Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260169
гр.Пловдив, 03.12.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, Търговско
отделение, ХІІ – ти състав, в публично заседание на трети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Симеон Захариев
при участието на секретаря Ваня Казакова, като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 778 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Субективно съединени искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от КЗ /отм/.
Гаранционен фонд София, съдебен
адрес:*** ***, чрез адв. С. М. твърди, че по щета № 210040/13.02.2013 г., е
изплатила обезщетение за неимуществени вреди в размер на 57 832.49 лева на Н.С.Л.,
пострадал от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.07.2012 г. Твърди
също, че виновен за произшествието, на основание влязло в сила съдебно решение
по НОХД 8797/2012 г. на РС – Пловдив, е ответникът Т.П.Б., който е управлявал
лек автомобил „Форд“, марка „Фиеста“ с ДК № *****. Твърди, че виновният водач е
управлявал автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на произшествието, което е станало причина, на
основание влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 5283/2013 г. на СГС, ищецът
да изплати на пострадалия сумата 56 112.98 лева, от която 42987.73 лв. –
главница, 13000.01 лв. – законна лихва и 125.24 лева – разноски, а впоследствие
– да заплати по сметка на СГС сумата 1719.51 лева. Твърди, че по посоченото
дело, ответникът е бил конституиран като трето лице-помагач на Фонда.
Претендира присъждане на посочените суми, на основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с
чл. 288, ал.12 от КЗ /отм/, ведно със законната лихва от завеждане на исковата
молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Ответникът Т.П.Б. оспорва
исковете. Твърди, че не са представени доказателства да е участвал в
производството между пострадалия и Гаранционния фонд.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
С влязло в
сила съдебно решение № 4851/02.07.2014 г., постановено по гр.д. № 5283/2013 г.
на СГС, I-во г.о., 2-ри състав,
Гаранционен фонд – София, ул. Граф Игнатиев 3, е осъден да заплати на Н.С.Л.,
съдебен адрес:*** *****, сумите 42 500 лв. обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 18.07.2012 г., на основание чл. 288, ал.1, т.2, б.
„а“ от КЗ /отм/, ведно със законната лихва от 18.07.2012 г. до окончателното
плащане, както и 487.73 лв. обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП,
ведно със законната лихва от 18.07.2012 г. до окончателното плащане, както и
125.24 лв. деловодни разноски.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач Т.Б..
По делото
е установено между страните, че на 18.07.2012 г. Т.Б. е причинил ПТП, при което
Н.Л. е получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа в
челната област и по основата на черепа, пневмоцефалия и контузия на мозъка;
пълно счупване на горната челюст, двуглезенно счупване на десния крак; контузия
на главата и контузия на шията. Установено е също, че към момента на настъпване
на произшествието виновния водач не е имал сключена застраховка Гражданска
отговорност. Съдът е приел, че за причинените неимуществени и имуществени вреди
на Н.Л. следва да му бъдат заплатени посочените по-горе суми.
Ответникът
Т.Б., в настоящото производство не е оспорил нито един от посочените от ищеца
факти – както относно настъпилото ПТП ,
така и относно настъпилите от него имуществени и неимуществени вреди, както и
неговата вина. Оспорил е единствено, че е участвал в посоченото производство.
Съдът намира това оспорване за неоснователно, доколкото от представения заверен
препис на влязлото в сила съдебно решение, цитирано по-горе, изрично е
посочено, че то е постановено при участието на Т.Б., в качеството му на трето
лице-помагач.
Настъпването
на процесното ПТП е установено по делото с представения протокол за ПТП, който
в частта му относно настъпването на ПТП и участниците в него се ползва с
материална доказателствена сила, а и за тези обстоятелства, както се посочи, не
се спори по делото. Отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД
за настъпилите вреди, причинната връзка между виновното му поведение и вредите,
е установена с влязлото в сила съдебно решение по НОХД 8789/2012 г. на РС -
Пловдив. Същевременно, с цитираното решение на СГС, е определен размера на
неимуществените вреди, които ГФ е бил осъден да изплати на пострадалия по
исковете, предявени срещу него на основание чл. 88, ал.1 от ЗЗ. /отм/.
Посочените
факти не са оспорени от ответника.
Предвид
изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 288, ал.12 от КЗ /отм/
и исковете са основателни. Същите са доказани и по размер. Видно от изслушаната
по делото съдебно-счетоводна експертиза, Фондът е изплатил на Н.С.Л. в
изпълнение на посоченото решение обезщетение по щета № 210040/13.02.2013 г.
общо в размер на 56 112.98 лв., от която 42 987.73 лв. – обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди от посоченото ПТП; 13000.01 лв. – законна
лихва върху главницата за периода 18.07.22012 г. до плащането на 08.07.2015 г.,
както и 125.24 лв. – разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
На
14.12.2015 г. е изплатена по сметка на СГС и държавна такса в размер на 1719.51
лв.
Не
се спори между страните и относно факта, че ищецът е поканил ответника с
регресна покана изх.№ ГФ-РП-496/03.10.2019 г. да възстанови на фонда посочените
суми, като не се установи до момента да е изплатена каквато и да е част от тях.
За
посочените размери съдът намира всеки един предявените искове за основателен и
доказан.
С
оглед изхода от делото, на ищеца следва да се заплатят и претендираните от него
разноски общо в размер на 2423.30 лв.
Предвид
изложените мотиви, на основание чл. 288, ал.12 от КЗ /отм/ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.П.Б. ЕГН ********** ***, да заплати на Гаранционен фонд София,
съдебен адрес:*** ***, чрез адв. С.М., сумата 56 112.98 лв, от която 42 987.73
лв. – изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени на Н.С.Л.
от ПТП, настъпило на 18.07.2012 г., причинено виновно от Т.П.Б. ЕГН **********
при управление на лек автомобил „Форд“, марка „Фиеста“ с ДК № *****; 13000.01
лв. – изплатена законна лихва върху главницата за периода 18.07.22012 г. до
плащането на 08.07.2015 г., както и 125.24 лв. – заплатени съдебни разноски на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от 11.09.2019 г. до окончателното из изплащане, както и 2423.30 лв.
разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: