Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 26.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 18102 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Ищецът Д.Н.Д.
твърди, че за периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г. е полагал труд на
длъжност „старши полицай“ в ЛКЦ-Галата от група „Охрана на държавната граница“
на ГПУ-Варна към Регионална дирекция „Г.П.“ – Бургас при Главна дирекция „Г.П.”
на МВР. Посочва, че е със статут на държавен служител. За посочения период е
положил общо 1664 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143
възлиза на 1902 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до
извънреден труд от 238 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително
заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1428 лева.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1428 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – 238
часа за периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 01.11.2019 г.,
до окончателното ѝ изплащане.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В съдебно
заседание е допуснато изменение на предявения иск чрез неговото увеличаване от
сума в размер на 1428 лева на сума в размер на 1637.74 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – 235 часа за периода от
01.11.2016 г. до 01.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от предявяване на исковата молба – 01.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът Главна дирекция „Г.П.” е депозирал писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на иска. Потвърждава, че ищецът е
държавен служител по служебно правоотношение в Главна дирекция „Г.П.”. Оспорва
предявените искове като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове
извънреден и нощен труд. Счита, че в отношенията на страните действат
специалните норми на ЗМВР, Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-908 от 02.08.2018 г. Поддържа, че законодателят изрично е регламентирал,
че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки
24 часа. Изложени са подробни съображения за неприложимост на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени извършените по делото
разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел
за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото наличието на служебно правоотношение между тях за
процесния период от 01.11.2016 г. до 01.11.2019
г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши
полицай“ в ЛКЦ-Галата от група „Охрана на държавната граница“ на ГПУ-Варна към
Регионална дирекция „Г.П.“ – Бургас.
По делото са ангажирани специални
знания посредством назначената съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От него става ясно,
че за процесния период / от 01.11.2016 г. до 31.10.2019
г./ ищецът е положил общо 1640 часа нощен труд. Вещото лице е изчислило, че при преизчисляване на
нощния труд с коефициент 1.143 се получава разлика от 235 часа, които не са
заплатени на ищцата, като дължимото възнаграждение за тях е в общ размер от 1637.74
лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както
по-горе бе отбелязано, между страните е безспорно наличието на служебно
правоотношение между тях, по силата на което ищецът се явява държавен служител
по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. От събраните по делото писмени
доказателства става ясно и че през процесния период същият е полагала труд на
24-часови смени. Спорът е съсредоточен относно обстоятелството дали положеният
от ищецът нощен труд подлежи на преобразуване в дневен, респ. дали така
получената разлика подлежи на заплащане като извънреден труд.
Съгласно
чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от Закона
за Министерството на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 предвижда
изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд. В чл. 187, ал. 5
от закона е закрепено правилото, че работата извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработените часове до
определен брой на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време
над тази граница. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение /арг. от ал. 6/.
Съгласно чл. 187, ал. 5 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
За
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от
29 юли 2016 г. /в сила от 02.08.2016 г. и действаща понастоящем/, приета в
изпълнение на законовата делегация по чл. 187, ал. 5 ЗМВР. Същата не съдържа методика за преобразуване на нощните
часове в дневни при сумирано отчитане на отработеното време, за разлика от
предходно действалата Наредба № 8121з-407 от 11 август 2014 г. Съгласно чл. 31,
ал. 2 от последната при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период.
Същевременно, такова правно основание е предвидено в чл. 9,
ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно
посочената разпоредба „при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място“. Действително съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата тя не се прилага за
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация. При тълкуването
на тази разпоредба по аргумент за по-силното основание следва, че Наредбата не
се прилага и по отношение на лицата по служебно правоотношение в държавната
администрация. В тази насока са и част от аргументите, развити от ответника.
Доколкото обаче приложението на посочената разпоредба би довело до нарушаване
на принципа на равенство на гражданите, закрепен в чл. 6 от Конституцията на
Република България, то е недопустимо. Така на практика биха били ограничени
правата на определена категория граждани само въз основа на тяхното обществено
положение в качеството им на служители на МВР. Би се достигнало до това
методика за преобразуване на нощните часове в дневни да се прилага единствено
по отношение на работещите по трудово правоотношение, но не и по отношение на
държавните служители. Такова неравенство не е оправдано от преследването на
законова или социална цел и фактически представлява пряка дискриминация спрямо
държавните служители в МВР, полагащи нощен труд. Поради изложеното чл. 2, ал. 3
НСОРЗ не следва да се прилага като противоречаща на чл. 6 КРБ.
Допълнителен
аргумент за приложимостта на НСОРЗ по отношение на държавните служители в МВР е
и обстоятелството, че правата и задълженията на държавните служители и в
частност на служителите в МВР са предмет на специална уредба, подчинена на
идеята, че на този кръг лица следва да бъде предоставена по-сериозна закрила от
закрилата, предвидена за работниците и служителите, работещи по трудово
правоотношение. Това е своеобразна компенсация за завишените изисквания към
държавните служители, както и за специфичните задължения, които им се възлагат.
При това би било абсурдно тези лица да бъдат поставени в по-неблагоприятно
положение от работниците и служителите, които полагат труд по трудово
правоотношение.
Поради така
изложените съображения и предвид липсата на норма в специалните нормативни
актове, която изрично да изключва приложението на методика за преобразуване на нощните часове в дневни
при отчитане на отработеното време, настоящият съдебен състав приема, че чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ следва да бъде приложена по отношение на държавните служители в
МВР.
От
събраните по делото доказателства се установява, при
преобразуване на положения от ищеца нощния труд в дневен се получава разлика от
235 часа извънреден труд, незаплатен от ответника, дължимото възнаграждение за
който възлиза на 1637.74 лева.
Следователно предявеният иск е
изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и отправеното изрично искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски. Представени
са доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
330 лева. Съдът намира за неоснователно отправеното
възражение от ответната страна за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е
дори под минималното, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията,
действала към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие
/10.10.2019 г./.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
в полза на ВРС сумата от 215.51 лева, представляваща дължимата държавна такса
за производството в размер на 65.51 лева и 150 лева възнаграждение за вещо
лице, съразмерно на уважения иск.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Г.П.“,
с адрес: гр. София, бул. „К.М.Л.“ № 46, ДА
ЗАПЛАТИ НА Д.Н.Д., ЕГН **********, от гр. Балчик, ж. к. „ВВС
блокове“, бл. 9, ет. 1, ап. 4, СУМАТА ОТ
1637.74
лева /хиляда шестстотин тридесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд – 235 часа за периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на исковата молба – 01.11.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Г.П.“,
с адрес: гр. София, бул. „К.М.Л.“ № 46, ДА
ЗАПЛАТИ НА Д.Н.Д., ЕГН **********, от гр. Балчик, ж. к. „ВВС
блокове“, бл. 9, ет. 1, ап. 4, СУМАТА ОТ
330 /триста и тридесет/ лева, представляваща извършени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Главна
дирекция „Г.П.“, с адрес: гр. София, бул. „К.М.Л.“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 215.51
лева /двеста и петнадесет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща
дължимата държавна такса и разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
УКАЗВА на ответника Главна дирекция „Г.П.“, че може да преведе сумите, присъдени в полза на
ищеца Д.Н.Д., по банкова сметка ***
***,
открита в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Д.Н.Д..
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: