РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 11.03.2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д. № 63/2023 год. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ - загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Преди всичко и за прецизност съдът намира за необходимо да посочи следното:
На 01.07.2022 г. в Държавен вестник /ДВ/, бр. 51 от същата
дата, е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗИДЗУСЕСИФ/.
Съгласно § 73 от същия, законът влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ.
С § 1 ЗИДЗУСЕСИФ се изменя наименованието на закона на Закон за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.
Съгласно § 70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ /обн. ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми.
Доколкото процесното решение е издадено на 22.11.2022 г. и касае средства от ЕСИФ, а не от ЕФСУ, предвид § 70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г.
В чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г. се съдържа легална дефиниция на понятието „бенефициер“ – правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни фондове. ЗУСЕФСУ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в обратен смисъл – правен субект, който предоставя средствата. За правния субект, който получава средствата, националният законодател е избрал термина „бенефициент“. С оглед разминаването, настоящият състав уточнява, че в мотивите си получателят на средствата ще се именува „бенефициер“, с оглед точното прилагане на Регламента.
Административното дело е образувано по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „*****, представлявано от управителя П.П.Ц., чрез адв. С.Л. от ЛАК, със съдебен адрес:***, пл. „*****, срещу Решение № 33/1/1231149/3/01/04/03 от 22.11.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и в несъотвествие с целта на закона. Според оспорващото дружество, финансовите показатели, посочени в представения бизнес план към момента на кандидатстването на дружеството за одобряване, са прогнозни и в договора и съпътстващите го анекси не е поет от ползвателя ангажимент за пълното им или съответно - частично изпълнение. Сочи че, в договора и анексите към него не е поет ангажимент за изпълнение на финансовите показатели, а те представляват прогноза и представят амбицията на дружеството да се развива, като произвежда и реализира био-продукция. На следващо място в жалбата се развиват доводи, че са били налице неблагоприятни климатични условия, повлияли на плододаването на овощните дръвчета на жалбоподателя и оттам на реализираната продукция и генерираните приходи. Жалбоподателят излага и аргументи за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради това, че издателят при определяне на сумите, подлежащи на възстановяване се е позовал на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на селските райони 2007-2013, като сочи, че при подписване на процесния договор за БФП тези правила не са съществували. В заключение се моли съдът да отмени оспореното решение за налагане на финансова корекция, като се претендира и присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
управителя – П.Ц. и адв. С.Л. от ЛАК, която поддържа жалбата и развива съображения по съществото на спора, като излага,
че е изтекъл давностният срок за издаване на решение за налагане на финансова
корекция. Претендира и присъждане на направените по делото разноски по
представен списък на л. 574 от делото. Не представя писмени бележки.
Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и развива аргументи, че оспорващото дружество не е уведомявало ДФЗ за настъпили форсмажорни обстоятелства, които да са от значение за изпълнението на договора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между Държавен фонд „Земеделие“ и „*****“ ЕООД е сключен Договор № 33/1/1231149 от 11.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ /л. 49 и следв./ с първоначално определен размер на безвъзмездната финансова помощ 76 277,78 лв., представляваща 50 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект с ИД № 33/1/1231149 от 19.02.2014 г., за който е представен бизнес план по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ /л. 18 и следв./ със сума на инвестицията 152 555,56 лв. с предмет „Закупуване на съоражения за оборудване на подвижна платформа за производство на директни плодови сокове“.
Съгласно този бизнес план е предвидено реализирането на приходи от продажби на продукция, както следва: 253 000,00 лв. през първата година, 253 000,00 лв. през втората, 268 940,00 лв. през третата година от реализацията на проекта и също по 268 940,00 лв. през четвъртата и петата година /л. 34-35/.
С Анекс I от 11.09.2014 г. /л. 61-64/ към договор № 33/1/1231149 размерът на първоначално определена безвъзмездна финансова помощ бил изменен на 45 770,30 лева.
Подписан бил и Анекс II от 27.11.2014 г. /л. 65-68/ към договор № 33/1/1231149, с който била изменена таблицата за одобрените инвестиционни разходи.
Окончателната оторизирана и изплатена сума по проекта е в размер на 45 770,27 лева, като това обстоятелство се установява от приложените по делото: писмо за оторизация на плащането № 9033 от 05.12.2014 г. /л. 291-292/ и уведомително писмо за одобрение № 553/123 с изх. № 01-2600/134 от 12.01.2015 г. /л. 293/.
Със Заповед № 371279/28.11.2018 г. /л. 296-297/ на началник отдел Регионален технически инспекторат /РТИ/ – Плевен е разпоредено извършване на проверка на място, с начална дата 28.11.2018 г. и крайна дата на проверката 12.12.2018 г., на кандидат с УРН 614443 /„*****“ ЕООД/ относно заявление с УИН 11/190214/41036. В заповедта е определена крайна дата за предаване на контролния лист за процедурната проверка 12.12.2018 г., като проверката е възложена на експерти от отдел РТИ – Плевен.
За резултатите от проверката е изготвен контролен лист /л. 298 и следв./. В същия е отразено, че за 2015 г. при заложени в бизнес плана приходи от продажби 253 000,00 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 18 318,98 лв.; за 2016 г. при заложени в бизнес плана приходи от продажби 253 000,00 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 12 612,92 лв.; за 2017 г. при заложени в бизнес плана приходи от продажби 268 940 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 11 283,01 лв.; за 2018 г. при заложени в бизнес плана приходи от продажби 268 940,00 лева, са установени приходи от проверката на място в размер на 14 641,16 лв. /л. 306 и л. 318-321/.
С уведомително писмо с изх. № 01-152-2600/736 от 21.12.2018 г. на ДФЗ /л. 324/ дружеството било уведомено, че при проверката на място са констатирани несъответствия, детайлно описани в контролния лист, който бил приложен към писмото, като била предоставена възможност на „*****“ ЕООД да изложи своите забележки и възражения по него.
Предвид установеното неизпълнение на заложените в бизнес плана прогнозни стойности на приходите на „*****“ ЕООД било изпратено и уведомително писмо с изх. № 01-2600/2015 от 10.04.2019 г. /л. 325-329/, с предоставен срок за представяне на отговор. Дружеството е представило такъв с вх. № 01-2600/2015 от 17.05.2019 г. с приложени към него документи /л. 334 и следв./.
С писмо с изх. № 01-2600/2015#2 от 27.06.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ /л. 395-398/ дружеството било уведомено, че по отношение на него се открива производство по налагане на финансова корекция, като в същото били описани констатираните от ДФЗ нарушения.
Със Заповед № 03-РД/4102 от 30.09.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ /л. 399/, във връзка с изменението на ЗПЗП, обн. в ДВ бр. 51, в сила от 28.06.2019 г., било прекратено производството по издаване на решение за налагане на финансова корекция на „*****“ ЕООД, открито с писмо с изх. № 01-2600/2015#2 от 27.06.2019 г.
По повод горните констатации, с писмо изх. № 01-2600/6699 от 04.11.2019 г., изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане /л. 401-404/. В съответствие с предоставената възможност е подадено възражение от жалбоподателя, с вх. № 01-2600/6699 от 02.12.2019 г. /л. 405-408/, в което е изразено несъгласие с описаните в писмото констатации.
На 24.04.2020 г. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 33/1/1231149/3/01/04/02, с изх. № 01-2600/6699 от 24.04.2020 г. на ДФ „Земеделие“ /л. 409-415/, с който във връзка с описаните в него констатации, на „*****“ ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 45 770,27 лева, за констатирано неспазване на посочените в АУПДВ точки от Договор № 33/1/1231149 от 11.08.2014 г. и разпоредби от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. и Наредба № 18 от 26.06.2008 г.
Изготвен е и Доклад за нередност № 33/1/1231149/3/01/17/01 от 29.04.2020 г. с вх. № 01-2600/6699#3 от 30.04.2020 г. /л. 417-421/, в който са описани процесните нередности.
Този АУПДВ е обжалван пред Административен съд - Ловеч, който с Решение
№ 136/05.07.2022 г. по адм. д. № 269/2020 г. е отменил Акт за установяване
на публично държавно вземане № 33/1/1231149/3/01/04/02, с изх. № 01-2600/6699 от 24.04.2020 г., издаден
от изпълнителния директор на ДФЗ /л. 438-449/. Това решение не е било обжалвано
и е влязло в законна сила на 27.07.2022 г. /л. 699-гръб от адм. д. № 269/2020 г.
по описа на АдмС Ловеч, приложено към настоящото дело/.
Съдът е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, като в този случай е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон.
Предвид приетото в Решение № 136/05.07.2022 г. по адм. д. № 269/2020 г. по описа на АдмС Ловеч, с уведомително писмо с УН 33/1/1231149/3/01/22/03 с изх. № 01-2600/6699#10 от 15.09.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, адресирано до жалбоподателя /л. 451-453/, последният е уведомен, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и влязлото в сила съдебно решение на АдмС - Ловеч и съобразно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие“ открива производство по налагане на финансова корекция. В уведомителното писмо са описани подробно констатациите, направени след проверка на изпълнението на договора за отпускане на безвъзмездната финансова помощ. В писмото е посочено, че въз основа на извършена извънредна проверка на място след плащане и последваща проверка по проекта е установено неспазване на договорни и нормативни задължения съгласно одобрения бизнес план, които са детайлно описани в уведомителното писмо.
В писмото е посочено също, че във връзка с описаните нарушения, ДФ „Земеделие“ ще пристъпи към издаване на решение за налагане на финансова корекция в размер на 45 770,27 лева. Указано е, че в случай на несъгласие с направените констатации, изложени в писмото, адресатът има право да представи в 14-дневен срок от получаването му своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи писмени доказателства към тях. Уведомителното писмо е получено от управителя на дружеството /л. 454/. Представено е писмено възражение с вх. № 01-2600/6699#11 от 11.10.2022 г. на ДФ „Земеделие“ /л. 455-459/, с развити доводи за неоснователност на констатациите.
На 22.11.2022 г. от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издадено оспореното в настоящото производство Решение № 33/1/1231149/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/6699#12/22.11.2022 г. /л. 462-470/, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 41 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, на оспорващото дружество е определена финансова корекция в размер на 45 770,27 лева.
Административният орган е обосновал акта си с мотиви, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели на базата, на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. Съгласно представените при проверката на място документи за периода 01.01.2015 - 31.12.2015 г. са реализирани, приходи от продажби на сокове в размер на 18 318,98 лв., а в одобрения бизнес план ползвателят е заложил за първата година от изпълнение на одобрената инвестиция приходи от продажби на сокове в размер на 253 000,00 лв., от което следва че изпълнението на бизнес плана е 7,24 %. За приключилата финансова 2016 година са реализирани приходи от продажби на сокове в размер на 12 612,92 лв., при заложени приходи в одобрения бизнес плана в размер на 253 000,00 лв., от което следва че изпълнението му се равнява на 4,99 %. За финансовата 2017 година са реализирани приходи от продажби на сокове в размер на 11 283,01 лв., при заложени приходи в одобрения бизнес плана в размер на 268 940,00 лв., от което следва че изпълнението му се равнява на 4,20 %. За периода 01.01.2018 г. до 30.11.2018 г. са установени приходи от продажба в размер на 14 641,16 лв., при заложени в одобрения бизнес план приходи в размер на 268 940,00 лв., от което следва че изпълнението му се равнява на 5,44 %. Отчитайки допълнително представените с писмо с вх. № 01-2600/2015 от 17.05.2019 г. /л. 334 и следв./ счетоводни документи за реализираните приходи от подпомаганата дейност в размер на 5 223,15 лв. за периода от 01.12.2018 г. до края на месец декември 2018 г., органът е приел, че за финансовата 2018 г. има реализирани приходи от продажба на сокове в размер на 19 864,31 лв., при заложени 268 940,00 лв. в одобрения бизнес план, което представлява 7,39 % изпълнение на бизнес плана.
Изчислено е средноаритметично, че за всички проверявани периоди изпълнението на приходната част на бизнес плана е в размер на 5,95 %.
Органът е приел за нарушени разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 18 от 26.06.2008 г.
Административният орган обсъдил и депозираното възражение, като изложил
подробни аргументи защо не приема същото.
Във връзка с изложените мотиви, на „*****“ ЕООД с решението е определена финансова корекция в размер на 45 770,27 лв. във връзка с неизпълнението на приходите, заложени в бизнес плана за три пълни финансови години съгласно т. 30 от приложение № 1 към Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.
По делото е представена административната преписка по издаване на оспорения акт.
В хода на съдебното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице е депозирало заключение с вх. № 2615/25.09.2023 г. /л. 517-521/. Вещото лице е посочило, че при отпадане на оборудването, необходимо за производството на сокове от костилкови плодове, не е било възможно да се произведат сокове от такива плодове, от там и реализацията на продукция от тези плодове не е била възможна. Т.е. предвидените в бизнес плана приходи от продажби на сокове от костилкови плодове - за първите четири години от бизнес плана - средно по 57 440,00 лв. на година не е било възможно да бъдат реализирани поради отпадане на оборудването за производството им.
В заключението експертът е изложил и че отпадналото от финансиране оборудване, заложено първоначално в договора и бизнес плана, предмет на сключените Анекс № 1/11.09.2014 г. и Анекс № 2/27.11.2014 г. и приложените към тях таблици е на стойност – 61 015,02 лева, съответно субсидия в размер на 30 507,48 лв. Първоначално одобрените разходи за финансиране съгласно договар - 152 555,56 лв. Първоначално одобрена субсидия - 76 277,78 лв.
Вещото лице е посочило още, че съгласно Таблицата за одобрените разходи по проект № 33/1/1231149, приложена към Анекс № 1 /след направените промени/: одобрените разходи за финансиране са 91 540,60 лв., а одобрената субсидия - 45 770,30 лв., като одобрените разходи за финансиране /след корекцията/, както и одобрената субсидия са 60% от първоначално одобрените по проекта.
Според вещото лице, отпадането на производството на сокове от костилкови плодове - сливи, череши и вишни не е съобразено в решението за налагане на финансова корекция и изчислените от директора на ДФЗ приходи от продажби, тъй като не е направена корекция в бизнес плана в Раздел „Приходи от дейността“, след приетото отпадане на част от оборудването и намаляване на одобрените разходи за финансиране по проекта. Сочи също, че при изчислението на неизпълнението на приходите от подпомаганата дейност в обжалвания акт са използвани данни от заложените приходи в бизнес плана, в които са включени и очакваните приходи от костилковите плодове - сливи, череши и вишни.
В депозираната СИЕ вещото лице е дало и заключение, че размерът на изплатената финансова помощ на жалбоподателя по договор № 33/1/1231149 от 11.08.2014 г. е 45 770,27 лева, като плащането е направено по декларираната от същата банкова сметка ***.12.2014 г.
Според експерта, реализираните приходи от подпомаганата дейност от жалбоподателя за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са както следва: за 2016 г. - 12 612,92 лв., за 2017 г. – 11 283,01 лв., за 2018 г. /до 30.11.2018 г./ - 14 641,16 лв., а за цялата 2018 г. – 19 864,33 лв.
Вещото лице е изчислило, че процентът на изпълнение на приходите за всяка година е, както следва: за 2016 г. - 4,99 %, за 2017 г. - 4,20 %, за 2018 г. - 5,94 % /до 30.11.2018 г./, а за цялата 2018 г. - 7,39 %. Средноаритметичният процент на реализираното изпълнение на приходите от продажби за трите години до датата на проверката е 5,04 %. Средноаритметичният процент на реализираното изпълнение на приходите от продажби за трите пълни години е 5,53 %.
В съдебно заседание вещото лице поддържа така депозираното заключение.
По делото е допусната е съдебно-агрономическа експертиза /САЕ/, като вещото лице е депозирало заключение с вх. № 559/16.02.2024 г. /л. 550-561/. Според заключението, насажденията с ябълки и арония са засадени през 2005 г. и в момента са на 19 години. Ябълките са средностебленни и според Наредбата за базисните цени на трайните насаждения в момента са в период на активно плододаване, като крайният срок за излизане от плододаване е до 25 години. Този срок ще приключи през 2030 година.
Вещото лице сочи, че за три години подред – 2021 г., 2022 г. и 2023 г. ябълките и аронията не са реколтирани, но са полагани грижи за насажденията. Пръскания са извършвани със зелен камък, покосявани са междуредията, резитба, варосване и други. През тези години цехът за сокове е работел със закупени плодове от арония и ябълка от с. Александрово, гр. Видин и други.
Според заключението, средствата, получени от „*****“ ЕООД от Държавен фонд „Земеделие“, са използвани по предназначение. Стриктно са изпълнявали задълженията си по договора, но форсмажорни климатични условия са довели до боледуване на овощните дървета, смущения в растежа и оскъдни реколти. Инвестицията е използвана правилно, закупени са нови машини, които са разположени в цеха с. Калейца, общ. Троян и произвеждат биосокове, които са вкусни, полезни и с лечебни свойства. Сочи, че в бизнес плана е записано, че дружеството ще разчита на собствени средства за изпълнението на плана, като използва плодове от своите насаждения, но не е предвидено, че форсмажорни климатични условия за района, могат да попречат за това. Вещото лице е посочило, че е направено всичко възможно, за да се добият така необходимите плодове за сокове и изпълнение на бизнес плана. По-нататък в заключението се изброяват получени от дружеството награди. Вещото лице излага също, че соковете са високо оценени като качество, но и с много по-висока цена от конвенционалните, като това е една от главните причини за тяхната трудна реализация.
В съдебно заседание вещото лице поддържа така депозираното заключение и пояснява, че е работило въз основа на документи, като е извършена и проверка на място. Излага, че междуредията на ябълките са окосявани през есента, като дърветата от ябълки са нападнати от лишей, исландски и жълт. Сочи още, че „*****“ ЕООД произвежда био-продукция и био-сокове и няма право да използва препарати за растителна защита, които са разрешени в трайните насаждения. Имат право да пръскат само със „зелен камък“, като са извършвали тези пръскания, но това не е достатъчно и затова дърветата заболяват. Сочи, че аронията също е нападната от лишей. Пояснява, че когато е получена субсидията, не знае какво е било положението, тъй като е ходила на 20.02.2022 г. и на 13.02.2024 г.
Вещото лице заявява, че жалбоподателят е закупувал плодове от други производители, тъй като не е достигнала продукцията. излага също, че дружеството има градини с планински лимон.
Съдът кредитира приетите заключения по съдебно-икономическа експертиза и съдебно-агрономическа експертиза като компетентни, обективни и безпристрастно изготвени, съответстващи на останалите доказателства по делото, с изключение на тези части от експертизите, в които се съдържат отговори на правни въпроси.
По делото са разпитани и трима свидетели.
Св. В.О., сочи, че има агрономическо образование и е въвел аронията в България, като следи растенията на оспорващото дружество още от самото начало. Твърди, че в периода 2015-2020 г. климатичните условия се оказали изключително неподходящи – късни, топли есени и изключително топли и студени пролети. Засушаването през лятото се отразило на културите неблагоприятно. През последните десет години се появили несвойствени лишеи, гъби по растенията, което било заради променящият се климат. Сочи, че тези условия се отразили много зле на насажденията.
Св. Ц.М. oт 2020 г. работил в Института по
планинско животновъдство и земеделие в гр. Троян. Излага, че е бил ангажиран
като консултант във връзка с плодовите насаждения, отглеждани от дружеството.
Според свидетеля, аронията имала проблем, тъй като била нападната от лишеи и мъхове и растението не е
можело да даде тази продукция, която е необходима и да се развива по този
начин, по който трябва да се развива. Това довело до намаляване на продукцията. Имало и проблем с напояването. Сочи, че препоръчали
на дружеството да пръска
насажденията със „зелен камък“, тъй като бил разрешен. Но този препарат не оказвал
очакваното влияние. Сочи, че когато има
биологично производство, добивите от продукция намаляват с около 1/3, а понякога
и с 1/2. Според свидетеля, тези заболявания се установили при насажденията на „*****“
ЕООД някъде около 2015 г., 2016 г. или 2017 г.
Пояснява, че е необходимо да минат поне 2 години, за да може растението
да бъде възстановено. Твърди, че има много валежи, но те са неразпределени равномерно,
като идват като стихия, става потоп, после става засушаване и това причинява
стрес на растенията. По този начин те не могат да плододават нормално.
Според св. П.К. – внук на управителката на дружеството, „*****“ ЕООД
има насаждения от арония, ябълки,
планински лимон, японска дюля и сливи. Сочи, че насажденията са засадени през 2005
г., както и че се намират в с. Калейца. Аронията била засята в близост до река.
През 2014 г. направили цех за биопроизводство, като участвали по програма за
закупуване на машина, тъй като тези растения, които са от ябълка и арония
започнали да плододават. Но през 2015 г. придошла реката и запушила канала, с
който водоснабдявали аронията. Така не можели да водоснабдяват аронията. Поради
заболяване на растенията се наложило да купуват плодове от друго място.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в законовия срок. Видно от
известието за доставяне на л. 474 от делото, оспорваното решение е връчено на
управителя на дружеството на 21.12.2022 г., а жалбата е изпратена на ДФЗ на 04.01.2023
г., видно от пощенското клеймо на л. 15 от делото.
Жалбата е подадена и
пред местно компетентния административен съд, от лице с активна процесуална
легитимация – адресат на оспорения акт и за който той създава задължения.
Решението е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 73, ал.1 във вр.
с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно
законосъобразността му, поради което жалбата против него е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и
становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Оспореният акт е
издаден от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и
представеното по делото решение от заседание на УС на ДФЗ, съгласно протокол №
197 от 19.08.2022 г. /л. 4/ за назначаване на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, актът за установяване
по основание и размер на финансовата корекция се издава от ръководителя на
Управляващия орган. Според разпоредбата на чл. 9, ал. 5, изр. второ от ЗУСЕФСУ,
ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или
организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган или оправомощено от него лице, като правомощия ръководител
на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от
него лице. В §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на
чл. 11, ал. 2, т. 4 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен
фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна
агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика
на Европейския съюз. В нормата на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП е
регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС,
като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. На
следващо място, съгласно чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, издава решения за налагане на финансови корекции по
реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ. От
посочената нормативна регламентация следва извода, че в правомощията на
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издаването на решения за налагане на финансови корекции. В случая,
оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от Г.Т., назначен за изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, видно от решение от заседание на УС на ДФЗ,
съгласно протокол № 197 от 19.08.2022 г. От горното следва,
че обжалваният индивидуален
административен акт е издаден от материално и териториално компетентен
орган, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Решението е издадено
в писмена форма и съдържа необходимите законови реквизити, включително
фактически и правни основания, подписано е от неговия издател. В тази връзка
съдът приема, че е спазена формата при издаване на административния акт. Ето
защо, съдът намира, че не е налице нарушение и по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът не констатира
в хода на административното производство по издаване на обжалваното решение да
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В
съответствие с чл. 69, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, процедурата по администриране на нередност
започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по
сигнал. В конкретния случай, тя е започнала по инициатива на управляващия орган, видно и от Доклад за нередност №
33/1/1231149/3/01/17/01 от 29.04.2020 г. с вх. № 01-2600/6699#3 от 30.04.2020 г. /л. 417-421/ и е налице
допустим способ за иницииране на административното производство. Спазена е
процедурата, регламентирана в чл. 73 от ЗУСЕФСУ. Бенефициерът е уведомен за
съществуващо съмнение за нарушение, за което предстои да им бъде наложена
финансова корекция, включително е описано констатираното нарушение и размера на
предвидената корекция. Даден е срок от две седмици да се представят коментари,
бележки или допълнителни документи, с които да се мотивира възражение срещу
налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. Възражението е
обсъдено в решението и е прието за неоснователно. Отделно, в
решението органът
детайлно е посочил кои нормативни разпоредби са нарушени по отношение на
констатираното
нарушение, като е
подвел нарушението под
нормите на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
на безвъзмездна финансова помощ, които имат основно значение за определяне на
конкретния размер на подлежащата на възстановяване БФП. Жалбоподателят е имал
възможност да разбере какво е
нарушението, за което се издава актът, както и какъв е размерът
на подлежащата на възстановяване БФП.
Условията и редът за финансово подпомагане на проекти
по мярка „Добавяне на стойност
към земеделски и горски продукти“ по Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007 - 2013 г. са регламентирани в Наредба № 18 от 26.06.2008 г. Същевременно, съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕФСУ, се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В случая приложим е именно редът по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, тъй като административното производство е започнало след влизането в сила
на цитираната разпоредба.
В тази връзка, съдът
приема, че са спазени регламентираните от законодателя специални правила на
процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер.
С оглед на това, не
е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспореното решение
съответства и на материалния закон.
Съгласно чл. 63, § 1
от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ № 352/78, /ЕО/
№ 165/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008
на Съвета, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за
допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло
или частично. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /в приложимата
редакция – ДВ, бр. 101 от
2015 г./, управляващите органи провеждат процедури
по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент /ЕС/
№ 1303/2013.
Определението за нередност
в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 е следното: „Нередност“ означава
всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с
прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на
икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и
инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда
на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
При констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент
(ЕС) № 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на
решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ.
Първият елемент на
определението е налице, доколкото в случая „*****“ ЕООД несъмнено се явява
икономически оператор по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент (ЕС) № 1303/2013,
участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, като
е сключил договор с ДФ „Земеделие“, по силата на който е получил финансиране от
ПРСР за периода 2007-2013 г., и в тази връзка може да бъде субект на извършена
нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 г.
По отношение на
втория и третия елемент на определението, за да прецени законосъобразността на
наложената финансова корекция по основание, съдът съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция, финансовата
подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може
да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания.
Следователно българският законодател е приел, че всяко от посочените в чл. 70
ал. 1 от ЗУСЕФСУ основания, води до нарушение на правото на Европейския съюз
или на националното право, свързано с неговото прилагане, и има или би имало
като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до
отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.
В тежест на административния
орган е да докаже, че от страна на бенефициера е извършено нарушение на правото
на Съюза или на националното право, произтичащо от негово действие или
бездействие, и че това нарушение има или би имало за последица нанасянето на
вреда на бюджета на ЕС чрез начисляване на неоправдан разход. В случая, УО е
достигнал до извод, че е налице нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ в
приложимата редакция – неизпълнение на одобрени индикатори по отношение на неизпълнението
на заложените в бизнес плана приходи.
Нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 18 от 26.06.2008 г. регламентира, че кандидатите представят бизнес план по
образец съгласно приложение № 3 за период не по-малък от 5 години, който
показва икономическа устойчивост на инвестицията. Бизнес планът се представя на
хартиен и електронен носител, като таблиците, включени в него, са във формат
„xls“. Съгласно ал.
3 на същия чл. 14 от Наредбата, бизнес планът по ал. 1 трябва да показва
подобряване на цялостната дейност на предприятието на кандидата чрез постигане
на една или повече от целите по чл. 2 от Наредба № 18 от 26.06.2008 г.
Съобразно § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 18 от 26.06.2008 г., „проект“ е заявление за
подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от
материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от
кандидата и допустими за финансиране по ПРСР.
На следващо място,
съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от Наредба № 18 от 26.06.2008 г., решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима на основа на съответствие на
заявлението за подпомагане с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени
с тази наредба; 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 8. Следователно, оценката не е само
на база критериите в приложението. В чл. 2 от Наредба № 18 от 26.06.2008 г. е посочено, че се подпомагат
проекти, които допринасят за постигане на целите на мярката, които са и
изчерпателно изброени в съответната разпоредба. Функционално свързано с
постигане на целите на мярката е формулираното в чл. 14, ал. 3 от Наредбата
общо изискване към проектите да съдържат бизнес план по години, който трябва да
показва подобряване на цялостната дейност на предприятието на кандидата чрез
постигане на една или повече от целите по чл. 2. Съдържанието на бизнес плана с
отразените в него данни, информация и предвиждания, позволяват на компетентния
орган при произнасяне по проектите за финансиране, да прецени изпълнението на
нормативните условия за икономическа устойчивост на инвестицията. Видно от
съдържанието на чл. 14, ал. 1 и 3 от Наредбата, преценката доколко проектът
води до реализирането на целите по чл. 2 задължително преминава през анализ на
тези два фактора /приходи и разходи/ - основание за вземане на решение за
одобряване на проекта. Генерирането на доходи от дейността, гарантира
устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Реализирането на
планираните приходи доказва осъществяването на другите цели по чл. 2 от
Наредбата. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него
стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на
подпомагане.
С реализирането на
по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение
на инвестицията и тези, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим
за подпомагане. Продължителността на неизпълнението над две финансови години,
показва постоянство при непостигане на финансовите показатели, за което
дружеството не е предприело необходимите мерки.
Чрез залагането на индикатори /предварително от съответния УО в установените
по процедурата правила и от бенефициера в неговото проектно предложение/бизнес
план/ се гарантира наличието на механизъм за проверка на съответствието между
очакваните и постигнатите резултати от реализирането на конкретната дейност по
изпълнението по сключения договор. Именно в контекста на тази проверка се
установява дали стойностите, предварително одобрени под формата на индикатори,
даващи обективен израз на резултатите от експлоатацията на извършената
инвестиция, са достигнати от бенефициера.
Безспорно договорът за отпускане на финансовата помощ не би бил сключен и
помощта не би била предоставена на кандидата, ако представеният от него бизнес
план не изпълнява изискването на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 18/26.06.2008 г.
От изложеното следва, че след като бизнес планът е неразделна част от проекта за
финансиране, то и неизпълнението на заложения в него финансов
резултат съставлява неизпълнение и на самия проект. Заложените в бизнес
плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и
непостигането им е основание за извършване на финансова корекция. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана
в: Решение № 10067/09.11.2022 г. по адм. дело № 12330/2021 г.;
Решение № 9560/27.10.2022 г. по адм. дело № 6784/2022 г.;
Решение № 1581/08.02.2021 г. по адм. дело № 8437/2020 г.; Решение № 6690/04.06.2020 г. по адм. дело № 13736/2019 г.; Решение № 5872/21.05.2020 г. по адм. дело № 11774/2019 г.; Решение № 2709/19.02.2020 г. по адм. дело № 9703/2018 г.; Решение № 3184/28.02.2020 г. по адм. дело № 7468/2018 г.; Решение № 5040/04.04.2019 г. по адм. дело № 4307/2018 г.; Решение № 4933/03.04.2019 г. по адм. дело № 4912/2018 г. и мн. др.
От анализа на
цитираната нормативна уредба се установява, че административният орган, като е констатирал наличието на
нарушения, представляващи основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ,
законосъобразно е издал решение за налагането ѝ. Налице
е нарушение на залегналите в бизнес плана финансови показатели,
на базата на които проектът е определен като допустим и е изплатена
безвъзмездната финансова помощ. Нарушението представлява основание за налагане
на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ – „неизпълнение на одобрени индикатори“, в който смисъл е и константната практика на
ВАС. В множество съдебни решения категорично е прието, че в този случай е
налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7
от ЗУСЕФСУ, която
представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на
решение по реда на чл.
73 от същия закон и че безспорно показателите на бизнес плана са одобрени индикатори.
Изводите за неизпълнение на финансовите показатели в бизнес плана се потвърждават и от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Видно от същото, средноаритметичният процент на реализираното изпълнение на приходите от продажби за трите пълни години е 5,53 % /л. 521/. Предвид това, реализираните приходи се явяват под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план.
Въпреки че в решението органът е посочил, че средногодишният процент на изпълнението е 5,95 % от заложените приходи, дори и да се приеме тази стойност, а не изчислената от вещото лице 5,53 %, то същата не влияе на обстоятелството, че реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи.
Както вече се посочи,
бизнес планът, изготвен от бенефициера и представен пред ДФ „Земеделие“, е част от одобрения проект и съответно – той
е част от сключения между ДФ „Земеделие“ и бенефициера договор. Следователно, неизпълнението на бизнес плана означава и
неизпълнение на инвестицията в съответствие с договора и неизпълнение на
договорни задължения от страна на бенефициера. В практика на ВАС безспорно се
приема, че бизнес планът е неразделна част от договора и от проекта за
финансиране, както и че и неизпълнението на заложените в него резултати
съставлява неизпълнение на самия проект и е основание за възстановяване на
предоставената безвъзмездна финансова помощ.
В този смисъл са и Решение №
10265/14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4304/2022 г., IV о. и Решение
№ 8661/01.07.2020 г. на ВАС по адм.
дело № 9469/2018 г., IV о., в които е прието, че бизнес планът е
неразделна част от сключения договор за БФП, поради което параметрите на този план не са
препоръчителни или прогнозни, а задължителни.
С получената
финансова подкрепа жалбоподателят е извършил инвестицията по бизнес плана, но
при липса на достатъчно развиваща се дейност в обема на заложените икономически
показатели в частта приходи от дейността, не могат да бъдат постигнати
нормативно заложените цели по чл. 2 от Наредбата за подобряване на цялостната
дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятието. Това
обуславя и извода, че осъществената с финансовата помощ на фонда инвестиция не
демонстрира икономически растеж в селския район, не генерира приходи, т.е. не
се ползва по предназначение. Реализираните значително по-ниски приходи от
дейността спрямо заложените такива засягат условията на изпълнението на
инвестицията и условията, въз основа на които проектът е бил оценен като
допустим за подпомагане. Дългата продължителност на неизпълнението в рамките на
три пълни финансови години сочи постоянство при непостигане на финансовите
показатели. Неизпълнението на плана в тази му част е ясна индиция, че
ползвателят на помощта не е разходвал средствата ефективно.
Следва да се посочи, че в представения към заявлението за подпомагане бизнес
план дружеството само е определило съответните приходи, посредством които да докаже постигане на планираните с чл. 2 от Наредба № 18/26.06.2008 г. цели на предоставената финансова помощ. Стойностите, описани в оспореното решение и подкрепени от експертизата и неоспорени от
страните, показват неизпълнение
на приходите, което обстоятелство безспорно съставлява неизпълнение на
одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е
ясна индикация, че търговецът не е разходвал средствата ефективно, което
противоречи на чл. 30, § 2, предложение второ
от Регламент /ЕС,
ЕВРАТОМ/ №
966/2012 г.
относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. В чл. 30 от Регламента се
съдържат принципите на икономичност, ефективност и ефикасност с дефиниция на
всяко едно от използваните три понятия като принципи на добро финансово
управление, а органите, отговорни за управлението и контрола на средствата на
Съюза, следят за спазване
на тези принципи и постигане на целите от прилагането на всяка мярка.
Бездействията на
ползвателя са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 18/26.06.2008 г. и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението
на заложените в бизнес плана финансови параметри, което от своя страна влече
непостигане на целите на чл. 2 от Наредба
№ 18/26.06.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по мярка „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ по Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
В този смисъл са и Решение № 4896 от 10.05.2023 г. на ВАС по
адм. д. № 2592/2023 г., IV о., Решение № 4746 от 04.05.2023 г. на ВАС по адм.
д. № 127/2023 г., IV о., Решение № 3906 от 11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. №
688/2023 г., IV о., Решение № 9560 от 27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. №
6784/2022 г., IV о., Решение № 8199/06.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3923/2021
г., Решение № 1455/16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7822/2021 г., Решение № 7086/13.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2546/2022 г. и др.
Правилно е определен
от административния орган и размерът на подлежащата за възстановяване помощ.
Съгласно т. 30 от
Приложение към раздел І „Общи
положения“ от
Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., когато
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за
всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи и това е продължило три пълни финансови години, размерът на
подлежащата на
възстановяване финансова помощ е 100 %, като именно в такъв размер е и определената от административния
орган финансова корекция за това допуснато нарушение.
Неизпълнението на
предвижданията в бизнес плана по отношение на финансовите показатели безспорно уврежда
бюджета на Общността, тъй като не се постигат заложените цели на програмата,
подкрепена от ЕЗФРСР,
свързани с насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на
доходите в селските райони.
В същия смисъл са Решение № 9560 от
27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2022 г., IV о., Решение № 4746 от
04.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 127/2023 г., IV о., Решение № 9560/27.10.2022 г. на ВАС по адм. дело № 6784/2022 г., Решение № 4752/22.04.2020 г. на ВАС по адм. дело № 1583/2019 г.
и др.
Съгласно т. 1.2. от сключения договор за
отпускане на финансова помощ, Фондът
изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно
одобрения проект, съобразно
условията и сроковете, определени в договора, анексите към него, Наредба № 23
от 18.12.2009 г. и Наредба № 18 от 26.06.2008 г., както и действащите
нормативни актове.
Именно в чл. 14 от Наредба № 18 от 26.06.2008 г., глава втора „Условия за предоставяне на финансова помощ“, раздел ІV „Изисквания към проектите“, е
предвидено, че кандидатите
представят бизнес план по образец съгласно приложение № 3 за период не по-малък
от 5 години, който показва икономическа
устойчивост на инвестицията.
Съдът намира за
изцяло неоснователни възраженията, съдържащи се в жалбата относно прилагането
на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
ЗПЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на
Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се
отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото
нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство
и сключения административен договор, като заповедта и правилата се обнародват в
„Държавен вестник“. В изпълнение на посочената разпоредба,
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е приел Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП, които са обнародвани в „Държавен вестник“. С тези Правила се отчитат степента,
тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е
ограничено по отношение на конкретна програма за развитие на селски райони.
След влизане в сила на
Правилата, прилагането им е задължително за органа при определяне размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, като
административният орган не разполага с оперативна самостоятелност при
определянето на този размер, а доколкото чрез Правилата се отчитат тежестта,
степента и продължителността на допуснатото нарушение с оглед конкретните му
параметри, административният орган не дължи последваща преценка на тези
обстоятелства.
Приетите от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Правила
нямат обратно действие, тъй като въз основа на тях не се извършва преценка на
вече настъпили юридически факти, т.е. с тях не се констатират нарушения на
задължения на бенефициерите по мерките от ПРСР и не се променят правните
последици от вече извършени такива нарушения – възстановяване на неправомерно
получена финансова помощ. Правилата
определят единствено размера на санкциите относно
еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения. Правилата са изготвени в
съответствие с чл. 35 от
Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11.13.2014 г. за допълнение на
Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на
Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и
условията за отказ и оттегляне на плащанията и административните санкции,
приложими към директните плащания, подпомагането и развитието на селските
райони и кръстосаното съответствие. В посочените Правила, се определя
конкретния период за проверка и начинът на определяне на санкцията, като следва
да се отбележи изрично, че налагането на финансова корекция на самостоятелно
основание се приема в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Наредба № 18/26.06.2008 г.,
съгласно която, в
случаите по ал. 1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат
възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността
на неизпълнението.
В случая
бенефициерът е бил наясно с дължимото от него поведение за получаване и
запазване на получената финансова помощ в подписания договор за финансова
помощ. Както в Наредбата, така и в договора са уредени задълженията на
бенефициера и е установена отговорността му при неизпълнение на тези
задължения. Одобрените от изпълнителния директор на ДФЗ-РА Правила определят
единствено размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и
продължителност нарушения, и правилно са приложени от органа при определянето
на съответните финансови корекции в оспореното решение.
В горния смисъл е и
константната съдебна практика на ВАС – Решение № 6262 от 26.05.2021 г. по
адм.д. № 326/2021 г.; Решение № 2681 от 26.02.2021 г. по адм.д. № 13349/2020 г.;
Решение № 3618 от 10.03.2020 г. по адм.д. №14154/19 г., оставено в сила с
решение № 15545 от 15.12.2020 г. на петчленен състав на ВАС по адм. д. №
8071/2020 г. и мн. др.
Съдът намира за
неоснователни и наведените в жалбата оплаквания, че към момента на стартиране
на процедурата по ЗУСЕФСУ всички претенции, произтичащи от ДБФП с оглед
изтеклия срок на задълженията по него, са били погасени.
В случая не е
изтекла давността, предвидена в Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ № 2988/95 на Съвета от
18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските
общности. Следва да се посочи, че „Период на мониторинг“ е период, определен за
съответния кандидат, съгласно чл. 71 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 и посочен в
договора за безвъзмездна финансова помощ – 5 години от
сключване на Договора, а това означава, че проверките и констатациите за
неизпълнение на договора са в рамките на този период. Съгласно разпоредбата на
чл. 3, §1, първа алинея
от Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности,
срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който
нередността е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и
по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. Втора алинея
изрично предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност
срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена.
В случая са налице елементи от фактическия състав на продължаваща нередност,
тъй като икономическият оператор извършва няколко сходни операции, с които
нарушава една и съща разпоредба от правото на Съюза. В контекста на чл.3, §1, втора алинея
предвиденият в тази алинея срок започва да тече по отношение на продължаваща
или повторно извършена нередност от датата на нейното прекратяване, независимо
към кой момент националната администрация е узнала за нередността. Доколкото
последният възможен момент за извършване на нередност е датата на изтичане на
мониторинговия период, то нередността се прекратява с изтичането на този
период.
В конкретния случай,
най-ранният начален момент, от който може да се претендира частично или пълно
възстановяване на безвъзмездно получената финансова помощ, е след изтичане на
първата пълна финансова година, в която е следвало да се изпълнят приходите,
заложени в бизнес плана на ползвателя – финансовата 2015 г., или най-ранната
дата, от която може да започне да тече давностният срок по чл. 3, §1 от
Регламент 2988/95, е 01.01.2016 г. за вземания, произтичащи от неизпълнение на
приходите за финансовата 2016 г. Следователно 4-годишният срок от извършване на
нередността от 2016 година би изтекъл на 01.01.2020 г. Следва обаче да се има
предвид и че чл. 3, § 1 от Регламента предвижда, че срокът за давност се
прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на
лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до
нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие,
което го прекъсва. Въпреки това, срокът за давност влиза в сила най-късно на
датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако
компетентните власти не са наложили санкция.
В случая през м.
ноември и м. декември 2018 г. е извършена проверка от експерти на Държавен фонд
„Земеделие“, Регионален технически инспекторат-Плевен, при която е констатирано
неизпълнение на задължения съгласно одобрения бизнес план с договора за БФП –
ползвателят не е реализирал заложените в бизнес плана стойности на приходи за
три пълни финансови години: 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Нередностите са
установени при проверка през 2018 година, за резултатите от която ползвателят е
уведомен най-рано на 18.11.2019 г. /л. 404 от делото/, т.е. давността е
прекъсната от тази дата и след нея започва да тече нова давност. Не е изтекъл и
срок равен на двукратния 4-годишен давностен срок дори от извършване на
нередността за финансовата 2016 година, тъй като решението за финансова
корекция е издадено през 2022 г., още повече, че случаят касае продължаваща нередност през три
последователни години 2016, 2017 и 2018 г., съответно за начален срок на
давността следва да се приеме 01.01.2019 г.
Съдът намира за
неоснователно и възражението на жалбоподателя, че в конкретния случай
неизпълнението на заложения в проекта финансов резултат не е основание за
налагане на финансова корекция, тъй като причините за това са обективни - лоши
климатични условия и заболявания на растенията.
Във връзка с
посочените причини, както и предвид отпадане на част от активите, дружеството не
е представило за одобрение пред ДФ „Земеделие“ изменен бизнес план, който да
обхваща сезонен характер и отпадане на разходи за активи, доколкото тези
разходи ще повлияят на приходите от дейността, като такова изменение на бизнес
плана не е и било съгласувано с ДФЗ.
В § 1, т.39 от ДР на
Наредба № 18 от 26.06.2008 г. е дадена легална дефиниция на понятието „форсмажорни
обстоятелства“. Това са: а) смърт на ползвателя на помощта; б) продължителна професионална
нетрудоспособност на ползвателя на помощта; в) тежко природно бедствие,
въздействало сериозно върху земята в имота; г) разрушаване на животновъдните
постройки в имота в резултат на инцидент; д) епизоотично заболяване, засегнало
изцяло или частично животните на ползвателя на помощта.
Съгласно чл. 53, ал.
1 и ал. 2 от Наредба № 18 от 26.06.2008 г., страните по договора за отпускане
на финансова помощ не отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай че
неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 39 и
при спазване на условията на този член. Ползвателят
на помощта или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за
възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства
във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която той е в
състояние да го направи.
В т. 4.24 от
сключения между Държавен фонд „Земеделие“ и „*****“ ЕООД договор № 33/1/1231149
от 11.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ също е предвидено, че ползвателят
на помощта е длъжен писмено да уведоми Фонда незабавно след настъпването на
обстоятелства от значение за изпълнението на договора.
От анализа на
гореизложеното се налага извод, че за да може да се позове на настъпили
форсмажорни обстоятелства, бенефициерът е
следвало да предприеме действия съобразно чл. 53 от Наредба № 18 от 26.06.2008
г., което в случая не е сторено.
В този смисъл, макар
и от показанията на разпитаните по делото свидетели да се установява, че са
били налице неблагоприятни климатични условия в даден момент, както и че
насажденията на оспорващото дружество са страдали от лишеи и др. болести, то
при липса на дължимото от бенефициера поведение съобразно регламентираното в
чл. 53 от Наредба № 18 от 26.06.2008 г., възраженията на жалбоподателя, че са
били налице обективни обстоятелства, които са попречили на реализирането на
заложените в бизнес плана приходи, са изцяло неоснователни. Още повече, че
идеята на горецитираната нормативна регламентация е именно в момента, в който
настъпят определени неблагоприятни условия, имащи характер на форсмажорни
обстоятелства съгласно легалната дефиниция за това понятие, същите да бъдат
установени своевременно, а не да бъдат установявани /чрез разпит на свидетели и
вещи лица/ няколко години по-късно, както е в настоящия случай. Следва да се
има предвид и че макар вещото лице по назначената съдебно-агрономическа
експертиза да е извършило оглед на място на насажденията на дружеството, то към
този момент няма как да се установи какво е било тяхното състояние към
2016-2018 г., когато бенефициерът е следвало да реализира заложените в бизнес
плана приходи от продажба на сокове.
В заключение
настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение съответства и на целта
на закона, тъй като с него се цели препятстване на неправомерното изразходване
на средства в изпълнението на помощта от Европейските структурни и
инвестиционни фондове. Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове
се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона.
Финансовата корекция е предвидена административна мярка, която се налага с цел
да се коригират последиците от едно неправомерно действие или бездействие, като
се възстановят незаконосъобразно предоставени средства /арг. от чл. 71, ал. 1
от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция/.
Съдът съобрази и
практиката на Върховния административен съд в Решение № 12421 от 13.12.2023 г.
на ВАС по адм. д. № 7841/2023 г., IV о.;
Решение № 6861 от 22.06.2023 г. на ВАС
по адм. д. № 1439/2023 г., IV о.; Решение № 6390 от 14.06.2023 г. на ВАС по
адм. д. № 3784/2023 г., IV о.; Решение № 7220 от 29.06.2023 г. на ВАС по адм.
д. № 3294/2023 г., IV о.
По изложените мотиви
съдът намира, че Решение № 33/1/1231149/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/6699#12/22.11.2022 г., издадено от изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” е издадено от компетентен орган и в предвидената от
закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, съобразено е с материалноправните разпоредби и с целта, която
преследва закона, поради което същото е законосъобразно и жалбата на „*****“
ЕООД следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на
спора е основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да бъде осъден жалбоподателят
да заплати в полза на ДФЗ сумата от 100,00 лева, съобразно чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
По делото от страна
на ответния административен орган е внесен и депозит в размер на 330,00 лв. за
назначената съдебно-икономическа експертиза, видно от платежните документи на
л. 510 от делото, но доколкото тези
разноски не са заявени от ответника и неговия процесуален представител за
възстановяване нито в съдебно заседание, нито в другите подадени молби в хода
на съдебното производство, то съдът не може да се произнесе в повече от
поисканото от страната. Претенцията за разноски, макар и обусловена от
разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като
отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно
произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само след като бъде надлежно сезиран.
Поради изложеното на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва са се осъди жалбоподателят да заплати на
юридическото лице Държавен фонд „Земеделие“, в чиято структура принадлежи
издателят на оспорения акт, своевременно поисканите разноски в съдебното
производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „*****, представлявано от управителя П.П.Ц., чрез адв. С.Л. от ЛАК, със съдебен адрес:***, пл. „*****, срещу Решение № 33/1/1231149/3/01/04/03 от 22.11.2022 г. за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-2600/6699#12/22.11.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „*****, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: