РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Силистра, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Кремена Ив. Краева
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
в присъствието на прокурора Г. В. Й.
като разгледа докладваното от Натали Яс. Жекова Въззивно административно
наказателно дело № 20243400600384 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Е. Ф. О., ЕГН
**********, чрез защитника адв. С., против Решение № 91/14.12.2023 г.,
постановено по АНД № 194/2023 г. по описа на РС-Дулово, с което
обвиняемият О. е признат за ВИНОВЕН в осъществено на 02.06.2022 г. в с.
Овен общ. Дулово обл. Силистра престъпление по чл. 343в, ал. 3 НК, като на
основание чл.78а от НК, същият е освободен от наказателна отговорност и му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 4 000,00 /четири
хиляди/ лева.
С жалбата се релевират доводи, че съдебният акт е явно
незаконосъобразен, несправедлив, неправилен и необоснован. Обвиняемият
моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо това бъде признат
за невиновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 3 НК. Излага
съображения, че по делото е установено, че проверката и установяването на
нарушението са били извършени в частен двор, а не на път за обществено
ползване, като в съставения АУАН неправилно е било отбелязано мястото на
извършване на нарушението. Жалбоподателят намира наложеното наказание
1
за завишено, като изтъква, че мотивите на първоинстанционния съд в тази
част са неясни и необосновани.
В о.с.з. обвиняемият – редовно призован, не се явява. Представлява се
от защитник – адв. С., който поддържа въззивната жалба. По същество сочи
липсата на извършено нарушение, доколкото същото е било установено в
частен двор, а не по пътищата на страната. Намира за немотивирано
обжалваното решение в частта, касаеща индивидуализацията на наказанието.
Моли съдебния акт да бъде отменен, като обвиняемият бъде признат за
невиновен.
В о.с.з. представителят на ОП-Силистра счита жалбата за
неоснователна, а обжалваното решение – за правилно, законосъобразно,
справедливо и обосновано. Релевира доводи за това, че при постановяването
му не е допуснато нарушение на материалния закон. Досежно наложеното
наказание счита, че същото е правилно индивидуализирано с оглед
отегчаващите отговорността обстоятелства. Намира, че защитната версия на
обвиняемия е оборена от събраните по делото доказателства, които
първоинстанционният съд е обсъдил в достатъчна степен, за да мотивира своя
акт.
От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички
релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното.
Обвиняемият Е. Ф. О. е правоспособен водач на МПС. Със Заповед №
22-1099-000206/09.05.2022 г. от сектор „Пътна Полиция“ ОДМВР Силистра
със санкция по чл. 171 т. 1 б. „Д“ от ЗДвП му била наложена ПАМ –
„временно отнемане на свидетелството за правоуправление до решаване на
въпроса с отговорността, но за не повече от 18 месеца“, връчена му лично на
26.05.2022 г., а с НП № 22- 1099-000743/14.06.2022 г. от ОДМВР Силистра бил
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
На 02.06.2022 г. служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – св.
Г.Т.К.и св. А.И.П., били назначени по план СПО от 07:00 часа до 19:00 часа на
територията на Община Дулово. Извършвайки обход, при влизане в село Овен
откъм село Вокил след табелата за населеното място, забелязали по главния
път към тях да приближава колесен трактор. При разминаването им св. А.И.П.
се обърнал и като погледнал превозното средство, помислил, че нямало
поставена регистрационна табела. Казал на св. Г.Т.К. да обърне посоката на
движение и да последва евентуалния нарушител. При застигане на трактора,
когато полицейските служители подали С.но-звуков сигнал, водачът на
колесния трактор се намирал все още на главния път. Последният завил и
продължил по улица, която била разбита. Горе-долу по средата, водачът на
трактора се обърнал и възприел С.нозвуковия сигнал. Тракторът завил и
влязъл в селскостопански двор. След спирането му полицейските служители
установили самоличността на водача – Е. Ф. О., с ЕГН **********, от с. Овен.
Казал им, че преди около седмица-две му било отнето свидетелството за
управление на моторно превозно средство за алкохол. След сваляне на
регистрационната табела на трактора, не намерили номер на рама.
2
Констатирали още, че колесният трактор няма сключена гражданска
отговорност и липсва задължително техническо оборудване. Докато съставяли
съответните документи за установените нарушения, при тях дошъл мъж,
който се представил като тъст на обвиняемия и казал на полицейските
служители да не пишат нищо, докато не се обади на началника на Районното
управление в гр. Дулово. Полицейските служители му обяснили, че няма да
прекъснат работата си, като за всяко нарушение съставили АУАН, подписани
от обвиняемия без възражения.
С оглед така описаната фактическа обстановка, първоинстанционният
съд приел, че от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин осъществяването от обективна и субективна страна на
деянието от обвиняемия.
При определяне на наказанието, първоинстанционният съд съобразил,
че са налице са предпоставките на чл.78а НК за освобождаване на обвиняемия
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.
При индивидуализация на същото съдът съобразил високата степен на
обществена опасност на извършеното престъпление, неосъзнаването на
вината, поведението на обвиняемия при съставяне на АУАН, поради което
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 4 000,00 /четири
хиляди/ лв.
Съдът, след преценка на материалите по делото с оглед вменените
му с чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК задължения за цялостна проверка на
постановения акт по отношение на правилността, обосноваността и
справедливостта му, намира за установено следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1
НПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
След преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, настоящият състав установи сходни фактически
обстоятелства, относими към предмета на доказване, а именно:
Обвиняемият Е. Ф. О., ЕГН **********,
Към процесната дата същият бил правоспособен водач на МПС и
притежавал СУМПС № *********, издадено на 21.03.2019 г. със срок на
валидност до 21.03.2024 г. за категория „B“, „С“, „М“, „ТКТ“ и „ АМ“. На
09.05.2022 г. била издадена ЗППАМ № 22-1099-000206 от сектор „Пътна
Полиция“ ОДМВР- Силистра, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“ временно
било отнето притежаваното от обвиняемия СУМПС до изясняване въпроса за
отговорността, като заповедта му била връчена лично на 26.05.2022 г. С НП
№ 22- 1099-000743/14.06.2022 г., изд. от ОДМВР-Силистра обвиняемият бил
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Същият получил
лично препис от наказателното постановление на 07.07.2022 г., като
последното влязло в сила на 22.07.2022 г.
На процесната дата – 02.06.2022 г., служители на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Силистра /свид. Г.Т.К.и А.И.П./ били назначени по
план СПО от 07:00 часа до 19:00 часа на територията на Община Дулово. При
3
влизане в с. Овен от с. Вокил, след табелата за населено място, забелязали по
главния път към тях да приближава колесен трактор. При разминаването им,
св. А.П., намиращ се на пасажерското място в полицейския автомобил, се
обърнал и като погледнал трактора, му се сторило, че не била поставена
регистрационна табела, поради което казал на св. Г.К. да обърне посоката на
движение, за да последва евентуалния нарушител. След извършената маневра,
полицейските служители подали С.но-звуков сигнал, като тракторът все още
се намирал на главния път. Същият завил и продължил по улица, която
представлявала черен път. Едва по-късно водачът на трактора се обърнал и
възприел подадения от полицейския автомобил сигнал, като спрял превозното
средство след навлизане през портал в стопански двор, ограден с мрежа.
Полицейските служители установили самоличността на водача – обв. Е.
Ф. О. Същият сам споделил пред тях, че притежаваното от него СУМПС било
отнето преди около седмица-две. Свид. К.и П. не намерили номер на рама на
трактора, но установили, че по отношение на същия липсвал сключен договор
„гражданска отговорност“. Полицейските служители съставили съответните
АУАН серия GA № 672044 и серия GA № 672043 /приобщени по делото/.
В хода на проведеното съдебно следствие, били разпитани две групи
свидетели, всяка от които потвърждава съответно версията на обвинението и
обвиняемия.
В съдебно заседание пред първостепенния съм обв. О. заявява, че на
процесната дата не е управлявал колесния трактор по улица „Първа“ в с. Овен,
а извършил това единствено в голям стопански двор, в който към момента се
намирало превозното средство. Наложило се да закара трактора от собствения
си стопански двор до друга база, намираща се в близост, без обаче да излиза на
главен път, за да бъдат сменени стоповете му. Гласните доказателства,
събрани по искане на обвиняемия – показанията на свид. А.Н.А.и И.Р.А. не
описват относими към предмета на доказване обстоятелства по логичен и
последователен начин, поради което настоящата инстанция, подобно на
първостепениия съд, не ги кредитира и не основава правните си изводи на тях.
Св. А. противоречиво сочи по какъв начин обв. О. се е придвижил до сервиза
на инкриминираната дата.
От друга страна, свид. А.И.П. и Г.Т.К. последователно и
непротиворечиво излагат, че са видели обвиняемия да управлява колесния
трактор по ул. „Първа“ в с. Овен, че първоначалният повод за извършване на
проверка на водача е бил съмнението, че превозното средство е без поставена
задна регистрационна табела, вкл. и досежно причината проверката и
съставянето на АУАН да се е осъществило в стопанския двор, а именно – че
обвиняемият не спрял на подадения от тяхна страна С.ен и звуков сигнал,
докато се намирал на ул. „Първа“, а едва след навлизането в собствения си
стопански двор. Ето защо, настоящият състав кредитира показанията на
горецитираните свидетели.
Видно от приложените към ДП № 2593М-201/2022 г. на РУ-Дулово и
пр.пр. № 1599/2022 г. Справка за съдимост и Справка за водач обвиняемият е
4
неосъждан, но е извършвал множество нарушения по ЗДвП.
Настоящият състав констатира, че първоинстанционният съд е посочил
погрешно, че издадената по отношение на обвиняемия ЗППАМ намира осн. в
чл. 171, т. 1, б. „д“, а не б. „б“, като същевременно правилно е цитирал текста
на втората разпоредба, поради което намира, че се касае за техническа грешка,
а не неправилно установена фактическа обстановка.
От наличната по делото доказателствена съвкупност безспорно са
установени обстоятелствата, касаещи извършената проверка на обвиняемия
на инкриминираната дата и час, по-конкретно, че същият е управлявал МПС –
колесен трактор по ул. „Първа“, с. Овен, след като притежаваното от него
СУМП му е било временно отнето със ЗППАМ № 22-1099-000206 от
09.05.2022 г. Последното обстоятелство се доказва от приобщената по делото
заповед. Нещо повече, това обстоятелство е споделено на полицейските
служители лично от обвиняемия, поради което доказан се явява и
субективният елемент на деянието.
Основните оплаквания във въззивната жалба касаят извода на
първостепенния съд, че нарушението е било извършено на път от
републиканската пътна мрежа, а не в частен двор. Същите се явяват
неоснователни и оборени от събраната по делото доказателствена съвкупност,
по отношение на което фактическите изводи и двете инстанции съвпадат.
Причината за това проверката да е извършена и АУАН да е съставен в
стопанския двор намира безпротиворечиво и логично обяснение в показанията
на полицейските служители. В техен противовес се явяват лишени от логика
обясненията на обвиняемия, че полицейските служители са навлезли в частна
собственост, за да извършат проверка на водач на МПС, което са видели от
главния път.
Предвид изложеното, настоящият състав намира за правилни изводите на
първостепенния съд, че обвиняемият е осъществил от обективна страна и
субективна състава на престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
По отношение размера на наложеното наказание, настоящият състав
намира следното. Правилна е преценката на първостепенния съд за наличие
предпоставките на чл. 78а НК. Не може обаче да бъде споделен изводът му, че
деянието разкрива висока степен на обществена опасност, като същият не
почива на събраните по делото доказателства, а и съображения в тази насока
не са изложени. Настоящата инстанция не споделя съображението на
първостепенния съд за това, че поведението на обвиняемия при съставянето на
АУАН обуслява определения с обжалваното първоинстанционно решение
размер на наказанието. Показанията на свид. П.и К. не са бепротиворечиви по
отношение съдържанието на разговора им с лицето, представило се като тъст
на обвиняемия, а и описаните обстоятелства не касаят и поведение,
демонстрирано от самия обвиняем. Въпреки това следва се вземе предвид
липсата на критично отношение към извършеното деяние от страна на
последния.
Предвид изложеното настоящият състав намира за съответен на
5
обществената опасност на деянието и от естество да постигне необходимото
превъзпитателно и възпиращо действие спрямо личността на същия, размер
на административното наказание „глоба“ от 1 200 /хиляда и двеста/ лв.
Поради частичното съвпадение в изводите на двете инстанции,
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде изменено, като
размерът на наложеното административно наказание бъде намален до
посочения по-горе.
Водим от горното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 91/14.12.2023 г., постановено по а.н.д. №
194/2023 г. по описа на РС-Дулово, като НАМАЛЯВА наложеното на Е. Ф. О.,
административно наказание „ГЛОБА” от 4 000, 00 /четири хиляди/ лв. на 1
200,00 /хиляда и двеста/ лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6