Решение по дело №458/2013 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 252
Дата: 12 ноември 2013 г. (в сила от 11 юли 2017 г.)
Съдия: Иванка Йолова Иванова
Дело: 20131810200458
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2013 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер        12 ноември     Година 2013           Ботевград

 

 

              В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Ботевградски районен съд                        І-ви състав

На дванадесети ноември                          Година 2013

В публичното заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ЙОЛОВА

 

Секретар- Ива Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията ЙОЛОВА

Наказателно административен характер дело № 458 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

  Жалбоподателят Г.Ц.Г. ***, с ЕГН **********, обжалва Електронен фиш серия К, № 0566213, издаден от ОДМВР София, за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който, на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от  Закона за движение по пътищата, за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, му е наложено наказание „глоба”, в размер на сумата 150 лв.

                Жалбоподателят  моли да бъде отменен Електронен фиш серия К, № 0566213, твърдейки, че е незаконосъобразен. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП, нарушенията се санкционират с електронен фиш само когато са установени и заснети със стационарно техническо средство, в отсъствие на контролен орган. Изразява съмнение относно годността на техническото средство, с оглед различно отразените стойности на превишената скорост в атакувания фиш и разпечатката. Твърди още, че на мястото и по време на нарушението не е имало поставени пътни знаци, указващи наличие на техника за видеонаблюдение.

  Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание.

  Въззиваемата страна – ОДМВР София, редовно призована не взема становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.

  Районна прокуратура - Ботевград, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

  От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

  ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

       От приложеното по делото писмено доказателство - Електронния фиш серия К, № 0566213, издаден от ОДМВР София, за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, се вижда че същият е съставен за това, че на 15.05.2013 год.,  в 18.47 часа, на гл. път Е-79, 191.300 км., в посока гр.Враца, при ограничение въведено с пътен знак В-26, с МПС Фолксваген Пасат ТДИ, с регистрационен номер ВР3773АР, е извършено нарушение за скорост №201305150602, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 0588. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч., е установена скорост от 91 км/ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч. Поради това, за извършено нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лв., на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, в качеството му на “собственик, на когото е регистрирано МПС”.

                        Отразената в електронния фиш фактическа обстановка се подкрепя от вещественото доказателство по делото – снимка от клип № 602 на радар № 588 и приобщеното към доказателствената съвкупност по делото, по реда на чл. 283 от НПК, писмено доказателство – разпечатка от мобилно техническо средство със система TFR1-M. По делото са приложени и: образец за електронен фиш –приложение към заповед Із-305804.02.2011 г.; Копие от у-ние за одобрен тип средство за измерване, издадено от Български институт по метрология. От последното се установява, че под № 10.02.4835 е вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, която е одобрена и вписана в регистъра на 24.02.2010 година и е със срок на валидност до 24.02.2020 година. Приложени са и копие Техническо описание и инструкция за експлоатация на съответната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ТFR1-M.

   За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство, което видно от приложения Протокол от проверка № 172-ФМИ/08.05.2013 г., на БИМ, е преминало последваща проверка. Посочените в цитирания и приложен по делото клип скорости, имат различно значение –фиксирана от техническото средство скорост от 94 км/ч и превишена скорост от 34 км/ч. Посоченият по-нисък размер в електронния фиш на „установена” скорост, отчита допустимата технологична грешка в показанията на техническото средство и ползва нарушителя. Следователно не е налице недостатъчна индивидуализация на нарушението и правото на защита не е засегнато, доколкото е установен по – благоприятен за него режим. Още повече, че такива са дадените до съответните органи указания, с Писмо /окръжно/ № ОВ – 5090 от 19.07.2011 г., което, разбира се, няма обвързващ за съда характер.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 602 с техническо средство радар № 588. Така приложения снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

  Жалбоподателят не е посочил нито писмени, нито гласни доказателства в подкрепа на възраженията си против електронния фиш, не е депозирал такива доказателства, които да оборят констатациите, съдържащи се в процесния акт. Нещо повече – в жалбата си изрично заявява, че на посочените в ел.фиш място и време, е бил поставен пътен знак В-26, с ограничение на скоростта 60 км/час.

 

     ОТ ПРАВНА СТРАНА:

     Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП и предвид факта, че не е подавано от жалбоподателя възражение срещу електронния фиш, депозирана е срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува издадения електронен фиш, поради което е процесуално допустима.

     Съдът намира, че изнесените възражения и доводи от жалбоподателя за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, са неоснователни, по следните съображения:

          Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал.2, т. 5 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на електронния фиш за превишаване на разрешената скорост, извън населено място от 31 км/ч до 40 км/ч, водачът се наказва с глоба от 150 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание, е обявено от закона за наказуемо.

          В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, образец.

      По делото не е спорно, че нарушението е установено с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол на нарушение на правилата за движение по пътищата. Възражението на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП може да намери приложение само при стационарно монтирана система за видеонаблюдение е неоснователно.  Граматическото, логическото и систематическото тълкуване на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП налага различен извод от приетия от жалбоподателя. Чл. 189, ал. 4, изречение І от ЗДвП определя, че „при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.” Изречението е просто, разширено, едносъставно, главната част в случая е сказуемото – „се издава”, обособената, второстепенна част е „в отсъствието на контролен орган и нарушител”. Тази обособена част представлява обстоятелствено пояснение за начин, което винаги пояснява сказуемото в изречението - пояснява обстоятелствата, при които протича действието и начина, по който се извършва това действие. Следователно, частта на изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” пояснява действието на издаването на електронен фиш, а не установяването и заснемането на нарушението с техническо средство. По този начин е въведено изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който изисква за установяване на административно нарушение да се състави акт от компетентен контролен орган и то в присъствието на нарушителя. Целта на измененията на ЗДвП с въвеждането на електронният фиш е именно ангажиране на административно наказателната отговорност на лицата по опростени правила, въз основа на снимков и видео материал, доказващ нарушението и получен чрез автоматизирани технически средства. След като са налице такива доказателства, получени въз основа на автоматизирани технически средства, установяващи нарушение по ЗДвП, се издава електронен фиш за налагане на глоба и това издаване се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган.

  Този смисъл на правната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се потвърждава и от логическото и от систематическото тълкуване на разпоредбата. Чл. 189, ал. 1 от ЗДвП определя общото правило, че актовете, с които се установяват нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, като се следват общите правила на раздел І, глава ІІІ от ЗАНН. В ал. 4 на чл. 189, законодателят е въвел изключение от принципа, посочен в ал. 1, а именно случаите, при които съставянето на писмен акт за установяване на нарушението и ангажиране на административно наказателната отговорност на дееца се издава без за това да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган. Следователно и систематическото тълкуване на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП води до посоченият по-горе извод, че обособената част на изречението „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” е относима към издаването на електронния фиш, а не към установяването на нарушението. Изводът се потвърждава и от логическото тълкуване. Нормалната логика предвижда, че всяко нарушение има извършител /нарушител/ и установяването на извършеното от него противоправно поведение, дори чрез използването на техническо средство за заснемане, тоест без участието на контролен орган, неможе да се случи в отсъствието на нарушителя. Той следва да е на мястото, което бива заснемано и в момента на заснемането да извършва противоправно поведение, което се установява по този начин. Следователно не е възможно „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” да се отнася към установяването на нарушението, защото това е обективно невъзможно да се случи.

Неоснователни са и аргументите, че установяването на нарушения с автоматизирана система, въз основа на заснетото, от която се издава и електронния фиш, може да се осъществи единствено при наличието на обозначителен пътен знак, указващ осъществяването на контрол по спазване на ЗДвП чрез видеонаблюдение. Действително, подобно изискване е въведено с чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП по отношение на участъците от пътя, в които контрола се осъществява чрез видеонаблюдение. Този вид контрол обаче е напълно различен от процедурата по съставяне на електронен фиш, който е приложим за нарушения, установени и заснети с техническо средство. Казано другояче, чрез видеонаблюдението, законът регламентира възможен начин за извършване на контрол за спазване на ЗДвП, а установяването на нарушения с техническо средство, макар също да е свързано с контрола на движението по пътищата, е особена процедура по осъществяване отговорността на нарушителя. В този смисъл макар да съществува изискване за поставяне на пътни знаци, указващи зоната, в която контролът се осъществява чрез видеонаблюдение, то за установяването и заснемането на нарушения чрез техническо средство, подобно изискване няма предвидено.

 Според чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец.

    По изложените по-горе съображения, съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили производството по установяване на нарушението и налагане на административното наказание или да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Безспорно е установено и доказано процесното нарушение и неговия автор, поради което електронният фиш се явява законосъобразен акт и като такъв следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

   ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, № 0566213, издаден ОДМВР - София, с който за нарушение на чл.21 ал.2 ЗДП, на основание чл.189 ал.4, вр.чл. 182 ал. 2, т.4 от ЗДвП, на Г.Ц.Г.,***, е наложено административно наказание глоба в размер на сумата 150 лв.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: