Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Сливен, 11.07.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЙОРДАНОВА
ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
при участието на секретаря Пенка
Спасова и Зам.окръжен прокурор Диана Стоева, сложи на разглеждане от съдия-докладчика,
ВНАХД № 289/2019г. по описа на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл.
от НПК.
С Решение № 202/09.05.2019г. по АНД № 269/2019г.,
Сливенският районен съд е признал обв.Р.К.И. за виновен в това, че на 21.12.2018г.
в гр.Сливен на бул.“Цар Симеон“ управлявал лек автомобил „Форд Фокус“ с рама № WF0AXXGCDA1J33846, който не е регистриран по надлежния ред, предвиден в
Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства –
престъпление по чл.345 ал.2, вр.ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК го освободил
от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
Решението е обжалвано от защитника на обв.И., като се счита,
че постановеното решение е неправилно и необосновано. Иска се да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което да се оправдае
обвиняемия, защото от доказателствата по делото се установява, че са налице
предпоставките на чл.13 ал.1 от НК относно извършеното от обвиняемия деяние при
условията на крайна необходимост. Иска се, след преценка на доказателствата по
делото, да се приложи института на чл.9 ал.2 от НК. Депозирана е допълнителна
въззивна жалба, в която се сочи, че обв.И. е управлявал процесния автомобил
извън срока на издаденото му разрешение за временно движение, но причина за това
е било да помогне на възрастен човек да си купи лекарства. Твърди се, че по
делото няма данни обвиняемият да е управлявал друг път този автомобил извън
срока на даденото му разрешение. Поради това защитникът на обвиняемия намира,
че са налице предпоставките на чл.13 ал.1 от НК, тъй като от деянието извършено
от обвиняемия не са настъпили абсолютни никакви общественоопасни последици.
Напротив, от деянието на обвиняемия са настъпили полезни обществени последици
във връзка със здравето на свидетеля, който е разпитан по делото, за да бъде
опазено и възстановено. Сочи се, че това е единствената причина обвиняемия да
управлява процесното МПС. Твърди се, че направените от първоинстанционния съд
изводи, че не са налице предпоставките на чл.13 ал.1 и чл.9 ал.2 от НК, са лаконични и
неубедителни. Иска се отново приложение на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК и
въпреки формалното извършване на деянието, същото не следва да се третира като
престъпно, тъй като е малозначително с оглед последиците, които са настъпили от
извършването му. Иска се да се отмени първоинстанционното решение и да се
постанови ново, с което да се оправдае обвиняемия, като се приложи разпоредбата
на чл.13 ал.1 и чл.9 ал.2 от НК.
Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание счита,
че следва да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението
на РС Сливен като обосновано и правилно. Посочва се, че се касае за
престъпление, което е формално и не води до причиняване на вредоносен резултат,
поради което не може да се приложи разпоредбата на чл.13 ал.1 от НК. Пледира за
потвърждаване на атакуваното решение.
В съдебно заседание обв.Р.К.И., нередовно призован, се явява
лично и със защитника си адв.С.К. ***. Поддържа изцяло въззивната си жалба и
допълнителната такава. Сочи, че първоинстанционното решение е неправилно и
необосновано. Твърди, че деянието на обвиняемия не може да бъде определено като
общественоопасно, а напротив с действията си той е помогнал на един възрастен
човек да предотврати проблеми със здравето си и дори с живота си, тъй като от
данните по делото се вижда, че става въпрос за много възрастен човек. Сочи, че
този човек към момента на извършване на деянието е бил затруднен с
придвижването си, бил е с патерици. От друга страна твърди, че финансовото
състояние на този човек не е било добро, тъй като е получавал пенсия в размер
на 120 лева. Поради това прави извода, че действията на обвиняемия не са
допринесли за настъпването на вреда по отношение на член от обществото и като
такова за това деяние би следвало да се обсъждат предпоставките, посочени в
чл.13 ал.1 от НК. Посочва, че за превъзпитанието на обвиняемия следва да се
отмени решението, защото е необходимо обвиняемия да върши общественополезни
деяния, както е в случая и да се въздържа от деяния и по-точно, да се остави
този възрастен човек да се справя сам с риск да увреди здравето и живота си. В
този смисъл счита, че ако се остави в сила първоинстанционното решение няма да
бъде в унисон с разпоредбата на чл.36 от НК. Пледира да се отмени
първоиностанционното решение, като на основание чл.9 ал.2, вр. чл.13 ал.1 от НК
обвиняемият да бъде оправдан.
Обв.И. се присъединява към казаното от защитника си. Сочи,
че можи би е извършил нарушение, но е искал да помогне на този възрастен човек
и това е била моментна помощ, а не ежедневно каране. Иска да не му бъде
налагано наказание, ако може.
Сливенският окръжен съд, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, провери изцяло обжалваното решение и установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
След внимателна проверка на събрания по делото доказателствен
материал, анализирайки го задълбочено и всеобхватно, настоящата инстанция
направи следните фактически констатации:
Обв.Р.И. на 20.10.2018 г. в гр.Монтана купил без договор лек
автомобил „Форд Фокус“ с рама № WF0AXXGCDA1J33846,
черен на цвят, собственост на лицето Еленка Николова Петрова. На 23.10.2018г.
обвиняемият взел транзитни регистрационни номера за автомобила, съответно
транзитни табели – номер 111М353, за да се придвижи до гр.Сливен. обвиняемият
знаел, че транзитните регистрационни номера са с валидност до 20.11.2018г. Към
21.12.2018г. обвиняемият не бил поискал издаване на постоянни регистрационни
номера и табели, и не бил извършил регистрация на закупеното МПС. Предвид това
на инкриминираната дата лекият автомобил не бил регистриран по надлежния ред в
КАТ, съгласно разпоредбите на Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, като обвиняемият бил наясно с това
обстоятелство.
На 21.12.2018г. свидетелите И.Н.Н.и П.Д.Н., полицейски
служители в сектор „ПП“ при ОД МВР Сливен /свид.Н.е началник на сектора, а
свид.В.– мл.инспектор/, били на работа. На инкриминираната дата, около 11.30ч
свид.Н.управлявал служебния си автомобил „Опел Астра“. По същото време
обвиняемият управлявал нерегистрираното по надлежния ред МПС на ул.“Цар Симеон“
в посока бул.“Хаджи Димитър“. Обв.И. *** от свид.Николов. При проверката
полицейският служител установил, че автомобилът бил управляван от обвиняемия и
поискал документите за управление на МПС и разрешение за временно движение на
автомобила. Обвиняемият представител на свид.Н.тези документи, при което
свидетелят установил, че разрешението за временно движение било изтекло на
20.11.2018г. Свид.Н.поискал съдействие от екип на Пътна полиция и на място
пристигнал свид.Василев. На него обвиняемият обяснил, че знае, че автомобилът
бил с изтекла временна регистрация, но не му е останало време, за да отиде да
го пререгистрира, поради лични проблеми.
На
обвиняемия бил съставен АУАН с бл.№ 916014/21.12.2018г., който бил подписан от
обвиняемия без възражение.
Разрешението
за временно движение на процесния автомобил било издадено на 23.10.2018г. за
придвижване до служба КАТ и било със срок на валидност до 20.11.2018г.
Изхождайки
от задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният
съд извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на
нея изгради фактическата обстановка по спора, която напълно съвпада с
възприетата от първата инстанция фактическа обстановка и не обосновава различни
правни изводи относно разгледаното деяние и участието на обвиняемия в него.
Това свое задължение съдът направи, спазвайки стриктно изискванията на чл.13,
чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че
фактическата обстановка по спора се установява по несъмнен начин от
доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, която
не се спори от страните.
Първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, отчитайки всички събрани доказателства по делото.
Правилно СлРС е определил наказанието на обв.Р.И. при условията на чл.78а от НК,
тъй като обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК, няма причинени имуществени вреди от престъплението и
за деянието по чл.345 ал.2, вр.ал.1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание
до една година лишаване от свобода или глоба от 500лв до 1000лв. Правилно
първоинстанционният съд е признал обвиняемия за виновен за извършено
престъпление по чл.345 ал.2, вр.ал.1 от НК, освободил го е от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв.
Първата инстанция е наложила на обв.И. глоба в минимален размер при превес на
смекчаващите обстоятелства, въпреки че не е посочено в мотивите на решението, като
е отчела само смекчаващи отговорността му обстоятелства, без да отчита
отегчаващи такива. Въззивният съд намира наложеното наказание за справедливо и
отговарящо в пълна степен на целите и функциите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК. Наложеното на обвиняемия наказание по чл.78а от НК е в минимален
размер, а именно глоба в размер на 1000лв, която е съобразена с имотното
състояние, с доходите и семейните задължения на обвиняемия както и с нормата на
чл.36 от НК, а също и с всички смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата
на отегчаващи такива.
Наведените
доводи от защитата на обвиняемия за приложението на чл.13 ал.1 от НК и чл.9
ал.2 от НК са направени още в първоинстанционното съдебно производство.
Районният съд съвсем аргументирано е посочил защо не е налице приложението на
тези разпоредби, което настоящият състав на съда напълно споделя. В конкретния
казус не са налице предпоставките за приложение на чл.13 ал.1 от НК, тъй като
деянието на обвиняемия не е насочено към отклоняване на опасност, застрашаваща
с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага и не
създава обективни предпоставки за спасяване на застрашени интереси. Поради това
обвиняемият не може да се позовава на крайна необходимост. Обстоятелството, че
е обв.И. е управлявал лек автомобил „Форд Фокус“ с рама № WF0AXXGCDA1J33846,
който не е регистриран по надлежния ред, предвиден в съответната наредба, за да
превози свой близък възрастен мъж със затруднено финансово състояние, за да си
купи лекарства, не е от обстоятелствата, които налагат приложението на чл.13
ал.1 от НК. Това обстоятелство по никакъв начин не е свързан с увреждане на
живота или здравето на възрастния мъж, както и на нечии интереси, лични или
имотни блага. Нещо повече, свид.Коцонулос,
на 63 години към датата на извършване на деянието /не толкова преклонна
възраст/, видно от представената и приета по делото епикриза, е бил на лечение
за периода от 14.12.2018г. до 19.12.2018г., когато е изписан. Свид.Коцонулос е
изписан с клинично подобрение след проведено лечение, без усложнения, с
клинична стабилизация и с назначена терапия, подробно описано в епикризата.
Предвид тези обективни данни се налага извода на настоящият съдебен състав, че
на инкриминираната дата – 21.12.2018г., не е било необходимо и наложително,
нетърпящо отлагане, обвиняемият да управлява процесния автомобил без да е
регистриран по надлежния ред, за да откара свид.Коцонулос да си купи лекарства.
Не е било налично застрашаване на живота или здравето на свидетеля, на
обвиняемия, на негови близки или на други лица, както и застрашаване на държавни
или обществени интереси, лични или имотни блага, като не са създадени и
обективни предпоставки за спасяване на застрашени интереси. Поради това
въззивният съд намира, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.13
ал.1 от НК, както правилно е посочила първата инстанция в мотивите си.
Относно приложението на чл.9 ал.2 от НК,
настоящият съдебен състав счита, че правилно СлРС е намерил това искане на
защитата, направено още в хода на първоинстанционното съдебно производство, за
неоснователно. Въззивният съд намира, че не са налице предпоставките на чл.9
ал.2 от НК, тъй като извършеното деяние от обв.И., макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, не е
малозначително с оглед на това, че е общественоопасно и неговата обществена
опасност не е явно незначителна. Поради това въззивната инстанция намира, че
контролираната такава правилно е извела извода за невъзможността за приложение
на чл.9 ал.2 от НК относно настоящия казус, който се споделя напълно от
въззивния съд. При преценка дали деянието е малозначително и не е
общественоопасно или обществената му опасност е явно незначителна, съдът има
предвид всички обстоятелства, имащи значение за обществената опасност на
деянието. Съдът съобрази обстоятелството, че обв.И. е купил процесния автомобил
на 20.10.2018г. в гр.Монтана, като разрешението
за временно движение на процесния автомобил било издадено на 23.10.2018г. за
придвижване до служба КАТ и било със срок на валидност до 20.11.2018г. Следвало
е в този срок обвиняемият да регистрира превозното средство, а процесното МПС е
регистрирано едва на 14.01.2019г., т.е. близо два месеца след това. Следва да
се има предвид и факта, че обвиняемият е управлявал лекия автомобил не само на
инкриминираната дата, но и друг път, видно от показанията на разпитания свид.Коцонулос,
чиито показания се кредитират от съда, макар и да не е установено дали
управлението е било в срока или извън срока на издаденото разрешение, но не е
било инцидентно и еднократно. Не без значение е и безспорно установеното
обстоятелство, че обвиняемият е подписал издадения му АУАН с бл.№ 916014/21.12.2018г. за констатираното
нарушение от свидетелите Н.и Василев, без възражение. Това обосновава и факта
за знанието на дееца, че управлява автомобила без съответно разрешително, в
нарушение на нормативните разпоредби и се е съгласил с описаните в акта
констатации. Всички тези установени факти и обстоятелства определят достатъчно
високата обществена стойност на засегнатите и увредени обществени отношения и
тяхната достатъчно висока степен на увреждане, от което се налага извода на
съда, че относно извършеното престъпление от обв.И. не може да се приложи
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
При цялостната проверка на обжалваното решение, въззивният
съд намира, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
отстраними и съществени, и да са довели до ограничаване на процесуалните права
на страните, поради което не следва да се отменя първоинстанционното решение.
Съобразявайки
изложеното, настоящата инстанция направи извод, че провереният
първоинстанционен съдебен акт, а именно Решение № 202/09.05.2019г. по АНД № 269/2019г.
по описа на Сливенски районен съд, е законосъобразен, правилен и обоснован. Поради
това обжалваното решение следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице
основания за неговата отмяна или изменение.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.338, вр.чл.334
т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 202/09.05.2019г. по АНД № 269/2019г. по
описа на Сливенски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: