Р Е Ш
Е Н И Е
№491
Гр. Перник, 05.11.2019
година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и
осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 513 по описа на
съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на С.Р.С. с ЕГН ********** *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1158-000557 от
16.07.2019 година по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на началника на сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за
срок от 6 /шест/ месеца. Жалбоподателя твърди, че в оспорената заповед е
неизяснена изложената фактическа обстановка. Моли съда да я отмени, като незаконосъобразна,
като издадена в нарушение на изискванията за съдържание, както и при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с целта на закона.
В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година жалбоподателя
С.Р.С. редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат Б.Б. ***,
която моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната
административна мярка, като незаконосъобразна, като излага подробни мотиви.
В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година ответникът
по жалбата – началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, редовно
призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която излага
доводи за законосъобразност на оспорваната заповед и моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.07.2019
година, в 17:21 часа младши автоконтрольор Д. П. Г. при ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“ в присъствието
на свидетеля /очевидец/ К. В. Г. съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ на Р. В. А. с ЕГН **********,*** за това, че в гр. Перник, на ул. „***“ управлява лек
автомобил „***“ с рег. № РК *** ВС, собственост на С.Р.С. – настоящ жалбоподател, без да притежава
СУМПС, след като е лишен от това право по административен ред, представляващо нарушение
на разпоредбата на чл. 150а от Закона за движението по пътищата ЗДвП/. Съставеният
АУАН е подписан от нарушителя без възражения.
Въз основа
на съставения АУАН са иззети като доказателства: СРМПС № ********* и 2 /два/ броя
регистрационни табели с номер РК **** ВС.
По делото е
представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОД на МВР
Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е
заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на
обслужваната територия на ОДМВР – Перник от съответните длъжностни лица
/конкретно посочени/ – виж
т. 1.2.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1158-000557 от 16.07.2019 година по чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник е
прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, тъй като
собственото ППС на настоящия жалбоподател е било управлявано от Р. В. А., който не притежава
свидетелство за управление на МПС, съставляващо нарушение на чл. 150а от ЗДвП.
Пред настоящата съдебна инстанция в проведеното
съдебно заседание на 28.10.2019 година са разпитани свидетелите Р. В. А. и
Р. Р. С. /брат на жалбоподателя/, водени от страна на жалбоподателя. От
показанията на свидетеля Р. В. А. се
установява, че познава жалбоподателя от около 9 месеца. Заявява, че пътували
заедно от гр. Радомир към гр. Перник да пият кафе, когато след квартал „Бела
вода“ на С. й станало лошо и предложил той да управлява МПС, като не й казал,
че няма СУМПС. От показанията на свидетеля Р. Р. С. /брат на жалбоподателя/ се
установява, че жалбоподателят пътува до
гр. София с МПС, където работи като учител, съответно го ползва за да придвижва
детето си до детската градина, която е отдалечена от нейния дом. Така дадените по
делото свидетелски показания настоящият съдебен състав ги кредитира, като
обективни и непротиворечиви.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията
по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с
активна процесуална легитимация, срещу акт
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален
административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по реда на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година директора на
ОДМВР Перник е оправомощил началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Перник, който е издал и оспорената ЗППАМ в настоящото съдебно производство.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно
изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената
заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения Акт за
установяване на административно нарушение.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно – производствените правила.
Заповедта е издадена при спазване на материалния закон
и при съобразяване с целта на закона, поради следните съображения:
Запознавайки се с
констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице
предпоставките на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек
автомобил за срок от 6 месеца, за това, че е управляван от лице което не притежава
СУМПС.
За принудителните
административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл.
22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат ПАМ. Според чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.
171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП принудителната административна мярка – прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно – процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния случай, видно
от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед,
административният орган е приел, че е налице управление на МПС от лице – водач,
без да притежава свидетелство за управление, като нарушението е квалифицирано по
чл.
150а от ЗДвП.
При спазване на чл.
170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената
тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват
налагане на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, въз
основа на които черпи права като обори констатациите относно управлението на
МПС от лице което не притежава СУМПС, което в случая е установено по безспорен
начин. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в
оспорената заповед е посочено управление на МПС от лице, което не притежава
съответно свидетелство за управление на МПС. АУАН, съгласно чл.
189, ал. 2 АПК има доказателствена сила до доказване на
противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което
е доказателствената тежест. Напротив в хода на съдебното производство
жалбоподателя не опроверга констатациите на административния орган с допустимите
процесуални способи и средства. Нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП в редакцията
на ДВ, бр. 2 от 2018 година, в сила от 03.01.2018 година императивно определя
налагане на ПАМ на собственика на МПС при наличие на предпоставките в
разпоредбата, в случая управление от лице, непритежаващо
съответното свидетелство за управление на МПС, като е ирелевантно
обстоятелство дали е със съгласието на собственика или не на притежаваното МПС,
тьй като законодателя не е предвидил при наличието на посоченото обстоятелство неналагането
на ПАМ. Напротив в посочената разпоредба налагането на ПАМ е винаги на
собственика на МПС, както при наличието на предпоставките относно управлението
на МПС от собственика – водач, така и при наличието на същите предпоставки от лице
– водач, което не е собственик на МПС. С оглед на гореизложеното настоящия
съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с Акт за
установяване на административно нарушение от 16.07.2019 година. Безспорно са
възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда,
предвидена в специален закона, с оглед спецификата на регулираните от него
обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След
като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната
мярка. Мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата е принудителна
административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се „Прилага“, а не се
„Налага“ без оглед на вината, като чрез нея просто се реализира диспозицията на
правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден и друг процесуален ред. Административната
принуда, наложена с оспорената заповед както се посочи по – горе е предвидена в
специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени
отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са
налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. При
тази законова уредба административният орган е действал при условията на
обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не
атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите
предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка,
административният орган е длъжен да я приложи. В тази връзка са напълно
неоснователни изложените доводи от процесуалния представител на жалбоподателя в
подадената жалба.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл.
59, ал. 2 от АПК. Оспорената заповед е мотивирана, като
мотиви има изложени и в съставения Акт за установяване на административно
нарушение.
На следващо място,
оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл.
6, ал. 1от АПК, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая
прилагането на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а от ЗДвП е постигнала целите на административната
принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по – голяма степен от
необходимото. В случая наложената ПАМ е в законоустановения минимален размер от
6 месеца. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната
цел, което означава, че същата е постановена в синхрон с чл.
6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така
наложената принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за нарушение на чл.
150 от ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели
на административната принуда.
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
Страните не претендират разноски в съдебното
производство, поради което настоящият съдебен състав не следва да се произнася.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от
АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Р.С. с ЕГН ********** *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1158-000557 от
16.07.2019 година по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на началника на сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за
срок от 6 /шест/ месеца, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/