Р Е Ш Е Н И Е
№270/29.3.2021г.
гр. Пазарджик, 29.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд - Пазарджик, в публично съдебно заседание на десети
март, през две хиляди двадесети и първа година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛИНА ПОПОВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря А. Метанова и в
присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Пазарджик прокурор С. Янев , като разгледа докладваното
от съдия Попова КАНД № 51 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда - Пазарджик , с адрес : гр.Пазарджик, ул. Е..
Й.. № .. , ет… подадена чрез юрисконсулт
Р.. Т.. против Решение № 260043/ 01.12.2020 г.
постановено по АНД № 143/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
С обжалвания съдебен акт е
отменено наказателно постановление № 13-002036/15.05.2020
г. на Директора на Дирекция „ Инспекция по труда „ – Пазарджик , с което на „МОНТАЖИ КО“ ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Б. М.., на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка
с чл.414, ал.З от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева, като
незаконосъобразно и са присъдени сторените в производството
съдебно- деловодни разноски.
В жалбата се твърди, че
решението на районния съд е неправилно и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила , като са изложени подробни съображения в тази посока. От
касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да
реши делото по същество като потвърди процесното наказателно постановление. Представя
се ново писмено доказателство.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.Представено
е писмено становище, в което касационната жалба се поддържа изцяло.
Ответникът по жалбата, редовно
уведомен , е депозирал в срока по чл.
213а, ал. 1 от АПК, писмен отговор по
същата. В съдебно заседание чрез своят процесуален представител оспорва жалбата
като неоснователна и моли решението на
районния съд да бъде оставено в сила. Представя се ново писмено доказателство.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пазарджик намира касационната жалба за неоснователна. Предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Административен съд – Пазарджик, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди
изложените в жалбата доводи и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК
настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо,
като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по
допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
С НП № № 13-002036/15.05.2020 г. на Директора на Дирекция „ Инспекция по
труда „ – Пазарджик , на дружеството „МОНТАЖИ
КО“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Б.. М.., на основание
чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.З от КТ и за нарушение на чл.62,
ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
3000,00 /три хиляди/ лева.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Панагюрище,
който с решение № 260043/01.12.2020 г.,
постановено по АНД № 143/2020 г., е отменил изцяло наказателното постановление
с мотиви за недоказаност на административно наказателното обвинение. Районният съд, след събиране, преценка и
анализ на доказателствата е приел, че липсват несъмнени доказателства , от
които да се установи наличието на трудово правоотношение между „МОНТАЖИ КО „
ЕООД и лицето П. Д.Т...
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението,
като за правилното приложения на материалния закон следи и служебно съгласно
чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на
правомощията му, след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и
допустимо. Същото е и законосъобразно, по следните съображения:
Събрани са гласни и писмени доказателства, относими към всички факти,
предмет на доказване по делото. Изводите са формирани при спазване принципите
на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, след обективно, всестранно
и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и законът е приложен правилно.
Касационният състав, съобразно чл. 220 от АПК, приема установената от
районния съд фактическа обстановка, като кореспондираща изцяло на събраните по
делото доказателства. Правилно е прието, че събраните по делото доказателства опровергават извода направен от
административно- наказващия орган за наличието на трудово правоотношение между „МОНТАЖИ
КО“ ЕООД и П. Д. Т. . В тази връзка са обсъдени дадените обяснения от П. Д. Т., както и декларация по чл. 402
ал.1 т.3 КТ , в които Т. е заявил и посочил , че е работник на друг работодател
/ ЕТ“САШКА-САШО ДИМИТРОВ“ /. Тези писмени доказателства са съпоставени със
събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Н., И. и С.. ,
които безспорно и безпротиворечиво
установяват , че П. Т.. е бил член на
бригада , която е организирана и чиито
труд е заплащан от „ЕТ“САШКА-САШО ДИМИТРОВ“. Тези показания са категорични
относно факта , че работниците , включително и П. Т. не са се срещали или по
друг начин уговаряли за изпълнение на някакви трудови задължения с
представители на „МОНТАЖИ КО“ЕООД. В контекста на тези безспорно установени данни , наличието на договорна
връзка за изпълнение на СМР между „ЕТ“САШКА-САШО ДИМИТРОВ“ като подизпълнител и „МОНТАЖИ КО“ЕООД, не би
могло да обоснове извод , че работникът П. Т. е бил в трудово-правна връзка с
възложителя „МОНТАЖИ КО“ЕООД, тъй като такава корелация би била необоснована. В
касационното производство е представено ново писмено доказателство – писмо вх.
№ 20101150/09.12.2020 г., от ТП на НОИ гр.Пазарджик. Това писмо представлява по
своята същност частен свидетелстващ
документ, който обаче няма обвързваща за съда доказателствена сила, но
той и не съдържа данни , които да
опровергаят направените по-горе изводи. Декларираните от пострадалото лице данни
пред НОИ за трудова злополука, са за изгодни за него факти и влизат в
противоречие, както с преди това подадена от него декларация и обяснения,така и
със събраните в производството гласни
доказателства. Поради това този документ , не би могъл да обоснове друг извод
различен от този, които е обосновал районния съд в обжалваното пред касационна
инстанция решение. Пред касационна инстанция е представено и разпореждане от 18.02.2021 г. издадено от ТП на НОИ, с което е постановен отказ за квалифициране на злополуката
с лицето П.. Д. Т.. като „ трудова „ , но съдът намира , че не следва да
подлага на анализ това доказателство , доколкото не са представени каквито и да
било данни за влизане в сила на този административен акт.
Предвид горното, като е отменил наказателното постановление , районният съд
е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не
страда от посочените в касационната жалба пороци.
При този изход от спора, касационният жалбоподател ще следва да бъде осъден
да заплати на ответника сторените по делото разноски за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 300,00 лв. съгласно представените писмени доказателства и
направеното своевременно искане.
Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК вр. с чл. 63, ал.
1, изр. второ от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Пазарджик :
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260043/01.12.2020 г.
постановено по АНД № 143 по описа на Районен съд – Панагюрище за 2020
година.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда - Пазарджик , с адрес : гр.Пазарджик, ул. Е.
Й. № .. , ет… да заплати на „МОНТАЖИ КО“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, .. , бул.
„И.. „ № .. , представлявано от управителя Б..М., сторените в настоящото производство
разноски в размер на 300,00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/