№ 13476
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110129574 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от М. Н. Е. против ......... обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ за сумата от 2829,83 лв.,
представляваща сбор от неизплатени възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала
платен годишен отпуск в периода 01.11.2019г.-04.01.2023г. (687,82 лв. за периода
01.11.2019г.-31.12.2020г., 559,24 лв. за периода 01.01.2021г.-31.12.2021г. и 1582,77 лв. за
периода 01.01.2022г.-04.01.2023г.), ведно със законната лихва от 31.05.2023г. до
окончателното плащане, с правно основание чл. 259, ал.1 КТ за сумата от 2059,61 лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за заместване на директора на ........
(514,64 лв. за периода 17.08.2020г.-28.08.2020г. и 1544,97 лв. за периода 06.07.2022г.-
05.08.2022г.), ведно със законната лихва от 31.05.2023г. до окончателното плащане, и с
правно основание чл. 128, т.2 КТ, вр. чл. 59 КТ, вр. чл. 33, ал.13, т.1 от КТД Д01-
197/17.08.2020г. и чл. 33, ал.12 от Д01- 269/06.12.2022г. за сумата от 298,27 лв.,
представляващи допълнително трудово възнаграждение за работа с деца със специални
образователни потребности за периода 01.11.2019г.-04.01.2023г., ведно със законната лихва
от 31.05.2023г. до окончателното плащане след допуснато изменение на предявения иск по
чл. 259, ал. 1 КТ с протоколно определение от 06.06.2024 г. на съда.
С протоколно определение на съда от 06.06.2024 г. производството по делото е
прекратено на основание чл. 232 ГПК в частта на предявения иск с правно основание чл. чл.
177, ал. 1 КТ за осъждане ответника да заплати сумата от 2829,83 лв., поради оттегляне на
исковата претенция.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен трудов договор от
01.11.2019г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „учител“, като
правоотношението е прекратено на 03.01.2023г. на основание чл. 326, ал.1 КТ. Поддържа, че
работодателят неправилно е изчислявал дължимото възнаграждение за дните, през които е
ползвала годишния си отпуск, тъй като не е включено дължимото възнаграждение за клас
прослужено време, заради което претендира сумата от общо 2829,93 лв. за процесния
период. Твърди, че в периода 17.08.2020г.-28.08.2020г. и 06.07.2022г.-05.08.2022г., по силата
на издадени Заповед № 345/12.08.2020г. и Заповед № 479/04.07.2022г. наред със своите
трудови задължения е осъществявала и тези на директор. Поддържа, че за нея е действащ и
се прилага Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
1
образование Д01-100 от 11.06.2018г., Д01- 197 от 17.08.2020г., Д01-269 от 06.12.2022г. за
периода на правоотношението й с ответника. Съгласно тези договори работодателят заплаща
допълнително възнаграждение в размер не по-малък от 70 на сто от основната работна
заплата на замествания работник или служител, на замествания, предвид което и с оглед
минималната работна заплата на директор на образователна институция, претендира
процесната сума. Поддържа, че за периода 01.11.2019г.-04.01.2023г. е работила с деца със
специални образователни потребности, заради което и предвид чл.33, ал.13 от КТД от
17.08.2020г. и чл. 33, ал.12 от КТД от 06.12.2022г. претендира процесната сума. Моли съда да
уважи исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни. Сочи, че е начислявано
възнаграждение за клас при използването на отпуск. Поддържа, че ищцата не е изпълнява
практически функциите на директор. Сочи, че за процесния период е имало само едно дете с
диагноза „Хипоспадия, неуточнена“, като грижите за детето не са били по-различни и не се е
нуждаело от особени грижи и внимание. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е отделено за безспорно обстоятелството, че страните са били
обвързани от сключения по между им трудов договор от 01.11.2019 г., по силата на който
ищцата е заемала длъжността „учител“ при ответника, както и че същият е бил прекратен на
основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 04.01.2023 г., видно от приобщеното копие на л. 18 и
19 от трудовата книжка на ищцата.
По делото са приети като доказателства, неоспорени от ответника Заповед
№345/12.08.2020 г. и Заповед №479/04.07.2022 г. на директора на ........., издадени на
основание чл. 259, ал. 1 КТ и чл. 261, ал. 1 ЗПУО, съгласно които за периода 17.08.2020 г. –
28.08.2020 г. и 06.07.2022 г. – 05.08.2022 г. за заместник на директора е определен учител М.
Н. Е. с непроменено работно време.
Видно от приобщеното копие на членска карта ищцата е била член на Съюза ......... и е
заплащала членския си внос за периода 2019 – 2022 г.
По делото са приобщени копия на фишове за заплати на М. Н. Е. за м.11. 2019 г. до
м.01.2023 г. вкл., както и заявление от 17.08.2020 г. от медицинската сестра при ответника за
ползване на платен годишен отпуск, заповед за командироване №488/02.08.2022 г. на М. Н.
Е. за срок от 3 дни – 05.08.2022 г. до 07.08.2022 г., експертни решение от 26.06.2017 г. на Б Б
Г и молба от Г К Г от 25.10.2019 г.
Според прието по делото без възражения от страните заключение на съдебно –
счетоводната експертиза дължимото възнаграждение за платен годишен отпуск на ищцата за
периода 01.11.2019 г. до 04.01.2023 г. е в размер на 12598,72 лева като работодателят е
заплатил сума в размер на 12702,59 лева, включваща и клас прослужено време. Вещото лице
е изчислило, че за периода 17.08.2020г.-28.08.2020г. допълнителното трудово
възнаграждение за заместване, определено в размер на 70% от основаното трудово
възнаграждение на директора на ......... Н П възлиза на 514,64 лева, а за периода от
06.07.2022г.-05.08.2022г. - 1544,97 лв. Според заключението допълнителното
възнаграждение на ищцата за работа с деца със специални потребности за периода
01.11.2019 г. до 04.01.2023 г. при отчитане на действително отработените дни възлиза на
675,51 лева, а при отчитане на действително отработените дни с присъствените дни на
детето възнаграждението за периода 01.11.2019 г. до 04.01.2023 г. възлиза на 233,07 лева.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
По иска по чл. 259, ал. 1 КТ
В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 259, ал.1 КТ е да докаже, че в
2
рамките на съществувалото между нея и ответника трудово правоотношение за длъжността
"учител", в периода 17.08-28.08.2020г. и 06.07.-05.08.2022г. е осъществявала наред със своите
функции и тези за длъжността „директор"; постигнато между ищеца и работодателя
съгласие за заместването; уговорено допълнително възнаграждение за това и размер на
същото.
Според разпоредбата на чл. 261, ал. 1 ЗПОУ при отсъствие на директора на държавна и
общинска детска градина, на държавно и общинско училище и на център за подкрепа за
личностно развитие за срок, по-малък от 60 календарни дни, той се замества от определен
със заповед за всеки конкретен случай заместник-директор, а при невъзможност - от
определен със заповед педагогически специалист от институцията. Именно в съответствие с
разпоредбата на чл. 261, ал. 1 ЗПОУ са издадени и приобщените Заповед №345/12.08.2020 г.
и Заповед №479/04.07.2022 г. на директора на ........., от които се установява, че за периода
17.08.2020 г. – 28.08.2020 г. и 06.07.2022 г. – 05.08.2022 г. на ищцата е възложено да
изпълнява и задълженията на директор, отнасящи се до ежедневното нормално
функциониране на детската градина като на всички документи е следвало да се подписва „за
директор: М. Е.“. Независимо от наведените от ответника оспорвания, че М. Е. не е издала
нито един документи за времето на заместване по делото бяха представени заявление от С Н
за ползване на платен годишен отпуск, който е бил съгласуван с ищцата в качеството й на
заместващ директора за времето 17.08.2020 г. – 28.08.2020 г., както и командировъчна
заповед от 02.08.2022 г. , подписана от ищцата с отбелязване „за директор: М. Е. съгласно
заповед № 479/04.07.2022 г.“ Съдът намира, че разпореденото с двете заповеди М. Е. да
изпълнява и задълженията на директор, отнасящи се до ежедневното нормално
функциониране на детската градина, не във всеки случай се касае за издаване и подписване
на документи, още по малко във време на летни отпуски и намален персонал предвид
сформираните сборни групи в детската градина. Задължението, продиктувано и от
законодателното разпореждане при отсъствие на директора за по - малко от 60 дни да бъде
заместен от педагогически специалист, следва да бъде изпълнено така че при възникнала
необходимост от вземане на ръководно решение детското заведение да е обезпечено с
оправомощено за това лице, поради което е възможно да няма подписан и нито един
документ от заместващия, но каквито се установи, че са изготвени.
Предвид изложеното и доколкото работодателят е разпоредил за периода на вътрешно
заместване учителят да изпълнява и своята работа, съдът намира че последният има право и
на допълнително трудово възнаграждение. Размерът на това възнаграждение е уговорен на
70% от основаното трудово възнаграждение на директора съгласно действащия КТД, което
не се оспорва от ответната страна. Не е спорно и че по отношение на ищцата по-
благоприятните клаузи на КТД са приложими като член на Съюза .......... Според
заключението на съдебно – счетоводната експертиза дължимото за периода на заместване
възнаграждение възлиза на обща сума от 2059,61 лв., от която 514,64 лв. за периода
17.08.2020г.-28.08.2020г. и 1544,97 лв. за периода 06.07.2022г.-05.08.2022г., поради което
исковата претенция следва да се уважи в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва от датата на предявяване на исковата
претенция - 31.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска по чл. чл. 128, т.2 КТ, вр. чл. 59 КТ, вр. чл. 33 КТД
В тежест на ищцата по иска е да докаже съществуването на трудово правоотношение с
ответника и полагането на труд за твърдения период, настъпването на предпоставките за
начисляване на допълнително възнаграждение за работа с деца със специални образователни
потребности през процесния период и неговия размер. В тежест на ответника при
установяване на тези факти е да докаже плащането на претендираните суми, респ.
основанието за неплащане.
Между страните не е спорно, че при работа с деца със специални образователни
потребности на педагогическите специалисти от детските градини се заплаща допълнително
трудово възнаграждение в размер на не по – малко от 30,00 лева месечно. Не е спорно и че в
процесната детска градина е било записано едно дете с водеща диагноза „хипоспадия,
3
неуточнена“. Според представеното Експертно решение от 26.06.2017 г., влязло в сила на
10.07.2017 г. срокът на същото е за една година с оглед динамичното експертно наблюдение
(10.07.2018г.). По делото е приобщена молба на родителя от 25.10.2019 г. детето да бъде
интегрирано в стандартна група, което е направено съгласно представената справка,
неоспорена от ищеца, за деца със специални образователни потребности в ......... за периода
31.05.2020 г- 03.01.2023 г. Действително се установи по делото, че детето е посещавало
детското заведение през процесния период, но липсват доказателства същото да е с
последващо освидетелстване. Срокът на освидетелстване с представеното решение на ТЕЛК
е изтекъл преди ищцата за започне работа при ответника, а за периода на трудовото
правоотношение липсват данни същото дете да е било със специални образователни
потребности, налагащи допълнителни или индивидуални занимания от страна на ищцата,
поради което съдът приема, че не се установи в процеса при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца, че са се осъществили предпоставките за начисляване на
допълнително възнаграждение за работа с деца със специални образователни потребности. С
тези мотиви съдът счита, че тази искова претенция следва да се отхвърли като недоказана и
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни като такива са
претендирани за заплатени адвокатски възнаграждения.
На ищеца, съобразно уважената част от исковете, следва да се присъди сумата от
394,24 лева за адвокатско възнаграждение.
Независимо, че с нормата на чл.359 КТ законодателят е освободил работниците и
служителите, ищци по дела за трудови спорове, от заплащането на дължимите държавни
такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото, същите не са
освободени от репариране разноските на ответника, при отхвърляне на исковете, както и при
оттеглянето им, поради което на ответника следва да се присъди сумата 473,94 лева,
претендирано адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете,
както и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавната такса и
депозита за вещото лице съразмерно на уважената срещу него част от исковете в размер на
82,38 за държавна такса и 119,10 лева - депозит за вещо лице.
По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на отхвърлената
и прекратената част от исковете и за депозита за вещото лице следва да останат за сметка на
бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............ ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. ........... да
заплати на М. Н. Е. ЕГН ********** с адрес: гр. ............ на основание чл. 259, ал.1 КТ
сумата 2059,61 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за заместване
на директора на ........ (514,64 лева за периода 17.08.2020г.-28.08.2020г. и 1544,97 лева за
периода 06.07.2022г.-05.08.2022г.), ведно със законната лихва от 31.05.2023г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 394,24 лева –
разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 128, т.2 КТ, вр. чл. 59 КТ, вр. чл. 33, ал.13,
т.1 от КТД Д01-197/17.08.2020г. и чл. 33, ал.12 от Д01- 269/06.12.2022г. за сумата от 298,27
лева, представляващи допълнително трудово възнаграждение за работа с деца със специални
образователни потребности за периода 01.11.2019г.-04.01.2023г., ведно със законната лихва
от 31.05.2023г. до окончателното плащане като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Н. Е. ЕГН ********** с адрес: гр. ............ да заплати на ............ ЕИК
......... със седалище и адрес на управление: гр. ........... на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК
4
сумата 473,94 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ............ ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. ........... да
заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 82,38
лева за държавна такса и 119,10 лева - депозит за вещо лице
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5