РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Кюстендил, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20231520200289 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на Ф. Ц. К., с ЕГН – **********, чрез процесуалния
му представител – адв. А. И. от САК, със съдебен адрес – гр.С., ул.“Д. И.“№*, ет.* ,оф.*,
против електронен фиш /ЕФ/ с. К № 7079907/2023г. , издаден от ОДМВР Кюстендил, с
който на осн. чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „ глоба“ в размер на 600 лева.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
С атакувания ЕФ на Ф. К., на осн. чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 600 лева, за това че на 04.01.2023
г. в с.Раненци, обл. Кюстендил, с посока на движение – към ГКПП Гюешево е извършил
нарушение за скорост с МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тауран“, с ДК№
********** , като е управлявал автомобила със скорост – 93 км/ч. / след приспаднат
толеранс от 3 % в полза на водача/, при разрешена такава, за населено място от 50 км/ч.
Превишаването на скоростта е установено и заснето с автоматизирано техническо средство
TFR1-M23 и същото представлява нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от издадения и връчен му електронен фиш останала жалбоподателят,
който го обжалвал в срок и сочи в жалбата си, че същият е незаконосъобразен, издаден в
противоречие с процесуалните правила.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.С писмена молба , депозирана по
делото, процесуалният му представител изразява становище за незаконосъобразност на
атакувания ЕФ. I
Въззиваемата страна , чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли
ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
От събраните по делото писмени доказателства, от становището на жалбоподателя,
изложено в жалбата съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 04.01.2023 г. в 09:46 ч., в с.Раненци, на ПП I-6, км. 6+600, с автоматизирано
техническо средство TFR1-M23 е заснето нарушение за скорост с МПС – лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Тауран“, с ДК№*******, с установена скорост на движение –
96 км/ч. / след приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача/, при разрешена такава, за
населено място от 50 км/ч. Техническото средство е преминало дължимия контрол за
годност , видно от Протокол от проверка № 2-21-22/07.04.2022 г.. Въз основа на заснетия с
техническото средство видеоклип е издаден електронен фиш от ОД на МВР-Кюстендил за
налагане на глоба в размер на 600 лева на собственика на описаното превозно средство, за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В случая, според база данни на пътна полиция,
собственик на описаното превозно средство е „ВИ Травел“ООД , със законен представител –
В. П. К.. В тази връзка ЕФ е издаден на представителя на дружеството, собственик на
автомобила. На 16.02.2023 г., обаче в сектор Пътна полиция е постъпила Декларация по чл.
188 , ал.5 от ЗДвП, в която собственикът на МПС е посочил, че водач на автомобила в деня
на установяване на нарушението е бил Ф. Ц. К..
След подаване на декларацията по чл. 188, ал.5 от ЗДвП издаденият срещу
собственика ЕФ е анулиран и е издаден нов такъв срещу посоченото в декларацията лице –
Ф. К..
Жалбата е процесуално допустима , но по същество е неоснователна.
Атакуваният пред съда електронен фиш за налагане на глоба съдържа всички
изискуеми реквизити, съобразно нормата на чл. 189, ал.4, изр. второ от ЗДвП.
Безспорно е от представените от административно-наказващия орган документи,
приобщени към доказателствения материал по делото, че установяването на конкретното
нарушение-управление на МПС с превишена скорост за конкретния пътен участък-е
извършено с техническо средство, представляващо такова одобрено за измервателно
средство и отговарящо на всички метрологични изследвания.
Доказано е и авторството на нарушението . Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП
предвижда, че "собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство." В материалите по административнонаказателната преписка е
приложена декларация от собственика на автомобила, че на 04.01.2023 г. след 07:30 ч.
лекият автомобил / описан в ЕФ/ е бил предоставен на жалбоподателя Ф. Ц. К., поради което
2
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на това
лице.
Съдът намери обаче, че в обжалвания електронен фиш неправилно е посочена
нарушената материалноправна разпоредба. В атакувания електронен фиш е посочено, че
жалбоподателят е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл.
21, ал. 1 ЗДвП въвежда общото ограничение на максималната разрешена скорост, с което
следва да се съобразяват водачите на ППС от категория "В" в населено място - 50 км/ч.
Когато максималната разрешена скорост за движение е различна от указаната в чл. 21, ал. 1
ЗДвП, ограничението се сигнализира с пътен знак /чл. 21, ал. 2 ЗДвП/. В настоящия случай
максималната разрешена скорост за движение на територията на населеното място – с.
Раненци е била именно указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП за движение на ППС от категория "В"
в населено място - 50 км/ч. Няма данни по делото, че с пътен знак "В26", е сигнализирано
ограничение различно от предвиденото такова за населено място в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Ето
защо в случая управлявайки на 04.01.2023 г. в 09: 48 часа лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Тауран“, с ДК№ ************, на територията на с. Раненци , със
скорост от 93 км/ч / с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача/ при ограничение 50
км/ч, жалбоподателят е нарушил материалноправната разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а не
на посочената такава в ЕФ – чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП . Допуснатото нарушение на
материалния закон обаче не налага отмяна на обжалвания електронен фиш, а единствено
неговото изменение посредством преквалификация на нарушението от такова по чл. 21, ал. 2
вр. ал. 1 ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН съдът изменя
обжалвания акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
настоящия случай такова изменение е допустимо, тъй като всички обстоятелства от състава
на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП са подробно описани в електронния фиш, предявени
на жалбоподателя, който е имал възможност да се защитава срещу тях. В същия смисъл са и
разясненията, дадени с ТР № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС на ВАС, I и II
колегия: (...) районният съд разглежда спора по същество, т. е. представлява инстанция по
същество, която, когато установи, че административнонаказващият орган е допуснал
нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, следва да упражни
правомощието си да измени издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като
незаконосъобразно. (...) Обратното би значило нарушителят да остане ненаказан при
проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа
страна, т. е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на
различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, който резултат
противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН.
(...) при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното
постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният
съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение, т. е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
3
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да
отменя наказателното постановление/ЕФ/. "
От субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението при пряк умисъл
като форма на вината, тъй като е съзнавала общественоопасния характер на деянието си - че
управлява МПС със скорост, надвишаваща разрешената за движение извън населено място.
Нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл. 28 ЗАНН,
доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от
този вид (чл. 93, т. 9 НК). Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят
не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. Освен това
следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена
скорост, застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита от
ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици причиняване на
ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението по
пътищата. Не на последно място, за да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай, съдът съобрази и обстоятелството, че в настоящия
случай се касае за превишение с 43 км/ч, което изключва възможността нарушението да се
преценява като такова с по-ниска степен на обществена опасност.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, за превишаване над 40 км/ч, се наказва с
глоба 600 лв. Предвид установеното превишение от 43 км/ч, правилно на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 600, 00 лева.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш
следва да се измени в частта относно правната квалификация на нарушението, а в останалата
част - да се потвърди.
С оглед изхода на делото и предвид изрично направеното искане, на основание
чл. 63д, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в полза на административно-наказващия
орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто
размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К№ 7079907, издаден от ОДМВР Кюстендил , с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Ф. Ц. К., с ЕГН –
********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600, 00
/шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
извършеното нарушение в такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К№ 7079907, издаден от ОДМВР
4
Кюстендил, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Ф. Ц. К., с ЕГН – ********** да заплати по сметка на ОДМВР
Кюстендил юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на
80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5