№ 736
гр. Бургас, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120200368 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. П. С., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление
№ НП-860/01.04.2021 г., издадено от кмета на Община Бургас, с което на основание чл.
209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето във вр. Решение № 72/26.01.2021 г. на МС,
вр. Раздел I, т. 7 от Заповед №РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването, на
жалбоподателката е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300
лева.
Жалбоподателката оспорва изложените в АУАН и НП фактически констатации, като
излага твърдения, че е носела маска, която е била поставена под носа, понеже при влизане
на топло в обекта, очилата на жалбоподателката се запотили. В съдебно заседание
жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява.
За АНО, редовно уведомен, представлява се от юк. Н.. Оспорва жалбата като
неоснователна и моли да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Счита
нарушението за безспорно доказано. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Във връзка с въведение противоепидемични мерки с цел ограничаване на
разпространението на заболяването Ковид-19, кметът на Община Бургас издал заповед за
извършване на проверки на закрити обществени места за спазване на мерките от
гражданите.
1
Към датата на процесното нарушение (16.03.2021 г.) свидетелката В.Й. е заемала
длъжността главен специалист в Дирекция УКОРС към Община Бургас. В изпълнение на
издадената заповед от кмета на Община Бургас, свидетелката Й. и други служители на
Дирекция УКОРС извършвали съвместни проверки със служители на Пето РУ при ОД на
МВР – Бургас на закрити обществени обекти, включително и на игрална зала „Ц.“,
находяща се в гр. Бургас, ж.к. „Л.“. На 16.03.2021 г. около 11:15 часа проверяващ екип в
това число и свидетелката Й., извършили проверка на игралната зала „Ц.“. На място в
игралната зала била установена жалбоподателката, която не носела предпазна маска,
закриваща носа и устата, съгласно наложените с Решение № 72/26.01.2021 г. на МС, вр.
Раздел I, т. 7 от Заповед №РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки. По тази причина свидетелката Й. съставила срещу
жалбоподателката АУАН, а впоследствие на 01.04.2021 г. било издадено и НП предмет на
обжалване в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда
фактическа обстановка. Показанията на свидетелката Й. са последователни, логични и
безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги кредитира. Показанията на свидетелката
се подкрепят от събраните писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. При издаване
на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП подробно е описано от фактическа страна
вмененото на жалбоподателката нарушение, като фактите са идентични.
В АУАН и НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал.
4 от Закона за здравето във вр. Решение № 72/26.01.2021 г. на МС, вр. Раздел I, т. 7 от
Заповед №РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването. В чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето е предвидено, че който наруши или не изпълни въведени от министъра
на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 4, 7, 10 или 11 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до
2000 лв. Нормата на чл. 63, ал. 4 Закона за Здравето предвижда правомощия на министъра
2
на здравеопазването при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 да въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област. С Решение № 72/26.01.2021 г.
на МС е удължен срокът до 30 април 2021 г. на обявена с Решение № 325 на Министерския
съвет от 2020 г. , последно удължена с Решение № 855 на Министерсткия съвет от 2020 г.,
извънредна епидемична обстановка, въведена във връзка с разпространението на
заболяването Ковид – 19. От своя страна посочената точка 7 от Раздел I на Заповед №РД-
01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването предвижда, че всички лица, когато се
намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз,
лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или
имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение № 3, в което е предвидено, че защитната маска трябва да
покрива изцяло носа и устата - от основата на носа до брадичката. Видно от съдържанието
на самата заповед на министъра на здравеопазването, с нея се въвеждат противоепидемични
мерки от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че при извършена
проверка на закрит търговски обект (игрална зала) на 16.03.2021 г. в 11:15 часа ( по време на
действие на процесната заповед – от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г.), се констатирало от
проверяващите, че жалбоподателката е в обекта, без да носи предпазна маска, покриваща
устата и носа й. Установило се, че жалбоподателката не спазва въведената от министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка за ограничаване разпространението на болестта
Ковид-19, а именно носене на предпазна маска на закрити обществени места. Безспорно
търговският обект (игралната зала), в който е била установена жалбоподателката без
предпазна маска, покриваща носа и устата, представлява обществено закрито място, на
територията на което действа въведеното с точка 7 от Раздел I на Заповед №РД-01-
51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването задължение за гражданите да носят
предпазна маска за лице. Общоизвестен факт е, че още през февруари и март 2020г. от
Съвета на Европа и Световната здравна организация са постановявани актове, с които се
признава, че широкото разпространение на нови заразни болести като Ковид -19 е
потенциална заплаха за здравето в световен мащаб, а взрива на заболяването е определен
като „спешна ситуация за общественото здраве с международно значение. На 11.03.2020г.
Ковид-19 е обявена официално от СЗО за „пандемия“, като посоченото състояние
продължава и към момента. Т.е. безспорно към 16.03.2021 г., а и към настоящия момент е
съществувала и продължава да съществува непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест - Ковид-19. В тази връзка
министърът на здравеопазването е издал заповеди, в това число и Заповед №РД-01-
51/26.01.2021 г., с които са били въведени мерки за ограничаване на разпространението на
заболяването.
3
Предвид изложеното съдът намира за абсолютно неприложима в случая разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. Предвид мащабите на разразилата се световна пандемия във връзка със
заболяването Ковид -19 и настъпилите изключително тежки негативни последици за живота
и здравето на хората, неспазването на въведените мерки с цел ограничаване на
разпространението на заболяването, не следва да се приема като маловажен случай, при
който няма последици или те са незначителни. Общоизвестно е, че точно обратното е факт.
Изложените в жалбата твърдения, че жалбоподателката е била ваксинирана срещу
заболяването Ковид – 19 нямат правно значение в случая, тъй като задължението,
предвидено в т. 7 от Раздел I на Заповед №РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на
здравеопазването, се предвижда за всички лица, като не е направено разграничение относно
факта дали са ваксинирани или не.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
предвижда налагане на физическите лица на наказание глоба от 300 до 1000 лева.
Наказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма като относима към
настоящия случай и на жалбоподателката е наложена глоба в минимален размер от 300 лева.
С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да
се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие
върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Съдът достигна до извод за неоснователност на подадената жалба. Представителят на
АНО претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 3
ЗАНН. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва
да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Предвид фактическата и
правна сложност на делото в полза на АНО следва да се определи и присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-860/01.04.2021 г., издадено от
кмета на Община Бургас, с което на основание чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за
здравето във вр. Решение № 72/26.01.2021 г. на МС, вр. Раздел I, т. 7 от Заповед №РД-01-
51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването, на С. П. С., ЕГН **********, е било
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.
4
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН ********** да заплати на Община Бургас сумата от 80 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5