Решение по дело №1560/2017 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …./…….08.2019г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                     СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА  ХЕКИМОВА

при секретар Нели Катрикова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1560 по описа за 2017г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от „ХИПОКРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на у-ние: град София, бул. „Цариградско шосе", блок 14 партер срещу Т.М.Т., ЕГН **********;***, М.И.М., ЕГН **********;***; И.Т.М., ЕГН **********;***, с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД за установяване вземанията на ищцовото дружество от ответниците в качеството им на солидарни длъжници по Договор за паричен заем от 27.03.2008г., съгласно издадената по ч.гр.д.№ 11903/2016г. по описа на PC-Варна Заповед за изпълнение, а именно:

1.  EUR 39,000.00 евро, представляващи част от общата непогасена главница по заема в размер на 57770,64 евро, ведно с дължимата върху законна лихва, считано от 04.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението;

2.  EUR 7,000.00 евро, представляващи част от общата дължима за периода от 01.11.2013г. до 30.09.2016 г. (вкл.) лихва по предоставения им заем в размер на 14432,86 евро;

3.  EUR 11,000.00 евро, представляващи част от общата дължима за периода от 01.11.2013г. до 30.09.2016г. (вкл.) наказателна лихва за забава по предоставения им заем в размер на 17754,95 евро.

Твърди се в исковата молба, че претендираното от „ХИПОКРЕДИТ" АД вземане произтича от нотариален акт за учредяване на дого­ворна ипотека № 129, том II, per. № 2385, н. дело № 310/2008г. на нотариус per. № 192/НК, вписан в Служба по вписванията към АВ Варна с вх. № 7943 от 28.03.2008г., акт № 62, том VII, дело № 5815/2008г., свързан с договор за заем № НСТ-52-0213-3, сключен на 27.03.2008г., с който „ХИПОКРЕДИТ" АД е предоставило на седем заемополучатели, сред които и настоящите ответници като солидарни длъжници, паричен заем с общ договорен (и усвоен) размер 165,000.00 евро. Начинът за предаването на заемните средства бил договорен изрично и изчерпателно в чл. 3.3 „Из­вършване на предоставянията на средства по заема" във връзка с чл. 2.3 от Договора за заем. Твърди се, че кредиторът е изпълнил задължението си да предаде заемните средс­тва на длъжниците в договорения общ размер 165,000.00 евро в съответствие с предви­дения в договора начин за предаването, като е извършил 4 транша на 31.03.2008г.

Твърди се, че по точка 1.(а) от процесния ипотечен нотариален акт солидарните длъжници са се задължили да изплатят заема чрез ежемесечни погасителни вноски, включващи лихва и главница, като в периода от отпускането на заема (31.03.2008г.) до края на 2013 година солидарните длъжници обслужвали заема си сравнително редовно, но след това обслужването на заема било прекратено. Последното  направено погасително плащане по заема било на 07.04.2014г., след което не били внасяни никакви погасителни суми  до настоящия момент. През периода на неизпълнение и забава на длъжниците, в допълнение към просрочената договорна лихва по точка 1.(б) от нотариалния акт, по заема била начислена (и дължима) и наказателна лихва за забава в съответствие с точка 1.(в) от Нотариалния акт.

Твърди се, че вследствие неизпълнението от страна на солидарните длъжници се е реализирала хипотезата на предсрочна изискуемост на цялото оставащо непогасено вземане по заема (в т. ч. за цялата оставаща непогасена главница, ведно с начислените и дължими по заема лихва и наказател­на лихва за забава) - на предвидените основания в точка 1.(г) и точка 8 от ипотечния нотариален акт (идентични с клаузите на чл. 12.1 във връзка с чл. 11.1 от Договора за заем).

Вследствие неплащане на задължението, „ХИПОКРЕДИТ" АД е депозирала в Районен съд - Варна заявление по чл.417 т.3 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя за посочените в извлечението от счетоводните книги на банката суми по главница, лихви и неустойки. На 25.08.2017г. е депозирано от длъжниците – ответници в настоящото производство възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение от 06.10.2016г., поради което и на основание чл. 415 ГПК съдът е указал на „ХИПОКРЕДИТ" АД, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск. С изложеното ищцовото дружество обосновава предяването в законоустановения срок на иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземането си срещу ответниците.

С допълнителната искова молба се сочи, че ответниците ясно и недвусмислено са сключили процесния договор за заем в качеството си на заематели - солидарни длъжници и в договорните клаузи е предвидена солидарната им отговорност. Сочи се, че заемната сума е изплатена на един от солидарните длъжници, с оглед на което реалният характер на договора не се нарушава, тъй като вътрешните отношения между заемателите са без значение.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът И.Т.М., чрез назначения особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва сключването на сочения в исковата молба договор за заем, като се твърди, че тримата ответници не са заематели по договора, а се явяват поръчители, тъй като всички суми по договора са получени само от търговското дружество и са използвани за негови стопански нужди, с оглед на което се твърди, че е изтекъл предвидения в чл.147, ал.1 от ЗЗД срок, с което е прекратена отговорността на поръчителя. Във връзка с твърденията за настъпила предсрочна изискуемост се твърди, че по силата на т.1.г и т.8 от договора предсрочната изискуемост настъпва при неплащане на погасителни вноски за период по-дълъг от един месец, поради което се твърди, че срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД е изтекъл на 07.11.2014г. Твърди се, че заемодателят не е изпълнил основното задължение по договора спрямо ответниците, а именно да им предаде заемната сума. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност относно претенциите за договорна и наказателна лихва за периода от 01.10.2013г. до 04.10.2013г.,  тоест три години преди датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът М.И.М., чрез назначения особен представител, е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва сключването на сочения в исковата молба договор за заем, като се твърди, че тримата ответници не са заематели по договора, а се явяват поръчители, тъй като всички суми по договора са получени само от търговското дружество и са използвани за негови стопански нужди, с оглед на което се твърди, че е изтекъл предвидения в чл.147, ал.1 от ЗЗД срок, с което е прекратена отговорността на поръчителя. Във връзка с твърденията за настъпила предсрочна изискуемост се твърди, че по силата на т.1.г и т.8 от договора предсрочната изискуемост настъпва при неплащане на погасителни вноски за период по-дълъг от един месец, поради което се твърди, че срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД е изтекъл на 07.11.2014г. Твърди се, че заемодателят не е изпълнил основното задължение по договора спрямо ответниците, а именно да им предаде заемната сума.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Т.М.Т., чрез назначения особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди се, че договорът за заем като реален договор не е влязъл в сила спрямо ответника, тъй като липсват доказателства за предаване на заемната сума, поради което той е отговорен по договора като поръчител. Сочи се, че отговорността му като поръчител е погасена поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД след момента на настъпване на предсрочна изискуемост поради неплащане на погасителни вноски в продължение на повече от месец. Твърди се неоснователност и на акцесорните искове като недоказани, както и прекомерност на наказателната лихва.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетия като доказателство по делото договор за заем № НСТ-52-0213-3, сключен на 27.03.2008г., се установява, че „ХИПОКРЕДИТ" АД е предоставило на седем заемополучатели, сред които и настоящите ответници като солидарни длъжници, паричен заем с общ договорен размер 165,000.00 евро. Договореният заем е предоставен с краен срок за погасяване 31.03.2018г., като в договора е предвидено начисляването на възнаградителна и наказателна лихва при определени условия и размер, както и обезпечение с първа по ред ипотека върху недвижим имот. С анекси от №1 до №4 е предвиждан гратисен период и са въвеждани промени в погасителния план по договора. Представен е също нот. акт от 28.03.2008г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот в полза на „ХИПОКРЕДИТ" АД.

Представени са нотариални покани от „ХИПОКРЕДИТ" АД до И.М., М.М. и Т.Т. за обявяване на вземанията по договор за заем от 27.03.2008г. за предсрочно изискуеми, връчено на кредитополучателите на дата 30.09.2015г. и 13.10.2015г. за М.М., чрез залепяне на уведомление при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Назначена и приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която, кредитирано от съда като изчерпателно и обективно дадено, се установява, че след последното извършено плащане по главницата на 19.12.2013г., е налице непогасен остатък в размер 57 770,64 евро, като след 19.12.2013г. по счетоводната сметка, отразяваща движенията по главницата, не са записани операции, свързани с погашения. Последното плащане, отразено по сметката за възнаградителни лихви, е от 07.04.2014г., с което е погасена изцяло вноската с падеж 28.02.2014г. и е погасена част в размер 67,88 евро от вноската с падеж 31.03.2014г. в общ размер 668,82 евро, след което е налице непогасен остатък в размер 10 538,48 евро. След 07.04.2014г. по счетоводната сметка, отразяваща движенията по възнаградителна лихва, не са записани операции, свързани с погашения. Самостоятелното изчисление на размера на уговорената с договора наказателна лихва - неустойка в размер 1% месечно върху остатъка непогасена главница 57 770,64 евро за периода 20.12.2013-03.10.2016 г. /19 603,50 евро /, както и за период от три години - 03.10.2013-03.10.2016 /20 797,43 евро/.

При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. Настоящата претенция предпоставя доказване наличието на облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е задължен за претендираната сума, изправност на кредитора, неизпълнение от страна на ответниците, настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора.

Съдът намира, че събраните в хода на производството писмени доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод, че страните са обвързани по силата на валидно сключен Договор за паричен заем от 27.03.2008г. От страна на ответниците не се оспорва автентичността на положените подписи, но се оспорва вида на възникналото правоотношение, а именно твърди се, че ответниците са поели задължение в качеството на поръчители, а не на солидарни длъжници. От текста на договора е видно, че при посочване страните по договора ответниците са посочени като заематели наред с „ТМ Билд“ ООД и подписите им са положени в графа „Заематели“, а в т.1.3 от договора са посочени като поръчители. В сключените между страните анекси към договора ответниците са посочени като заематели/заемополучатели, като съответно са положили подписите си в графа „Заематели“. Съществуващият спор между насрещните страни относно съдържанието на отделни уговорки и целта на договора, а и установеното противоречие в текста на договора налага съдът да извърши преценка относно действителната воля на страните по правилата на чл.20 от ЗЗД. Съобразно постановени по сходни казуси решения на ВКС квалификациите на правоотношението, давани от страните, сами по себе си също не са определящи за неговата същност, важни са съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях цел. В случая обаче ответниците са посочени като заематели/заемополучатели, което не е обща квалификация като солидарни длъжници, тъй като солидарна отговорност възниква както при поето общо задължение, така и при договор за поръчителство. Видно от текста на договора задълженията и правата им са идентични с тези на посочения на първо място заемател – дружеството „ТМ Билд“ ООД, вкл. всички посочени като заематели са поели задължение за връщане на заетата сума, като липсват доказателства това да е извършвано само от един от тях. Всички последващи анекси за изменение условията на договора са подписани от ответниците, лично или чрез пълномощник, отново в качеството на заематели, както и нот.акт за учредяване на договорна ипотека. Липсва разграничение между правата и задълженията на заемателите в писмения договор, не са ангажирани и други доказателства за различно от отразеното съгласие между страните. Обстоятелството, че сумите по заема са постъпили частично по сметка на един от заемателите, само по себе си не води до твърдяния от ответниците извод. От една страна значителна част от заетите средства е предвидено да бъдат използвани за погасяване на предходен договор между страните, заематели по който съобразно текста на т.2.3 от договора са същите лица, част е предназначена за уговорен в договора кредитен резерв, а останалата част се предвижда да бъде преведена по посочена от заемателите банкова сметка. ***не сумата е преведена по сметка на „ТМ Билд“ ООД, като отново всички заематели на 27.07.2012г. са потвърдили получаване на предоставената сума, разпределена за трите предвидени в договора цели. Въз основа на изложеното се налага извод за неоснователност на релевираните от ответниците възражения, базирани на еднократното посочване на ответниците като поръчители в текста на т.1.3 от договора, което не е в състояние да опровергае всички останали представени доказателства, в които ответниците са изразявали многократно волята си в качеството на заематели за поемане на задължения по договора и за тяхното изменение.

Качеството на заемодателя като изправна страна по договора следва от установяване на факта, че е изпълнил задължението си да предостави на заемополучателите уговорената парична сума. За доказване изпълнението на задължението на кредитора за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на банката, както е установено от представените по делото преводни нареждания и от изявленията на заемателите, обективирани в представената справка за получени суми по заем от 27.07.2012г.

Неизпълнението от страна на заемателите, изразяващо се в незаплащане на дължими погасителни вноски, не се оспорва и се установява от заключението на вещото лице, съгласно което последната издължена вноска за главница е тази с падеж 30.11.2013г., след което на 19.12.2013г. е записано авансово плащане в размер на 26 761,99 евро, в резултат на което непогасеният остатък по главницата е намален до размер на 57 770,64 евро. При приспадане на авансово внесената сума от задълженията за главница, както е отнесена сумата според заключението по СЧЕ, следва, че първата неплатена вноска по главницата е тази с падеж на 31.07.2015г.  По сметката за възнаградителни лихви последното отразено плащане е от 07.04.2014г., с което е погасена изцяло вноската с падеж 28.02.2014г. и част от вноската с падеж 31.03.2014г.

Твърди се настъпила предсрочна изискуемост при наличие на предпоставките, предвидени в договора, а именно неизпълнение на задължението за изплащане на погасителни вноски, както е посочено по-горе. Съобразно константната  съдебна практика, за да настъпят правните последици на предсрочната изискуемост за длъжника обаче е необходимо това потестативно по своето правно естество право на кредитора да бъде упражнено с нарочно изявление, което да достигне до длъжника. Това изискване се отнася по аналогия и до ищцовото дружество като небанкова финансова институция при липсата на основание за поставянето му в привилегировано положение спрямо банките, за които това изискване намира приложение на осн. ТР 4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС. Представени са по делото доказателства за редовно връчени на 30.09.2015г. и съответно на 12.10.2017г. нот. покани по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на постоянните и настоящи адреси на заемателите, след спазване на действащите към момента на процедурата правила на чл.47 от ГПК.

Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаването от длъжника на изявлението на банката за обявяване на кредитния дълг за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. В случая уведомлението следва хронологично момента, в който са спрени плащанията, поради което и тази предпоставка следва да се приеме за установена. Към настоящия момент е изтекъл и крайния срок за издължаване на заема, което следва да бъде съобразено от съда като факт, настъпил в хода на производството, а именно на 31.03.2018г.

Въз основа на установеното в хода на производството валидно облигационно правоотношение по договор за заем, сключен от ответниците в качеството на заематели, изправността на кредитора и неизпълнение на задължението за заплащане на дължими погасителни вноски, претенциите за главница и възнаградителна лихва следва да се приемат за доказани по основание.

От заключението на вещото лице по приетата СЧЕ се установява размера на непогасените задължения по главница, непогасеният остатък от която е в размер на 57 770,64 евро. Относно размера на непогасената възнаградителна лихва вещото лице е установило, че възлиза на 10 538,48 евро, вкл. част от вноската с падеж 31.03.2014г. и следващите до 30.09.2016г., тоест крайната дата е след датата на настъпване на предсрочна изискуемост. Възнаградителна лихва се дължи върху ползваните пари по договора до настъпване на предсрочната изискуемост, след което кредиторът има право да търси освен неиздължената главница и обезщетение за забава в договорно предвидения или законов размер. Съобразно датите на последно погашение по сметката за възн.лихва и на обявяване на предсрочна изискуемост възнаградителна лихва се дължи за периода от 30.04.2014г. до 13.10.2015г. Изчислена въз основа на погасителния план, приложен към последния сключен между страните анекс, възнаградителната лихва за този период възлиза на 10045,18 евро, с оглед на което предявената като частична претенция в размер на 7000 евро се явява основателна, но за различен от заявения период.

Претендираната наказателна лихва, представляваща обезщетение за виновното неизпълнение на длъжника, е предвидена в т.6 от договора в размер на 1% месечно върху цялата непогасена главница на заема от деня, следващ неизпълнението, тоест неплащане на падежирала вноска. Съобразно установените от вещото лице дати на последни извършени плащания, се установява, че началната дата, от която ищцовото дружество претендира наказателна лихва, не може да бъде възприета, тъй като след този момент са извършвани плащания на главница и лихва, изцяло или частично. Съобразявайки извършваните частични и авансови плащания,  приспадайки авансово внесената на 19.12.2013г. сума от дължимите вноски по главницата съобразно погасителния план към последния сключен между страните анекс, първата неплатена вноска по главницата се явява тази с падеж на 31.07.2015г. От този момент до датата на завеждане на заповедното производство в съда 03.10.2016г. наказателна лихва се дължи, като съобразно диспозитивното начало претенцията следва да се уважи до крайния момент, заявен от ищеца – 30.09.2016г. Размерът на дължимата наказателна лихва за периода от 31.07.2015г. до 30.09.2016г. възлиза на 8 087,89 евро, изчислен по 1% месечно върху размера на останалата неплатена главница 57 770,64 евро. Предявената частична претенция се явява частично основателна и за различен от заявения период.

Релевираното от ответника възражение за изтекла давност по отношение на претенциите за възнаградителна и наказателна лихва касае периода от 01.10.2013г. до 04.10.2013г., по отношение на който е формиран извод за неоснователност на претенциите съобразно изложеното по-горе, поради което възражението не подлежи на разглеждане.

С оглед на така изложеното съдът намира, че дължимата от ответниците сума за главница е в размер на 57 770,64 евро, с оглед на което предявеният частичен иск за сумата 39 000 евро се явява основателен и доказан и следва да се уважи. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК 04.10.2016г. Претенцията за възнаградителна лихва в предявения частичен размер от 7000 евро също се явява основателна, но за периода от 30.04.2014г. до 13.10.2015г., като за периодите от 01.10.2013г. до 30.04.2014г. и от 13.10.2015г. до 30.09.2016г. следва да се отхвърли като неоснователна. Претенцията за наказателна лихва е частично основателна за 8 087,89 евро за периода от 31.07.2015г. до 30.09.2016г., като за размера до 11 000 евро и за периода от 01.10.2013г. до 31.07.2015г. следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход от спора се следват разноски съразмерно на уважената част от предявените искове в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК в общ размер 8 544 лв., вкл. заплатена държавна такса, депозит за особен представител и депозити за вещо лице, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства, както и юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 150 лв. на осн. чл.78, ал.8 от ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ВКС следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство в размер на 5015 лв., вкл. държавна такса и адв. възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца „ХИПОКРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, че ответниците Т.М.Т., ЕГН **********,***, М.И.М., ЕГН **********;***; И.Т.М., ЕГН **********;*** дължат солидарно на ищеца на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5805 от 06.10.2016г., издадена по ч.гр.д. № 11903/2016г., по описа на Районен съд - гр. Варна: 39 000 евро /тридесет и девет хиляди евро/, претендирана като част от общо неиздължена главница в размер на 57 770,64 евро по договор за заем № НСТ-52-0213-3, сключен на 27.03.2008г., ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано от 04.10.2016г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда/ до окончателното й изплащане; 7000 евро /седем хиляди евро/ възнаградителна лихва за периода от 30.04.2014г. до 13.10.2015г., претендирана частично от общ размер 14 972,51 евро за периода от 01.10.2013г. до 30.09.2016г., като ОТХВЪРЛЯ за периодите от 01.10.2013г. до 30.04.2014г. и от 13.10.2015г. до 30.09.2016г.;  8 087,89 евро /осем хиляди шестотин шестдесет и пет евро и 59 евроцента/ наказателна лихва за периода от 31.07.2015г. до 30.09.2016г., като ОТХВЪРЛЯ до размера от 11 000 евро, претендирани частично от общ размер 18 149,34 евро, както и за периода от 01.10.2013г. до 31.07.2015г.

 

ОСЪЖДА Т.М.Т., ЕГН **********,***, М.И.М., ЕГН **********;***; И.Т.М., ЕГН **********;*** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ХИПОКРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата 8 544 лв. /осем хиляди петстотин четиридесет и четири лева/, представляваща разноски в исковото производство, както и сумата 5015 лв. /пет хиляди и петнадесет лева/ разноски в заповедното производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                    СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: