№ 938
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110115112 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „............ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. ..........., обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД срещу ответника Ю. П. М., ЕГН ................ с адрес: гр. .................... за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК за сумата 1790,83 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия
за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. .................... аб. № 83263,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 21.07.2022 г. до окончателното й погасяване,
220,67 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна
енергия за периода от 15.08.2019 г. до 04.07.2022 г., 22,58 лв. неплатена цена на услуга
дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 21.07.2022 г. до окончателното й погасяване, и 4,22 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г.
до 04.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 39365/2022 г. по описа на СРС,
157 с-в.
Ищецът ............ ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните
сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. на стойност 2387,77 лв., за която ответникът отговаря
съобразно идеалните части в съсобствеността, а именно до размера на 3/4 ид.ч. или за
сумата 1790,83 лв. Сочи, че в имота е осъществявана услуга дялово разпределение за
1
периода от 01.06.2019 г. до 30.4.2021 г., за която не е заплатено дължимото
възнаграждение в размер на 30,11 лв., за което ответникът отговаря до размера на дела
в съсобствеността, а именно 3/4 ид.ч. или за сумата от 22,58 лв. Претендира и
заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 220,67 лв. върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.08.2019 г. до 04.07.2022 г.,
и обезщетение за забава в размер на 4,22 лв. върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода 31.07.2019 г. до 04.07.2022 г., както и законната лихва върху
главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
21.07.2022 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът Ю. П. М. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, чрез назначения особен представител, в който оспорва иска с доводи, че не е
собственик или ползвател на процесния имот, поради което не е налице облигационна
връзка между страните, като излага подробни съображения за това. Оспорва да е
доставено претендираното количество топлинна енергия, а при условията на
евентуалност, че топлинната енергия не е поръчана от ответника, поради което той не
дължи нейната цена. Твърди, че не е живяла в имота през процесния период. Оспорва
да са били изправни уредите за отчитане на топлинната енергия. Счита, че договорът
между ищеца и третото лице-помагач не обвързва ответника, доколкото същият не го е
подписал, не е подписал и протокола от общото събрание на етажните собственици. По
отношение на лихвата счита, че такава не може да се начислява върху прогнозните
суми и върху възнаграждението за дялово разпределение. Оспорва представените
договор за извършване на дялово разпределение, сключен между ищеца и третото
лице-помагач, протокола от ОС на ЕС, извлечение от сметки. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца .............. ООД изразява становище, че дяловото разпределение е извършвано
в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот,
съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни имоти, въз основа на който
........................ е придобил правото на собственост върху процесни недвижим имот,
представляващ .........................
От представените по делото справки от НБДН (л. 19) е видно, че ........................ е
починал, неговата съпруга също е починала и двамата са оставили за единствен
наследник дъщеря си Л............... П. Г..
С Нотарилаен акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка
№ 184, том XXXIV, дело № 7287/1992 г. Л............... П. Г. е прехвърлила собствеността
върху процесния имот, представляващ .........................на ..................., като
прехвърлителят Л............... П. Г. си е запазила правото на ползване.
От изготвените по делото справки по Наредба 14/18.11.2009 г. е видно, че
последният приобретател - ................... е починала на 06.11.1992 г. и е оставила
единствен свой наследник ответника Ю. П. М..
По делото са представени и справки от Служба по вписвания по партидата на
ответника Ю. П. М..
Приобщен е по делото списък на разпределението на кубатурата в жилищна
сграда на бл. 75, находящ се в гр. ...........................“ от 1972 г.
Представените е Договор № 1990/01.02.2002 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: гр. ...........................“, бл. 75, вх. А, Б и В и третото лице
помагач „...............“ ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално
разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за
индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост на 29.01.2002 г., както и Договор № Д-0-67 от
03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата
2
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна
собственост.
От представеното по делото Приложение № 1 към протокола от общото
събрание на етажните собственици, като собственик и титуляр на партида с аб. №
83263 е вписан Л............... П. Гр..................
По делото са представени обща фактура № **********/31.07.2021 г., обща
фактура № ********** и справка за потребените количествата топлинна енергия и
дължимата цена за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г., както и изравнителни сметки и протокол за неосигурен достъп,
изготвени от ТЛП.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „......................“ АД на потребителите в гр. София.
Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Посочено е, че през
исковия период в процесния имот има 1 бр. радиатор с индивидуален разпределител на
разходите за отопление, за който поради липса на достъп ФВР е начислил служебна
топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Абонатът заплаща
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между
всички абонати проорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект,
като в случая отопляемата кубатура е 146 куб.м. В имота се ползва топла вода, като
поради липсата на водомер и предоставен достъп за отчет, топлинната енергия за
битово гореща вода е начислявана служебно на брой лица с разходна норма 140
л/денонощие за 1 бр. потребител. Според експерта общите топломери в абонатната
станция, по които е отчитана топлоенергията са изправни. От заключението на
съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената
топлинна енергия за процесния период е в размер на 2130,18 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
3
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
В конкретния случай от представените по делото писмени доказателства се
установи, че ответникът действително е придобил собствеността върху отоплявания
имот по силата на наследствено правоприемство от ................... – последната
приобретател на имота въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане от дата 18.05.1992 г. (л. 17-18). Със същия нотариален акт (л. 17 –
18), в който е обектевиран договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка
и гледане от дата 18.05.1992 г., прехвърлителят Л............... П. Гр................. (невъзразил
длъжник в заповедното производство) е запазила пожизнено правото на ползване
върху прехвърления имот, за което липсват данни да е погасено. В тази хипотеза – при
учредено/запазено право на ползване върху имота, собственикът притежава т. нар.
"гола собственост" върху имота и докато съществува правото на ползване за трето
лице, той не би могъл да упражнява правомощието да я ползва. С оглед на това и на
основание чл. 57, ал. 1 ЗС, задължен за разноските за ползването на имота е
ползвателят. Отговорността на собственика на топлофицирания имот би възникнала от
момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите,
уредени в ЗС. В унисон с изложеното са и всички събрани по делото писмени
доказателства, от които може да се обоснове извод, че в имота е живял вещния
ползвател Л............... П. Гр................. - на нейно име е открита партидата за отопление
на имота и всички фактури са издадени на нейно име. Следователно за задълженията
за доставена топлинна енергия отговаря вещният ползвател Л............... П. Гр.................,
а не носителят на „голата собственост“ - Ю. П. М.. В този смисъл за съда буди
недоумение въз основа на какви данни ищецът е извършил преценка за разделна
отговорност на длъжниците в заповедното производство (Л............... П. Гр................. с
1/4 и Ю. П. М. с 3/4).
Въз основа на всичко изложено предявените срещу ответника Ю. П. М. искове
се явяват изцяло неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който обаче не е направил
искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в този
смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „............ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и
адрес на управление: гр. ..........., обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника Ю. П. М., ЕГН ................ с адрес: гр. ....................
за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
4
по чл. 410 от ГПК за сумата 1790,83 лв. дължима главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. .................... аб.
№ 83263, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение – 21.07.2022 г. до окончателното й погасяване,
220,67 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна
енергия за периода от 15.08.2019 г. до 04.07.2022 г., 22,58 лв. неплатена цена на услуга
дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 21.07.2022 г. до окончателното й погасяване, и 4,22 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г.
до 04.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 39365/2022 г. по описа на СРС,
157 с-в.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „............ ЕАД – „...............“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5