№ 52
гр. Пловдив , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000294 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му са две на брой жалби против постановеното по
т. дело № 755/2019 г. по описа на Плоддивсикия окръжен съд решение, с
което се:
- ОСЪЖДА "З.Б.И."АД, ЕИК ...., гр.С., ул. „Д.Б.“ № 87 да заплати на Р.
ХР. ХР., ЕГН **********, гр. П., ЖК „Т.“ №148, вх.В, ет.3, ап.7 сумата
130 000 лв., ведно със законна лихва от 17.08.2019 г. до окончателното
плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания вследствие ПТП състояло се на 16.01.2017 г. на път №11-86 в
участъка П.-А., при км 16+000, причинено виновно при управление на лек
автомобил „Ф.“, модел „Г.“, рег.№ ...., за който автомобил с ответника е бил
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с покритие от 23.03.2016 г. до 22.03.2017 г.,
- ОТХВЪРЛЯ иска за разликата между претендираните 250 00 лв. като
част от дължимите според ищеца 500 000 лв. и присъдените с решението 130
1
000 лв.
- ОСЪЖДА "З.Б.И."АД, ЕИК ...., гр.С., ул. „Д.Б.“ № 87 да заплати на Р.
ХР. ХР., ЕГН **********, гр.П., ЖК „Т.“ №148, вх.В, ет.3, ап.7 сумата 11
719,21 лв., ведно със законна лихва от 17.05.2019 г. до окончателното
плащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение вследствие същото пътнотранспортно произшествие,
- ОТХВЪРЛЯ иска за разликата между претендираните 11 788,53 лв. и
присъдените 11 719,21 лв., както и искането за присъждане на законна лихва
за по-ранен период - от датата на всеки разход (16.01.2017 г. – 25.02.2018 г.)
до 16.05.2019 г.,
- ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата 2 000 лв. разноски за
заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по н.о.х.д.
№7528/2018 г. на РС Пловдив.
- ОСЪЖДА „"З.Б.И."АД, ЕИК ...., гр.С., ул. „Д.Б.“ № 87 да заплати на
адвокат К.С.Г., ЕГН ..., адрес на упражняване на дейността, гр.С., ул. „А.К.“
№29 А, ет.3, ап.12 сумата 5 237,26 лв. представляваща адвокатско
възнаграждение за производството по делото определено на основание чл.38,
ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА "З.Б.И."АД, ЕИК ...., гр.С., ул. „Д.Б.“ № 87 да заплати по
сметка на ПОС в полза бюджета на съдебната власт сумата 5 668,77 лв.
държавна такса и сумата 606,20 лв. разноски за експертизи.
ОСЪЖДА Р. ХР. ХР., ЕГН **********, гр.П., ЖК „Т.“ №148, вх.В,
ет.3, ап.7 да заплати на "З.Б.И."АД, ЕИК ...., гр.С., ул. „Д.Б.“ № 87 сумата
185,10 лв. разноски по съразмерност.
Едната жалба е подадена от Р. ХР. ХР., ЕГН **********, гр.П. и с нея
постановеното решение с обжалва в частта отхвърляща иска за сумата от
70 000 лв. имаща характер на обезщетение за неимуществени вреди
равняваща се на разликата между дължимите му се според него 200 000 лв. и
присъдените от ПОС 130 000 лв.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
2
незаконосъобразност на решението в тази му част, иска се отмяната му, вкл. и
в частта за разноските и постановяване на друго уважаващо иска в посочения
по- горе размер.
Другата жалба е насрещна въззивна и с нея "З.Б.И."АД, ЕИК ...., гр.С.
обжалва решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати сума
от 30 000 лв. за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди
равняваща се на разликата между присъденото от ПОС обезщетение от
130 000 лв. и дължимото такова според застрахователя от 100 000 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му вкл. и в частта за
разноските и постановяване на друго отхвърлящо иска за този размер.
Всяка от страните е изразила становище за неоснователност на
изходящата от другата жалба.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 29.08.2019 г. в ПОС е постъпила изходяща от Р. ХР. ХР., ЕГН
**********, гр. П. искова молба против ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ...., гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 16.01.2017
г. лицето Б.С.П. управлявал лек автомобил „Ф.“, модел „Г.“, рег. №.... на път
11-86 в участъка П.-А., при км 16+000, като се движел с превишена и
несъобразена с конкретните пътни условия скорост. По тази причина той
изгубил контрол над автомобила, навлязъл в насрещната пътна лента за
движение, където се движел лек автомобил „А.“, рег.№ ..., който бил
управляван от ищеца. Настъпил удар в предната дясна част на автомобила
управляван от ищеца, при който на същия били причинени телесни
увреждания изразяващи се в: - счупване на телата на двете кости на
дясната предмишница в средна трета, с разместване на костните фрагменти,
счупване на тялото на дясна лъчева кост в долна трета без
разместване,
счупване на шиловидния израстък на дясната лакътна кост,
многофрагментно счупване на двете кости на дясна подбедрица в
3
долната трета,
счупване на дясна тазобедрена ямка,
травми в областта на главата и множество натъртвания и кръвонасядания
по цялото тяло.
Непосредствено след инцидента изпитвал много силни болки.
Незабавно бил откаран в болница, където са извършени множество
манипулации за установяване на фрактурите и е предприето оперативно
лечение с поставяне на метални имобилизации на десния крак и метална
остеосинтеза на дясната ръка. Престоят в болничното заведение продължил
80 дни. През това време ищецът изпитвал болки, неудобства, притеснения, не
можел да се обслужва сам, а зависел от грижите на болничния персонал и
съпругата си.
След изписването от болница възстановяването било бавно и
мъчително. Ищецът се придвижвал с инвалидна количка 4 месеца. Всяко
раздвижване на засегнатите крайници било бавно и мъчително, а при всяко
ставане те отичали и болката ставала много силна. В края на декември 2017 г.
се появили усложнения, наложили нов прием в болница и нова операция
поради поява на фистула в областта на глезенната става довели до
зачервяване, оток и болки в дясната подбедрица. В болницата било направено
оперативно отстраняване на поставените метални плаки на подбедрицата с
оглед появилата се инфекция на глезената става. Новата операция отдалечила
във времето надеждите за прохождане и пълно възстановяване, а болката му
станала вече постоянен спътник.
С оглед на така описаните увреждания се сочи, че преживяното
променило драстично живота на ищеца и семейството му. Той реално
започнал да се придвижва повече от година след инцидента, при това бавно с
помощни средства и придружител. Травмите му и пък и в момента били в
процес на възстановяване. Споменава се, че наред с физическите травми,
ищецът преживял и психологически такива – не можел да забрави за
ужасното произшествие, при което в колата редом с него е пътувала и дъщеря
му. Спомените се връщали отново и отново, станал нервен, избухлив,
безпричинно тревожен и пр.
Споменава се, че катастрофата станала причина за направа и на редица
4
имуществени разходи за осъществяване на нужното лечение, които са
подробно описани и индивидуализирани в иска. В него се говори и за разходи
за адвокат, който да осъществи процесуално представителство на ищеца по
образуваното във връзка с ПТП-то НОХД №7528/2018 г. по описа на ПРС. То
приключило със споразумение признаващо водачът Б.С.П. за виновен.
Всичко изложено се свързва с необходимост от обезщетяване на
претърпените от ищеца вреди. Неимуществените вреди са оценени на 500 000
лв., а имуществените включващи разходи за лечението и адвокат са
определени на общата сума от 13 788, 53 лв.
В ИМ съответно са изложени твърдения, че за лекия автомобил
управляван от виновния за произшествието водач е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество със
срок на валидност от 23.03.2016 г. до 22.03.2017 г., което ангажира
отговорността на застрахователя за описаните по-горе имуществени и
неимуществени вреди. В тази връзка става реч за предявяване на претенция
до застрахователя на 16.05.2019 г., но той нито определил, нито пък изплатил
обезщетение за понесените травми в предвидения в КЗ срок.
На таза база е заявено, че с настоящата искова молба се иска
застрахователят да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществените вреди от 150 000 лв. като част от дължимите 500 000 лв.
ведно със законната лихва от 17.08.2019 г. По отношение на имуществените е
поискано осъждането му да заплати 13 788, 53 лв., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Поискано е и
осъждане на ответника да заплати обезщетение по 86 от ЗЗД от датата на
извършване на всеки отделен имуществен разход до датата на подаване на
исковата молба. Общият размер на същото е определен на 3030, 72 лв.
В срока за отговор ответното застрахователно дружество е подало
такъв. С него то не оспорва наличието на застрахователно правоотношение
между него и виновния водач, както и наличието на сключено с него
споразумение по спомената в ИМ наказателно дело. Той обаче е изразил
становище за недопустимост и неоснователност на исковете.
Доводите за недопустимост се извеждат от твърдението, че в
5
наказателния процес ищецът изрично е заявил, че няма претенции към прекия
причинител и щетите му са възстановени, т.е. обезщетението за претърпените
вреди е получено от деликвента и и не следва да се претендира повторно от
засрахователя.
По същество на спора се сочи, че споменатото вече споразумение с
оглед разпоредбите на чл. 383, ал.1 от НПК следва да се третира като влязла в
сила присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК. В тази връзка е посочено, че с
него не е разглеждан въпросът за поведението на ищеца, което не е
изследвано и в рамките на самото наказателно производство. Така се прави
извод, че по този въпрос следва да се извърши преценка от съдът разглеждащ
настоящия правен спор и съответно се възразява, че с поведението си ищецът
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В тази връзка се
изтъква, че по време на произшествието той е управлявал автомобила си без
поставен обезопасителен колан, въпреки, че същият фабрично е оборудван с
такъв и въпреки задължението, установено в чл.137а, ал.1 ЗДП.
Наред с това се правят възражения за прекомерност на претендираното
обезщетение, които обобщено се свеждат до това, че то не било съобразено с
принципа на справедливост залегнал в чл. 52 от ЗЗД, с действително
претърпените неимуществени вреди и икономическата ситуация в страната.
По отношение на претенцията за имуществени вреди се сочи, че според
ППВС № 4/68 основателността на същата е обусловена от наличието на
доказателства, че твърдените разходи са били необходими за лечението и че
същите са извършени. В тази връзка се прави анализ на представения
доказателствен материал и се приема, че от него заключение за необходимост
на същите за лечение на твърдените от ищеца физически увреждания
получени от катастрофата не може да се направи.
В ДИМ и отговора на същата всяка от страните е изразила
допълнителни съображения по направените от тях защитни възражения.
Така след събиране на поисканите и относими към спора доказателства
съдът е постановил решението предмет на обжалване, като преди това е
допуснал увеличение на частичната претенция за неимуществени вреди от
150 000 лв. на 250 000 лв.
6
Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен
материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя за репариране на причинените на ищцата неимуществени
вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.Формиран е извод за
липса на съпричиняване.
Така искът за неимуществени вреди е бил уважен за 130 000 лв. и
отхвърлен до пълният му предявен размер. Този за имуществени вреди е бил
уважен за 11 719,21 лв. и отхвърлен до пълния му предявен размер.
Отхвърлена е и претенцията за заплащане на обезщетение за забава от
датата на направата на всеки имуществен разход до 16.05.2019 г..
Реално обезщетение по 86 от ЗЗД върху претенцията за
неимуществени вреди е присъдено от 17.08.2019 г. до окончателното
плащане, а върху тази за имуществени от 17.05.2019 до окончателното
плащане.
Недоволни от решението са останали и двете страни и са подали
жалбите станали причина за започване на настоящето производство.
Едната изхожда от жалбоподателя - ищец в първоинстанционното
производство Р.Х.. С нея се обжалва постановеното от Пловдивския окръжен
съд решение в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на
жалбоподателя за присъдени неимуществени вреди за сумата от 70 000 лв.
равняваща се на разликата между дължимите му се според него 200 000 лв. и
присъдените 130 000 лв. В жалбата се излагат подробни съображения, че
справедливият размер на дължимото обезщетение е 200 000 лв. и съдът
неправилно е определил по-нисък такъв.
В срока за отговор на тази жалба застрахователят ЗД „Б.И.“ АД е подал
насрещна въззивна жалба. С нея той обжалва решението за сумата от 30 000
лв. равняваща се на разликата между присъдените 130 000 лв. от ПОС и
сумата от 100 000 лв., която той счита, че дължи. В жалбата се излагат
съображения, че съдът не се съобразил с принципа на справедливост при
определяне на обезщетението.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
7
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност
не може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от
КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
8
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
ищецът е предявил пред ответното дружество на 16.05.2019 г. с молба вх.
№ОК-294046 претенция за обезщетяване на претърпени от него
неимуществени и имуществени вреди. С писмо от 04. 06.2019 г.
застрахователят е поискал представяне на допълнителни доказателства. Няма
данни такива да са представени, но и няма данни в определения от закона
срок да е извършено произнасяне по претенцията. Това обуславя интересът от
търсене на обезщетението по съдебен ред.
В случая съдът е разгледал тези искови претенции, като предмет на
преценка са били фактите и обстоятелствата изложени в исковото молба във
връзка с тях. Решението не е постановено и от съд, който с оглед
разпоредбите на ГПК /чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия
правен спор, т.е. следва извод за допустимост на същото.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл.
271 от ГПК следва да реши спорът относно дължимостта на обезщетение за
неимуществени вреди по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното
решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
9
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното по- горе съдържание на въззивните жалби става
10
ясно, че по делото не се оспорва наличието на сключен договор за
застраховка със собственика на участвалия в ПТП-то автомобил. Не се
оспорва и това, че водачът на същия е от кръга лица посочени в разпоредбата
на чл. 477, ал.2 от КЗ. Това съобразен и с факта, че решението на ПОС за
присъдените неимуществени вреди от 100 000 лв. е влезнало в сила прави
безспорен и извода,че е налице СПН по въпроса за наличието на всички
елементи обуславящи отговорността на деликвента, респ. на неговия
застраховател с оглед споменатите по- горе разпоредби на чл. 432 от КЗ.
Необжалване на решението в частта осъждаща застрахователя да заплати и
имуществени вреди без същите да бъдат намалени поради съпричиняване
сочи, че е налице и СПН по този въпрос.
Това съобразено с разпоредбата на чл.269 от ГПК и приетото в ТР №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС сочи, че предмет на преценка в настоящето
производство следва да бъде единствено въпросът за размера на дължимото
обезщетение определен съобразно принципите на чл. 52 от ЗЗД.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането, начина, по който то се е
отразило на физическото, духовното и психично състояние на увреденото
лице и разбира се икономическата обстановка в страната. При преценка за
отразяване на същото върху физическото и психичното състояние следва да
се има предвид и периода, за който са били влошени.
От представените по делото медицински документи и приетата
медицинска експертиза се установява, че ищецът следствие на катастрофата е
получил открита фрактура на костите на дясна подбедрица, открита фрактура
на костите на дясна предмишница, счупване на задния ръб и дъното на дясна
тазобедрена става, фрактура на задните дъги на 7-ми шиен прешлен.
Посочено е, че фрактурите на десния долен крайник са довели до
трайно затруднение на движението му за период от 14 месеца. Травмите на
десния горен крайник пък са причинил затруднение в движението за период
от 4 месеца. Експертът сочи, че травмите са довели до болки и страдания,
11
които са намалявали бавно с времето. Те са били силно изразени поради
обхващането на много зони от човешкото тяло – политравматизация, и
поради продължителността на лечението. Същото съответно се е изразявало в
провеждани на три операции по спешност с открити намествания,
остеосинтези и оперативно отстраняване на част от металните тела. Наред с
това е провеждана и консервативна болкоуспокояваща, антитромботична и
антибиотична терапия. Възстановителния процес е свързан с провеждане на
рехабилитационна и физиотерапевтична терапия. Експертът ортопед сочи, че
описаните травматични увреждания на крайниците на ищеца са създали за
продължителен период от време силно затруднение при придвижване и
самообслужване. Във връзка с последното се сочи, че се е налагало постоянно
полагане на грижи от трети лица с оглед трайни затруднения при хранене,
обличане, придвижване и обслужване на хигиенни и санитарни нужди. Сочи
се, че дългият период на лечение свързван с обездвижване е довел и до
усложнение особено силно изразено в дясна подбедрица, десен глезен и
стъпало, наречено болест на Зудек. Същата се изразявала в появата на
постоянни отоци и ограничени болезнени движения в близко стоящите стави.
Експертът съответно заявява, че лечението на това заболяване е дълго,
извършва се чрез провеждане на рехабилитационни и физиотерапевтични
процедури и продължава към момента на изготвяне на заключението.
Изразено е и заключение, че ищецът и за в бъдеше ще търпи болки и
двигателни затруднения, свързани с наличните увреждания, а увредата на
тазобедрената става ще доведе бавно и постепенно до артрозни изменения
По делото е изслушана и психиатрична експертиза, която е направила
извод, че при произшествието ищецът е преживял шок и реакция на остър
стрес, преминал впоследствие в разстройство на адаптацията, продължило
няколко месеца. Посочено е, че към момента на изготвяне на експертизата,
т.е. повече от три години след травмата се установя наличието на
посттравматично стресово разстройство след периода на дезадаптация с
устойчиви и задълбочаващи се симптоми. Направен е извод, че ищецът е
изпитал негативни чувства от целия регистър, има натрапчиви спомени,
психосоматични симптоми, суицидни мисли и намерения, чувство за вина и
пр. Всичко това според експерта е свързано с претърпяното произшествие и
травмите от същото. По повод отшумяването на така описаното психично
12
състояние експертът е направили извод, че при ищеца са налице
неблагоприятни фактори – остатъчни тежки физически симптоми, довели до
инвалидизация и съпътстващ постоянен болков синдром. Споменато е, че
съвкупността от физическите и психически увреждания довела до тежки
последици от професионално и семейно естество.
Направените от вещите лица специалисти изводи за физическото и
психическо състояние на ищцата могат да бъдат изведени и от показанията на
разпитаните по делото свидетели З.Г.-Х.а/съпруга на ищеца/ и Е.Г. негов
приятел.
Съпругата е лицето, което е има преки и непосредствени впечатления
от момента на произшествието, респ. периода на лечение в болницата и
периода на възстановяване. Тя сочи, че непосредствено след катастрофата
ищецът бил в безсъзнание, раздвижил глава едва след като го извадили от
автомобила, а от десният му крак шуртяла кръв. Говори за дългия и
продължителен период на болнично лечение свързан с невъзможност от
самостоятелно обслужване и задоволяване на най-елементарната нужда на
ищеца. Дори и след изписването от болницата видно от показанията на
свидетелката той не е можел да движи увредените си крайници още два- три
месеца и се е налагало отново да бъде обслужван от нея или баща му,
предвижването му ставало само с инвалидна количка. Едва в края на май той
вече можел да използва патерици, но се нуждаел от придружител с оглед на
това, че характера на счупванията пречел да застане в право положение.
Според свидетелката затрудненията в предвижването са факт и към момента
на разпита й, което налагало да използва бастун. Тази свидетелка спомена за
извършена в края на 2017 г. операция за премахване на някои от поставените
планки за ускоряване на заздравяването. Тя споменава и за получената
инфекция, която допълнително усложнила оздравителния процес. През
целият период на лечение и възстановяване ищецът изпитвал силни болки и
неудобство. Болки били налични и понастоящем при движения и дори в
легнало положение, а кракът му оттичал, подувал се и посинявал.
Катастрофата, описаните травматични увреждания, дългият възстановителен
процес и липсата на пълно възстановяване според свидетелката превърнали
ищеца от деен и мотивиран човек, в напълно безпомощен такъв, вкл. и
финансово.Сочи, че той опитал да се върне към предишната си трудова
13
дейност/внос на автомобили/, но не можел да постигне същите успехи.
Всичко това го направило сприхав, заядлив, избухлив, което принудило
съпругата му да не живее в момента с него.
За проблеми с възстановяване на бизнеса и контакти говори и св. Е.Г.,
който е приятел и бизнес пратньор на ищеца. Така в показанията си той
споменава, че работата на ищеца изисквала много движение и пътувания в
чужбина. След инцидента той се помъчил да се занимава със същото, понеже
имал много контакти, но не се получавало, както преди. Споменава, че
ищецът при малко ходене се уморявал, а кракът се подувал, посинявал и
започвало да го боли. Всичко това според Г. го превърнало от един усмихнат,
ведър и деен човек в сприхав, нервен и отчаян.
На тази база за ПАС е безспорно, че множеството счупвания и
увреждания на долните и горни десни крайници на ищеца са наложили
провеждане на един дълъг и продължителен процес на лечение и
възстановяване, като последния при това цели четири години след инцидента
дори не е приключил напълно. Счупванията са били свързани с много дълъг
болничен престой съпътстван с болки, невъзможност за самостоятелно
задоволяване на елементарни човешки нужди и необходимост от постоянно
присъствие на чужд човек за осигуряване на същите. Тя при това е била
налице и още 2 месеца след изписване на ищеца от болница. Наред с това
целият този болничен престой е бил свързан с провеждане на три оперативни
интервенции и поставяне на изкуствени плаки в тялото на ищеца, за които
дори не е ясно дали ще бъдат премахнати. Увреждането на долният крайник е
довело до едно 14 месечно затрудняване в движението на същия, а на горния
такъв на такова от около четири месеца, като през целят този период от време
е продължил и споменавания до тук болков дискомфорт и невъзможност да се
върши обичайната за ищеца работа. Долният крайник и към момента създава
на Р.Х. проблеми, които са свързани с болки, отичане, подуване и т.н. и
налагат провеждане на рехабилитационни и физиотерапевтични процедури.
Реално за ПАС следва да се направи извод, че катастрофата е променила
коренно целият начин на живот на ищеца. Влошеното физическо състояние и
невъзможността да води предишни си начин на живот съотнесно с това, че
ищецът е в разцвета на силите си довело до сериозни увреда и на психиката
му, което пък повлияло на семейните и личните му отношения. Всичко това
14
за ПАС подлежи на обезщетяване със сумата от 130 000 лв.
Върху нея безспорно се дължи и законна лихва. При определяне на
момента, от който следва да се начисли същата ПАС изхожда от разпоредбата
на чл. 429, ал.2, т. 2 от КЗ. С нея е предвидено, че при застраховане на
гражданската отговорност в застрахователното обезщетение се включват и
лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. В ал. 3 на чл. 429 от КЗ е предвидено, че те се плащат от
застрахователя в рамките на лимита на отговорност считано от по - ранната
дата измежду датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 и тази на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице. При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвентът дължи законна лихва
от момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
момент и се начислява върху дължимото обезщетение за
НЕИМУЩЕСТВЕНИ вреди по чл. 45 от ЗЗД.
В случая пострадалият е уведомил ответника на 16.05.2019 г. и.
лихвата се дължи от тази дата. С исковата молба, тя се претендира от по-
късен момент и респективно съдът ще следва да съобрази с това
обстоятелство, т.е. горната сума ще се дължи със законната лихва от
17.08.2019 г.
В този смисъл е решението на ПОС и същото следва да се потвърди,
вкл. и в частта за разноските.
Съответно с оглед изхода на прозиводството пред ПАС страните се
дължат и направенвите разноски за същото по съразмерност.
Така на Р.Х. се дължи по съразмерност от направените разноски за
адвокат сумата от 1059 лв., а на ЗД „Б.И.“АД по съразмерност от наравените
разноски за ДТ и адвокат такива от 3444 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
15
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 755/2019 г. по описа на
Плоддивсикия окръжен съд решение в частта с която "З.Б.И."АД, ЕИК ....,
гр.С., ул. „Д.Б.“ № 87 е осъдено да заплати на Р. ХР. ХР., ЕГН **********,
гр.П., ЖК „Т.“ №148, вх.В, ет.3, ап.7 сумата от 30 000 лв. равняваща се на
разликата между присъдената от ПОС сума от 130 000 лв. и дължимата такава
според застрахователя от 100 000 лв., ведно със законна лихва от 17.08.2019 г.
до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания вследствие ПТП състояло се на 16.01.2017 г. на път
№11-86 в участъка П.-А., при км 16+000, причинено виновно при управление
на лек автомобил „Ф.“, модел „Г.“, рег.№ ...., за който автомобил с ответника
е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с покритие от 23.03.2016 г. до 22.03.2017 г., както и в частта
ОТХВЪРЛЯЩА иска на Р. ХР. ХР., ЕГН **********, гр.П., ЖК „Т.“ №148,
вх.В, ет.3, ап.7 против "З.Б.И."АД, ЕИК ...., гр.С., ул. „Д.Б.“ № 87 за
осъждането на дружеството да заплати на ищеца сумата от 70 000 лв.
равняваща се на разликата между дължимите му се такава от 200 000 лв. и
присъдената от ПОС сума от 130 000 лв. като обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания вследствие ПТП състояло се на 16.01.2017 г. на път
№11-86 в участъка П.-А., при км 16+000, причинено виновно при управление
на лек автомобил „Ф.“, модел „Г.“, рег.№ ...., за който автомобил с ответника
е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с покритие от 23.03.2016 г. до 22.03.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 755/2019 г. по описа на
Плоддивсикия окръжен съд решение в частта с която "З.Б.И."АД, ЕИК ....,
гр.С., ул. „Д.Б.“ № 87 е осъдено да заплати на адвокат К.С.Г., ЕГН ..., адрес на
упражняване на дейността, гр.С., ул. „А.К.“ №29 А, ет.3, ап.12 сумата 5 237,26
лв. представляваща адвокатско възнаграждение за производството по делото
определено на основание чл.38, ал.2 ЗА,а по сметка на ПОС в полза бюджета
на съдебната власт сумата 5 668,77 лв. държавна такса и сумата 606,20 лв.
разноски за експертизи.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 755/2019 г. по описа на
Плоддивсикия окръжен съд решение в частта с която Р. ХР. ХР., ЕГН
**********, гр.П., ЖК „Т.“ №148, вх.В, ет.3, ап.7 е осъден да заплати на
"З.Б.И."АД, ЕИК ...., гр.С., ул. „Д.Б.“ № 87 сумата 185,10 лв. разноски по
16
съразмерност.
ОСЪЖДА Р. ХР. ХР., ЕГН **********, гр.П., ЖК „Т.“ №148, вх.В,
ет.3, ап. 7 да заплати на "З.Б.И."АД, ЕИК ...., гр.С., ул. „Д.Б.“ № 87 сумата
3444 лв. направени от дружеството за въззивното прозиводство разноски за
адвокат и ДТ по съразмерност.
ОСЪЖДА "З.Б.И."АД, ЕИК ...., гр.С., ул. „Д.Б.“ № 87 да заплати на Р.
ХР. ХР., ЕГН **********, гр.П., ЖК „Т.“ №148, вх.В, ет.3, ап. 7 сумата 1059
лв. направени от него за въззивното производство разноски за адвокат.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17