РЕШЕНИЕ
гр. София, 17 Юли 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на седми
юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 16950 описа за 2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищците Д.И.К., Й.Д.К. и З.Д.К. твърдят, че при пътно-транспорто произшествие,
настъпило на 12/03/2014 год. в гр.Сапарева Баня, по ул.“Гермонея“, пострадала Р.Е.К.
– съпруга на първия ищец и майка на другите ищци. Произшествието било причинено
от водача на товарен автомобил Мерцедес 3335 с рег. № ********- Й.Н.Ч., който
нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал наследодателката на ищците,
която получила травми несъвместими с живота и въпреки положените усилия
починала на 25/3/2014 год.. От смъртта на своята наследодателка ищците
претърпели неимуществени вреди – те не можели да приемат и преодолеят нелепата
й смърт, изключително тежко преживявали загубата, мъката им била огромна, търпели
много болки и страдания. Между ищците и починалата съществувала силна връзка на
обич, взаимна привързаност и подкрепа. Ищецът Д.К. имал съвместен живот с
починалата повече от 55 години, двамата живеели
в много обич и разбирателство, подкрепяли се, били познати като добро
семейство и отговорни родители. Този ищец изгубил съпругата си в момент, когато
най-много се нуждаел от нея и тя му липсвала много и той страдал, че загубил
опората и любовта й. Ищците З. и Й.К. понасяли загубата на майка си
изключително тежко. Те поддържали близки отношения, а след инцидента ищците
загубили моралната и физическа подкрепа на майка си. Загуата на майка им се
отразявала негативно на здравословното и емоционалното им състояние. Ищците
твърдят, че гражданската отговорност на водача на товарния автомобил била
застрахована от ответника. Предявяват частични искове за заплащане на
обезщетение за причинените им неимуществени вреди в размер на 110 000 лева за
ищеца Д.К. и по 100 000 лева за ищците З. и Й.К., представляващи част от общо
по 200 000 лева обезщетение за всеки от тях. Претендират законна лихва върху
обезщетението от датата на настъпване на смъртта на наследодателката им
25/3/2014 год. до окончателното изплащане на главниците. Молят да им бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът З.А. АД оспорва исковете.
Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди, като претърпените болки
и страдания не били в интензитета сочен от ищците. Намира претенцията за
завишена по размер. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
смъртта на Р.К. и произшествието. Оспорва механизма на произшествието, както и
наличието на виновно противоправно поведение на водача на товарния автомобил.
Твърди, че пешеходката е навлязла внезапно на пътното платно и се намирала в
опасната зона за спиране на автомобила, освен това тя се намирала в мъртвата
точка на видимост на водача и той нямал техническа възможност да спре. Така със
своето поведение, тя единствено станала причина за произшествието. При
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от починалата, тъй като тя навлязла внезапно
на пътното платно и създала опасност за движението на автомобилите.
Ответникът моли искът да бъде отхвърлен или обезщетението присъдено в по-нисък
размер, като му се присъдят разноските и възнаграждение за процесуален
представител.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 12/3/2014 год. в гр.Сапарева Баня на ул.“Германея“ е
настъпило ПТП, в което участвал товарен автомобил Мерцедес 3335 с рег. № ********,
управляван от Й.Н.Ч.. При произшествието пострадала Р.Е.К., която получила рана
на главата. В констативния протокол за произшествието е записано, че
пешеходката навлязла внезапно на платното за движение и й е съставен акт за
установяване на административно нарушение.
С влязла в сила на 15/7/2016 год.
присъда, постановена по нохд № 488/2015 год. на Кюстендилски окръжен съд, Й.Н.Ч.
бил признат за виновен в това, че на 12/3/2014 год. в гр.сапарева баня, при
управление на товарен автомобил Мерцедес 3335 с рег. № ********, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.15 ал.1 и чл.16 ал.1 от ЗДвП и причинил
по непредпазливост смъртта на Р.Е.К..
Р.Е.К. е майка на З.Д.К. и Й.Д.К. и
съпруга на Д.И.К..
Вещото лице по назначената автотехническа експертиза
дава следното заключение: при настъпване на произшествието, товарният автомобил
се движил със скорост от около 29 км/час. При приближаването му към
кръстовището на ул.“Германея“ и ул.“Бреза“ от дясната му страна на пътното
платно навлязла пешеходката Р.К., без да се огледа и без да прецени скоростта и
отстоянието до приближаващия се отляво камион. Водачът на камиона имал
възможност да предотврати произшествието, ако пешеходката е вървяла с бавен,
спокоен и бърз ход, произшествието било непредотвратимо ако пешеходката се е
придвижвала със спокойно или бързо тичане. Водачът отклонил първо автомобила на
ляво, като навлязъл почти изцяло в лявата лента за движение и реагирал със
закъснение за аварийно спиране, като настъпил удар. От удара пешеходката била
отблъсната напред и наляво и паднала вляво от автомобила. Опасната зона на
спиране на товарния автомобил била 20.15 метра при движение с 29 км/час и 40.78
метра, при допустимата скорост от 50 км/час. Според вещото лице пешеходката е
пресичала на необозначено за това място, като се е движила в дясната лента на
платното на ул.“Бреза“. По улиците около мястото на удара имало тротоари.
Пешеходката от своя страна също е могла да предотврати удара, ако се е огледала
преди навлизане в пътното платно. Тя имала видимост към приближаващия товарен
автомобил. Според вещото лице пешеходката е пресичала от ляво надясно на
автомобила и ако той не е бил навлязъл в лявата лента за движение удар е нямало
да настъпи. Вещото лице приема, че водачът на товарния автомобил е причинил
настъпване на произшествието, поради навлизане в лентата за насрещно движение и
закъсняла реакция за аварийно спиране, а пешеходката е създала опасната ситуация,
като е предприела пресичане в опасна близост до приближавщия автомобил.
Вещото лице по назначената медицинска експертиза дава
заключение, че съществувала категорична пряка причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и настъпилата
смърт на Р.Е.К.. Тя получила тежка черепно-мозъчна травма от произшествието с
масивни контузии в челните дялове на главния мозък, кръвоизливи по твърдата
мозъчна обвивка и в меките мозъчни обвивки, с последвал пробив в мозъчните
стомахчета. Мозъчният оток и нахлулата кръв в мозъчните стомахчета причинили
малко мозъчно вклиняване в големия тилен отвор, от което били подтиснати
жизненоважните центрове на дишане и сърдечна дейност. Смъртта станала
неизбежна, независимо от проведените реанимационни мероприятия.
Свидетелят Й.Н.Ч. – водач на товарния автомобил,
участвал в ПТП, заявява, че изпреварил почистваща техника на шосето и когато се
включил в своето платно изцяло излязла жената на около 20 метра пред него; той
натиснал спрачките, но не могъл да избегне удара. Жената идвала от улица, която
се включвала в главната улица, по която се движил ищеца, като тя се движела
бързо. Жената пресичала от дясно на ляво; той я ударил с предната лява част на
камиона. Когато слязъл да види какво става, жената седяла на земята, роклята й
била притисната с гумата, но тя не била прегазена. Ударът настъпил в лявата
лента, накъдето свидетелят завил, за да избегне удара. Преди произшествието той
се движил със скорост 40 км/час. Според свидетеля пострадалата се движила по
средата на улицата, от която идвала.
Свидетелят И.Б.Б.заявява, че познавал Р.от 30-40
години; той живеел на 300 метра от нейната къща. Освен това свидетелят работел
като инкасатор на ВиК и ходил често в тяхната къща по работа. Той описва Р.като
културна, възпитана нормална жена. Р.живеела със съпруга си Д. и дъщеря си З.. Р.и
Д. имали добри съпружески отношения, без да се карат, били много възпитани,
тихи хора. Р.и З. били много близки, разбирали се, помагали си, заедно излизали
по магазините, заедно работели по нивите. Отношенията между Р.и Й. също били
много добри. Р.много обичала Й. и й било мъчно, когато той отишъл да живее в
Дупница, но Й. се прибирал всяка събота и неделя, а понякога и през седмицата.
Семейството им било задружно, при тях се събирали млади хора, компании.
Произшествието им се отразило тежко. Д. се залежал, вече не излизал по двора,
получил инсулт. Когато дошла докторката да го види, той бил казал, че се е
отчаял, че не иска да живее, защото я няма неговата половина, с която да живее.
З. ходела да пие кафе при роднини на свидетеля и там той я виждал да плаче. Й.
се затворил, вече не бил същия човек. Свидетелят заявява, че на Задушница
ищците ходели заедно на гробищата. Свидетелят бил чувал, че Р.има психически
проблеми, но той не забелязвал никакви външни признаци – тя се държала
нормално.
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че гражданската отговорност на
водача на товарния автомобил е била застрахована от ответното дружество към
датата на произшествието.
Горното се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и заключенията на автотехническата и медицинската експертизи,
приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на товарен
автомобил Мерцедес 3335 с рег.№ ********Й.Ч.. В това си качество ответникът е
поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният
би отговарял по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в
периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди, наличие на причинна
връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия
състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните
по делото доказателства.
Противоправното деяние, вината на дееца, настъпилата
смърт на наследодателката на ищците, като следствие от произшествието се
доказват от влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна
за настоящия съд.
От въпросното произшествие ищците са претърпели
неимуществени вреди. За настъпването им по делото са събрани гласни
доказателства. От разпита на свидетеля Банков, може да се направи обоснован
извод за настъпване на негативни последици върху емоционалното състояние и
психиката на ищците от внезапната и неочаквана смърт на тяхната наследодателка.
Свидетелят познавал ищците от дълги години, а работата му го отвеждала често в
дома им, поради което и неговите показания се базират на непосредствените му
възприятия. Свидетелят описва състоянието на ищеца Д.К. като тежко, той се
залежал, бил отчаян и споделял, че не иска да живее, тъй като я няма
половинката му. Ищцата З.К. била много близка с майка си и загубата й се
отразила тежко, свидетелят я виждал да плаче. Ищецът Й.К., въпреки, че живеел
отделно посещавал родителите си всяка събота и неделя или по-често. Той се
затворил, свидетелят го определя като „не е същия човек“. От показанията на
свидетеля и начина, по който той описва отношенията в семейството на ищците –
„тихи, възпитани хора“, „добри съпружески отношения“, „задружни“, посещавани от
много хора, „работели заедно на полето“ съдът приема, че със смъртта на Р.К.
семейната хармония в семейството на ищците са се разрушили.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредите
от страна на пострадалата е основателно. От заключението на автотехническата
експертиза се установява безспорно, че пострадалата е допринесла за настъпване
на произшествието, като се е движила по пътното платно, при наличие на тротоар,
навлязла е в платното за движение на нерегламентирано за това място, в
непосредствена близост до наближаващия товарен автомобил и без да се огледа. С тези свои действия тя е нарушила задълженията
си на участник в движението по чл.108 ал.1, чл.113 и чл.114 от ЗДвП. При това
положение, съдът приема, че пострадалата е допринесла за настъпване на
произшествието, като меродавен процент на съпричиняване съдът приема 50%.
По претендираното обезщетение: Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и характера на доказаните
вреди, доказания интензитет на страданията на всеки един от ищците и доказания
начин, по който те са приели смъртта на тяхната наследодателка. Съдът съобразява
също необратимите последици на увреждането – загубата, която не може да бъде
преодоляна и добрите, сплотени отношения в семейството. Човешкият живот е висша
ценност, подлежаща на защита от правовия ред и загубата му следва да бъде
компенсирана с подходящо обезщетение. Като се вземат предвид посочените
обстоятелства, съдът приема, че обезщетение от 110 000 лева за ищеца Д.К. и
обезщетение от по 100 000 лева за ищците З.К. и Й. К. отговаря на принципа на
справедливост и е от естество да компенсира претърпените вреди. Като се
приспадне приетия от съда процент на съпричиняване на вредите, в полза на ищеца
Д.К. следва да бъде присъдено обезщетение от 55 000 лева, а на ищците З.К. и Й.К.
обезщетение от по 50 000 лева. Исковете в останалата част до пълния предявен
частичен размер от 110 000 лева за Д.К. и по 100 000 лева за З.К. и Й.К. следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В полза на ищците следва да се
присъди и законната лихва от датата на смъртта на тяхната наследодателка –
25/3/2014 год. до окончателното изплащане на главниците.
По
отговорността за разноски: Ищците Д. и З.К. са освободени от задължение за
заплащане на държавна такса и разноски изцяло, а ищецът Й.К. е освободен
частично от това задължение. При това положение ответникът следва да заплати в
полза на СГС държавна такса по исковете на Д. и З.К. в размер на 4200 лева, а
по иска на Й.К. държавна такса от 1490 лева или общо 5690 лева. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд и 125 лева
разноски.
Ответникът следва да заплати в полза
на пълномощника на ищцата, на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 5556 лева (с включен ДДС), съобразно уважената част от иска. В полза
на ищеца Й.К., на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати 510
лева разноски по делото за държавна такса.
При този изход на спора и на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от иска. Ответникът е направил разноски в размер на 285 лева, а
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на сумата 100
лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед разглеждането
му в три съдебни заседания. Съобразно отхвърлената част от иска, ищецът дължи
да заплати на ответника 192.50 лева разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Д.И.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
офис 10, – адв.П.К., на основание чл.226,
ал.1 КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД,
сумата 55 000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на Р.Е.К., при пътно-транспортно
произшествие от 12/03/2014г., ведно със законната лихва от 25/3/2014 год. до
окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди до предявения частичен размер от 110 000
лева, част от общо 200 000 лева.
ОСЪЖДА
З.А. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Й.Д.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 10, – адв.П.К., на основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата 50 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на Р.Е.К., при
пътно-транспортно произшествие от 12/03/2014г., ведно със законната лихва от
25/3/2014 год. до окончателното изплащане на главницата, а на основание
чл.78 ал.1 от ГПК сумата 510 лева
разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
до предявения частичен размер от 100 000 лева, част от общо 200 000 лева.
ОСЪЖДА
З.А. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на З.Д.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 10, – адв.П.К., на основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата 50 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на Р.Е.К., при
пътно-транспортно произшествие от 12/03/2014г., ведно със законната лихва от
25/3/2014 год. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до предявения частичен размер
от 100 000 лева, част от общо 200 000 лева.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски градски
съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК
сумата 5690 лева държавна
такса и 125 лева разноски.
ОСЪЖДА Д.И.К., ЕГН **********, Й.Д.К., ЕГН
********** и З.Д.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 10, – адв.П.К. да заплатят на З.А. АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 192.50 лева разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на адвокат П.К., регистрирана в САК,
с адрес ***, офис 10, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 5556 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: