на обвинението в диспозитива и между твърденията, залегнали в
обстоятелствената част и в диспозитива на акта, по отношение на
съучастническото качество на подсъдимия Х.. Видно от изложеното в
обстоятелствената част, във всеки от случаите подсъдимия Х. е действал като
помагач, като подпомагал действията на подсъдимия К. и на подсъдимия Н. в
„Пиреос банк“ АД, офис Младост – София, като собственоръчно попълнил
няколко нареждания – разписки, платежно нареждане и преводно нареждане,
преди да бъде положен подпис от подсъдимия К. или подсъдимия Н. /л.
6(гръб) от обвинителния акт, л. 9(гръб) от съдебното производство/. Тези
фактически твърдения, изнесени от прокурора, обуславят извод, че дейността
на подсъдимия Х. се е изразила в помагачество към осъществяване на
изпълнителното деяние от страна на подсъдимите К. и Н..
Същевременно, с диспозитива на акта е посочено, че същият е
извършил финансови операции – теглене в брой на парични средства и
преводи от сметката на дружество „Недико БГ“ ЕООД, на парични средства на
обща стойност 239 256 лева, което, както вече се посочи, е дейност,
същностна единствено за извършителя или съизвършителя на престъплението
„изпиране на пари“, тъй като с това се осъществява изпълнителното деяние,
визирано в чл. 253, ал. 1 от НК.
Отделно от това, в обстоятелствената част на обвинителния акт се
10
съдържат твърдения, че подсъдимия Н. подпомогнал не само подсъдимия К.,
но и подсъдимия Х., като собственоръчно попълнил нареждания – разписки,
платежно нареждане и преводно нареждане преди да бъде положен подпис от
подсъдимия К.. В нито един от пунктовете на обвинението, така както е
очертано в диспозитива на акта обаче не се сочи да е осъществено
помагачество към помагачество от страна на подсъдимия Н. спрямо
подсъдимия Х., респективно – подсъдимия Х. да е бил подпомогнат да се яви
помагач на подсъдимия К. или на подсъдимия Н..
И подсъдимият Х. следователно е лишен от възможността да разбере
фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение, по отношение
на съучастническото качество при осъществяване на всяко едно от вменените
му във вина деяния, поради липсата на изискуемото единство и
безпротИ.речИ.ст между обстоятелствената част и диспозитива на о.а.
Неяснота съществува и по отношение на съучастническото качество на
подсъдимия К. при осъществяване на деянието по пункт единадесет от
вменената му във вина престъпна дейност – това, извършено на 15.05.2008 г., с
предмет парична сума в размер на 1 056 лева. Тази неяснота без съмнение
произтича от това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се
съдържа описание на механизма на извършване на всяко едно от
инкриминираните деяния по отделно, а е направен опит за тяхното
обобщение, което категорично не отговаря на минималните изисквания към
съдържанието на акта, визирани в чл. 246, ал. 1 от НК и изяснени в ТР на ОС
на НК № 2/2002 г. на ВКС.
По-конкретно, обвинението срещу подсъдимия К. по този пункт е за
това, че на 15.05.2008 г., в „Пиреос банк АД, офис Младост – София, бул.
„Цариградско шосе“ № 62, в качеството си на извършител, като се
легитимирал пред банковите служители и в съучастие с извършителя Н.,
който положил подпис на преводно нареждане, и в съучастие с Х., като
помагач, който попълнил ръкописния текст, превел чрез преводно нареждане
по сметка на „Родис“ ООД сумата от 1 056 лева от сметката на „Недико БГ“
ЕООД.
При тази конструкция на обвинението не става ясно, първо, по какъв
начин, според представителя на държавното обвинение се извършва превод на
парична сума от една банкова сметка в друга – дали чрез полагане на подпис
под съответното платежно нареждане или чрез легитимация пред банковите
служители, респективно – защо прокурорът приема, че в този случай
подсъдимият К. се е явил съизвършител на деянието, и второ – дали
превозното нареждане се е явило неистински документ, т.е. допуснато е
несъответствие между лицето, което е положило подписа под документа и
лицето, от чието име се твърди, че изхожда документа, или не.
Налице е, следователно, пълна липса на дължими твърдения по
отношение на механизма на извършване на деянието по този пункт, което е
довело до невъзможност за подсъдимите К. и Н. да разберат защо
представителя на държавното обвинение им е повдигнал обвинение за
съизвършителска дейност, по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.
11
На второ място, о.а. е лишен от нужното единство и непротИ.речИ.ст и
по отношение на мястото, на което представителят на държавното обвинение
твърди, че всяко едно от подсъдимата лица е извършило вменените му във
вина деяния.
Така, в диспозитива на обвинителния акт се твърди, че всяко едно от
деянията е извършвано в гр. София, в офис Младост на „Пиреос банк“ АД,
находящ се в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 62. Същевременно, в
обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат фактически
твърдения в насока, че „Понякога обв. Х. и Н. попълвали платежните
нареждания – разписки или преводно нареждане в офиса на банката или в
офиса на дружеството, като впоследствие те били занасяни в банката от
обв. К.“ /л. 6 от обвинителния акт, л. 9 от съдебното производство/. Видно е,
че прокурорът счита, че в някои случаи дейността на помагачите Н. и Х. е
осъществявана на място, различно от офиса на банковата институция, а
именно в офиса на „Недико БГ“ ЕООД. Действително, няма пречка дейността
на помагача да се осъществява на различно място, а също така и по различно
време от тази на извършителя, тъй като тя често предхожда дейността на
извършителя, а и за помагача не съществува задължение да е на мястото на
извършване на изпълнителното деяние на престъплението, за да притежава
съответното съучастническо качество. Твърденията в този смисъл, обаче,
следва да са еднопосочни и непротИ.речиви.
Конкретният по делото случай фактическите твърдения намерили място
в обстоятелствената част на акта не кореспондират с тези, визирани в
диспозитива. Неясно остава къде според държавното обвинение е
осъществено всяко едно от деянията на лицата, посочени като помагачи,
вследствие на това същите са лишени от възможността да разберат
фактическите и правни рамки на повдигнатото им обвинение и да
осъществяват защитата си по същото.
На трето място, но не и по значение, настоящият съдебен състав
констатира липсата на необходимото единство и безпротИ.речИ.ст между
фактическите твърдения, залегнали в обстоятелствената част на о.а. по
отношение на субективната съставомерност на деянието, осъществено от
подсъдимият К. К. по вменения престъпен състав.
Порокът се състои в това, че от една страна се твърди, че подсъдимият К.
К. съзнавал, че предметът на престъплението се явяват пари от неправомерно
възстановен ДДС, тъй като, като пълномощник на дружеството, е знаел, че
сделките са свързани с извършване на износ на гъби, които са били
декларирани пред НАП, не са били реално извършвани /л. 6(гръб) от о.а., л.
9(гръб) от съдебното производство/, а от друга се твърди, че „обвиняемите Н.
и Х. започнали периодично да викат обв. К. в офиса и да го карат да подписва
12
счетоводни и банкови документи“, разяснявайки му, че подписва документи,
които са необходими във връзка с дейността на дружеството и не касаят
извършените сделки /л. 3(гръб) от о.а., л. 6(гръб) от съдебното производство/,
както и че подсъдимите Н. и Х. разяснявали на К. къде точно да положи
подписите под банковите документи /л. 6 от о.а., л. 9 от съдебното
производство/.
Тези фактически твърдения, залегнали в обстоятелствената част на акта
позволяват двусмислени правни изводи.
Дали подсъдимият К. е действал като извършител, респективно
съизвършител на всяко от деянията или е действал като „оръдие на
престъплението“, принуден от непосредствените извършители Н. и Х..
Не става ясно и по какви съображения представителят на държавното
обвинение, приемайки, че подсъдимият К. не е знаел къде да положи подписи
под банковото документи и че бил заблуден от подсъдимите Н. и Х. относно
това, че документите касаят реално извършени сделки, прави извод, че този
подсъдим К. К. е действал с „пряк“ умисъл по отношение на вторичната
престъпна дейност – „изпирането на пари“.
Действително, това са факти и обстоятелства, които подлежат на
доказване в съдебната фаза на производството, която се явява централна
наказателна такава, с всички допустими в процесуалния закон
доказателствени средства и способи. За да се очертае по недвусмислен начин
предмета на доказване в съдебната фаза на производството от съда и за да се
гарантира правото на защита на всяко от подсъдимите лица обаче, о.а. следва
да съдържа такава съвкупност от фактически твърдения, която да позволи на
подсъдимите и на тяхната защита да разберат по какви съображения
представителят на държавното обвинение счита, че е осъществен съответния
престъпен състав, при какви условия на време, място и обстановка и по какъв
механизъм на извършване.
Изводимо от изложеното по-горе, при обвинение за осъществен състав
на „изпиране на пари“, представителят на държавното обвинение дължи да
изложи твърдения по отношение на посочените по-горе обстоятелства, които
да са изчерпателни и безпротИ.речиви. В конкретният по делото случай, в
обстоятелствената част на о.а. не се съдържат дължимите ясни и
недвусмислени твърдения, които да позволят на всяко от подсъдимите лица и
неговата защита да разберат механизма на осъществяване на всяко от
деянията и условията откъм време и място на извършването им.
В крайна сметка, на всеки подсъдим е признато правото да се защити не
само срещу определени съставомерни признаци, а и срещу приета в о.а.
фактическа обстановка, която обуславя извода на прокуратурата за
съставомерността на същото. В конкретния случай това е невъзможно и тъй
като съществуващата неяснота не може да бъде преодоляна в съдебна фаза на
производството, без да бъдат накърнени правата на подсъдимото лице, то
единствено възможния и законосъобразен начин за отстраняването му се явява
връщането на делото на прокурора за прецизиране на обвинението и на
обвинителният акт в цялост.
13
За съда е несъмнено, че констатираните съществените нарушения на
процесуалните права са допуснати поради това, че в обстоятелствената част на
о.а. представителят на държавното обвинение не е изложил фактически
твърдения, относими към всеки един от пунктовете на обвинението, а е
опитал да ги обобщи, при което са допуснати протИ.речия, неясноти и
непълноти в твърденията му, касаещи факти.
В случай, че упражни отново правомощието си по чл. 247, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 246, ал. 1 от НПК, представителят на прокуратурата следва да отчете ясно
и недвусмислено мястото, времето и механизма на осъществяване на всяко от
деянията поотделно, както и съпричастността на всяко от подсъдимите лица
към извършването му в съответното наказателноправно относимо качество.
В обобщение, така внесения в СГС – НО обвинителен акт отново не
отговаря на изискванията на процесуалния закон - визирани в чл. 246, ал. 2 от
НПК. Според Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на ОС на ВКС,
правното предназначение на обвинителният акт е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление, участието на обвиняемият в него и по този начин
да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване
правото на защита.
Констатираните процесуални нарушения, относими към непълно,
неточно, неясно повдигнато и предявено обвинение на досъдебен етап от
воденото производство, настоящият съдебен състав приема за съществено,
доколко препятства възможността обвинителния акт да изпълни
процесуалната си функция в производство и води до ограничаване правото на
защита на подсъдимите лица.
Посочените процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени във
фазата на съдебното производство, без да бъдат накърнени правата на
подсъдимите лица и всяко от тях представлява самостоятелно основание за
прекратяване на образуваното съдебно производство и връщане на делото в
стадия, на който те са били допуснати.
Ето защо, единственият възможен и законосъобразен начин за
отстраняването му се явява връщане на делото на прокурора за прецизиране на
обвинението и на обвинителния акт в цялост.
Гореизложените съображения обуславят безпредметността на
произнасяне на Съда по закрепените в разпоредбата на т. 4 и т. 5 на чл. 248,
ал. 1 от НПК обстоятелства, както и тези по т. 7 и т. 8 от него.
Единствено Съдът следва да се произнесе и за обстоятелството по т. 6
на ал. 1 на чл. 248 от НПК, а именно досежно мярката за неотклонение, взета
спрямо всяко едно от подсъдимите лица.
В конкретния по делото случай, съобразявайки безукорното и
процесуално изрядно поведение на всяко едно от подсъдимите лица до
настоящия момент, включително и в рамките на воденото досъдебно
производство спрямо тях, Съдът не намира, че са налице основания, съобразно
и изразените становища на страните в тази връзка, за промяна на
14
процесуалното положение на всеки един от подсъдимите. Конкретно, не са
налице основания за определяне на мярка за неотклонение спрямо всяко едно
от подсъдимите лица.

Съдът, изхождайки от дотук изложеното и на основание чл. 249, ал. 1,
ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 и ал. 5, т. 1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 4247/2024 г., по
описа на СГС - НО, 20 състав, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, от кръга на визираните в разпоредбата на чл. 249, ал.
4, т. 1 от НПК.

ВРЪЩА делото на Прокуратурата за отстраняване на същите.

НЕ ВЗИМА мярка за неотклонение спрямо подсъдимият К.К.К., ЕГН
**********.

НЕ ВЗИМА мярка за неотклонение спрямо подсъдимият Н.Х.Х.,
ЕГН**********.

НЕ ВЗИМА мярка за неотклонение спрямо подсъдимият Т. П.Н., ЕГН
**********.

ОПРЕДЕЛЕНИЯТА на съда по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК
подлежат на обжалване и/или протестиране пред Апелативен съд – гр. София,
в 7-дневен срок от днес, по реда на Глава ХХІІ от НПК.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в
14:10часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
15
Секретар: _______________________
16